О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156
гр. Попово, 26.04.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 34/2019 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Община Ш., представлявана от кмета Л. Д. Х., чрез Общинско
предприятие „Общински жилища и имоти“,
чрез адв. В. К.от ШАК, със служебен адрес: гр. ****, против С.Е.Д. ***, за
установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1055/2018 г., както следва: за
сумата 1275.07 лв. – главница, представляваща обезщетение за ползване на имот –
общинско жилище в гр. ***** без правно основание и за сумата 89.47 лв. – сбор
от дължимата лихва за забава за посочени в исковата молба периоди. Претендират
се и разноски в заповедното и в исковото производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания за допускане на гласни доказателствени средства, а в случай на
оспорване размера на претенцията – и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответницата, в
който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове.
С
отговора е направено доказателствено искане за допускане на гласни
доказателствени средства.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово
подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Районен съд – Попово.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и направените от
страните искания за допускане на гласни доказателствени средства, са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
По направеното
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, след изслушване на страните и отделяне на
спорното от безспорното, тъй като с отговора на ответницата не е оспорен
размерът на претенциите, а само тяхното основание.
Следва
да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проектът
за доклад по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 02.06.2021 г. – 13.30
ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. №
1055/2018 г. по описа на ПпРС.
ДОПУСКА по двама
свидетели на всяка от страните, за доказване твърденията и възраженията им.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцовата
страна твърди в исковата си молба, че със заповед № РД-25-1200/26.07.2002 г.
кметът на Община Ш. настанил ответницата и членовете на нейното семейство в
общинско жилище в гр. ****, като между ответницата и „Общински жилища и имоти
(в ликвидация) бил сключен договор за наем № ЖИ-15/03.12.2014 г., влязъл в сила
на 26.07.2014 г., със срок на действие – три години. Тъй като наемателката не
плащала наема в продължение на повече от три месеца, на основание чл. 4 от
договора наемното правоотношение било прекратено едностранно от кмета на
общината със заповед и било разпоредено жилището да бъде освободено в
едномесечен срок от получаване на заповедта за прекратяване на договора. Заповедта
била връчена на съжителя на наемателката, със задължение да й я предаде – на
09.06.2017 г.
С прекратяването
на договора възникнало задължение за ответницата да освободи имота и да го
върне на наемодателя, но това не се случило доброволно в определените срокове,
като ответницата и членовете на семейството й продължили ползването на имота
въпреки отправените им предупредителни писма. Едва на 02.05.2018 г. жилището
било предадено на служител на ОПОЖИ от Т. И. Х. – съжител на ответницата, за
което бил съставен протокол в присъствието на двама свидетели.
Тъй като
ответницата продължила ползването на имота въпреки противопоставянето на
наемодателя – Община Ш., същата дължала обезщетение за ползването без правно основание в размер на трикратния наем за месеците на
неоснователното ползване, подробно посочени в исковата молба. Размерът на
обезщетението бил определен съгласно §4 от Методика за определяне на наемната
цена на общинските жилищни имоти, приета на основание §4 от Наредба за
условията и реда за управление и разпореждане с общински жилищни имоти. Дължала
и лихва за забава върху главницата.
Поради неплащане на дължимите суми
ищцовата страна подала заявление по чл. 410 от ГПК и се снабдила със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1055/2018 г- по описа на ПпРС, но тъй като ответницата
подала заявление срещу заповедта, предявила настоящия иск, като моли съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземане от ответницата
за сумата 1275.07 лв. –главница, представляваща обезщетение за ползване на имот
– общинско жилище в гр. Ш., ул. „Северна“ № 14, вх. 2, ет. 5, ап. 36 без правно
основание и за сумата 89.47 лв. – сбор от дължимата лихва за забава за посочени
в исковата молба периоди. Претендират се и разноски в заповедното и в исковото
производство.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен
отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове.
Ответницата
заявява в отговора, че в заповедта за настаняване от 26.07.2002 г. освен нея,
било посочено и лицето Т. И. Х..
От м. юли 2015
г. ответницата живеела в Германия и не ползвала под наем процесното жилище,
като наемател бил единствено Т. Х. и той дължал плащане на наемната цена и
консумативни разноски за жилището.
Уведомителните
писма и предизвестието били получени именно от горепосоченото лице, като същото
лице и предало впоследствие имота.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които да се
признават: няма
такива.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже
твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си
правни последици.
Ищцовата страна в иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД носи тежестта
да докаже, че наемното правоотношение между страните по отношение на посоченото
в исковата молба общинско жилище е прекратено; че за претендирания период от
време след прекратяването на договора за наем ответницата е продължила ползването
на общинското жилище, въпреки противопоставянето на наемодателя; както и че
ищцовата страна е претърпяла вреди в резултат на това ползване в претендирания
с исковата молба размер.
В иска по чл.
86 от ЗЗД ищцовата страна следва да докаже наличието на ликвидно и изискуемо
главно задължение, както и период на забавата.
Ответницата
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопрекратяващите и др. възражения
срещу правата на ищцовата страна.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищцовата страна чрез пълномощника й да се връчи и препис от писмения
отговор на ответницата.
СЪДИЯ: