Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/………………………… гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV състав, в
публичното заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря
Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2799
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
вр. чл.226 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „///“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, кк. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. **, №3, к-кс Макси, офис
1, представлявано от управителя В.Н.Х., против РА № Р-03000320000543-091-001/10.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 268/27.11.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който на на дружеството са
определени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.02.2016 г. в размер на 3769.72
лв.-главница и 2367.24 лв.-лихва, за д.п.м.03.2016 г. в размер на 699.80
лв.-главница и 313.01 лв.-лихва, за д.п.м.05.2016 г. в размер на
1393.48 лв.-главница и 599.64 лв.-лихва, за д.п.м.11.2018 г. в
размер на 5298.23 лв.-главница и 936.10 лв.-лихва, за д.п.м.04.2019 г. в размер на 3803.91 лв.-главница и 512.51 лв.-лихва и
за д.п.м.08.2019 г. в размер на 10020.00 лв.-главница и 924.14 лв.-лихва.
В жалбата се твърди, че в хода на ревизионното производство проверяващите
не са констатирали липса или симулативни плащания, което представлява едно от
кумулативните предпоставки на валидна сделка в данъчното производство. Твърди,
че дружеството е трето добросъвестно лице, което не е могло да знае, че други
лица по ДДС веригата са нарушители, и за него е възникнало правото на данъчен
кредит.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Д.К. от ВАК,
дружеството поддържа жалбата, като прави искане за отмяна на РА, както и
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП – Варна и ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител - ст.юриск. П.Г., оспорва жалбата. Счита, че РА в
обжалваната част е правилен и законосъобразен и моли същият да бъде оставен в
сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от
активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след
изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което,
съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба
като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-
03000320000543-020-001/31.01.2020 г., изменена със Заповеди №
Р-03000320000543-020-002/12.02.2020 г. и № Р-03000320000543-020-003/08.05.2020
г. /л. 1146-1137 от преп./.
Обхватът на ревизията са установяване на задължения за данък
върху добавената стойност, за периоди: 01.02.2016 г. - 31.03.2016 г.,
01.05.2016г. - 31.05.2016г., 01.11.2018г. - 30.11.2018 г., 01.04.2019г. - 30.04.2019г.,
01.08.2019 г.-31.08.2019 г.
Изготвен е ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000320000543-092-001/22.07.2020 г., връчен по електронен път на задълженото
лице на 27.07.2020 г. /л.438-400 от преп./, като в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е постъпило Възражение с вх. № 9806/ 31.08.2020г., срещу РД, с приложени
доказателства /л. 399-345 от преп./. Възражението е обсъдено от ревизиращите и
е прието за неоснователно.
Ревизионното производство е приключило с издаване на РА №
Р-03000320000543-091-001/10.09.2020 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /л. 12-32
от преп./.
При административно обжалване на РА по реда на чл.152 и
сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл
с Решение № 268/27.11.2020 г., с което е потвърдил РА в оспорената му част.
В хода на ревизионното производство е установено следното:
1. Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД:
От ревизираното дружество са представени копия на
следните фактури, издадени от горепосочения доставчик:
- Ф-ра №
**********/20.08.2019 г. на стойност 7 950 лв. и ДДС 1 590 лв. с предмет „СМР
апартамент №8“, придружена от фискален касов бон № 0000009/19.09.2019 г. и
Протокол за извършени СМР обр. 19 за обекта /стр.676-677 преп./;
- Ф-ра №
**********/29.08.2019 г. на стойност 3 200 лв. и ДДС 640 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000011/24.09.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. 19
за обекта /стр.678-680 преп./;
- Ф-ра №
**********/17.08.2019 г. на стойност 8 000 лв. и ДДС 1 600 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000010/22.09.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. 19
за обекта /стр.681-682 преп./;
- Ф-ра №
**********/23.08.2019 г. на стойност 7 600 лв. и ДДС 1 520 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000012/27.09.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. 19
за обекта /стр. 683-684 преп./;
- Ф-ра №
**********/09.08.2019 г. на стойност 7 900 лв. и ДДС 1 580 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000015/07.10.2019 г. /стр.685 преп./;
- Ф-ра №
**********/05.08.2019 г. на стойност 7 200 лв. и ДДС 1 440 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000013/30.09.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. 19
за обекта /стр.686-687 преп./;
- Ф-ра №
**********/13.08.2019 г. на стойност 8 250 лв. и ДДС I 650 лв., придружена от
фискален касов бон № 0000014/02.10.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. 19
за обекта /стр.688-689 преп./.
При преглед на дневника за покупките на ревизираното
дружество, ревизиращите са установили, че по горепосочените фактури е упражнено
право на данъчен кредит в пълен размер в данъчен период м. 08/2019 г.
На доставчика „АТС Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД в
хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка, приключила с
ПИНП № П-03000320022632-141-001/13.04.2020 г. /л.845-848 преп./, при която е
установено, че проверяваното дружество е отразило в дневника за продажби за м.
08/2019 г. горепосочените фактури с получател „///" ЕООД. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 21.05.2014 г. на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС -
регистрация по избор, независимо от облагаем оборот. Регистрацията по ЗДДС е
прекратена по инициатива на орган по приходите, считано от 30.04.2020 г.
При проверката е установено, че на 21.02.2019 г. дружествените
дялове на „АТС Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД са прехвърлени от Й.Х.В.Д., Нидерландия,
на М.Б.С. /стр. 845 преп./.
С цел връчване на изготвеното ИПДПОЗЛ от ревизиращите до
„АТС Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД, същото е изпратено на декларираните
електронни адреси за кореспонденция. Извършени са две посещения на адрес за
кореспонденция, адрес на управление и адрес по чл. 8 от ДОПК, а именно: гр.
Варна, ул. „С.“ № 4, ет. 3, ап. 42, документирани с Протоколи сер. АА №
0878682/18.02.2020 г. и № 0878685/11.03.2020 г. /л.853-856 преп./, при които не е открит представляващият на „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД - М.Б. И. /С./ или упълномощено лице за контакт с
приходната администрация. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на
27.03.2020 г.
До изтичането на срока за представяне на документи и
писмени обяснения - 10.04.2020 г., не се е явило ЗЛ или упълномощено от него
лице и не е представило изисканите с ИПДПОЗЛ № П-03000320022632-040-001/13.02.2020
г. документи.
След извършена служебна проверка в система „Фискални
устройства с дистанционна връзка“, ревизиращите са установили, че проверяваното
лице има регистриран един касов апарат с регистрационен № 4339093.
От проверка в информационния масив на НАП за подадени уведомления
по чл. 62 КТ за актуално състояние на всички трудови договори и за подадени
Декларации обр. 6, при ревизията е установено, че за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г., „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД има регистрирани трудови
договори и задължения по КСО и ЗЗО, като сключените договори са за длъжност танцьор - 5 бр., общ работник - 1 бр., чистач - 1
бр. и раздавач доставчик - 1 бр. Подадени са Декларации обр. 1 и 6, но
задълженията по тях не са платени. Подадена е Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ
за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. /за изплатените доходи от трудови
правоотношения/. Няма подавани Справки по чл. 73, ал. 1 и чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за проверявания период.
