Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 520
гр.Горна О., 02.01.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на пети декември през две хиляди и седемдесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря M.K. и в присъствието на прокурора …………..…., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№796/2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове: по чл.124 ал.1 от ГПК
ввр. чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците
Г.Д.Г., Д.Г.Г. и В.Г.П.(всички чрез адв.В.К. от ВТАК), твърдят в исковата
молба, че са съсобственици на поземлен имот №1760, за който е отреден УПИ
VIII-1760 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О. По плана от 1957г. на гр.Г.О. имотът е
представлявал парцел I-4471 в кв.226. Г.Д.Г. и Д.Г.Г., като наследници на П.Х.Г.(починала
на 13.04.2017г.) и са собственици на
1/2ид.част от поземления имот, заедно с целия първия жилищен етаж на
построената в него двуетажна жилищна сграда, маза и гараж в сутерена, източната
половина от тавана, както и на цялата „пристройка към съществуваща сграда”,
разположена в източната част на имота. Наследодателката им е придобила
собствеността върху 1/2ид.част от имота с нот.акт№106 т.I, нот.дело№****на
нотариус при ГОРС чрез дарение от родителите си Х.Х.Б.и И.П.Б., които от своя
страна са придобили имота с нот.акт№48
за покупко-продажба т.II нот.дело №***на ГОРС от В.Г.П.. Постройката в
имота е била построена на границата със съседния имот УПИ VII-1770,3215,
собственост на Б.И.В., за което същият дал съгласие за изграждането и на
границата между двата имота с декларации от 15.11.2007г. и 12.10.2009г., както
впоследствие било издадено удостоверение
№664/3.09.2014г. на Общ.Г.О.. В.Г.П. е собственик на другата 1/2ид.част от
поземлен имот №1760, за който е отреден УПИ VIII-1760 в кв. 226 по ПУП на гр.Г.О.,
заедно с втория жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда,
маза, две сутеренни стаи и западната половина от тавана(нот.акт №153 т.I
нот.дело№ ***на ГОРС, нот.акт №47 т.II нот.дело №***. на ГОРС, нот.акт№119 т.I
нот.дело №***на ГОРС). Съгласно нот.акт№176 т.II нот.дело №***на ГОРС, В.Г.П. и
Х.Х.Б.(праводател на П.Х.Г.) са придобили по регулация придаваемо място от
58.00кв.м. от имот пл.№4470 в кв.226 по регулационния план на гр.Г.О.. На
30.03.1970г. в деня на подписване на нот.акт №153 т.I нот.дело №***на ГОРС,
тогавашните купувачи на имота В.Г.П. и Г. В.П. изразили съгласие пред
продавачите, които същевременно са били собственици на съседния от изток
поземлен имот - парцел IV-4471 по плана от 1957г., че са съгласни и няма да претендират,
че част от терасата на стълбището на къщата на продавачите е надвесена над
парцела на купувачите. Б.И.В. придобил собствеността на УПИ VII-1770,3215 в
кв.226 по ПУП на гр.Г.О., заедно с построената в него жилищна сграда, гараж и
второстепенна сграда(нот.акт №693 за покупко-продажба том IV рег.№7182 нот.дело
№***на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС), закупеният от ответника
недвижим имот представлявал парцел IV-4471 в кв. 226. по плана от 1957г. на
гр.Г.О.. Твърди се, че между имота на ищците и ответника имало ограда,
изградена още в началото на 70-те години на миналия век, която съвпадала с
вярната кадастрална, респ.регулационна граница между двата имота и
собствениците владеели имотите си съобразно тази граница. Част от терасата на
стълбището на къщата, построена в имота на ответника действително била
надвесена над имота на ищците, каквато била уговорката между тогавашните
собственици съгласно договора от 1970г. През 2013г., в процедурата по
разрешаване строителство на ограда между двата имота, започнала по искане на Б.И.В.,
ищците твърдят, че с кадастралния план на гр.Г.О., одобрен със
Заповед№2762/1998г. на Кмета на Общ.Г.О. била допусната грешка, като границата
между техния имот и този на ответника не била отразена на вярното място, а
навътре в имота им. Действителната кадастрална граница между двата имота е
следвало да съвпада с намиращата се на място ограда, изградена през 70-те
години на миналия век, а в кадастралния план, одобрен през 1998г. била отразена
погрешно, като в резултат на допуснатата грешка оградата попадала изцяло в
имота на ответника. Освен това, кадастралната граница с плана от 1998г.
погрешно тангирала със западната част от терасата на стълбището на сградата на
ответника, която част в действителност следвало да попада в имота на ищците,
видно от документите им за собственост. Вследствие допуснатата грешка в
кадастралния план, част от законно изградената в източната част на поземлен
имот№1760 кв.226 пристройка, попадала в имота на ответника. По искане на Б.И.В.,
било издадено Разрешение за строеж№84/29.07.2013г. на Гл.архитект на Общ.Г.О.
за изграждане на „прозирна ограда” между УПИ VIII-1760 в кв. 226 и УПИ
VII-1770,3215 в кв.226. Собствениците на
УПИ VIII-1760 в кв.226 обжалвали разрешението за строеж пред Началника на РДНСК
– СЦР-Русе с твърдение, че част от оградата попада в техния имот. Със
Заповед№ДК-10-СЦР-40/23.09.2013г. на Началника на РДНСК, жалбата била оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, по съображения, че жалбоподателите не са
заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. С
Определение№624/12.12.2013 г. по адм.дело№949/2013г. ВТАдм.С отхвърлил жалбата
на собствениците на УПИ VIII-1760 в кв.226, възприемайки съображенията на
административния орган, че те не са заинтересовани лица по смисъла на закона,
но в мотивите изрично било посочено, че съществуващият спор за материално право
между собствениците на съседните имоти, следвало да се разреши в друго производство.
Със заявление за отстраняване на непълноти или грешки в кадастрален план на
населено място, с рег.№У035-10/07.08.2014г. П.Х.Г. и В.Г.П.(двамата собственици
на УПИ VIII-1760 в кв.226), поискали от Кмета на Общ.Г.О. издаване на заповед
за отстраняване на погрешно нанесената имотна граница между техния имот и този
на ответника, като поискали границата да съвпада с намиращата се на място
ограда(приложен бил и проект за изменение на кадастралния план с обяснителна
записка и графични материали). Със Заповед№3253/07.11.2014г. Кметът на Общ.Г.О.
одобрил нанасянето на вярна кадастрална граница между поземлен имот№1760 и
поземлен имот №1770, съгласно приложената скица-проект за изменение на
кадастралния план. По жалба на Б.И.В., Заповед №3253/07.11.2014г. на Кмета на
Общ.Г.О. била отменена с влязло в сила Решение №77/27.03.2015г. по адм.дело №815/2014г.
на ВТАдм.С, предвид допуснатите от административния орган процесуални
нарушения, в т.ч. липсата на надлежно
подписан от всички заинтересовани лица Акт за непълноти и грешки в кадастралния
план. Впоследствие била издадена Заповед №847/17.03.2016г. на Кмета на Общ.Г.О.
за отказ да бъде нанесена вярната кадастрална граница между поземлен имот №1760
и поземлен имот №1770. Била издадена и Заповед №1379/13.05.2016г. на Кмета на
Общ.Г.О., с която се разрешавало на Б.И.В. свободен достъп през имота на ищците
- УПИ VIII-1760 в кв.226 за извършване на СМР във връзка с изграждане на
прозирна ограда, съобразно Разрешение за строеж №84/29.07.2013г. на Гл.архитект
на Общ.Г.О.. По жалба на П.Х.Г. и В.Г.П. с Решение №376/16.11.2016г. по
адм.дело №356/2016г. ВТАдм.С отменил частично заповедта, като в мотивите на
съдебното решение било прието, че част от прозирната ограда, предмет на
Разрешение за строеж№84/29.07.2013г. на Гл.архитект на Общ.Г.О. недопустимо
засягала законно съществуваща сграда в УПИ VIII-1760 в кв.226, собственост на
ищците. Твърди се, че между страните съществува неразрешен спор за материално
право относно собствеността на площ от около 7.00кв.м., заключаваща се между
вярната кадастрална граница на поземлен имот№1760 и поземлен имот№1770, която
съвпада със съществувалата от 70-те години на миналия век до 2016г. ограда и
отразената в кадастралния план от 1998г. кадастрална граница. Допуснатата
грешка в действащия кадастрален план от 1998г. е свързана със спор за
материално право и тя можела да бъде отстранена едва след решаване на спора по
исков ред на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР. Въпреки, че за имотите няма влязла в
сила кадастрална карта, предвид разпоредбата на §.4 от ПЗР на ЗКИР,
кадастралните планове, одобрени по реда на отменени закони, вкл. ЗТСУ, се
поддържат от общинската администрация по реда на Наредба №3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри по чл.31 от ЗКИР. Ищците считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки
в кадастралната карта и решаване на спора им с ответника относно собствеността
на терен с площ от около 7.00кв.м. Прилагат скица с очертано спорното място с
червен цвят и обозначено с точки: А-Б-В-Г-Д-Е, твърдейки, че оцветената в червен цвят на скицата площ е
част от техния имот№1760 в кв.226 по плана на гр.Г.О., като вярната кадастрална
граница между имот№1760 и имот№1770 в кв.226 по плана на гр.Г.О. съвпада с
линията Б-В-Г на скицата. Молят съда да постанови решение, с което се приеме за
установено, че: -източната кадастрална граница на поземления имот№1760 в кв.226
по кадастралния план на Г.О. към поземлен имот№1770 в кв.226, е заснета
погрешно в кадастралния план на Г.О., одобрен със Заповед№2762/1998г. на Кмета
на Община Г.О., като в действителност тази граница следва да съвпада с
обозначената с буквите Б-В-Г линия на приложената скица, неразделна част от
исковата молба; -мястото, заключаващо се между погрешно нанесената с кадастралния
план от 1998г. граница на поземления имот№1760 в кв.226 и поземлен имот№1770 в
кв.226 и вярната кадастрална граница, което място е с площ около 7.00кв.м., е
било собственост на собствениците на ПИ№1760 в кв.226 по плана на Г.О. към
момента на одобряване на кадастралния план, а към момента е собственост на Г.Д.Г.,
Д.Г.Г. и В.Г.П.. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът Б.И.В., представляван от
адв.Ир.К. от ВТАК, оспорва предявения иск. Според удостоверение за наследници, Г.Д.Г.
и Д.Г.Г. се явяват наследници на П.Х.Г.(починала на 13.04.2017г.). Счита, че
ищците Г.Д.Г. и Д.Г.Г. не били приели наследствения имот, находящ се в гр.Г.О. ул....и не са го декларирали като
собствен(по удостоверение за дан.оценка
имотът се водел на името на П.Х.Г.). По
този начин предявения от двамата ищци иск бил недопустим. Отделно от това искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР
бил неоснователен. Наследодателят П.Х.Г.
е придобила на основание договор за дарение (нот.акт№106, за дарение томI нот.дело№****на нотариус Кр.Б.
с район на действие ГОРС 1/2ид.част от дворно място, цялото от 420.00кв.м.,
представляващо парцел-VI-1760 в кв.226 по РП на гр.Г.О.. Х.Х.Б.и И.П.Б.(наследодатели
на П.Х.Г.) притежават 210.00кв.м. от дворното място, като параметрите на
установената, придобита и дарена собственост били отразени в нотариалните
актове, които са описани и декларирани в Община Г.О., в т.ч. и след придобиване
на собствеността от 30.05.1970г. Посочените по горе нотариални актове са
издавани по време на действието на Закона за планово изграждане на населените
места(Обн., ДВ бр.227/01.10.1949г., в сила от 01.01.1950г., отм. ДВ
бр.29/10.04.1973., в сила от 01.06.1973г./. Както при действието на този закон,
така и при действието на последващия устройствен закон правото на собственост
върху недвижимите имоти се определяло от предвижданията на регулационния план -
арг. чл.37 ЗПИНМ(отм.) и чл.33 на ЗТСУ(отм.). Тогава дворищно-регулационните планове
са се изработвали върху кадастрална основа, която е очертавала отделните имоти,
а правото на собственост върху тези имоти се е определяло, не от кадастралните
граници, а от регулацията. В чл.39 ал.3 от ЗПИНМ(отм.) и чл.110 от ЗТСУ(отм.) е било предвидено непосредствено отчуждително
действие на регулационния план по отношение на придаваемите части от съседни
имоти и следователно пространственият обхват на правото на собственост при
действието на тези устройствени закони се определяло от регулационните линии,
очертаващи границите на парцела, а не от съществуващите на място
кадастрални/имотни/ граници. Счита, че по този начин обемът на придобитото от Х.Х.Б.и
И.П.Б. в съсобственост право се определяло от предвижданията на регулационния
план. Извършеното попълване на плана чрез изчертаване на новопостроената
пристройка в имота на ищците, навлизаща незаконно в имота на Б.И.В. не водело
до промяна в регулационните граници със съседните имоти. От датата на сделката(14.02.1996г.)
по нот.акт №106 т.I нот.дело №****до завеждане на настоящото производство, не
било извършвано изменение на дворищната регулация, което да засяга
предвижданията за претендираната площ и не било извършвано придаване по
регулация на части от единия имот към другия имот. В нот.акт №693 т.IV
рег.№7182 нот.дело №***е записана площ
560.00кв.м в който е записана площта 560 кв.м. на придобития от Б.И.В. имот. В геодезичната документация се установявало
приблизително същото, както в обяснителната записка на геодезиста, че той
предвиждал имотът на Б.И.В. да се намали със 7.00кв.м., а имотът на ищците от
420.00кв.м. да стане 427.00кв.м., но не било посочено въз основа на кой
документ за собственост следва да се извърши това и защо(в
скицата№829/23.03.2017г., представена от ищците бил посочен имот с площ
420.00кв.м., каквато площ била и през
1996г.). Съдът не следвало да приема, само на база твърдения за факти случили
се преди около 40 години, наличие на погрешно заснемане на източната
кадастрална граница, при наличие на влязъл в сила кадастрален план и
необжалвана и необжалваема Заповед№2762/1998г. на Кмета на Община Г.О., че
7.00кв.м. са собственост на ищците, въпреки липсата на документ за собственост.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
П.Х.Г.(починала на 13.04.2017г.) и
наследодателка на Г.Д.Г., Д.Г.Г. е придобила собствеността върху 1/2ид.част от имот№1760,
за който е отреден УПИ VIII-1760 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О., с нот.акт№106 т.I
нот.дело№****на нотариус при ГОРС чрез дарение от родителите си Х.Х.Б.и И.П.Б.,
които от своя страна са придобили имота с нот.акт№48 за покупко-продажба т.II нот.дело№***на ГОРС
от В.Г.П.. По плана от 1957г. на гр.Г.О. имотът е представлявал парцел I-4471 в
кв.226. Г.Д.Г. и Д.Г.Г., като наследници на П.Х.Г.(починала на 13.04.2017г.)
и са собственици на 1/2ид.част от
поземления имот, заедно с целия първия жилищен етаж на построената в него
двуетажна жилищна сграда, маза и гараж в сутерена, източната половина от
тавана, както и на цялата „пристройка към съществуваща сграда”, разположена в
източната част на имота. Постройката в имота е била построена на границата със
съседния имот УПИ VII-1770,3215, собственост на Б.И.В., за което същият дал
съгласие за изграждането и на границата между двата имота с декларации от
15.11.2007г. и 12.10.2009г., както впоследствие
било издадено удостоверение№664/3.09.2014г. на Общ.Г.О.. В.Г.П. е
собственик на другата 1/2ид.част от поземлен имот№1760, за който е отреден УПИ
VIII-1760 в кв. 226 по ПУП на гр.Г.О., заедно с втория жилищен етаж от
построената в него двуетажна жилищна сграда, маза, две сутеренни стаи и
западната половина от тавана(нот.акт№153 т.I нот.дело№***на ГОРС, нот.акт№47
т.II нот.дело№***. на ГОРС, нот.акт№119 т.I нот.дело№***на ГОРС). Съгласно
нот.акт№176 т.II нот.дело№***на ГОРС, В.Г.П. и Х.Х.Б.(праводател на П.Х.Г.) са
придобили по регулация придаваемо място от 58.00кв.м. от имот пл.№4470 в кв.226
по регулационния план на гр.Г.О.. На 30.03.1970г. в деня на подписване на
нот.акт№153 т.I нот.дело№***на ГОРС, тогавашните купувачи на имота В.Г.П. и Г. В.П.
изразили съгласие пред продавачите, които същевременно са били собственици на
съседния от изток поземлен имот - парцел IV-4471 по плана от 1957г., че са
съгласни и няма да претендират, че част от терасата на стълбището на къщата на
продавачите е надвесена над парцела на купувачите.
Съгласно нотариално Декларация с
рег.№3279/12.10.2008г.(с нот.заверка на подписа), наследодателката П.Х.Г. е
декларирала, че няма да има претенции към съществуващото от четиридесет години
положение, свързано с това, че част от висящото стълбище на съседите/ответника/
пресича по въздушна линия участък от границата между двата имота.
По Кадастралния и Регулационен план
на гр.Г.О., одобрен със Заповед№2762/25.11.1998г. ПИ№1760 се запазва, като се
отрежда УПИVI-1760 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О.. Така, Г.Д.Г., Д.Г.Г. и В.Г.П. са
съсобственици на поземлен имот№1760, за който е отреден УПИ VIII-1760 в кв.226
по ПУП на гр.Г.О..
Б.И.В. придобил собствеността на
УПИ VII-1770,3215 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О., заедно с построената в него
жилищна сграда, гараж и второстепенна сграда(нот.акт№693 за покупко-продажба
томIV рег.№7182 нот.дело№***на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС),
закупеният от ответника недвижим имот представлявал парцел IV-4471 в кв. 226.
по плана от 1957г. на гр.Г.О.. По Кадастралния и Регулационен план на гр.Г.О.,
одобрен със Заповед №2762/25.11.1998г. се запазва ПИ№1770 и за него се отрежда
УПИV-1770 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О..
В полза на възложителя Б.И.В. била
издадена Виза от 15.07.2013г. за проектиране от Гл.архитект на Общ.Г.О. с
приложение Скица №1080/15.07.2013г, за изграждане на прозирна ограда на
височина до 2.20м. над прилежащия терен, разположена изцяло в имота на
възложителя. По искане на Б.И.В., било издадено Разрешение за
строеж№84/29.07.2013г. на Гл.архитект на Общ.Г.О. за изграждане на „прозирна
ограда” между УПИ VIII-1760 в кв. 226 и УПИ VII-1770,3215 в кв.226. Собствениците на УПИ VIII-1760 в кв.226
обжалвали разрешението за строеж пред Началника на РДНСК – СЦР-Русе с
твърдение, че част от оградата попада в техния имот. Със Заповед№ДК-10-СЦР-40/23.09.2013г.
на Началника на РДНСК, жалбата била
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, по съображения, че
жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. С Определение №624/12.12.2013 г. по адм.дело 949/2013г.
ВТАдм.С отхвърлил жалбата на собствениците на УПИ VIII-1760 в кв.226,
възприемайки съображенията на административния орган, че те не са
заинтересовани лица по смисъла на закона, но в мотивите изрично било посочено,
че съществуващият спор за материално право между собствениците на съседните
имоти, следвало да се разреши в друго производство. Със заявление за
отстраняване на непълноти или грешки в кадастрален план на населено място, с
рег.№У035-10/07.08.2014г. П.Х.Г. и В.Г.П.(двамата собственици на УПИ VIII-1760
в кв.226), поискали от Кмета на Общ.Г.О. издаване на заповед за отстраняване на
погрешно нанесената имотна граница между техния имот и този на ответника, като
поискали границата да съвпада с намиращата се на място ограда(приложен бил и
проект за изменение на кадастралния план с обяснителна записка и графични
материали). Със Заповед№3253/07.11.2014г. Кметът на Общ.Г.О. одобрил нанасянето
на вярна кадастрална граница между поземлен имот№1760 и поземлен имот№1770,
съгласно приложената скица-проект за изменение на кадастралния план. По жалба
на Б.И.В., Заповед№3253/07.11.2014г. на Кмета на Общ.Г.О. била отменена с
влязло в сила Решение№77/27.03.2015г. по адм.дело№815/2014г. на ВТАдм.С, предвид
допуснатите от административния орган процесуални нарушения, в т.ч. липсата на надлежно подписан от всички
заинтересовани лица Акт за непълноти и грешки в кадастралния план. С протокол
от 02.09.2015г. в присъствието на Б.И.В. е било извършено трасиране, означаване
и координиране на границата на имот УПИVII-1770, 3215 в кв.226 по плана на ЦГЧ
на гр.Г.О.. Впоследствие била издадена Заповед№847/17.03.2016г. на Кмета на
Общ.Г.О. за отказ да бъде нанесена вярната кадастрална граница между поземлен
имот№1760 и поземлен имот№1770. Била издадена и Заповед№1379/13.05.2016г. на
Кмета на Общ.Г.О., с която се разрешавало на Б.И.В. свободен достъп през имота
на ищците - УПИ VIII-1760 в кв.226 за извършване на СМР във връзка с изграждане
на прозирна ограда, съобразно Разрешение за строеж№84/29.07.2013г. на
Гл.архитект на Общ.Г.О.. По жалба на П.Х.Г. и В.Г.П. с Решение№376/16.11.2016г.
по адм.дело№356/2016г. ВТАдм.С отменил частично заповедта, като в мотивите на
съдебното решение било прието, че част от прозирната ограда, предмет на
Разрешение за строеж№84/29.07.2013г. на Гл.архитект на Общ.Г.О. недопустимо
засягала законно съществуваща сграда в УПИ VIII-1760 в кв.226, собственост на
ищците.
Oт страна на ищците са ангажирани
гласни доказателства. Св.Т. Ст.К. твърди, че познава имота на ищците, в т.ч. и
оградата между имотите. Имало ограда от телена мрежа, като се гледали животни.
Понастоящем твърди, че има друга
ограда(не под права линия). Св.Г. Т.С.
твърди, че познава имота на ищците, където влизал след 1990г. Между двата имота
имало телена мрежа и циментови колове, както и колове за асми. Понастоящем
оградата била с разлика около 40см и под формата на клин. Старата ограда била извън
пристройката към имота на ответника, а
настоящата била към имота на ищеца Г..
Св.К. Т.Д. също заявява, че посещавал имота на ищците(от 1982г. и
понастоящем). Старата ограда представлявала телена мрежа(под права линия),
прихваната към циментови колове. Настоящата ограда била с „чупка”. Съдът
кредитира свидетелските показания(неоспорени от страните), които са резултат от
непосредствени впечатления и им дава вяра. Същите единствено потвърждават
твърденията на страните за наличието на ограда(мрежа на циментови колове и дървени колове) между процесните имоти, без
обективно да е възможно да се даде оценка на същата ограда по отношение на
местоположението и.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установило при извършения оглед, че по Кадастралния и Регулационен
план, одобрен със Заповед №4026/1957г., кадастралните граници на имотите силно
се различават от съвременните и практически отразяват състоянието на
собствеността преди реалното урегулиране. Кадастрална граница между двата
процесии имота няма(не може да се говори за съвпадение на регулационната с
кадастралната граница), като те са части от един общ ПИ№4471, а между тях е
установена парцелна граница, отреждаща за ПИ№4471 два парцела I-4471 и IV-4471.
След 1957г. е бил изработен нов цялостен
Кадастрален и Регулационен план, одобрен със Заповед№РД-02-14-185/1988г. В
кадастралната основа на плана източната и западната част на бившия ПИ№4471 е
разделена на два нови имота – ПИ№1760 и ПИ№1770, за които се отреждат УПИV-1770
и УПИVI-1760. По този план регулационната граница между имотите минава по ръба
на междувременно разширената масивна двуетажна сграда в ПИ№1770. Кадастралната
и регулационната граница между двата имота съвпадат изцяло и представляват
права линия. По Кадастралния и Регулационен план на гр.Г.О., одобрен със
Заповед №2762/25.11.1998г. се запазват ПИ№1760 и ПИ№1770 и за тях се отреждат
УПИVI-1760 и УПИV-1770 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О.. Според вещото лице кадастралната
граница между двата имота минава приблизително по кадастралната граница по
предходния план, но в зоната на разширението на сградата в ПИ№1770 е установена
върху контура на външното стълбище и площадката, образувайки начупена линия. Регулационната
граница между двата имота съвпада напълно с кадастралната. По различните геодезически
заснемания се образувала разлика в границата на имотите, като общата площ на
разликата е 7.37кв.м. Заснемането на изградената през 70-те години на миналия век ограда(с
метални и бетонови колове) между източната и западната част на тогавашния
ПИ№4471 било основа за изготвения проект
за нанасяне на вярна кадастрална граница, тъй като съществувала дълго време при
съгласие за нейното местоположение между собствениците. Новопостроената ограда
практически точно следвала кадастралната и регулационна граница по действащия Кадастралния
и Регулационен план от 1998г. Според проучванията на вещото лице, освен
основните планове от 1957г., 1988г. и 1998г. нямало данни за междинни частични
изменения на кадастъра и регулацията в зоната на процесните имоти.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Кадастърът по легалното определение
на чл.2 от ЗКИР представлява съвкупност от основни данни за границите на
териториите; местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти,
както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите
имоти. Кадастралната основа представлява точната земемерна/геодезична/ снимка
на вида, положението, предназначението и границите на недвижимите имоти, а така
също и на сградите и другите подобрения върху тях. Тя има първостепенно
значение при териториалното устройствено планиране и не е възможно
изработването на регулационен план без установена кадастрална основа. Данните се нанасят върху кадастрална карта и
се записват в кадастрални регистри, които се одобряват със заповед на
Изп.директор на АГКК – чл.49 от ЗКИР. Значението на данните в кадастъра е
информационно, те отразяват, а не създават правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл.54 от ЗКИР непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В чл.54 ал.2
от ЗКИР е предвидено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Предмет на доказване при предявен иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР е правото на
собственост на ищеца върху спорния имот или в случая част от него. По своята
правна същност непълнотата означава липса на отразяване в кадастралния план или
регистър на недвижимия имот, части от него или неговите граници. Грешка в плана
ще бъде налице при разминаване на отразеното в плана и действителното правно
положение на имота - досежно неговите технически характеристики - като граници
и площ между заснемането на имота в кадастралната карта(по отношение на имотите
няма влязла в сила кадастрална карта) и отразяването му в кадастралния регистър
като собственост на лице, което не е действителния титуляр на правото на
собственост. Съгласно §.4 от ПЗР на ЗКИР, кадастралните планове, одобрени по
реда на отменени закони(вкл. ЗТСУ) се поддържат от общинската администрация по
реда на издадената, на основание чл.31 от ЗКИР, Наредба №3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, а самата процедура за изменение на кадастралните планове е идентична
с процедурата по ЗКИР за изменение на кадастралната карта.
За ищците е налице правен интерес
от завеждането на този иск, тъй като същите целят установяването на обема на
правото си на собственост върху имот имот№1760, за който е отреден УПИ
VIII-1760 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О., както и същевременно цели доказването
наличието на грешка при заснемането на кадастралната граница между техния имот
и имота на ответника. Налице са и предприети
действия от страна на ответника, с които същият би застрашил правото на
собственост на ищците при евентуално успешно провеждане на исковото производство в тяхна полза. Налице е
и Заповед№847/17.03.2016г. на Кмета на Общ.Г.О. за отказ да бъде нанесена
вярната кадастрална граница между поземлен имот№1760 и поземлен имот№1770. Била
издадена и Заповед№1379/13.05.2016г. на Кмета на Общ.Г.О., с която се
разрешавало на Б.И.В. свободен достъп през имота на ищците - УПИ VIII-1760 в
кв.226 за извършване на СМР във връзка с изграждане на прозирна ограда,
съобразно Разрешение за строеж№84/29.07.2013г. на Гл.архитект на Общ.Г.О.. По
жалба на П.Х.Г. и В.Г.П. с Решение№376/16.11.2016г. по адм.дело№356/2016г.
ВТАдм.С отменил частично заповедта. В исковата молба, с която е сезиран съдът,
са изложени обстоятелства, че компетентните административни органи са били
сезирани за установяване на твърдяната от ищците грешка при изработването на
кадастралния план на гр.Г.О., одобрен със Заповед№2762/1998г. на Кмета на
Общ.Г.О.. При намесата на общинската администрация, същата е констатирала
наличието на спор за материално право, като правилно е счела че същият може да
бъде успешно разрешен само по съдебен ред. Ето защо в настоящия случай съдът
счита, че наличието на спор за имуществено право между страните по делото, е
достатъчно условие за допустимостта на предявения иск, като не е нужно да е
налице изричен отказ на администрацията формулиран в конкретен акт, в който да
откаже отстраняването на твърдяната грешка при заснемането на кадастралния план
кадастралния план на гр.Г.О., одобрен със Заповед№2762/1998г. на Кмета на
Общ.Г.О., за да се обоснове правния интерес от воденето на специалния
установителен иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР пред съда.
Съобразно правилата на чл.154 ал.1
от ГПК, при разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищците
следва да установят в условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху спорната реална част от земята към момента на одобряване на
действащия КП, на наведеното придобивно основание, а също и че в актуалните КК
и КР е налице твърдяното погрешно отразяване на границите и площта на имота. Съгласно
§.5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта
като имотни граници на поземления имот. В Тълкувателно решение №8/23.02.2016г.
по тълк.дело№8/2014г.- ОСГК на ВКС е прието, че на изследване подлежи
положението на имота по плановете, като
се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, така, че регулационните граници да се трансформират в
имотни. За да се установи дали има несъответствия между отразеното и
действително притежаваното от ищеца право на собственост, е необходимо да се изследват
всички последователни регулационни промени, както и всички други факти, водещи
до промяна на границите. В тежест на ответника е да установи правоизключващото
си възражение, че е собственик на разглежданата реална част от поземления имот.
Имотите са придобити по време на
действието на ЗПИНМ(обн. ДВ бр.227/01.10.1949г. - в сила от 01.01.1950г., отм.,
бр.29/10.04.1973г. - в сила от 01.06.1973г.). Както при действието на този
закон, така и при действието на последващия устройствен закон – ЗТСУ, правото
на собственост върху недвижимите имоти се определя от предвижданията на
регулационния план съгласно чл.37 от ЗПИНМ(отм.) и чл.33 от ЗТСУ(отм.).
Дворищнорегулационният план се изработва върху кадастрална основа, която
очертава отделните имоти, но правото на
собственост върху тези имоти се определя не от кадастралните граници, а
от регулацията. В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл.39 ал.3 от
ЗПИНМ(отм.) и чл.110 от ЗТСУ(отм.) непосредствено отчуждително действие на
регулационния план по отношение на придаваемите части от съседни имоти.
Следователно пространственият обхват на правото на собственост при действието
на тези устройствени закони се определя от регулационните линии, очертаващи
границите на парцела, а не от съществуващите на място кадастрални/имотни/
граници. Тези теоретични постановки, отнесени към конкретния случай, налагат
извода, че страните са придобили право на собственост върху урегулирани
недвижими имоти, поради което и обемът на придобитите права се определя от
предвижданията на регулационния план.
По Кадастралния и Регулационен
план, одобрен със Заповед№4026/1957г., между процесните имоти няма кадастрална
граница, тъй като те са били част от един общ ПИ№4471, като между тях е била
установена парцелна граница, отреждаща за ПИ№4471 два парцела
I-4471(незастроен) и IV-4471(застроен), като сградата се е намирала навътре в
имота, а не на регулационната граница между двата имота. Между двата имота е
била изградена ограда бетонна основа(налична и понастоящем) и монтирани на нея
бетонни колове с оградна мрежа. По местопложението на оградата било
осъществявано владението на имотите, което от своя страна, определяло вярната
кадастрална граница между процесните
имоти. Впоследствие, сградата в парцел IV-4471 е била разширена, като
северозападният ъгъл на същата опира в регулационната граница, а стълбището към
сградата попада частично в съседния парцел I-4471. Закупвайки празно дворно
място през 1970г., съставляващо парцел IX- 4471(впоследствие парцел I-4471), В.Г.П.
и Г. В.П. изразили съгласие пред продавачите(собственици на съседния парцел
IV-4471), че са съгласни и няма да претендират, че част от терасата на
стълбището на къщата на продавачите е надвесена над парцела на купувачите. През
2008г. П.Х.Г. декларирала, че няма да има претенции към съществуващото
положение, свързано с това, че част от висящото стълбище на съседите пресича по
въздушна линия участък от границата между двата имота. По този начин,
местоположението на кадастралната граница между двата имота е преминавала под
стълбището на имота на ответника преди одобряване на кадастралния и
регулационен план на гр.Г.О. от 1988г.
Според заключението на вещото
лице(неоспорено от страните и кретитирано от съда), след изработване на новия
цялостен Кадастрален и Регулационен план от 1988г., в кадастралната основа на
плана източната и западната част на бившия ПИ№4471 е разделена на два нови имота
– ПИ№1760 и ПИ№1770, за които се отреждат УПИV-1770 и УПИVI-1760. По този план
регулационната граница(съвпадаща изцяло и с кадастралната граница) между
имотите – права линия и минава по ръба на междувременно разширената масивна
двуетажна сграда в ПИ№1770 и стълбището на сградата, разположена в ПИ№1770 е
надвиснало над съседния ПИ№1760. Също, според вещото лице, по Кадастралния и
Регулационен план на гр.Г.О. от 1998г., където се запазват ПИ№1760 и ПИ№1770 и
съответно, за тях се отреждат УПИVI-1760 и УПИV-1770 в кв.226 по ПУП на гр.Г.О.,
кадастралната граница(регулационната граница съвпада с кадастралната) минава
приблизително по кадастралната граница по предходния план, но в зоната на
разширението на сградата в ПИ№1770 е установена върху контура на външното
стълбище на ответника и площадката, навлизайки в имота на ищците и образувайки
начупена линия и разлика в границата на имотите, като общата площ на разликата
е 7.37кв.м. В периода 1988-1998г., ищците са изградили пристройка северно от
собствената си сграда, в режим на свързано застрояване, като вещото лице на място установило, че тази
пристройка следва почти точно контура(по геодезическите заснемания пристройката
навлизала до 50см. в имота на ответника по действащия план), към съществувалата
на това място стара ограда от 70-те години, която не съвпадала с регулационната
граница по действащия план от 1998г.
В чл.6 ал.2 от ЗКИР се прави
разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху
тях, като първите от които получават от кадастъра(и са от техническо естество),
а вторите от имотния регистър(касаещи правния статут на имота). Затова при
съдебни спорове данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране
на недвижимия имот. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за
правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на
доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за
придобиване на тези права(Решение№303/14.01.2014г. по гр.дело№5179/2013г. -
Iг.о. ВКС). Затова и в исковите съдебни производства, вкл. и настоящото,
изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на
преценка на документи, от които се
установява годен придобивен способ. Следва да се посочи също, че отразяването на даден имот в
кадастралния план няма пряко действие върху действително притежаваните вещни
права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред(Решение№173/07.04.2010г.
по гр.дело№527/2009г. - IIг.о.), като следва да се отчетат промените в собствеността(ако
съществуват), и съответно правоприемството в миналото и до момента на
предявяване на иска(ако такива съществуват). В случая собствеността върху
спорната част към 1998г. е била на праводателката на Г.Д.Г. и Д.Г.Г. и на В.Г.П., по силата на
владение на целия имот в границите, предвидени с плана от 1957г. и от 1988г., а
не на завземане на части от имота на ответника(респективно на неговите
праводатели). В тази връзка и възможността за придобиване по давност на реални
или идеални части в периода от 1957г. и
понастоящем, съобразно действащата нормативна уредба се явява ирелевантна
доколкото такова не е налице. В допълнение към изложеното и по повод
възраженията на ответника следва да се посочи, че размерът на отразяваните
площи на имотите на страните в документите за собственост в различни периоди не
опровергава изложените изводи и не дава основание да се приеме, че преди 1998г.
имотът на ищците е бил владян в граници, различни от установените с плана от
1957г., доколкото площта не е главен и присъщ индивидуализиращ белег на имота
предвид различието в измерванията на същия, доколкото границите на
имота/имотите са решаващ индивидуализиращ белег(Решение№290/10.05.2010г. по
гр.дело№364/2009г. – Iг.о. ВКС;
Решение№202/04.03.2003г. по гр.дело№592/2002г. – Iг.о. ВКС).
Неоснователно е възражението на
ответната страна, че ищците са се „отказали от собственост”, цитирайки
разпоредбата на чл.99 от ЗС. По силата на чл.99 от ЗС
правото на собственост се изгубва, ако друго лице го придобие на едно или друго
основание, примерно чрез правна сделка - чл.77 от ЗС. Придобиването на
собствеността пък от друго лице може да последва в резултат на действителна
сделка (примерно покупко-продажба оформена в нотариален акт) или пък на изтекла
в негова полза придобивна давност. Отказът от право на собственост е изричен
формален акт, като законът изисква да бъде направен писмено с нотариална
заверка на подписа. Такива данни по делото липсват. Действително, спорната площ
се владее фактически от ответника, но така установената фактическа власт, обаче,
не може да доведе до придобиване по давност на спорната площ. При липсата на регулационно придаване на части
от имота на ищците към имота на
ответника, продължилото повече от 10 години владение не е могло да
доведе до придобиване от страна на
ответника право на собственост върху тази част от съседния имот по
силата на действалата към момента на упражняване на владението разпоредба на
чл.33 ал.1 от ЗТСУ(отм.). Дори и да се приеме, че е установено на владението на
праводателите на ответника в периода
след плана от 1988г. и към момента на влизане в сила на плана от 1998г., то
тогава е действала разпоредбата чл.59 от
ЗТСУ(отм.), според която не е допустимо придобиването, както на реални части от
дворищно регулационни парцели, така и на идеални части от тях чрез владението на
реални. Тази забрана е действала като безусловна до изменението на ЗТСУ(ДВ бр.34/2000г.), като през този
период давност за праводателите на ответника не е могла да тече. С изменението
чл.59 от ЗТСУ(през 2000г.), а и след приемането ЗУТ(обн. ДВ бр.1/02.01.2001г. -
в сила от 31.03.2001г.) – конкретно чл.200 от ЗУТ, е допустимо придобиването чрез
правни сделки или по давност на реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и
селищните образувания, но само ако са спазени изискванията за минималните
размери по площ и лице по чл.19 от ЗУТ, което е неприложимо към настоящия
случай. По делото не е
установено извършване на други промени по регулация(придаване на места,
упълномеряване и пр., за да се изследва въпроса за прилагане на регулацията),
нито друга причина за преместването на
границата между двата имота, то съглавно действащите към този момент разпоредби
на ЗПИНМ(отм.), ЗСТУ(отм.), този план от 1957г. следва да се приеме за
приложен, както и планът от 1988г., като
предвижданията му е следвало да бъдат съобразени при изготвянето и на следващия
план от 1998г. По дефиниция, дадена в разпоредбите на §.5 т.2 от ЗУТ и чл.24 ал.2 от ЗКИР,
поземленият имот представлява част от територията, определена с граници
съобразно правото на собственост. В конкретния случай от приложените документи
се установи, че към момента на одобряването на кадастралния план от
1998г. ищците, а не ответникът, са
собственици на спорната площ от 7.37кв.м. Определянето на границите не става безусловно и единствено
въз основа на означеното на място
състояние, а същото следва да бъде в съответствие с актовете за собственост. В
конкретния случай такова съответствие не е налице, поради което, при определяне
на границата следва да се изходи и от
документите за собственост. Извършеният по-горе анализ на основанията, на които страните се легитимират като собственици
на съседните имоти, показват, че ищците са носители на правото на собственост върху спорната площ,
поради което неправилно същата е отразена като част от собствения на ответника
имот. Предвид изложеното, кредитирайки заключението на вещото лице, на
основание чл.162 от ГПК, следва да е приеме за установено, че: -източната
кадастрална граница на ПИ№1760 в кв.226 по кадастралния план на Г.О. към ПИ№1770
в кв.226, е заснета погрешно в кадастралния план на Г.О., одобрен със
Заповед№2762/1998г. на Кмета на Община Г.О., като в действителност тази граница
следва да съвпада с обозначената линия(1-2-4) на приложената скица(Приложение№5
към заключението на вещото лице - лист177
от делото и негова неразделна част); -реалната
част от имот, заключаваща се между погрешно нанесената с кадастралния план от
1998г. граница на ПИ№1760 в кв.226 и ПИ№1770 в кв.226 и вярната кадастрална
граница, и която е с площ 7.37кв.м., е била собственост на собствениците на
ПИ№1760 в кв.226 по плана на Г.О. към момента на одобряване на кадастралния
план от 1998г., а към момента е собственост на Г.Д.Г., Д.Г.Г. и В.Г.П..
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците сумата 800.00лв., представляваща направените по делото
разноски/ДТ, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Приема
за установено по предявен иск от страна
на Г.Д.Г. с ЕГН**********,***, Д.Г.Г. с ЕГН**********,*** и В.Г.П. с ЕГН**********,***(всички
чрез адв.В. Ил.К. от ВТАК – съдебен адрес:*** офис №18) против Б.И.В. с ЕГН**********,***,
че източната кадастрална граница на ПИ№1760 в кв.226 по кадастралния план на Г.О.
към ПИ№1770 в кв.226, е заснета погрешно в кадастралния план на Г.О., одобрен
със Заповед №2762/1998г. на Кмета на Община Г.О., като в действителност тази
граница следва да съвпада с обозначената линия(1-2-4) на приложената
скица(Приложение№5 към заключението на
вещото лице - лист177 от делото и
негова неразделна част).
Приема за установено по предявен иск от страна на Г.Д.Г. с ЕГН**********,***,
Д.Г.Г. с ЕГН**********,*** и В.Г.П. с ЕГН**********,***(всички чрез адв.В. Ил.К.
от ВТАК – съдебен адрес:*** офис№18) против Б.И.В. с ЕГН**********,***, че реалната
част от имот, заключаваща се между погрешно нанесената с кадастралния план от
1998г. граница на ПИ№1760 в кв.226 и ПИ№1770 в кв.226 и вярната кадастрална
граница, и която е с площ 7.37кв.м., е била собственост на собствениците на
ПИ№1760 в кв.226 по плана на Г.О. към момента на одобряване на кадастралния
план от 1998г., а към момента е собственост на Г.Д.Г., Д.Г.Г. и В.Г.П.
Осъжда
Б. И. В. с ЕГН**********,***, да заплати на Г.Д. Г. с ЕГН**********,***, Д. Г. Г. с ЕГН**********,*** и В. Г. П. с ЕГН**********,***, сумата 800.00лв./осемстотин
лева/, представляваща направените по
делото разноски.
Скица(Приложение№5 към заключението
на вещото лице - лист177 от делото) да
се счита за неразделна част от настоящето решение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: