РЕШЕНИЕ
№ 170
гр.
Враца, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.04.2022
г. /дванадесети април две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 100 по описа за 2022 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Враца против Решение № 11 от 14.01.2022 г.,
постановено по АНД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С
оспореното решение е отменено НП № 26-0000406 от 17.06.2021 г., издадено от Директора на РД „АА“ - Враца, с което на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на ЕТ „Б. Д. Т. – Б. М.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М., е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл. 91в, т. 3 от ЗАвПр.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, както и по същество потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът
- ЕТ „Б.Д.Т. – Б.М.“, чрез процесуалния представител адв. И.С., в съдебно
заседание и в депозиран писмен отговор по касационната жалба развива доводи за
неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. Претендира присъждане
на направените по производството разноски.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Бяла Слатина е НП
№ 26-0000406 от 17.06.2021 г., издадено от Директора
на РД „АА“ - Враца, с което на основание чл. 97, ал.
1, предл. последно от ЗАвПр на ЕТ „Б.Д.Т. – Б.М.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М., е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева за това, че при извършена на
10.06.2021 г. проверка превозвачът не е представил съхранени пътни листа за
периода от 10.06.2020 г. до 10.06.2021 г. - нарушение по чл. 91в, т. 3 от ЗАвПр.
При осъществен контрол за
законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а именно: не е установено и отразено за периода от
10.06.2020 г. до 10.06.2021 г. търговецът осъществявал ли е превоз на пътници и
товари, по какъв маршрут и с кои превозни средства. По същество въззивният съд
е приел, че извършването на констатираното нарушение не е установено по
безспорен начин. Направил е извод за незаконосъобразност на
издаденото НП и го е отменил.
Решението е правилно.
Решаващият състав е
формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно
производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно
следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната
истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от въззивния съд, се споделят изцяло от касационната съдебна
инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 3 от ЗАвПр, превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи пътните листове.
В конкретния случай няма спор, че ЕТ „Б.Д.Т. – Б.М.“ е
"превозвач" по смисъла на § 1,
т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за
тази цел.
Видно от съдържанието на НП, от фактическа страна е
прието, че превозвачът не е представил за проверка съхранени пътни листа за
периода от 10.06.2020 г. до 10.06.2021 г. От така повдигнатото административнонаказателно
обвинение действително не е ясно, както се сочи в оспореното решение,
осъществяван ли е превоз на пътници или товари през процесния период, по какъв
маршрут и с кои превозни средства. Тази неяснота не би могла да бъде запълнена
с депозираната от АНО касационна жалба, в която е посочено, че отговорността е
ангажирана за непредставяне на 13 бр. конкретно описани пътни листове, установени
при проверка на автогаровия дневник на Автогара – Враца, защото наказаният
субект се защитава срещу фактите, отразени в НП, а не срещу депозираната от АНО
касационна жалба. Следва да се отбележи, че касационната инстанция не може да
установява нови фактически положения, различни от включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция.
Предвид
изложеното, правилно въззивният съд е приел издаденото НП за незаконосъобразно
и го е отменил.
По тези съображения
и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила. Касационна жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за разноски от страна на ответника по касация, такива му се
дължат на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. В касационното
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 11.02.2022 г. /л. 16 от КАНД № 100/2022 г./, от който е
видно, че ответникът по касация е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение от 600,00 /шестстотин/
лева. Претенцията за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 11 от 14.01.2022 г., постановено по АНД № 324/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТ „Б.Д.Т.
– Б. М“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б. З.М. сумата от 600,00
/шестстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.