Р Е Ш Е Н И
Е № 260027
17.02.2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Дасислава Чипева,
като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 550 по описа на ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на М.В.П., подадена от адв.
Д.Д. *** в качеството му назначен от съда особен
представител, срещу решение № 260221/02.09.2020г., постановено по т. д. №
1070/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът
е осъден да заплати на „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ /EBANO TRADING
CORPORATION/, рег. на Британски Вирджински острови, гр. Тортола, с
регистрационен № 600363, представлявано от К. С.. и Й. З., сумата от
25 089.29 евро, представляващи дължима главница по Договор за заем №10/14
PD от 01.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1
511.77 евро, представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2016г. до
10.05.2019г., на основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл.
86 ЗЗД.
Поддържайки доводи за недопустимост и
неправилност на решението, особеният представител на въззивника
моли за неговото обезсилване, или, в евентуалност, за отмяна и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакването за недопустимост на
атакувания съдебен акт е обосновано със съображения за недоказана правосубектност на ищеца. По същество се твърди, че съдът
неправилно е кредитирал представения от насрещната страна документ, озаглавен
„искане за трансфер “ до банката на заемодателя за извършване на превод за
сумата 30 000 евро по сметка на ответника М.П..
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез назначен от съда особен представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването съобразно
процесуалното качество на жалбоподателя, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“,
представлявана в производството от адв. Х.Х. от ВАК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени доводи и съображения.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането
на осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 във вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, предявени от
чуждестранно дружество „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“, регистрирано в юрисдикция
с преференциален данъчен режим - Британски Вирджински острови, срещу М.В.П. ***,
за присъждане на суми, произтичащи от Договор за заем №10/14 PD от
01.10.2014г., а именно: главница в размер на 25 089.29 евро и договорна
лихва от 1 511.77 евро за периода от 10.08.2016г. до 10.05.2019г.
Тъй като ответникът не е намерен на
регистриран постоянен и настоящ адрес, и съдебните книжа са връчени с
приложение на фикцията на чл. 47, ал. 2 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за
особен представител на ответника е назначен адв. Д.Д. от ВАК.
Особеният представител твърди недопустимост
на производството поради неправосубектност на ищеца и
липса на представителна власт на адв. Х.Х.. Основателността на предявените искове се оспорва с
възражения за нищожност на договора за заем поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, като сключен с неправосубектна страна, при липса на съгласие, форма и
основание. Твърди се и унищожаемост на договора
поради грешка, измама и заплашване. Оспорена е и автентичността на документи,
представени от ищеца - приложение към договора за заем, предупреждение от
26.04.2016г. и протокола от 10.07.2017г., с твърдения, че подписите за заемополучателя не са положени от М.П..
Обжалваното
решение, с което осъдителните искове са уважени изцяло, е валидно като
постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. както и допустимо. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск. Представителят на ищеца е представил
множество документи за установяване на спорния факт относно правосубектността
на „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ - Удостоверение
за актуално състояние, издадено въз основа на Търговският регистър за
корпорации на Британски Вирджински острови по реда на Закона за търговските
дружества 2004 от м.10.2018г.; удостоверение за актуално състояние, издадено от
търговския агент на дружеството, от 06.04.2018г., в което са посочени и
представляващите дружеството лица; удостоверение за актуално състояние от
20.01.2020г.; пълномощно за Николаус Вогел, на английски и в превод на български език, с апостил от 16.01.2020г. От посочените документи, както и от
представените доказателства в приложеното за ползване приключило т. д. №
1617/2017г. по описа на ВОС, ГО, между същите страни, се установява по
безспорен начин регистрацията на ищеца „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ с
регистрационен № 600363, в регистъра на търговските дружества на държавата Британски
Вирджински острови, посочена в списъка с държави и/или територии, които попадат
в понятието „юрисдикция с преференциален данъчен режим“ по § 1 т. 64 от ДР на
ЗКПО. Установени са и представляващите и упълномощените представители на
чуждестранното дружество, в това число „регистрираният агент“, който на място
извършва действия по регистрация и поддръжка на компанията.
