ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 260033
гр.Добрич, 13.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на тринадесети януари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА ч.гр.дело №1047 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3197/04.12.2020г. на Държавата,
представлявана от министъра на Регионалното развитие и благоустройство, срещу определение
№581/16.11.2020г. по гр.д.№382/2020г. на БРС, в частта , в която се оставя без
разглеждане искането за допускане на обезпечение на висящ вещен иск чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот- земя с площ от 578кв.м.,
представляващ застроен вилен имот УПИ *, кв.* по ПУП на в.з.**, ПИ №* по КККР
на гр.**.
Неправилно и незаконосъобразно намира обжалваното
определение по съображения за не приложимост но разпоредбата на чл.393 от ГПК,
на основание на която разпоредба съдът отказал да допусне обезпечението, тъй
като не се касаело за парично вземане, а за спор за собственост върху недвижим
имот между Държавата и Общината, при наличие на обезпечителна нужда.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по
следните съображения:
Молителят, ищец по гр.д.№382/2020г.
на БРС е предявил срещу Община ** иск по чл.108 от ЗС с твърдения, че актуваният
от Община ** на основание пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС недвижим имот - земя с площ
от 578кв.м., представляващ застроен вилен имот УПИ *, кв.10 по ПУП на в.з.**,
ПИ №**по КККР на гр.**, е собственост на Държавата, тъй като е с вилно
предназначение и не преминава в собственост на общината по нито един от
законите, уреждащи отделянето на общинската собственост от държавната, че са
предприети действия по разпореждане с имота от ответната община в полза на
трети лица-собственици на построена в имота вилна сграда, за което е взето
решение от Общински съвет, предмет на съдебно обжалване, производството по
което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Представени са писмени доказателства – акт за частна общинска
собственост №4830/18.09.2019г.за ПИ №**по КККР на гр.**, съставен на основание
пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, скица КККР, скица-извадка ПУП, Протокол №5 от
22.01.2020г. от заседание на ОбС-**.
Заявено е с исковата молба искане
по чл. 389,ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.108
от ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху спорния имот, което
искане с обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане,
лаконично мотивирано с нормата на чл.393 от ГПК.
В нормата на чл. 393 от ГПК са посочени предпоставките и
субектите, при които не се допуска обезпечение, а това е по искове за парични
вземания срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения
по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения/ал.1/,и за обезпечаване на
парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се
допуска принудително изпълнение/ал.2/.
Настоящия съдебен състав не намира
в случая основание за приложението на забраната на чл. 393 от ГПК, тъй като не се
касае за парично вземане на Държавата, а за вещно право на собственост. След
като вещният иск на Държавата не попада в приложното поле на нормата на чл. 393 от ГПК, в хипотезите на която молбата
за обезпечение се оставя без разглеждане без преценка за наличието на
предпоставките на закона , обжалваното определение е неправилно и следва да се
отмени. Делото следва да се върне за преценка дали предложената обезпечителна
мярка може да бъде наложена, за да охрани интереса на молителя, т.е. дали са
налице предпоставките по чл.391 от ГПК, при отчитане и на правния ефект на
вписването на исковата молба, като с оглед резултата от тази преценка съдът
следва да се произнесе по същество като отхвърли или уважи молбата за
обезпечение.
Обжалваното определение следва да
се отмени и делото да се върне на районния съд за разглеждането й.
По смисъла на т.5 от ТР №6/06.11.2013
г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорност за разноски в рамките на
настоящото обезпечително производство не следва да се разпределя от съда.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №581/16.11.2020г.
по гр.д.№382/2020г. на Балчишкия районен съд в частта, в която се оставя без
разглеждане заявеното с исковата молба искане по чл. 389,ал.1 от ГПК за
допускане на обезпечение на предявения от Държавата срещу Община ** иск по
чл.108 от ЗС чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот- земя с площ от
578кв.м., представляващ застроен вилен имот УПИ *, кв.10 по ПУП на в.з.**, ПИ №**по
КККР на гр.**
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен
съд за произнасяне по заявеното от Държавата с исковата молба искане по чл.
389,ал.1 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.