С оглед липсата на представени доказателства от
проверяваното дружество във връзка с извършването на доставките и наличните
гореизложени данни в регистрите на НАП, ревизиращите са извели извода, че
дружеството не разполага с трудов ресурс за извършване на посочените СМР в
Протоколи обр. 19 по вид и обем.
Установено е, че в дневниците за покупки на „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД е посочен единствен доставчик - „Голд Мекс Строй” ЕООД
с ЕИК *********, който е с рисков профил. Констатирано е, че на „Голд Мекс
Строй" ЕООД е извършена проверка, приключила с Протокол № П-03000319203380-073-001/02.04.2020
г., при която не са представени и няма безспорни доказателства за наличие на
реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС към всичките му клиенти, в т.ч. и към „АТС Уъркфорс Интерпешънъл“ ЕООД.
Установено е също, че на „АТС Уъркфорс Интернешънъл"
ЕООД е извършена ревизия, обхващаща определянето на данъчни задължения по ЗДДС
за д.п. м. 06/2019 г. приключила с РА № Р-03000319004780-091-001/28.05.2020 г.,
като в хода на ревизията всички данъчни книжа са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.
След проверка в информационните масиви на НАП е
установено, че СД по ДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО на „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД се подават от деклариран електронен адрес siconsult16@mail.bg и физическо лице Х.Г.. В тази връзка е изпратено Искане за представяне на
информация от трети лица № Р-03000320000543-041-001/14.04.2020 г. до „Си
консулт 16“ ЕООД, връчено на 15.04.2020 г., но до приключване на ревизията не
са представени никакви документи и справки от изисканите от органите по
приходите, /стр. 859-863 преп./.
Направен е извод, че в хода на ревизията не са установени
налични доказателства относно реалното предоставяне на фактурираните услуги -
СМР, нито е доказано по безспорен начин наличие на данъчно събитие и реално
изпълнение на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурите,
издадени от „АТС Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД.
С възражението към РД, от „///" ЕООД са представени
Договор за изпълнение от 01.07.2019 г. сключен между „АТС Уъркфорс
Интернешънъл“ ЕООД и „Варна Строй Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* /стр.353-356
преп./, както и Договор за изпълнение от 01.05.2019 г. сключен между „АТС
Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД и „Сиско 2013" ЕООД, ЕИК ********* /стр.3**-360
преп./, с които се твърди, че е доказана възможността на доставчика „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД да извърши фактурираните услуги.
В тази връзка, от органите по приходи, за целите на
издаване на РА са приобщени с Протокол Кд-73 № Р-03000320000543-ППД-001/02.09.2020
г. /стр.68-71 преп./ документи, събрани в хода на проверка за установяване на факти
и обстоятелства на „Варна Строй Къмпани“ ЕООД, приключила с Протокол Кд-73 №
П-03000320019319-073-001/07.08.2020 г. /стр.72-317 преп./. Видно от аналитичен
регистър на гр. 41 за периода от 01.01.2019г.-31.12.2019 г. на „Варна Строй
Къмпани" /стр. 111 преп./, през календарната 2019г. от дружеството са
отчетени разчети единствено с клиенти „ФЛАНКО 71“ ЕООД, „ЛЕЙК ХАУС“ ЕООД, „ПРО
АРМ“ ЕООД, „ВЕЛИКАНСТРОЙ 2019“ ЕООД, „БГ КОНСТРУКТОР 2017“
ЕООД, „Б.-ГА“ ЕООД, „СТОУН АЙС" ЕООД и „М.-МД-2017“ ЕООД, а от рег. на гр.
70 /стр. 112 преп./ се установят реализирани приходи от продажби към същите в
общ размер на 131 167 лв. по издадени им фактури /стр. 118-134/. От
представените счетоводни регистри и копия на фактури не се установяват възникнали
търговски взаимоотношения между „Варна Строй Къмпани" ЕООД и „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД по сключен между тях Договор за изпълнение от
01.07.2019 г.
В хода на проверката от счетоводното предприятие „Си
консулт 16" ЕООД с ЕИК ********* са изискани договор за счетоводно
обслужване, сключен с „Варна Строй Къмпани“ ЕООД, информация с кого поддържат
контакт във връзка със счетоводното обслужване на „Варна Строй Къмпани“ ЕООД и
кой им предава документите, с кого се разплащат - имена, както и да представят
издадени фактури във връзка с предоставените счетоводни услуги. Документите са
изискани с ИПДСПОТЛ № П-03000320019319-041-004/29.06.2020 г. /стр.304-306 преп./,
връчено по електронен път на 29.06.2020 г., като такива не са представени до
издаване на РА.
Предвид възраженията на РЛ и представения Договор за
изпълнение от 01.05.2019 г., сключен между „АТС Уъркфорс Интернешънъл"
ЕООД и „Сиско 2013" ЕООД, ЕИК *********, е изготвено ИПДСПОТЛ №
Р-03000320000543-041-006/31.08.2020 г. до последното посочено дружество, /стр.332-337
преп./. Искането е връчено лично на управителя и едноличен собственик на
капитала на дружеството - Д.Н.А. на 01.09.2020 г. в с. Житница, община
Провадия, област Варна. Представени са писмени обяснения, снети в присъствието
на кмета М Х. Д. в кметството на с. Житница, в които лицето декларира, че е
неграмотно и не му е известно, че на негово име е прехвърлено дружеството
„Сиско 2013“ ЕООД. Няма никакви документи на дружеството и не му е известно кой
и по какъв начин извършва разплащания с доставчиците, кой подписва документите
на дружеството и всички други действия във връзка с дейността на фирмата, която
е негова собственост. Декларира, че е работил за това дружество като скеледжия
на кораби, като за този положен труд са му заплащали по около 30-40 лв. на ден.
Относно името на представляващия дружеството, декларира, че е лице, което са
наричали Сиско и което според него живеело в с. Боряна, Община Дългопол, област
Варна и няма друга информация за своите работодатели. /стр. 338-337 преп./
Извършена е и проверка в информационните масиви на НАП,
при която е установено следното по отношение „Сиско 2013" ЕООД:
дружеството е основано на 27.03.2017 г.; декларираната основна дейност е
„Строителство и ремонт на плавателни съдове, без тези за развлечение и спорт“;
управител и едноличен собственик на капитала е Д.Н.А., Съставител на ГФО за
календарните 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е „Си консулт 16" ЕООД. СД за ДДС
и отчетните регистри по ЗДДС се подават от И.М.В. - управител и едноличен
собственик на капитала на „Си консулт 16" ЕООД. До това дружество е
изпратено ИПДСПОТЛ № Р-03000320000543-041-005/31.08.2020 г. като до датата на
издаване на ревизионния акт електронната препратка не е активирана, респ. искането
не е връчено, /стр.341- 344 преп./.
От наличните доказателства и от информационната база
данни на НАП не е установена кадровата обезпеченост на доставчика за извършване
на услугите, липсва информация за конкретния вид услуги, за времето и мястото на
осъществяването им, както и за изразходваното за това работно време от
конкретно определени лица. Не е представена информация относно извършената
работа от страна на соченото за изпълнител на услугите дружество „АТС Уъркфорс
Интернешънъл" ЕООД.
