РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 10 март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 13 по описа
за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
М.С.К. *** против Решение № 260207 от 19.11.2020 г., постановено по АНД № 923/2020
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №
3046474, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на М.С.К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка със събиране и оценка на доказателствата, довели до формиране на
необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на въззивното
решение и делото да бъде върнато на първата съдебна инстанция за ново
разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Гергана Димитрова в депозирано
по делото писмено възражение вх. № 261665 от 19.01.2021 г. по описа на РС -
Русе, оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че решението на районния
съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като представя списък на разноските. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. л. 9 - 12 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Съдът е събрал
допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице М. К. е извършило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като се установява по несъмнен
и безспорен начин, че именно той е управлявал процесния автомобил по времето и
на мястото, описани в електронния фиш.
По делото не е спорно, че процесният товарен автомобил е
собственост на „Сеферинкин транспорт“ ЕООД, като управителят на това дружество
депозирал в ОД на МВР - Русе декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в
която посочил, че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя, като приложил копие от свидетелството му за управление на
МПС.
Управителят на
дружеството-собственик на автомобила е бил разпитан в качеството му на свидетел
по въззивното дело. От показанията му се установява, че в момента, в който му
бил връчен първоначално издаден електронен фиш, той лично извършил проверка в
документите на дружеството и установил, че именно К. е управлявал процесния
товарен автомобил на въпросните дата, час и място. Въз основа на тази
информация попълнил и декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (л. л. 62 и 63 от
делото на РС – Русе). Както правилно е приел районният съд показанията на този
свидетел се подкрепят изцяло и от приетите и приобщени по делото пътен лист за
периода 22-23.05.2018 г. и товарителници за 21 и 23.05.2018 г., от които се
установява, че процесният товарен автомобил е бил управляван от водач „М. К.“,
като на 21.05.2018 г. бил натоварен със стока в с. Главиница, област Пазарджик,
на 22.05.2018 г. е разтоварил в гр. Тутракан, а на 23.05.2018 г. е натоварен в
гр. Русе и на същата дата е разтоварил в гр. София (л. л. 56 и 57 от делото на
РС – Русе).
Съдът е извършил
правилен и подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като е
формирал обоснован извод, че именно жалбоподателят е лицето управлявало
товарния автомобил към датата и часа на извършване на административното нарушение.
Правилно съдът не е
възприел за достоверни обясненията на К., в които същият твърди, че в момента,
в който е отчетено процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, той заедно
със свой колега се е намирал във Ф. Р. Германия, като първата съдебна инстанция
е съобразила в това отношение постъпилата справка от ОД на МВР - Русе, от която
става ясно, че жалбоподателят и още едно лице са се явили за напускане с лек
автомобил на Р. България, на ГКПП „Калотина“ на 23.05.2018 г. в 23:52 часа (л.
61 от делото на РС – Русе).
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.
5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител
на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт
на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във връзка с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от
съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до
120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при
резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80
лева.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260207 от 19.11.2020 г., постановено по АНД № 923/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3046474, издаден от ОД
на МВР – Русе.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80
(осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.