О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
03.04.2023 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
03.04. |
година |
2023 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||
|
Членове: ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
Частно КАНДело |
номер |
46 |
по описа
за |
2023 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229
и сл. от АПК, във вр. с чл.248,
ал.3 от ГПК и
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по частна
жалба, подадена от С. Н. Ч. - главен юрисконсулт при ОДМВР - Кърджали, в
качеството му на процесуален представител и пълномощник на началника на РУ -
Момчилград към ОДМВР – Кърджали, против Определение №28 от 01.03.2023 год.,
постановено по АНД №245/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград.
Частният
жалбоподател заявява, че в законоустановения 7-дневен
срок обжалва Определение №28 от 01.03.2023 год. по АНД №245/2022 год. по описа
на Районен съд - Момчилград, постановено по повод подадена молба с искане за
изменение на постановеното Решение №16 от 06.01.2023 год. на Pайонен съд –Момчилград по същото АНД, относно частта му, в
която са присъдени деловодни разноски по делото в полза на жалбоподателя, в
размер на 500 лева. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и че
противоречи на материалния закон, тъй като в настоящото дело, при определяне на
адвокатското възнаграждение, била приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а също така счита, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и определянето на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба №1 се явявало
прекомерно и не отговаря на критериите, възнаграждението да е „обосновано и
справедливо”.
Заявява, че не споделя изложените мотиви в определението на първоинстанционния съд, поради това, че в настоящия случай
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 била неприложима, тъй като се касае
за едно нарушение, за което на жалбоподателя са били наложени кумулативно
предвидените в закона две наказания, едното от което било глоба, с определен
материален израз. Счита, че от това следва, че при такъв случай при определяне
на адвокатското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 от
посочената по-горе Наредба, според която: „Ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а съгласно чл.7,
ал.2: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са
следните: при материален интерес до 1000 лева - 400 лева.”. Частният
жалбоподател сочи също, че по въпросното дело е проведено едно съдебно
заседание и не счита, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и
определянето на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално
определените по реда на Наредба №1 се явява прекомерно и не отговаря на
критериите същото да е справедливо. Счита най-сетне, че нормата на чл.18. ал.4,
според която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2,
на която се позовал районния съд, би била приложима при едно евентуално
касационно производство, свързано с атакуваното наказателно постановление,
което било предмет на настоящето дело.
С оглед на изложеното, с частната жалба моли съда да
отмени Определение №28 от 01.03.2023 год. по АНД №245/2022 год. по описа на
Районен съд - Момчилград и да се произнесе по спора по същество, като
присъдените разноски в полза на ищеца/!? - вероятно се има предвид на жалбоподателя/ бъдат намалени до определения от закона минимум, съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по така подадената
частна жалба – Р. М. И., с постоянен адрес ***, е
получила препис от частната жалба на 14.03.2023 год., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, но не е депозирал писмен отговор
по частната жалба и не изразила становище по същата.
При преценката на допустимостта
на така подадената жалба, Административен
съд – Кърджали,
в настоящия си състав намира, че същата е допустима за разглеждане от настоящия
съд, предвид следното:
Обявлението/съобщението/ за
изготвеното определение е било получено в Районно управление – Момчилград към
ОДМВР - Кърджали на датата 02.03.2023 год., от системен оператор, срещу подпис,
видно от подписаната и оформена разписка за връчване на същото, приложена по
делото/на л.46 от АНД №245/2022 год. на
РС – Момчилград/. Жалбата против това определение е подадена чрез Районен
съд – Момчилград, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана пощенска
пратка, на датата 07.03.2023 год., видно от клеймото върху приложения пощенски
плик/л.5/, регистрирана в
деловодството на Районен съд – Момчилград с Вх.№614 от 09.03.2023 год., от
което следва, че жалбата е подадена на 5-ия/петия/
ден след получаването на обявлението/съобщението/ за изготвеното определение,
т.е. подадена е в 14-дневен срок, в който подлежи на обжалване решението, чието
изменение в частта му за разноските е отказано с атакуваното определение и
съобразно регламентацията на чл.248, ал.3, предл.ІІ/второ/
от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК. Жалбата, освен това, е депозирана
от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес за жалбоподателя -
началник на РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, тъй като с атакуваното определение
е оставена без уважение подадената от него
молба/искане/, за изменение на Решение №16 от 06.02.2023 год., постановено по
АНД №245/2022 год. по описа на Районен съд - Момчилград в частта му за
разноските, с която част ОДМВР – Кърджали е била осъдена да заплати на
жалбоподателя Р. М. И., с постоянен адрес ***,
сумата в размер на 500.00лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение.
Разгледана по същество, съдът в настоящия
състав намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С Решение №16 от 06.02.2023 год., постановено по АНД
№245/2022 год. Момчилградският районен съд е отменил
наказателно постановление №22-0303-000187 от 06.06.2022 год., издадено от
началник група в Районно управление – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което,
на Р. М. И., с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, предл.I/първо/ от ЗДвП, са били наложени наказания „глоба”, в
размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от
6/шест/ месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
Наредба №Iз-2539
на МВР, са му били отнети и 10 контролни точки. Със същото решение Момчилградският районен съд е осъдил Областна дирекция на
МВР – Кърджали, да заплати на Р. М. И., с постоянен адрес ***, сумата в размер
на 500.00 лева, представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде посочено, че
жалбоподателят Р. М. И. е направил
разноски за възнаграждение на един адвокат в това производството и е поискал
своевременно присъждането им в хода по същество. От
приложения договор за правна защита и съдействие от
20.12.2022 год./на л.6 от делото/,
сключен между него и адв.Д.Ш. от АК-***, се
установява, че страните са договорили възнаграждение за правна защита и процесуално
представителство по административнонаказателното дело, образувано въз основа
жалбата срещу процесното наказателно постановление, в размер неа 500 лева, като
изрично е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради
това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат
подлежи на възстановяване от бюджета на
органа, издал отменения административнонаказателен акт.
С молба Вх.№331/08.02.2023 год. на Районен съд –
Момчилград, подадена от С. Н. Ч. - главен юрисконсулт при ОДМВР - Кърджали,
в качеството му на процесуален представител на началника на РУ - Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, същият е поискал, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, посоченото по-горе решение да бъде
изменено в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски в
полза на ищеца/вероятно се е имало
предвид на жалбоподателя/ до определения от закона минимум, т.е. според
изложеното в мотивите на молбата, до размера, определен в чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 400/четиристотин/ лева.
По повод тази молба е постановено и обжалваното пред
настоящата инстанция Определение №28 от 01.03.2023 год. по АНД №245/2022
год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е оставена без уважение молбата
от юрк.С. Ч. – пълномощник на ОДМВР - Кърджали, с
която е поискано намаляване на присъденото с решението адвокатско
възнаграждение към минимума, определен в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът е приел, че молбата следва да бъде оставена без уважение,
тъй като в случая с обжалваното наказателно постановление има наложени санкции
„глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от шест месеца и че при
процесуално представителство по административни дела следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.18, ал.4 от посочената Наредба №1, като в същата,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е регламентиран на 500 лева.
Проверката за правилност и
законосъобразност на атакуваното Определение №28 от 01.03.2023 год.,
постановено по АНД №245/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград,
настоящият състав извърши с оглед действащата към датата на постановяването му
редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно
разпоредбата на чл.63д (Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като същите се регламентират от
нормата на чл.143 от АПК, наименована „Отговорност за
разноски”, а
съгласно ал.2 на същия чл.63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Според
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Тази наредба е Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с
решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год., на основание чл.121,
ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата.
Така,
според действащата разпоредба на чл.18, ал.2/изм., ДВ, бр.88
от 04.11.2022 г./ от тази Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
ако
административното наказание/наложено с обжалваното наказателно постановление/ е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл.7, ал.2 от
Наредбата са диференцирани различни минимални размери на адвокатското
възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като
според чл.7, ал.2, т.1, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000 лева, минималният размер на възнагражденията е
регламентиран на 400 лева. Същевременно,
действащата разпоредба на чл.18, ал.4/изм., ДВ, бр.88
от 04.11.2022 г./ от същата Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева.
Както
бе посочено и по-горе, в случая, с отмененото от Момчилградския
районен съд наказателно постановление, на жалбоподателя по административно-наказателното
дело са били наложени две отделни наказания, едното от които е било „глоба”, в
размер на 200/двеста/ лева. Другото, наложено му с това наказателно
постановление наказание, е било „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 6/шест/ месеца.
От гледна точка размера на глобата,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл.18,
ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1 от
9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в относимата им редакция - ДВ, бр.88 от 2022 г./. В същото време обаче, както бе посочено и по-горе,
разпоредбата на чл.18, ал.4 от
Наредбата/в приложиматга й редакция - ДВ, бр.88 от 2022 г./ предвижда минимален размер на
възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с материален
израз, т.е. когато е различно от глоба,
имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези
обстоятелства, след като е наложено наказание по чл.13, ал.1, б.„в” от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав,
това обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то
именно е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението,
т.е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл.18, ал.4 от Наредба №1
от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния
случай, договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е равно на
минимално регламентирания размер по чл.18, ал.4 от
Наредбата, поради което няма възможност за намаляването му на основание чл.63д,
ал.2 от ЗАНН. При това положение е без
значение и дали делото се отличава с някаква фактическа и правна сложност.
От изложеното следва изводът, че правилно решаващият състав на Момчилградския районен съд е приел, че приложимата за
конкретния случай разпоредба от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е именно тази на чл.18, ал.4 от същата и
след като заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е бил в минимално
предвидения в тази норма, то правилно и в съответствие с приложимите норми, съдът
е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на началника на РУ
– Момчилград към ОДМВР – Кърджали, за изменение на постановеното решение по АНД №245/2023 год. по описа на Районен съд – Момчилград в частта му за
разноските, а именно - за намаляване на присъдените в полза на жалбоподателя
разноски, направени за адвокатско възнаграждение.
Така,
предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
частната жалба, подадена от С. Н. Ч. - главен юрисконсулт при ОДМВР
- Кърджали, в качеството му на пълномощник и процесуален представител на
началника на РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали,
с изложените в нея доводи и съображения, е неоснователна, а обжалваното
Определение №28 от 01.03.2022 год., постановено по АНД №245/2023 год. по описа
на Районен съд – Момчилград, намира за правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което с определението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
Водим от това и на основание 235,
ал.1 АПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК и във вр.
с чл.144 АПК, Административният съд
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №28
от 01.03.2023
год.,
постановено по АНД №245/2022
год. по
описа на Районен съд – Момчилград.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.