Р
Е Ш Е
Н И Е № 264
24.04.2019год.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на единадесети април
през две
хиляди и деветнадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 149 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от Е.А.Х.,***
против „ОТП Факторинг България“ ЕАД – гр.София.
В исковата
молба ищцата твърди, че с изпълнителен лист от
18.07.2011г., издаден възоснова на Заповед за изпълнение № 1440/
15.07.2011г. по Ч.гр.д. № 2266/2011г., Районен съд-Хасково осъдил А.Т.Х., ЕГН **********
и ищцата да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 4239.25 лева за
главница, 985.05 лева -договорна лихва от 20.12.2007г. до 13.07.2011г., 464.52
лева - наказателна лихва от 27.01.2010г. до 13.07.2011г. и законна лихва върху
главницата от 13.07.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113.78
лева - платена държавна такса и 310 лева - юрисконсултско възнаграждение,
разноски по делото. С Молба, вх. рег. № 3844/ 30.05.2012г. до ЧСИ С. П. банката
поискала образуване на изпълнително дело срещу посочените в изпълнителния лист
солидарни длъжници и за посочените в същия суми. Било образувано изп. дело № 20128740400471. Посочва се още в исковата
молба, че с Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 12.07.2012г.
между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕООД, последните придобили вземането срещу солидарните
длъжници, за което прехвърляне ищцата не била уведомена. С Покана за доброволно
изпълнение, получена от нея лично на 28.02.2013г., на основание чл.428, ал.1,
изр. 2-ро от ГПК, била поканена в
двуседмичен срок от връчването да изпълни доброволно задължението си, като
едновременно с това бил насрочен и опис на 13.03.2013г. на движими вещи на домашния
й адрес, което изпълнително действие не било извършено поради нередовното
уведомяване на длъжника. Други изпълнителни действия по отношение на ищцата по
посоченото изпълнително дело не били предприемани, като перемцията по същото настъпила
на 14.03.2015г. На 12.07.2018г. ЧСИ С. П. прекратил изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С Молба, вх. № 7486 от 12.07.2018г. от „ОТП
Факторинг България” ЕАД, на основание първоначално издадения по Ч.гр.д. № 2266/2011г. на ХРС изпълнителен лист, отново
била подадена молба за образуване на изпълнително дело срещу двамата солидарни
длъжници и такова било образувано под № 20188740400517 по описа на ЧСИ С. П.. Със
Запорно съобщение, изх. № 167/07.01.2019г., по цитираното изпълнително дело до
работодателя на ищцата „Валперс Консулт” ЕООД-гр.Хасково, получено от
представител на работодателя на 08.01.2019г., на основание чл. 450, ал.3,
чл.507, чл.508, вр. чл. 446 и чл.446а от ГПК, бил наложен запор върху трудовото
й възнаграждение, получавано от посоченото търговско дружество, както и
всякакво друго възнаграждение от граждански или други видове договори. Със
съобщение от 07.01.2019г., получено от ищцата лично на 08.01.2019г., била уведомена за наложения запор върху
трудовото й възнаграждение. С оглед изложеното счита, че вземането на ответното
дружество срещу нея, обективирано в изпълнителен лист от 18.07.2011г., е
погасено с изтичането на петгодишната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД,
поради което сумата по този изпълнителен лист не се дължала по следните
съображения: Вземането на праводателя на ответника било установено със заповед
за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК,
против която от страна на ищцата не били подавани възражения по реда на чл.414
и чл.423 от ГПК, което довело до стабилизиране на заповедта за изпълнение. Като
извънреден способ за защита на длъжника срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение, законодателят предвидил хипотезата по чл.439 от ГПК - при
новонастъпили обстоятелства, на които ищцата основава претенцията си,
позовавайки се на изтекла погасителна давност и настъпила перемпция. Приложим в
настоящия случай бил общият петгодишен давностен срок, изхождайки от характера
на вземанията, като такива, произходящи от договор за кредит, при който било
налице неделимо плащане, предвид това, че договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръщало договора в такъв за периодични платежи. При
преценка дали е изтекъл давностният срок следвало да се има предвид дали са
налице обстоятелствата, които да прекъсват течението на срока. Относно лихвите,
приложимият давностен срок бил три години, а разноските в качеството им на
акцесорни вземания се считали погасени с погасяване на главното задължение. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Изхождайки от посочения в извлечението от
счетоводни книги начален момент на периода, възпроизведен и в заповедта за
изпълнение, считано от който била начислена наказателна лихва - 27.01.2010г.,
счита същия като такъв, считано от който вземането е станало изискуемо и
съответно като начален момент на петгодишния давностен срок, изтичащ на
27.01.2015г. Доколкото не бил предявен иск по чл.422 от ГПК от страна на
взискателя по изпълнителното дело, давността не се считала за прекъсната с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В подкрепа на
този извод било и обстоятелството, че заповедта за изпълнение, независимо дали
е издадена по реда на чл.410 или по реда на чл.417 от ГПК, както и издаденият
възоснова на същата изпълнителен лист, нямали последиците на съдебно решение за
установяване съществуване на вземането по смисъла на чл.117, ал. 2 от ЗЗД.
Посочва се още в исковата молба, че съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013 год., ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и
др. Като действие, прекъсващо давността, съгласно разпоредбата на чл.116. б.”в"
от ЗЗД, съгласно която законова разпоредба давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането, в настоящия
случай следвало да се приеме насрочването на опис по Изп. д. № 20128740400471,
прекратено с протокол на ЧСИ на 12.07.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /на датата 13.03.2013г. в 13.15ч. на движими вещи на адреса на ищцата,
находящ се в **************, което изпълнително действие, видно от така
изготвения от ЧСИ протокол, не било извършено, поради нередовното й
уведомяване. С предприемането на това изпълнително действие давността била
прекъсната и започнал да тече нов петгодишен давностен срок, изтичащ съответно
на 13.03.2018г.След предприемането на посоченото изпълнително действие от
страна на ЧСИ, действия по принудително изпълнение спрямо ищцата по така
посоченото изпълнително дело, до неговото прекратяване с протокол на ЧСИ на
12.07.2018г., не били предприемани. Като действие, прекъсващо давността,
съгласно разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД, следвало да се приеме и
налагането на запор на трудовото й възнаграждение на 07.01.2019г., получено от „Валперс
консулт” ЕООД, извършен по новообразуваното от страна на взискателя „ОТП
Факторинг България” ЕАД на 12.07.2018г. изп.дело № 20188740400517, образувано
възоснова на първоначално издадения изпълнителен лист. Доколкото обаче това
действие по принудително изпълнение било извършено след изтичане на давностния
срок на 13.03.2018г., и след като били настъпили последиците от прекратяване на
изпълнителното производство - 12.07.2018г. - с изтичане на двугодишния срок,
считано от последното изпълнително действие по делото и същото не е било
движено от страна на взискателя, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, същото
не можело да й се противопостави. С оглед на всичко изложено счита, че
вземането на ответното дружество, обективирано в изпълнителен лист от
18.07.2011г., издаден по Ч.гр.д. № 2266/2011г. по описа на PC-Хасково срещу ищцата, било погасено с изтичането на
петгодишната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, поради което сумата по този
изпълнителен лист не се дължала от нейна страна. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 4239.25 лева - главница, дължима по
договор за поръчителство върху банков кредит от 20.12.2007г., сключен с „Банка
ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 12.07.2012г.; сумата от 985.05 лева - договорна лихва за периода
20.12.2007г. до 13.07.2011г., сумата от 464.52 лева - наказателна лихва за
периода 27.01.2010г. до 13.07.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07. 2011г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 113.78 лева - платена държавна такса и 310 лева - юрисконсултско
възнаграждение, разноски по делото, присъдени със Заповед № 1440/15.07.2011г.
за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 18.07.2011г., издадени по Ч.гр.д. № 2266/ 2011г. по описа
на Районен съд-Хасково, възоснова на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20188740400517 по описа на ЧСИ С. П., peг. № 874, поради
погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в
който заявява, че признава иска, като
счита, че направените от ищцата в настоящото производство разноски следва да
останат за нейна сметка. В случай, че съдът счете, че направените от ищцата
разноски следва да бъдат възложени на ответника, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.
При така установеното по делото и като
взе предвид, че ищцата прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на иска, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от
ответника, както и при наличие на направено от ищцата искане съдът да се
произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2
от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен
това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма
пречки страната да се разпорежда с него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 244.51 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 635.60 лева. Съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, уговорено между ищцата и процесуалния й
представител. Посочената разпоредба предоставя възможност съдът, по почин на
насрещната страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък
размер, определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
приложения с исковата молба Договор за правна защита и съдействие, страните по
него – ищцата Е.А.Х. и адвокат А. Х. са уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, платено в брой в деня на сключването му. Съдът намира,
че настоящият спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, като
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, още повече, че
ответникът направи и признание на иска. Поради изложеното, претендираното от ищцата
възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и съдът
определя адвокатското възнаграждение в размер на 635.60 лева. Този размер е
минимален, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сочи,
че минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално
представителство по дела с материален интерес от 5000 лева до 10 000 лева е
580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева. В настоящия случай цената на иска /6
112.60 лева/ попада в тези рамки, поради което договореното между ищцата и
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е договорено като прекомерно и следва да бъде определено в
неговия минимален размер от 635.60 лева. Или, на ищцата са дължими общо
разноски от ответника в размер на 880.11 лева.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление – гр.София, Район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“
№ 9, ет.2, че Е.А.Х., ЕГН **********,***, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата
от 4239.25 лева - главница, дължима по договор за поръчителство върху банков
кредит от 20.12.2007г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012г.; сумата от
985.05 лева - договорна лихва за периода 20.12.2007г. до 13.07.2011г., сумата
от 464.52 лева - наказателна лихва за периода 27.01.2010г. до 13.07.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07. 2011г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 113.78 лева - платена държавна такса
и 310 лева - юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото, присъдени със Заповед
№ 1440/15.07.2011г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.07.2011г., издадени по Ч.гр.д. №
2266/ 2011г. по описа на Районен съд-Хасково, възоснова на който изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 20188740400517 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, peг. № 874, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 9, ет.2, да заплати на Е.А.Х., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 880.11 лева.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.