Предвид гореизложеното, с РА на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 от с.з., органите по
приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на „///" ЕООД
в размер на 10020,00 лв. за д. п. м. 08/2019 г. по фактури, издадени от „АТС Уъркфорс Интернешънъл" ЕООД.
2. Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Електро АМ“ ЕООД, при ревизията е
установено следното:
Ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит
за данъчен период м.11/2018г. в общ размер на 5298,23 лв. и за данъчен период
м.04/2019 г. в общ размер на 3803,91лв., по следните фактури, издадени от
„Електро АМ" ЕООД с ЕИК *********:
- Фактура № **********/07.11.2018 г. на стойност 4745.83
лв. и ДДС 949,17 лв.
- Фактура № **********/13.1 1.2018 г. на стойност 3306.30
лв. и ДДС 661.26 лв.
- Фактура № **********/16.1 1.2018 г. на стойност 6750,00
лв. и ДДС 1350,00 лв.
- Фактура № **********/21.1 1.2018 г. на стойност 3225,13
лв. и ДДС 645,03 лв.
- Фактура № **********/30.11.2018 г. на стойност 2713.87
лв. и ДДС 542.77 лв.
- Фактура №
**********/30.1 1.2018 г. на стойност **50,00 лв. и ДДС 1 150.00 лв.
- Фактура №
**********/24.04.2019 г. на стойност 5900,05 лв. и ДДС 1 180.01 лв.
- Фактура № **********/22.04.2019
г. на стойност 6033.40 лв. и ДДС 1 206,68 лв.
- Фактура №
**********/29.04.2019 г. па стойност 2038,76 лв. и ДДС 407,75 лв.
- Фактура №
**********/26.04.2019 г. на стойност 5047.33 лв. и ДДС 1009,47 лв.
От РЛ са представени част от цитираните данъчни документи
в отговор на редовно връчено ИПДПОЗЛ. Към тях не са приложени съпътстващи
доставките документи. Не са представени такива, доказващи кореспонденция,
документи за фактическото изпълнение по доставките на стоки /електро материали/
по цитираните по-горе фактури.
Представени са копия от фактури с № 104/24.04.2019 г., №
103/22.04.2019 г., № 106/29.04.2019 г., № 105/26.04.2019 г. за покупка на стоки
като парков осветител, разклонител троен, прожектор, табло по схема, кабел,
плафон, гофрирана тръба, макара, вентилатори и др. /стр. 690-693 преп./. Към
същите не са приложени касови бонове.
Във фактурите е посочено плащане по банков път, но такова от ревизиращите не е
установено.
Фактури с №**********/07.11.2018г., №**********/13.11.2018
г, №**********/16.11.2018г., №**********/21.11.2018г.,№ **********/30.11.2018г.
и № **********/30.11.2016 г., издадени от „ЕЛЕКТРО АМ” ЕООД на „///" ЕООД,
не са представени по искането и не са намерени в предоставените на 16.07.2020г.
папки приход/разход за 2018 г.
Установено е, че данъчните основи на фактури №
**********/13.11.2018г, №**********/21.11.2018г. и №**********/30.11.2018 г. са
отразени по дебита на сметка 601 „Разходи за материали” през м. 11/2018 г.
/стр. 534-535 преп./, а на фактури № **********/07.11.2018г., №
**********/16.11.2018 г. и № **********/30.11.2016г. са отразени по дебита на
сметка 602 „Разходи за външни услуги”. /стр.536-537 преп./.
Данъчните основи по 4 бр. фактури от м. 04/2019 г. са
отразени в дебитните обороти на сч. с/ка 601 „Разходи за материали” /стр. 629
преп./, разплащане не е установено, като видно от сметка 401 Доставчици за м. 08/2019 г. същата е с кредитно салдо към 01.08.2019 г. -
142168,12 лв. /стр.587 преп./ и с кредитно салдо на 31.08.2019 г. - 193052,03лв.
/стр. 593 преп./.
В хода на ревизионно производство, е извършена насрещна
проверка на „Електро АМ" ЕООД, приключила с Протокол за извършена насрещна
проверка №П-03000320026313-141- 001/01.04.2020 г. /л.824-825 преп./, като
събраните доказателства и установените обстоятелства са подробно описани на
стр. 13 от РД. Установено е, че ЗЛ е регистрирано по ДОПК, считано от
28.11.2017 г., регистрирано по ЗДДС на 15.12.2017 г. и дерегистрирано на
09.10.2019 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Представляващ
дружеството е М.Т. М.. Вписан код на дейност 4778 - „Търговия на дребно с други
нехранителни стоки, некласифицирана другаде".
Издадено е ИПДПОЗЛ № П-03000320026313-040-001/13.02.2020
г., което е изпратено на деклариран ел. адрес на дружеството, от който не е
получено обратно съобщение за доставяне на пратката до 26.02.2020 г. В тази
връзка е предприето връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, в хода на
което при повторно изпратено на ел. адрес ИПДПОЗЛ е връчено с активиране на препратката
от ел. адрес. До датата на издаване на Протокола за извършена насрещна
проверка, лицето или негов представител не са представили писмени обяснения и
документи в ТД на НАП Варна. /л.824-833 преп./.
След извършена проверка в масивите на НАП, е установено,
че за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2019г., когато са издадени въпросните
фактури, „Електро АМ" ЕООД има сключен един трудов договор за длъжност
продавач-консултант. Няма подавани Справки по чл. 73, ал. 1 и чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за ревизирания период.
Установено е, че фактурите, издадени на „///“ ЕООД, са
включени в дневник за продажбите, но начисленият данък по ЗДДС не е внесен.
Предвид липсата на представени фактури от предходни
доставчици, счетоводен регистър на сметка 304 /стоки/, от който да е видно
заприхождаването и изписването на стоките, тяхното наличие към момента на
продажбата, е направен извод, че не може да се приеме, че е налице възможност
за доставка на фактурираните от „Електро АМ" ЕООД стоки.
Ревизиращите са установили че основни доставчици на
„Електро АМ“ ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС дружества, едното от които със
собственик С.Н.С., бивш собственик на „Електро АМ” ЕООД, а другото със
собственик и управител А.Т.М. - съпруга на собственика на „Електро АМ“ ЕООД.
Фактурите, издадени от въпросните доставчици, са без право на данъчен кредит.
Съставен е извод за липса на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 и на данъчно
събитие по чл. 25 от ЗДДС по фактурите, издадени от горепосочения доставчик.
С възражението срещу РД ревизираното дружество е
представило копия на фактура № **********/30.11.2018 г. с предмет различни
видове стоки /разклонител, батерии, ел. крушки/ и фактура №
**********/30.11.2016 г. с предмет „съгл. договор“ /л.365-367 преп./. Представени
са и копия на фискални бонове към част от фактурите.
Във връзка с представените с възражението срещу РД
доказателства от № 4.1 до № 4.10 - фискални бонове от ЕКАФП, подробно описани
на стр. 7 и 8 от РА по номера, дати и суми, ревизиращите са установили, че
същите не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. - в тях
липсва графично фискално лого съгласно приложение № 18 от Наредбата за двумерен баркод. Отделно от това при преглед на отчетните регистри по
ЗДДС на „Електро АМ" ЕООД и отразените фактури за продажби е установено,
че част от фискалните бонове са с идентични суми и дати на издадени фактури към
други контрагенти на дружеството. Ревизиращите са изискали от тези дружества
копия от съставените им фактури и касовите бонове към тях и съответно
доказателствата са приложени към преписката, както следва: „Сила X" ЕООД
/стр. 33-36 преп./, „Бланекс" ЕООД /стр. 319-322 от преп./, „Т.Д. 78“ ЕООД
/стр. 323-327 преп./, „Брадърс Билдинг" ООД /стр.328-331 преп./.
