РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Търговско отделение VІ състав ЧЖ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова ч.
гр. д. № 12854 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Й.И. с ЕГН **********
, с адрес: *** - длъжник по изпълнително дело № 20148560401737
срещу насочване на изпълнение срещу несеквестируем
доход-еднократна целева помощ в размер на 2000 лева, необходима за лечение на
дъщерята на длъжника.
В жалбата се твърди, че тази помощ е
преведена по сметка на длъжника по реда на Наредба № 1 от 07.02.2011 година за
условията и реда за материалното подпомагане в Министерство на отбраната, като
в платежното нареждане нее описано основанието. Моли преведената сума като несеквестируем доход да бъде освободена. Прилага писмени
доказателства.
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД твърди, че жалбата е недопустима, тъй като сумата
от 2000 лева е постъпила по банковата сметка на длъжника на 05.08.2019 година,
а жалбата е депозирана на 14.08.2019 година, поради което не е бил спазен
едноседмичния срок по чл.436 ГПК.Твърди, че жалбата е и неоснователна,
посочвайки че съгласно мотивите по т.13 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година на ОСГТК, секвестируемостта е
наличността по сметката преди постъпване на последното по ред „плащане“, т.к.
това са спестяванията на длъжника.Сочи, че в конкретния случай не може да се
направи извод, че сумата попада в
хипотезата на несеквестируемост, тъй като в Наредба №
1 от 07.02.2011 година няма разпоредба, която да определя помощи, предоставяни
с нея като доход с такъв характер.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.Претендира
разноски .
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител излага становище, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна. Сочи, че на 17.09.2019 година Банка ДСК ЕАД е превела във връзка с наложен запор по
специалната сметка на ЧСИ сумата от 2021 лева на основание наложения запор
върху банковата сметка на длъжника. Позовавайки се на разпоредбата на чл.446а ГПК, ЧСИ сочи, че в конкретния случай по изпълнителното дело не може да се
направи извод, че сумата , отпусната от Комисията по материално подпомагане при
Министерство на отбраната е несеквестируема, тъй като
и в Наредба № 1 от 07.02.20111 година, като и в Закона за отбраната и
въоръжените сили липсва разпоредба, която да регламентира вида на получената
еднократна помощ от длъжника като вземане, спрямо което не могат да се налагат
запори по реда на ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Жалбата е допустима-депозирана е в срока
по чл. 436, ал.1, предл. последно ГПК. Обжалват се
действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо- чл. 435,
ал.2, т.2 ГПК.
Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 13.05.2014 г., издаден т.д. № 2143/2014 г. по
описа на СГС, с който Н.Й.И. е осъден да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 13416, 13 лева, главница по решение № 2376/12.12.2013 година по вътрешно арбитражно дело № 2376/2013
година по описа на арбитражен съд „А.Ю.“ СНЦ, заедно със законната лихва от 12.12.2013 година до окончателното заплащане, 718, 32 лева-юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80
лева-разноски по арбитражното производство и 50 лева-държавна такса по делото.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.07.2014 година взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземането
на длъжника в Банка ДСК, като е възложил на ЧСИ извършването на изпълнителни
действие по реда на чл.18 от ЗЧСИ
Наложени
са запори по сметка на длъжника.Извършено е погасяване /л.39-45/. Изискана е
справка от Министерство на правосъдието, на отбраната и на вътрешните работи
дали длъжникът се намира в трудово правни или гражданско правни отношения.
На
06.11.2014 година по изпълнителното дело е постъпила справка, че Н.И. е
военнослужещ във военно формирование 54680-Бургас на длъжност командир на
отделение. Изпратено е запорно съобщение до Военно
формирование 54680 за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Запорното съобщение е
връчено на длъжника Н.И. на 13.11.2014 година, ведно с покана за доброволно
изпълнение./л.51,52,53/. Дългът се погасява чрез удръжки от възнаграждението на
длъжника, съгласно протоколи за извършено погасяване /л.69-80 и л.112-130,л. 154-158/.
На
04.12.2018 година е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД за конституиране като взискател на основание
сключен договор за прехвърляне на вземане, сключен между „Профи
кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
ЕАД.
С
разпореждане от 03.05.2019 година на ЧСИ
Б. последното дружество е конституирано като взискател
в изпълнителното производство.
Депозирана е молба от взискателя на 30.04.2019 година за уточняване на дълга, а
именно: главница 7944, 45 лева и лихва 59, 76 лева.
Изпратени
са нови запорни съобщения до банки, включително и
указания до Банка ДСК ЕАД относно сумите, постъпващи по запорираната
сметка с основание трудово възнаграждение заплата/аванс и др. от наредителя/работодател Военно формирование
54680-несеквестируем доход по смисъла на чл.446 ГПК и същите следва да бъдат
освободени за теглене и разпореждане от длъжника.Извършени са нови погасявания
на дълга.
По
имейл на 09.08.2019 година при ЧСИ е постъпила молба от длъжника И., в която се
сочи че му е била отпусната еднократна помощ от 2000 лева за лечение в Банка
ДСК, но в платежния документ не е посочено основание, като прилага документ от
работодателя, с който се удостоверява този факт.
На
14.08.2019 година е постъпила жалба от Н.И., в която сочи че на 05.08.2019
година по сметката му е преведена еднократна помощ в размер на 2000 лева от
Министерство на отбраната по реда на Наредба № 1 от 07.02.2011 година, която
счита че представлява несеквестируем доход по смисъла
на чл.446а ГПК, поради което моли да бъде освободена.Прилага протокол за
отпускане на еднократна целева помощ и служебна бележка.
Видно от приложения протокол изх.№
30-13-246 от 25..07.2019 година Комисията по материално подпомагане на
основание чл.16, ал.2 от Наредба № 1 от 07.02.2011 година за условията и реда
за материално подпомагане в МО, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия
уведомява, че по молба вх.№ 30-13-246 от 25.06.2019 година за помощ ,
разгледана на заседание № 7 от 19.07.2019 година ст.с-т Н.Й.И. отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 и ал.2 и чл.2, т.1 от наредбата, поради което му се отпуска
еднократна помощ в размер на 2000 лева.
Приложена
е и служебна бележка рег.№ 3-1960 от 12.08.2019 година, с която се удостоверява
че Н.Й.И. е военнослужещ и му е преведена сумата от 2000 лева на 05.08.2019
година, представляваща целева помощ за материално подпомагане, отпусната от МО.
Жалбата
е оставена без движение с указания.
На
30.08.2019 година е депозирана нова жалба, адресирана до СГС с идентично
съдържание и внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СГС.
По
изпълнителното дело са приложени доказателства за преведена на 17.09.2019
година сума в размер на 2021 лева по особената сметка на ЧСИ Б.-изпълнителен
запор от трето задължено лице Банка ДСК ЕАД.Приложено е и извлечение вх.№ 27322
от 25.09.2019 година от сметка на длъжника в банката за периода 01.08.2019
година-20.09.2019 година, видно от което на 05.08.2019 година е постъпила
сумата от 2000 лева от Военно формирование.
В
случая основният въпрос, който се
поставя е дали преведената сума за целева помощ от Министерство на отбраната по
сметка на длъжника представлява несеквестируем доход.
Несеквестируемостта защитава
имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото
семейство. Несеквестируем
доход по смисъла на чл. 446 ГПК, са възнагражденията за труд, както и пенсията,
които са в размер на минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за
трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е
частично несеквестируемо.
Процесуалната
норма на чл. 446 ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в
производството /вземане по трудово правоотношение, по гражданско
правоотношение, по което се престира трудов резултат,
по осигурително правоотношение/, срещу които при наличието на определени
предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение /пълна несеквестируемост/, съответно процесуално задължение за
осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446, ал.1, т.1-т.4 ГПК граници /частична несеквестируемост/.
Съгласно
чл.446а ГПК несеквестируемостта на доходите по
чл.446, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, се
запазва и ако са постъпили по банкова сметка , ***-рано от един месец преди
налагане на запора, като запорното съобщение не
поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло.
В
конкретният случай по банковата сметка на длъжника в Банка ДСК е преведена
сумата от 2000 лева, представляваща еднократна целева помощ, отпусната от
Комисията по материално подпомагане към Министерство на отбраната. Помощта е
отпусната по реда на Наредба № 1 от 07.02.2011 година за условията и реда за
материално подпомагане в Министерство на отбраната на военнослужещ, на основание чл.10, ал.1 и ал.2 – за
задоволяване на епизодични или сезонни потребности, както за посрещане на
разходи при болест, смърт, злополука, продължителен /над 6 месеца/ период на безработица,
при стихийни бедствия и аварии, довели до загуба на имущество.
По
смисъла на посочената наредба, помощите, отпускани по този ред не представляват
доход на лицето, също както и месечните целеви и еднократни помощи, отпускани
по реда на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,
помощите по Закона за семейните помощи за деца в конкретни хипотези, еднократни
компенсации към пенсиите и извънредни пенсии, хуманитарни помощи, помощи, определени с акт на МС. Целевата помощ не е и
спестяване. Същата се отпуска за посочена категория лица изпаднали в тежко материално положение по смисъла на
чл.226з от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария.
В
конкретната хипотеза длъжникът заявява, че целевата помощ е отпусната за
лечението на неговата дъщеря Й.Н.И., която страда от заболяването „Множествена
склероза“, респ. целевата помощ е отпусната за член на семейството на
военнослужещ.
По характера си целевата помощ, отпускана от нарочна комисия по материално подпомагане към Министерство на отбраната е социална помощ. В чл.11 на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019 година е приет бюджета на Министерство на отбраната за 2019 година, като е предвиден бюджет и за обезщетения и помощи за домакинства. Материалното подпомагане чрез помощи се предоставят по реда на Наредба № 1 от 07.02.2011 година за условията и реда за материално подпомагане в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, издадена на основание чл.226з от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно чл.213, ал.2, т.2 ДОПК не се допуска принудително изпълнение върху социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет.
Макар и да липсва изрична разпоредба в Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, предвиждаща несеквестируемост на целево предоставените средства, такъв извод може да бъде направен при анализ на законодателството и режима на средствата, предоставяни от държавата във връзка с политиката за защита на определени категории лица – чл.13 от Закона за семейните помощи за деца, чл.14, ал.3 от Закона за социалното подпомагане, чл.45, ал.3 от Закона за интеграцията на хората с увреждания, съгласно които разпоредби върху вземанията за социални плащания не е допустимо да се правят удръжки.
Въпреки, че в настоящия случай принудителното изпълнение не се осъществява по реда на ДОПК, ако се приеме че тези средства за социално материално подпомагане от държавния бюджет са секвестируеми, би се стигнало до неприемливата хипотеза, в която публични финансови средства, предоставени с определена цел, ще се използват за погасяване на частен дълг.
Поради изложеното, средствата в размер на 2000 лева, преведени по сметката на жалбоподателя длъжник в изпълнителното производство като целева еднократна помощ, настоящият състав приема че представляват несеквестируемо вземане.
Действията на частния съдебен изпълнител по насочване на принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане, за характера на което е бил уведомен с молба от длъжника на 09.08.2019 година и налагане на запор са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При този изхода на делото, неоснователно
е искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.Й.И.,
с ЕГН ********** , с адрес: *** - длъжник по изпълнително дело №
20148560401737 действията на ЧСИ Б. Б., с рег. № 856 с район на действие района
на СГС по изпълнително дело №20148560401737, изразяващи се в насочване на
изпълнение върху несеквестируемо вземане на длъжника
-еднократна целева помощ в размер на 2000 лева, постъпили по сметка на длъжника
в „Банка ДСК“ ЕАД и превеждането им по особената сметка на ЧСИ Б. Б. в
изпълнение на наложения запор.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати за сведение и изпълнение по изпълнително дело № 20148560401737 по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № 856 с район на действие района на СГС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.