Представените
с жалбата на особения представител разпечатки от Интернет не са приети от въззивния съд, тъй като не са годни да разколебаят извода
за доказана правосубектността на чуждестранното
дружество – ищец и за неговия статус на действащо дружество, регистрирано в
юрисдикция с преференциален данъчен режим.
Предвид
оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не
спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства,
съставляващи фактическо основание на предявените искове. Същевременно
възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна
съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства,
обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че
страните са сключили Договор за заем №10/14PD от 01.10.2014г., с нотариална
заверка на подписите, по силата на който дружеството се задължава да предостави
на ответника сумата от 30 000 евро, със задължение за връщане, на вноски
съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора, ведно с годишна лихва
от 4.5%. С Предупреждение за спазване на договор от 26.04.2016г., дружеството
–ищец е поканило ответника да изпълнява поетите уговорки и сроковете за връщане
на главница и лихва съобразно приложен план за погасяване на задължението с
крайната падежна дата - 10.05.2019г. В двустранно подписан протокол от
10.07.2017г. „ Справка за извършени плащания по договор Договор за заем
№10/14PD от 01.10.2014г. между EBANO TRADING CORP. и М. В. Панайтов“
е обективирано свидетелстващо изявление за превеждане
на сумата от 30 000 евро на М.П. на 04.11.2014г., в изпълнение на
договора, по посочена в него банкова сметка. ***и са обективирани
и по отношение на направените до момента на съставяне на протокола погашения -
три вноски от по 1 950 евро. Посочен е остатък за плащане - 13 750
евро, съобразно уговорения в договора тримесечен падеж за отделните вноски от
1 950 евро. На 04.11.2016г. е съставен още един двустранно подписан
протокол, на руски език, с представен по делото легализиран превод, в който
отново са направени свидетелстващи изявления на двете страни както следва: за
превеждане на сумата от 30 000 евро по посочена в договора банкова сметка ***
„ господин М. В. П.“; за общ размер на заплатените вноски - 5 850 евро
/три вноски по 1950 евро/; за общ размер на дължими пет вноски с настъпил падеж
към м. 11.2016г. - 9 750 евро.
Неколкократните ясни и еднозначни изявления на заемателя
за получаване на сумата, имащи свидетелстващ характер за неизгоден факт, съдът
е длъжен да съобрази при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт / в
случая по оспорване от особен представител на извънсъдебно признатия от
длъжника факт/.
В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно – графологична експертиза във връзка с направените от
особения представител оспорвания по чл. 193 ГПК по отношение автентичността на
подписаните документи от представляваното от него физическо лице / с изключение
на договора за заем, който е с нотариална заверка на подписите и неговата
автентичност не е оспорена/. Въз основа на заключението, което е дадено о вещо
лице с необходимите специалност и квалификация и няма основание да не се
кредитира, оспорването е неуспешно. Установява се, че подписите, положени за заемополучател в Приложение № 1 към договор №10/14PD от
01.10.2014г., в предупреждение за спазване на вноските по договора, в протокол
от 10.07.2017г. към договора и в протокол от 04.11.2016г., са изпълнени от ответника
М.В.П..
Единственото, въведено
с жалбата в предмета на въззивната проверка оплакване
по отношение на възприетите от съда факти, извън тези по възражението за неправосубектност на ищеца, е свързано със съображения за неправилна
преценка на доказателствената стойност на представено
от ищеца платежно нареждане за банков превод за сумата 30 000 евро от
банкова сметка ***ика Кипър, до Банка ДСК по сметка
на заемателя. Следователно спорният факт е относно
реалното предаване на сумата по Договор № 10/14 PD/01.10.2014г.,
за която е постигнато съгласие за предоставянето й в заем, който според
представителя на въззивника е приет за установен от
посоченото платежно нареждане/ „искане за трансфер“/.
Оплакването за
необоснованост е неоснователно, тъй като за да приеме за установен посоченият
релевантен факт окръжният съд не е коментирал платежното нареждане, а е
извършил съвкупна преценка на всички приложени двустранно подписани документи,
в това число предупреждение за спазване на договора за заем от 26.04.2016г.,
протокол – справка за извършени плащания по договора от 10.07.2017г.; протокол
от 04.11.2016г., в които са направени свидетелстващи изявления на двете страни
за превеждане на сумата от 30 000 евро по посочена в договора и в
платежното нареждане банкова сметка *** М.В.П. в Банка ДСК – гр. София. Фактът,
установен по безспорен начин от събраните доказателства в процеса, относно
превеждането на сумата от 30 000 евро по банковата сметка на заемателя, не е бил спорен между страните по договора,
както извънсъдебно / заемателят е върнал част от
предоставената сума, равна на три вноски по погасителен план/, така и в рамките
на приключилото гр. д. № 1617/2017г. на ВОС, ГО, с влязло в сила решение по което
е отхвърлен предявеният от „Ебано Трейдинг Корпорейшън“ осъдителен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД срещу М.П. за сумата от 24 150 евро, претендирана като дължима на отпаднало основание поради
разваляне на договора за заем.
Въз основа на така
приетата за установена фактическа обстановка, съставът на въззивния
съд намира следното по предмета на спора:
От доказателствата по делото по
категоричен начин, чрез пълно и главно доказване, се установяват спорните
правно релевантни факти по предявените искове – постигнато съгласие между
страните по договор
за заем № 10/14PD от 01.10.2014г. и
предаване на уговорената сума от ищеца на ответника срещу задължение на
ответника да я върне при условията на разсрочено плащане, по погасителен план, ведно
с годишна лихва от 4.5 %. Т. е. установява се сключване на валидно
правоотношение по договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е произвел
правно действие, считано от датата, на която сумата е била реално предадена на заемателя – 04.11.2014г. Предаването на уговорената сума от
заемодателя на заемателя е безспорно установено в
резултат на съвкупната преценката на съдържанието на неуспешно оспорени
документи / за която са изложените по – горе мотиви/. Сделката е извън обхвата
на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален
данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици Обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2014г., в сила от 01.01.2014 г.
Възраженията на особения представител
на ответника за нищожност и унищожаемост на договора,
които не се поддържат изрично във въззивната жалба,
са заявени в първата инстанция бланкетно, без
конкретни твърдения за факти, адекватни на приложимите фактически състави.
Съображенията по всички оспорвания се базират основно на твърдението, чиято
основателност не се установява - че ищецът е неправосубектен.
Съответно, по възраженията не е проведено доказване поради липса на твърдения
за факти. Основания за бланкетно заявените пороци на
договора не се извличат както от съдържанието му, така и от останалите
представени документи във връзка с правоотношението.
За по – подробна
аргументация по размера на предявените за присъждане парични вземания за
главница и лихви, по които не са направени самостоятелни оплаквания в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК.
По изложените
съображения, съставът на въззивния съд прави крайния
правен извод, че предявените искове с правно основание чл. 240 във вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД са доказани по основание и размер.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на
спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното
обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за
присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати сумата 3 440лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по
договор за правна помощ и възраграждение за особен
представител.
На основание чл. 78, ал.
6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
за настоящото производство в размер на сумата 1 040.54лв., която не е
събрана авансово поради подаване на въззивната жалба
от особен представител.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260221/02.09.2020г., постановено по т. д. № 1070/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд.
ОСЪЖДА М.В.П.
***, ЕГН **********, да заплати на „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ /EBANO TRADING
CORPORATION/, рег. на Британски Вирджински острови, рег. № 600363, сумата
3 440лв. / три хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса в размер на 1 040.54 лв. /хиляда и четиридесет
лева и петдесет и четири ст./, на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.