Органите по приходите са приели, че гореизложеното
опровергава твърденията в жалбата, че приложените към възражението срещу РД
касови бонове доказват извършено плащане по фактурите, издадени от „Електро АМ“
ЕООД към ревизираното дружество.
Установено е, че нито в ревизионното производство, нито в
административното обжалване, са представени фактури с №№ **********/07.11.2018г.,**********/13,11.2018г.,**********/16.11.2018г.,**********/21.11.2018г.,
поради което е изведен извод, че за тях не е налице право на данъчен кредит на
още едно основание - чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради което с РА е е отказано право
на данъчен кредит по същите в размер на 5298.23 лв. за данъчен период м.
11/2018 г. и в размер на 3803,91 лв. за данъчен период м. 04/2019 г.
3. Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Интра 2011“ ЕООД с ЕИК *********.
При ревизията е установено, че „///" ЕООД е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит, по реда на чл. 72, ал.2 от ЗДДС, по фактури издадени от „Интра 2011“ ЕООД, с посочен предмет „покупка”, за
данъчен период м. 02/2016 г. в общ размер на 3769,72 лв., за данъчен период м.
03/2016 г. в общ размер на 699,80 лв. и за данъчен период м.05/2016г. в общ
размер на 1393,48 лв. по следните фактури:
- Фактура № **********/29.02.2016г.
на стойност 2792,60 лв. и ДДС 558,52 лв.;
- Фактура №
**********/26.02.2016г. на стойност 5016,00 лв. и ДДС 1003,20 лв.;
- Фактура №
**********/26.02.2016г. па стойност 6015,00 лв. и ДДС 1203,00 лв.;
- Фактура №
**********/29.02.2016г. на стойност 5025.00 лв. и ДДС 1005,00 лв.;
- Фактура №
**********/28.03.2016г. на стойност 1730.00 лв. и ДДС 346,00 лв.;
- Фактура №
**********/29.03.2016г. на стойност 1769,00 лв. и ДДС 353,80 лв.;
- Фактура №
**********/30.05.2016г. на стойност 3491,80 лв. и ДДС 698,36 лв.
- Фактура №
**********/31.05.2016г, на стойност 3475,60 лв. и ДДС 695,12 лв.
Представени са част от цитираните данъчни документи в
отговор на редовно връчено ИПДПОЗЛ на ревизираното дружество, в т.ч. фактури с
№**********/29.02.2016г.; № **********/26.02.2016 г,; № **********/26.02.2016г.;
№**********/29.02.2016г.; № **********/28.03.2016г. и № **********/29.03.2016 г.
издадени от „Интра 2011" ЕООД на „///” ЕООД /стр. 694-697 преп./.
В същите е посочен предмет на доставките „СМР“ и „СМР и довършителни
работи“. Във фактурите е отбелязано плащане в брой. Не са приложени фискални
касови бонове. Не е доказано и заплащането по тези услуги.
Към фактурите са приложени Протоколи обр. 19 за извършени
СМР, както следва:
- Протокол за извършено
СМР от 26.02.2016 г. на стойност 13237,20 лв., за обект гр. Варна, к.к. Св. Св.
Константин и Елена, ул. ** № 3, комплекс „Макси" за апартаменти 4, 5, 7,
8, 9, 14, 15, 17, 20 - ремонт на бани, коридори и стълбища /стр.697, 700 преп./;
- Протокол за извършено
СМР от 29.02.2016 г. на стойност 9381,12 лв., за обект гр. Варна, к.к. Св. Св.
Константин и Елена, ул. ** № 3, комплекс „Макси" за апартаменти 4, 5, 7,
8, 9, 14, 15, 17, 20 - ремонт на апартаменти, парапети и перголи тераси,
решетки и климатици, мебели /стр.698, 702 преп./;
- Протокол за
извършено СМР от 29.03.2016 г. на стойност 4198.80 лв.. за обект гр. Варна,
к.к. Св. Св. Константин и Елена, ул. ** № 3, комплекс „Макси“ за прилежащата
територия на комплекса - пренареждане плочи, градина, парк и материали, изкопни
работи за полагане на кабели за видео наблюдение, /стр.699. 701 преп./;
Фактури с №**********/30.05.2016г. и №
**********/31.05.2016 г. не са представени. Не са намерени и в папката приход/разход
с оригинални документи за 2016 г., приета с вх. № 8022/16.07.2016 г. в ТД на
НАП Варна, офис Шумен, поради което за същите за ревизираното лице е прието, че
не е налице право на данъчен кредит на основание - чл. 71, ал. 1, т.1 от ЗДДС.
В писмените си обяснения ревизираното лице посочва, че
доставките за периода 02/2016 г. от фирма „Интра 2011" ЕООД са извършени
ремонти и подобрения по сградата, извършени СМР, видно от приложените
протоколи. Контактите с изпълнителя са били с Е.Х., управител на дружеството
„Интра 2011" ЕООД.
Данъчните основи по доставките са намерили отражение в
дебитните обороти на сч.с/ка 602 „Разходи за външни услуги" /стр. 552
преп./, разплащане не е установено от органите по приходите при преглед на
представените регистри за 2016 г. от ревизираното лице.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на
„Интра 2011" ЕООД, приключила с Протокол № П-03000320029538-141-001
/03.04.2020 г. /стр.834-836 преп./.
Изготвено е ИПДПОЗД №П-03000320029538-040-001/18.02.2020
г. /стр.837-839 преп./ до „Интра 2011" ЕООД, което е изпратено на електронния
адрес за кореспонденция. С цел връчване на искането са извършени две посещения
на адреса за кореспонденция на дружеството - адрес на управление и адрес по
чл.8 от ДОПК, а именно: гр. Варна, ул. „П." № 58, документирани с Протоколи
№1316347/20.02.2020г. сер. АА №1316347 и №1316348/28.02.2020г. сер. АА №
1316348, при които не е открит представляващият на „Интра 2011“ ЕООД - Е.Ж.Х.
или упълномощено лице за контакт с орган на НАП. Искането е връчено по реда на
чл.32 от ДОПК на 17.03.2020 г. В посочения в искането законоустановен 14-дневен
срок и до момента на съставяне на ПИНП, представляващият на „Интра 2011" ЕООД
- Е.Ж.Х. или упълномощено лице не се е явил в ТД на НАП Варна, за да представи
изисканите документи /стр. 824-844 преп./.
При проверка на данните за дружеството в ИМ на НАП
ревизиращите са установили, че „Интра 2011" ЕООД е дерегистрирано по реда
на ЗДДС - от 31.08.2016г. - по инициатива на орган на НАП, Декларирана дейност
по код: 4711 - „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия".
При извършена проверка в информационните масиви на НАП е
установено, че „Интра 2011" ЕООД е отразило процесните фактури в
дневниците за продажба с получател „///" ЕООД. Установено е също, че
данъчен период м.02/2016 г. е ревизиран и е включен в констатациите на РА №Р-03000316002300-091-001/31.01.2017 г., издаден на
„Интра 2011“ ЕООД. Данъчни периоди м. 03/2016 г. и м. 05/2016 г. не са ревизирани
периоди. Сумите, декларирани като дължими в СД за ДДС за тези данъчни периоди,
не са внесени от „Интра 2011“ ЕООД.
Установено е, че за м. 02/2016 г. и м. 03/2016 г. в
„Интра 2011" ЕООД са назначени 4 бр. лица на длъжност „общ работник
строителство на сгради“ с дневно работно време от 2 часа. Лицата С.И.С. с ЕГН ******ХХХХ
и Т.Г.Д. с ЕГН ******ХХХХ са осигурени по трудови договори, сключени с други
дружества на пълно работно време за всички работни дни на м. 02/2016 г. и м.
03/2016 г. Лицето П.Г.П. с ЕГН ******ХХХХ е осигурен по трудов договор, сключен
с друго дружество на пълно работно време за месец 02/2016 г. С оглед установеното
е направен извод, че за „Интра 2011“ ЕООД не се установява кадрова обезпеченост
за извършване на процесните доставки.
След преглед на данъчното досие на „Интра 2011“ ЕООД,
органите по приходите са констатирали, че на дружеството са извършени множество
насрещни проверки като само в хода на производство с УИН П-03000316095019
/стр.41-67 преп./ е представен незаверен за „вярно с оригинала" журнал на
всички счетоводни операцииреп. за периода 01.01.2016 г. - 31.05.2016 г.
/стр.47-55 п/. Видно от съдържанието му, към „///” ЕООД са отразени продажби по
ф-ра №14/01.03.2016 г. на стойност 5016,00 лв. и ДДС 1003,20 лв. с посочено
плащане в брой: ф-ра № 16/01.03.2016 г. на стойност 6015,00 лв. и ДДС 1203,00
лв. с посочено плащане в брой; ф-ра№ 17/01.03.2016 г. на стойност 5 025,00 лв.
и ДДС 1005.00 лв. с посочено плащане в брой; ф-ра № 18/01.03.2016 г. на
стойност 2792,60 лв. и ДДС 558,52 лв. с посочено плащане в брой /стр.54- 55
преп./. За останалите фактури за продажби към РЛ няма налични данни. Доказателствата
са приобщени към преписката с Протокол Кд-73 № Р-03000320000543-ППД-002/09.09.2020
г. /стр. 37-39 преп./.
Установено е също, че в дневниците за продажби на „Интра
2011“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. - 31.05.2016 г. са отразени фактури за
продажби към други дружества - „Авепа" ЕООД, „Битком" ООД, „И.
трейдинг 91“ ЕООД, „КЗУ МК" ЕООД, „И. трейдинг" ЕООД, всички с
предмет СМР. Направен е извод, че назначеният в дружеството персонал - 4 лица с
дневно работно време от 2 часа, е крайно недостатъчен за извършване на фактурираните
от „Интра 2011" ЕООД СМР услуги за периода 01.01.2016 г. - 31.05.2016 г.
Установено е също, че издадените фактури на „///” ЕООД с № 80/31.05.2016 г. и №
81/31.05.2016 г. са декларирани в дневниците за продажби на „Интра 2011” ЕООД с
различни стойности от посочените в дневника за покупки на „///” ЕООД.
Констатирано е също, че ГДД по чл. 92 ог ЗКПО за 2016 г.
е подадена от „Интра 2011” ЕООД на 14.06.2017 г. /извън срока/ и е с нулеви
приходи и разходи. В представения хронологичен регистър са отразени покупки
единствено от доставчици на хранителни стоки и тютюневи изделия. Липсват
отразени покупки на строителни материали, на начислени заплати на персонала.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за
наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставка по фактурите,
издадени от „Интра 2011" ЕООД, органите по приходите са
приели, че дружеството документира извършени услуги към „///“ ЕООД, без същите
да са реално извършени.
От събраните доказателства по административната преписка,
преценени в тяхната съвкупност, органите по приходите са извели извод, че
ревизираното дружество е знаело, че използва в счетоводството си документи с
невярно съдържание /фактури, договори, протоколи за СМР и др./ и съответно е
създало привидни съпътстващи документи, за да обоснове и получи данъчно предимство/приспадане
на данъчен кредит/, на което няма законово право, поради което обжалваният РА,
с който е отказано право на данъчен кредит на „///“ ЕООД, за д.п.м. 02/2016 г.,
д.п.м. 03/2016 г., д.п.м. 05/2016 г., д.п.м. 11/2018 г. , д.п.м. 04/2019 г. и
д.п.м. 08/2019 г. е потвърден.
За д.п. м. 02/2016 г. с РА е начислен допълнително ДДС в
размер на 1422,70 лв., на основание чл. 86, ал.2 , във вр. с чл. 6 от ЗДДС, във
връзка с продадени недвижими имоти, в която част РА не е обжалван и е влязъл в
сила.
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното
производство по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. В
заключението на вещото лице инж. С.И.Б., неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, е посочено, че по фактура №
**********/20.08.2019 г., издадена от АТС УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪЛ ЕООД са извършени
основни дейности - гипсова шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на
паркет, внасяне и изнасяне на мебели и др. По Фактура № **********/29.08.2019
г., издадена от АТС УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са извършени основни дейности -
гипсова шпакловка, грундиране и боя, кърпене мазилка и груба мазилка, внасяне и
изнасяне на мебели, подмяна на моноблок, смяна на интериорна врата и др. По фактура
№ **********/17.08.2019 г., издадена от АТС УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са извършени основни дейности - гипсова
шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на паркет, внасяне и изнасяне
на мебели, подмяна моноблок, подмяна на плочки, смяна душ кабина и др. По фактура
№ **********/23.08.2019 г . издадена от АТС УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са извършени
основни дейности - гипсова шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на
паркет, внасяне и изнасяне на мебели, подмяна на душ батерия и батерия мивка,
смяна на душ кабина и др. По фактура № **********/05.08.2019 г., издадена от АТС
УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са извършени
основни дейности - гипсова шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на
паркет, внасяне и изнасяне на мебели, подмяна на душ батерия и батерия мивка,
смяна на душ кабина и др. По фактура № **********/23.08.2019 г., издадена от
АТС УЪРКФОРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са извършени
основни дейности - гипсова шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на
паркет, внасяне и изнасяне на мебели, подмяна на моноблок, смяна на вана и др.
По Фактури с №**********/29.02.2016г., №**********/26.02.2016г.,№**********/26.02.2016г.,№**********/29.02.2016г.,№
**********/28.03.2016г., № **********/28.03.2016 г. и № **********/29.03.2016 г.,
издадени от "ИНТРА 2011" ЕООД на "///" ЕООД, с предмет на
доставките СМР и довършителни работи и отбелязано плащане в брой достъп за
оглед е бил осигурен единствено до оф.1, оф.2, ап.8, ап.14. Вещото лице прави
извод, че за тези имоти може би действително са били извършвани основни
строително-монтажни работи, описани в приложените към фактурите Актове Образец
15 - гипсова шпакловка, грундиране и боя, циклене и лакиране на паркет, внасяне
и изнасяне на мебели, подмяна на душ батерия и батерия мивка, смяна на душ
кабина/вана.
За голяма част от имотите от направените количествени
сметки е видно, че описаните СМР в протоколите Образец 19, приложени към
фактурите като количества не отговарят на площите в съответните имоти.
Вещото лице заключи, че описаните във фактурите стоки и
материали, са такива каквито би било нормално да се вложат при извършването на
СМР по точка 1. Стоките и материалите, описани в проверените фактури обичайно
се използват и влагат по време на изграждането, ремонтирането, поддържането на
сгради и прилежащата им инфраструктура.
На вещото лице не е била предоставена пълна проектна
документация, спецификации, количествени сметки, както и достъп до всички
описани в Акт Образец 19 обекти, от които да е видно какви точно са
техническите параметри, за къде точно са предназначени, използвани и/или
вложени описани материали и СМР. Стоките и материалите, описани във фактурите,
за които не може да бъде установено, поради естественото им употребяване и/или
влагане се използват и отговарят на инфраструктурата, техническите параметри и
предназначението им, ако са използвани и/или вложени.
В съдебно заседание инж. Б. уточни, че не може да посочи
към коя дата са извършени СМР.
По искане на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите А.Т.М.
и И.М.В..
А.Т.М. заяви, че познава В.Х.-управител на „///“ ЕООД, тъй като е работила във фирма „Електро
АМ“ ЕООД. С колегата М се познавали и работили от 2017г. или 2018г., имали
издадени документи към него. В момента също имали обект, за който той имал
питания за материали какво ще му бъде необходимо и те да му ги фактурирали. Те му
доставяли апаратура, кабели и всичко свързано с ел. материали свързано със
изграждане на обектите и за ремонтиране на обекти. По някои фактури имали
уговорка за разсрочено плащане. Свидетелката заяви, че не може да каже като материали
точно какво са доставяли, но по памет си спомня, че са доставяли ел. табла и
кабели. Той си ги вземал от обекта им на ул. “///“ № /// с негов транспорт.
Плащането по принцип било в брой. По памет си спомня, че три или четири фактури
са разплатени, по другите все още нямат извършено плащане. Свидетелката
издавала фактури, по които имали договорени разсрочени плащания. По тези фактури,
по които няма плащания няма издаден касов бон. Свидетелката заяви, че ако не се
издължал ще заведе съдебен иск. Фактурите, за които се чака плащане са на стойност
около 41 000лв. При покупката освен фактура трябвало да има и
приемо-предавателни протоколи. Свидетелката поясни, че дружеството не работи,
не е закрито и няма в момента търговски обект. Не знае дали й е прекратен
договора.
Свидетелката И.М.В. заяви, че не е обслужвала фирмите „АТС
Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД, „Електро АМ“ ЕООД и „Интра 2011“ ЕООД. Мисли, че е
водила счетоводството на фирма „Сиско 2013“. Има счетоводна кантора и обслужва
счетоводно фирми. Не може да си спомни кога е обслужвала дружество „Сиско 13“,
може би преди 3,4,5 години. Не може да си спомни дали е имало преотдаване на
работна ръка и пренаемане на работници. Основната дейност била строителство. Не
знае със сигурност дали е регистрирана по ДДС, ако е имал необходимия оборот
трябва да е била регистрирана по ДДС. Работата й се състояла в подаване на ДДС
декларации, годишна декларация, персонален регистър и др. Това може би е било в
периода 2016-2017 г. Не може да си спомни точно дали обслужването е включвало
подаване на справки-декларации, регистрация по ДДС или друго. Обработва такива
документи каквито й се представят.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, на следните мотиви:
Спорът
по делото е относно наличието на законовите предпоставки
за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите
издадени от „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД, „Електро АМ“ ЕООД и „Интра 2011“
ЕООД. Основанията на приходната администрация за отказа на правото на данъчен
кредит по процесните фактури са фактическите констатации, че липсват
доказателства, че издателите на фактурите са извършили доставките на СМР и
доставка на стоки.
Съгласно чл.68 ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1/получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/извършено от него
плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/осъществен
от него внос; 4/изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква,
когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на
възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и ал.3 от ЗДДС. В този момент
възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.
Съгласно чл.25 ал.2 и ал.3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 от ЗДДС. Правото на приспадане е свързано с действителното извършване на
доставката на стоки или услуги, поради което настъпването на данъчното събитие
е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато
действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да
възникне право на приспадане. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата
на член 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно
която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице
трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с
член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва
да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238,
239 и 240.
От своя страна, съгласно член 168 буква а), доколкото стоките и услугите се
използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има
правото в държава-членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следващото
се от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати в
тази държава-членка по отношение на доставката на стоки или услуги, извършена
или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.
Следователно, и съгласно член 178, вр. член 168 от Директивата, съществува
изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит,
да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е
реалния доставчик на доставката на стока или услуга.
При изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е
налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да
се съобрази обстоятелството, че законодателят не предпоставя признаването на
разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с
реални стопански операции. В тази връзка, самото издаване на фактурите не е
достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на стоки
или услуги.
В този аспект Съдът на ЕС многократно е посочвал, че упражняването на
правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само поради това, че е
посочен във фактура. Добросъвестността или недобросъвестността на
данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие
върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от
Шеста директива - Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела SGI и Valeriane,
С-459/17 и С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането на ДДС,
трябва да докаже, че отговаря на условията, за да се ползва от него - Решение
от 26 септември 1996г. по дело Enkler, С-230/94, т.24. В тази връзка и в
съответствие с националните правила за доказването следва да се извърши обща
преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се
определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. За целите
на тази преценка следва да се вземат предвид данни относно доставки,
предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на
приспадане, както и свързаните с тях документи. Осъществяването на доставката,
изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния
да се разпорежда фактически със стоката като собственик, респективно при
услугите - преценката за реалното възникване на резултата от услугата, е
фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на събраните доказателства,
които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само
действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка,
съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите
материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по
принцип не може да бъде ограничавано.
1. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от „АТС
Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД.
Предмет на спорните фактури са строително-монтажни работи. За доказване осъществяването
на тези услуги, от което да се направи извод за настъпване на данъчно събитие
по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС и следващата от него изискуемост на данъка
като основание за правомерно начисляване на данъка във фактурите, е необходимо
да се установи безспорно осъществяването на услугите, тоест възникването на
резултата от тях в патримониума на получателя вследствие на дейности,
осъществени от доставчика или от негово име и за негова сметка от трети лица.
За целите на това доказване в хода на ревизионното производство са
представени данъчни фактури с фискални касови бонове и протоколи за извършени
СМР обр.19.
Представените документи имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата и без доказателства за автентичност. Същите са представени от страната, която цели благоприятни за себе си изводи от представянето им, поради което не могат при отсъствието на други доказателства, съвместно с които да бъдат преценени, да се приемат за безспорно доказващи настъпването на посочените в тях обстоятелства.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не
установи, а това е в негова тежест, че „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД е разполагал
с трудов, материален и технически ресурс да извърши възложената му дейност. В тази
връзка съобрази, че подизпълнителя е разполагал с ограничен персонал, нает по
трудово правоотношение, който обаче не е притежавал нужната квалификация за
извършване на специфичните СМР. Наетите работници са заемали длъжностите общ
работник-1бр., танцьор-5 бр., чистач-1 бр. и раздавач доставчик-1 бр. Не са
ангажирани доказателства за наемане на специалисти по граждански договори.
Посоченият в дневника за покупки единствен доставчик „Голд Мекс Строй“ ЕООД е с
рисков профил и като такъв не е представил никакви доказателства за реално
предоставяне на услуги към „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД.
Представените в хода на ревизионното производство договори за изпълнение от
01.07.2019г. между „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД и „Варна Строй Къмпани“
ЕООД и Договор за изпълнение от 01.05.2019г. между „АТС Уъркфорс Интернешънъл“
ЕООД и „Сиско 2013“ ЕООД също не доказват възможността на „АТС Уъркфорс
Интернешънъл“ ЕООД да извърши фактурираните услуги към жалбоподателя. По
отношение на първия договор от представените счетоводни регистри изобщо не се
установяват възникнали търговски отношения между двете дружества, което
обуславя извод, че този договор е фиктивно съставен и не отразява реална
доставка. Подобен извод може да се обоснове и по отношение на втория договор за
изпълнение. Видно от писмените обяснения на собственика на „Сиско 2013“ ЕООД,
същият е неграмотен, не е сключвал сделки, няма документи на дружеството, не
знае, че му е прехвърлено дружеството. Събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства от счетоводителя на „Сиско 2013“ ЕООД също не можаха да установяват
извършването на услуги. Показанията на свидетеля са общи, непълни и не сочат
ясно и конкретно дали е имало изпълнение на фактурираните СМР. Счетоводителят
не си спомни дори дали дружеството е било регистрирано по ЗДДС и кога.
Съдът кредитира заключението по СТЕ, но същото не променя по никакъв начин
изводите на органите по приходите, тъй като експертизата е изготвена единствено
въз основа на част от документите, предоставени от жалбоподателя, без проверка
в счетоводствата на доставчиците. Поставените към експерта въпроси не доведе до
изясняване на делото от фактическа страна. СТЕ установява извършени СМР, но не
можа да установи от кого са извършени дейностите. Вещото лице беше категорично,
че не може да установи и към коя дата са извършвани СМР. В този смисъл следва
да се отбележи, че всъщност експертизата потвърждава изводите на приходната
администрация.
Следователно в хода на съдебното производство не бяха оборени констатациите
от ревизионното такова, че дружеството-доставчик на ревизираното лице „АТС
Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД не разполага със собствени активи и ресурси за
осъществяване на фактурираните от него доставки. Предвид естеството на работите
– СМР услуги в големи обеми, предполагащи съществено участие на разходите за
труд в себестойността, е нелогично изпълнителят и настоящ жалбоподател да ги
превъзложи на дружество, за което не разполага с предварителна информация дали
разполага с необходимата техника и квалифициран персонал, за да ги извършат
качествено и в срок.
2. Относно непризнатото право на данъчен кредит
по фактури, издадени от „Електро АМ“ ЕООД.
Процесните доставки са на строителни материали,
представляващи родово определени вещи. Съгласно чл.24,ал.2 от Закона за
задълженията и договорите родово определените вещи преминават в собственост на
купувача, когато бъдат определени по съгласие на страните, а при липса, на
такова, когато бъдат предадени.
В случая са представени само част от данъчните фактури,
по които се претендира признаване на правото на данъчен кредит и копия на
фискални бонове. За последните е установено, че не отговарят на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006г., както и, че са с идентични суми и дати на издадени
фактури към други контаргенти на дружеството. По делото липсват каквито и да е
доказателства за складова обезпеченост на издателя на спорните фактури. Не се
установи, че доставчика е разполагал със стоките-предмет на процесните фактури
и че стоките са били налични към датата на фактурите, издадени на жалбоподателя.
Не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, както и
доказателства относно транспортирането на стоките - пътни листи, договори за
превоз, за собствени или наети транспортни средства и др., от които по безспорен
начин да се установи превоза на стоката, от къде е натоварена и къде е
разтоварена. Осчетоводяването на процесните фактури от жалбоподателя и
отразяването на стоките в счетоводството му не установява извършване на
доставка по процесните фактури.
Предаването на стоките на превозвача и получаването им от
техния адресат, представляват юридически факти, подлежащи на доказване, което в
случая не е сторено. Касае се за родово определени вещи и за да е налице
прехвърляне на правото на собственост на конкретната родово определена вещ
следва да се установи, че доставчикът е собственик на стоката, че същата е
натоварена, транспортирана и предадена, съответно приета от жалбоподателя.
Не се установи и плащане по издадените фактури. Вярно е,
че плащането не е юридически факт, въздигнат от правната норма като основание
за настъпване на данъчното събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС, а по аргумент от
чл.25, ал.2 от ЗДДС такъв факт представлява преминаването на собствеността
върху стоката, но в процесния случай липсата на плащане представлява индиция именно
за липсата на извършени реални доставки на стоки. Горното се подкрепя и от
показанията на разпитаната свидетелка М., която независимо от твърдението, че
познава добре колегата М /управителя на жалбоподателя е В.Х./ не можа да обясни
защо не си е потърсила неплатените суми по фактури в размер на около
41 000лева. Необосновано е и противоречи на всякаква житейска и
икономическа логика встъпване в търговски отношения с дружество, което не е
изряден платец, предвид и факта, че доставчика „Електро АМ“ ЕООД не осъществява
дейност към момента. Поради горните противоречия съдът не кредитира показанията
на свидетелката.
Допълнителен аргумент за липсата на реални доставки по
спорните фактури е и липсата на представени доказателства от доставчика за
завеждане на стоките в неговото счетоводство и съответно изписването им при
предаването на жалбоподателя. Не е представена разпечатка на сметка 304
"стоки". Няма данни за аналитично водене на видовете стоки по
артикули и изписването им при продажба.
Горните изводи не се променят и от заключението по СТЕ, в
което по т. 2 и т. 3 вещото лице заяви общо, че описаните във фактурите стоки и
материали, са такива каквито би било нормално да се вложат при извършването на
СМР по точка 1 и обичайно се използват и влагат по време на изграждането,
ремонтирането, поддържането на сгради и прилежащата им инфраструктура. От така
направеното заключение не може да са направи еднозначен извод кой и кога е
доставил процесните стоки и материали, което разгледано в съвкупност с
останалите материали по делото обуславя правилност на изводите, направени в
ревизионното производство.
Въз основа на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства ревизиращият екип е признал наличието на процесните
стоки при ревизираното лице и влагането им в производствената му дейност. Отчел
е обаче, че релевантен за възникване правото на приспадане на данъчен кредит е
не самият факт на своене на стоката и отреждането й за икономическата дейност
на жалбоподателя, а доказване на факта, че соченият от жалбоподателя доставчик
на стоката е действителният нейн доставчик. Именно този правнорелевантен факт
остана недоказан, като съдът напълно споделя извода, че осчетоводяването на процесните фактури от жалбоподателя и
отразяването на стоките като реализирани не установява извършване на доставка
по процесните фактури.
Предвид изложеното съдът намира изводите на органа по
приходите по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени
от „Електро АМ“ ЕООД за правилни и законосъобразни.
3. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Интра
2011“ ЕООД.
Предмет на спорните доставки са СМР и СМР и довършителни
работи. Като доказателства за извършените услуги са представени фактури и
Протоколи обр. 19 за извършени СМР. Във фактурите е отбелязано плащане в брой,
но не са приложени фискални касови бонове.
В случая не са представени доказателства за облигационни
отношения с доставчика на СМР, липсват договори за извършени СМР и каквито и да
е данни, за да бъде индивидуализиран предметът на услугите, техните параметри,
условия и ред за изпълнение, пряко ангажираните за изпълнението лица. Наличието
само на фактура не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на
услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да
се установи извършвани ли са услугите, и от кого точно са извършени конкретните
видове дейности, още повече, че категорично е установено по делото, че част от
фактурите изобщо не са представени.
По делото липсват каквито и да е доказателства и относно факта
на пряко ангажираните с конкретните дейности лица. Неясен е начинът, по който е
обективиран целеният резултат, респ. приемането му от ревизираното лице. Не се
установява на изпълнителя да са предоставяни каквито и да е материали за
процесните, твърдени във фактурите услуги. В тежест на жалбоподателя е да
докаже какви именно дейности е следвало да извърши доставчика, как и кога ги е извършил,
от кои физически лица, къде и как са били извършени услугите и какво точно е
приел като изпълнение жалбоподателя. Тук отново следва да се отбележи, че той
претендира един благоприятен за себе си факт и е длъжен, при условията на пълно
насрещно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните
правни последици.
Въпреки, че във фактурите не са посочени конкретните протоколи,
за които се отнасят СМР, в представените към фактурите протоколи обр.19 са
посочени конкретен вид дейности и обем, а именно, че се отнасят за: ремонт на
бани, коридори и стълбища, парапети, перголи, решетки, климатици, пренареждане
на плочи, градина, парк, изкопни работи за полагане на кабел за видео
наблюдение. Така определените с протоколите като извършени и приети дейностите
изискват във всички случаи издателят на фактурите да е разполагал с
необходимата работна ръка и механизация, а доказателства за това не са
представени, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното
производство. Напротив, установеното в хода на ревизионното производство, че за
м. 02/2016г. и м. 03/2016г. в „Интра 2011“ ЕООД са били назначени 4 бр. лица на
длъжност „общ работник строителство на сгради“ с дневно работно време от 2
часа, като същевременно същите лица са били осигурени в други дружества на
пълно работно време, представлява доказателство за липсата на кадрова
обезпеченост на доставчика „Интра 2011“ ЕООД. В хода на съдебното производство
не се установи доставчикът да е имал на разположение работници на трудов или
граждански договор за извършване на дейностите по пренареждане на плочи,
градина, парк, ремонти на бани, коридори и стълбища, изкопаване за полагане на
кабел за видео наблюдение, а напротив същият е разполагал с ограничен персонал,
нает по трудово правоотношение, който обаче не е притежавал нужната квалификация
за извършване на специфичните СМР и довършителни работи.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че по
същество протокол обр.19 е документ, с който се документират извършени СМР на
съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като
реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които
може еднозначно да се опише стопанската операция. Същият представлява
количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и
подлежащи на заплащане видове СМР. Макар, че в настоящия случай по всички фактури
да са представени актове обр.19, те не могат по безспорен начин да установят,
че фактурираните СМР са действително осъществени от „Интра 2011“ ЕООД. В подкрепа
на горното е и извода на вещото лице, че за голяма част от имотите от
направените количествени сметки е видно, че описаните СМР в протоколи обр. 19
като количества не отговарят на площите в съответните имоти.
Горното заедно с установените от органите по приходите
факти, че „Интра 2011“ ЕООД за процесния период е декларирало сделки с предмет СМР и към други пет фирми,
както и, че подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. е с нулеви приходи и
разходи, безспорно обуславя извод, че дружеството документира извършени услуги
към жалбоподателя, без същите да са реално извършени.
В заключение, съдът намира, че в хода на съдебното дирене
не се установи твърдяната от жалбоподателя реалност на доставките по фактури,
издадени от „АТС Уъркфорс Интернешънъл“ ЕООД,
„Интра 2011“ ЕООД и „Електро АМ“ ЕООД. Последователна е съдебната
практика, че наличието на фактури и счетоводното им отразяване при получателя
не е достатъчно да обоснове такава. Счетоводството е производно и отразява
предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за
съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението
на СТЕ, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва
реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС.
В съдебната практика е възприето, че случаят на фактури,
които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е
получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя
по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се
отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11,
който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да
осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него
доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение
от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както
и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране
допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС,
платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена
облагаема сделка". Безспорно получателят не може да отговаря за действията
на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им
изпълнение, тъй като при претенция на получателя за правото на приспадане на
данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за
реалното осъществяване на доставката - посоченото материално право възниква
само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка.
Разпоредбата на чл. 70 ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към
опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на
неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу
данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от
решението на СЕС по дело С-18/13/. Свързването с данъчна измама на ползването
на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на
разяснението от т. 38 на решението на СЕС по дело С-18/13.
Само наличието на фактура с посочен в нея ДДС, без реално
да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за
получателя, в който смисъл е Решение на СЕС от 13 декември 1989г., Genius
Holding BV срещу Staatssecretaris van Financiën (C-342/87, Recueil, стр.
04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG
срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (С-454/98,
Сборник 2000, стр. I-06973).
Въз основа на така изложеното съдът приема, че се
констатират фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА.
Установените с него задължения и лихви са правилно и обосновано определени,
поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
В обобщение, предвид крайния извод по делото и на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника - Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно материалния интерес и разпоредбата на
чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 1449.13 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК,
Административен съд – Варна, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „///“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, кк. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. **, №3, к-кс Макси, офис 1,
представлявано от управителя В.Н.Х., против РА №
Р-03000320000543-091-001/10.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 268/27.11.2020 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна (ОДОП)
при ЦУ на НАП, с който на на дружеството са определени задължения за ДДС по
ЗДДС за д.п.м.02.2016 г. в размер на 3769.72 лв.-главница и 2367.24 лв.-лихва,
за д.п.м.03.2016 г. в размер на 699.80 лв.-главница и 313.01 лв.-лихва, за
д.п.м.05.2016 г. в размер на 1393.48 лв.-главница и 599.64 лв.-лихва, за
д.п.м.11.2018 г. в размер на 5298.23 лв.-главница и 936.10 лв.-лихва, за
д.п.м.04.2019 г. в размер на 3803.91 лв.-главница и 512.51 лв.-лихва и за
д.п.м.08.2019 г. в размер на 10020.00 лв.-главница и 924.14 лв.-лихва.
ОСЪЖДА „///“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
кк. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. **, №3, к-кс Макси, офис 1,
представлявано от управителя В.Н.Х. да заплати в полза на ТД на НАП-Варна
сумата от 1 449.13 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и девет лева, 13
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: