Р Е Ш Е Н И Е
№
01.11.2018 г. гр.Харманли
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Харманлийският
районен съд в публичното си заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Атанасова
При
секретаря: А. Х. с участието на
прокурора......................... като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 933 по описа на съда за 2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за продължаване настаняването на дете, навършило пълнолетие в семейство на
роднини и близки до завършване на средно образование и намира правно основание
в чл.29 т.5 от Закона за закрила на детето.
Ищецът
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Харманли твърди, че детето А.Р.М. е родено
на *** *** от родители: майка – С. А. М. и баща Р.М. С.. С
Решение на Районен съд - Харманли от 25.11.2003 година, детето е настанено за
отглеждане и възпитание в семейството на бабата по бащина линия А.М.С., с
постоянен и настоящ адрес *** на основание чл.25, т.3 от Закона за закрила на детето.
Видно от
удостоверение за раждане на детето от община Хасково,издаден въз основа на акт
за раждане № 236 от 29.08.2000 година,
А.Р.М. навършва пълнолетие на 25.08.2018 година. С
изменение на ППЗЗДет., ДВ, бр.57 от 24.07.2009 година е предвидена възможността
за отпускане на месечни помощи на навършилите пълнолетие лица, които са
настанени по реда на ЗЗДет.
С
декларация до директора на ДСП-Харманли с вх.№ CЛ/D-X-X46-002
от 09.07.2018 година А.М.С. изразили
своето желание настаняването по чл.26 от ЗЗДет. на детето А.Р.М. да бъде
продължено.
С
декларация до директора на ДСП-Харманли с вх.№ CЛ/D-X-X46-003
от 09.07.2018 година А.Р.М. декларира, че ще продължи образованието си през
учебната 2018/2019 година. Изразява своето желание настаняването й по чл.26 от
ЗЗДет. в семейството на нейната баба по бащина линия А.М.С. да бъде продължено.
Видно от
служебна бележка с изх.№ 587 от
06.07.2018 година , издадена от СУ „Неофит
Рилски”- Харманли, А.Р.М. е в самостоятелна форма
в X клас през учебната 2017/2018 година.
Съгласно
писмо с изх.№9100-24 от 27.05.2011 година на АСП...”преди датата на навършване на пълнолетие на детето, е
необходима да се издаде заповед на директора на ДСП за удължаване на срока за
настаняване и в исковата молба до Съда да се поиска съответно да се продължи
срока на настаняване....”.
Моли съдът да постанови решение за продължаване на настаняването на А.Р.М., родена на *** ***, от родители: майка – С. А. М. и баща Р.М. С. за
отглеждане и възпитание в семейството на бабата по бащина линия А.М.С., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес ***
до завършване на средно образование.
Районна
прокуратура-Харманли не изпраща представител и не изразява становище относно
основателността на молбата.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното:
От
приложеното ксерокс-копие, заверено като препис от удостоверение за раждане,
издадено от Община Харманли се установява, че
детето А.Р.М., ЕГН ********** е родено на *** *** от родители: майка – С. А. М. и баща Р.М. С.а.За раждане на детето е издаден
акт за раждане № 236 от 29.08.2000 г. от община Харманли
С решение
от 25.11.2003 г. по
гр.д. № 400/2003 г. на
Районен съд-Харманли децата М.Р.М., ЕГН ********** и А.Р.М., ЕГН **********, родено
на *** *** от родители: майка – С. А. М. и баща Р.М. С. е настанено в семейството на баба си А.М.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** на основание чл.25 т.3 от Закона
за закрила на детето.
В
мотивите на решението е прието за установено, че майката е изоставила децата си М.Р.М., ЕГН ********** и А.Р.М., ЕГН **********. Създала е ново семейство в с.Подгорица,
община Търговище. Бащата живее в дома на своята майка в гр.Харманли,
безработен, без доходи и също не полага грижи за децата. Съдът е приел, че
двамата родители нямат материална възможност да се грижат за децата. Децата
живеят в дома на своята баба по бащина линия А.М.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, към която те са силно
привързани. При тези данни
съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.25
т.3 от Закона за закрила на детето – трайна невъзможност на
родителите да отглеждат своите деца, поради което се налага настаняване на
децата извън семейството. Баба им А.М.С. е изразила съгласие те да бъдат настанени
в нейното семейство. Съдът е приел, че това е уместно с оглед желанието и
любовта, с които бабата е поела и осъществява грижите по отглеждане и
възпитание на своите внуци,
поради децата М.Р.М.,
ЕГН ********** и А.Р.М., ЕГН ********** са настанени в
семейството на тяхната баба А.М.С., ЕГН ********** ***. Решението е влязло в
законна сила на 02.12.2003 г.
От
приложената служебна бележка № 587 от 06.07.2018 г., издадено от
Директора на СОУ „Неофит Рилски” гр.Харманли се установява, че А.Р.М., ЕГН ********** е в самостоятелна форма в 10 клас през учебната 2017/2018 г. в СОУ „Неофит
Рилски” гр.Харманли.
С
декларация до директора на ДСП-Харманли с вх.№ CЛ/D-X-X46-003
от 09.07.2018 година А.Р.М. декларира, че ще продължи образованието си през
учебната 2018/2019 година. Изразява своето желание настаняването й по чл.26 от
ЗЗДет. в семейството на нейната баба по бащина линия А.М.С. да бъде продължено.
С
декларация до директора на ДСП-Харманли с вх.№ CЛ/D-X-X46-002
от 09.07.2018 година А.М.С. декларира желание и възможност да отглежда детето А.Р.М. в своето семейство и изразява
желание настаняването по чл.26
от ЗЗДет. на детето да бъде продължено.
По делото е приложен
социален доклад № СЛ/D-Х-Х/46-004/20.08.2018 г. изготвен от Л. Г. - Началник отдел „ЗД”. Предлага се да бъде издадена
заповед за продължаване на настаняването на А.Р.М. в семейството на нейната
баба по бащина линия А.М.С. до завършване на средно образования, но не повече
от 20 годишна възраст.
Видно от
удостоверението за раждане на детето, издадено въз основа на акт за раждане № 236 от 29.08.2000 г., А.Р.М. е
навършила пълнолетие на 25.08.2018 година.
С
изменение на ППЗЗДет.,ДВ, бр.57 от 24.07.2009 година е предвидена възможността
за отпускане на месечни помощи на навършилите пълнолетие лица, които са
настанени по реда на ЗЗДет.
Видно от служебна бележка № 587 от
06.07.2018 г.,
издадена от Директора на СОУ „Неофит Рилски”
гр.Харманли, А.Р.М., ЕГН ********** е в самостоятелна форма в 10 клас през учебната 2017/2018 г. в СОУ „Неофит
Рилски” гр.Харманли.
Съгласно писмо
е изх. № 9100-24 от 27.05.2011 година на АСП,...”преди датата на навършване па
пълнолетие на детето, е необходимо да се издаде заповед на директора на ДСП за
удължаване на срока за настаняване и в исковата молба до Съда да се поиска съответно да се продължи срока на
настаняване”.
Изслушана
по делото в с.з. А.М.С. - баба на детето по бащина линия обяснява, че детето от малко живее при нея. Тя лично сама се грижи за детето,
което се справя добре в училище. Изразява желание да продължи да се грижи за
своята внучка и заявява, че носи отговорност за нея докато е жива.
Изслушано е детето А.Р.М., което твърди, че живее при баба
си и иска да остане при нея. Обяснява,
че много добре се разбират. Баща и починал, а майка и заминала и не проявявала
интерес към нея. Изразява желание да продължи да живее с баба си по бащина
линия.
По
отношение на А.Р.М. е предприета мярка за закрила, като със заповед №
ЗД/Д-Х-Х-154/24.08.2018 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” Харманли е наредено продължаване настаняването
на детето А.Р.М.,
ЕГН **********, родено на *** *** от родители: майка – С.
А. М. и
баща – Р.М. С.
за отглеждане и възпитание в
семейството на
бабата по бащина линия А.М.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** до завършване на средно образование.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.28 във вр. чл.26, вр. чл.25 т.1 и 3 от ЗЗДетето, предвиждащи възможност за настаняване на
детето от съда извън семейството му, когато родителите са починали и когато са в трайна невъзможност да полагат грижи за детето. В настоящия
случай, майката Севда Александрова Митева е в трайна невъзможност да отглежда детето, а бащата Р.М. Садула е починал.
Настоящият
състав на съда приема, че обстоятелствата, обусловили настаняването на детето А.Р.М., ЕГН **********, родено на *** *** от родители: майка – С. А. М. и баща – Р.М. С. в семейството на роднини – в семейството на А.М.С., ЕГН ********** -
баба по бащина линия, с постоянен и настоящ адрес:*** продължават да съществуват и към
настоящия момент, поради което поисканата мярка за закрила е адекватна и в
интерес на детето.
Единственото
променено обстоятелство, е фактът на навършване на пълнолетие от детето на 25.08.2018 г. Въпреки това, съдът приема, че са налице
основанията на закона за продължаване на мярката за закрила до завършване на
средно образование от детето, която в настоящия случай и предвид събраните
доказателства, е най-подходящата мярка.
Действително,
по правило, мерки за закрила на деца в риск се предприемат до навършване на
пълнолетие, защото действащото законодателство да държавата свързва
навършването на 18 години от лицата, с придобиването на пълна дееспособност –
възможност чрез лични действия да упражняват и придобиват права и да поемат
задължения. Навършването на пълнолетие предполага, че лицето вече само може да
се грижи за себе си.
Същевременно
обаче, са предвидени изключения от горното правило, когато трябва да се
гарантира пълна защита на интересите на определена категория лица. Така,
разпоредбата на чл.144 от СК регламентира, че родителите дължат издръжка и на
своите навършили пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст
при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, ако децата не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Горната логика е вложена и в разпоредбите на чл.49 ал.2 т.3 и чл.50 ал.2 т.3 от
ППЗЗДетето, касаещи отпускане на помощи за деца, настанени при свои роднини и
близки или в приемни семейства, до завършване на средно образование, ако учат,
но не повече от 20-годишна възраст. Такъв краен срок е предвиден и за
настаняването като мярка за закрила по аргумент от разпоредбата на чл.29 т.5 от
ЗЗДетето. В този смисъл, настаняване след навършване на пълнолетие е законово
регламентирана възможност, изрично предвидена при хипотеза на продължаващо
обучение на детето в средно учебно заведение, какъвто е и настоящият случай.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по отношение на А.Р.М., ЕГН **********, родена на *** *** следва да бъде постановена мярка за закрила по чл.4
ал.1 т.2 от ЗЗДетето, като същата следва да бъде настанена в семейството на
роднини – А.М.С., ЕГН ********** - баба по бащина
линия, с постоянен и
настоящ адрес:*** за срок - до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА А.Р.М., ЕГН **********, родена на *** ***
от родители: майка – С. А. М. и баща – Р.М. С. в семейството на роднини – в семейството на А.М.С., ЕГН ********** -
баба по бащина линия, с постоянен и настоящ адрес:***
– до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, на основание чл. 28 от Закон за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Хасково.
Районен
съдия: