Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 20.05.2021 година

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор .………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1350 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №218691 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №28869/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, с признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ дължи на КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО заплащането на сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.08.2015г. по ч.гр.д. №33354/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57- ми състав, а именно: на основание чл.59  от ЗЗД вр. чл.26 от ЗДС сумата от 1161.55 лв., представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.09.2014г. в сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, съответна на частта, за която е сключен договор за наем от 01.10.2005г., и е платена от КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, ведно със законната лихва върху главницата от 1161.55 лв., считано от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 1161.55 лв. до пълния предявен размер от 3767.88 лв., съответни разходи за ремонт на покрив на същата сграда, извършен през м.11.2012г.; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 74.98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1161.55 лв. за периода 22.10.2014г. – 10.06.2015г., като е отхвърлен иска за разликата над 74.98 лв. до пълния предявен размер от 799.32 лв. и върху главница от 2606.33 лв. и за периода 18.09.2012г. – 22.10.2014г.. С решението е осъдено СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ да заплати на КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 21.81 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. №33354/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57- ми състав; както и сумата149.61 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.

            Постъпила е въззивна жалба от ищеца - КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, чрез юрисконсулт В.Д., с която се обжалва решение №218691 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №28869/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата от 2606.33 лв., представляваща припадаща се част от стойността на ремонтни дейности за ремонт на покрив, извършен през м.11.2012г. на сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 556.22 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.09.2012г. до 22.10.2014г., както и за сумата от 168.24 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.10.2014г. до 10.06.2015г.. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че направените разходи за ремонт на покрив, извършен през м.11.2012г., които съставляват основен ремонт, следва да останат в тежест на правните субекти, на които е възложено управлението на процесната сграда -  КПКОНПИ и КЗК, поради което е обоснован извода за неоснователност на предявените искове спрямо ответника, който е наемател в същата сграда. Твърди се, че в сключения между ответника - СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ като наемател и Областна администрация на област София като наемодател договор за наем от 11.10.2005г. в чл.15, ал.1 и ал.2 е изрично уговорено, че поддържането, текущите и основни ремонти на имота, предмет на договора за наем, са за сметка на наемателя. В тази връзка се твърди, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати разходите за извършване на ремонт на покрив на сградата, в която е имотът, предоставен му за временно и възмездно ползване на основание договор за наем от 11.10.2005г., възлизащи на сумата от 2520.41 лв. и сумата от 85.92 лв., стойност за строителен и инвестиционен надзор, или общо сумата от 2606.33 лв.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Въззиваемата страна - СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ не депозира писмен отговор и не изразява становище относно постъпилата въззивна жалба на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - СДРУЖЕНИЕ „О.С.“, чрез адв.В.Т., с която се обжалва решение №218691 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №28869/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата от 1161.55 лв., представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.09.2014г. в сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане; както и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 74.98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.10.2014г. – 10.06.2015г., както и в частта на възложените разноски за сумата от 21.81 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. №33354/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав; както и за сумата от 149.61 лв., представляваща направени разноски в исковото производство. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на закона. Поддържа се, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предявява исковите претенции срещу ответника доколкото по делото няма ангажирани доказателства, че му е делегирано по надлежния ред от Областния управител на област София правото на управление относно процесния недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в град София, бул.“*******. В тази връзка твърди, че предявените искове срещу ответника в частта, в която са уважени, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените установителни искове.

Въззиваемата страна – КПКОНПИ, чрез юрисконсулт М.К.,  депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба на ответника. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства в частта, в която е прието, че предявените искове са основателни и доказани. Твърди се, че ищецът е активно легитимиран  да предяви исковите претенции срещу ответника доколкото от приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин факта, че КПКОНПИ като правоприемник на всички активи, пасива, архива, информационния ресурс, правата и задълженията на КПУКИ, е ведомство, на което е бил предоставено управлението на част от сградата, държавна собственост, поради което на основание чл.25 от ЗДС има задължение за поддържането и ремонтите на имотите. Моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната част - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

            Предявени са от КПКОНПИ срещу СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилите въззивни жалби от страните съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №33354/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, въззивника-ищец - КПКОНПИ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 12.06.2015г. и е постановена на 24.08.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу СДРУЖЕНИЕ „О.С.“. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

            С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивната жалба на ищеца е частично ОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ответника е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е правилно в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС в тази част, които счита за правилни и обосновани съобразно приложимия материален закон и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и частично е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД доколкото направените от СРС изводи в тази част са обосновани в противоречие на закона и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

На първо място съдът следва да разгледа релевираното във въззивната жалба на ответника възражение за липса на материалноправно легитимация на ищеца за предявяване на исковите претенции. Направеното в този смисъл възражение от въззивника-ответник се опровергава от събраните по делото доказателства и като такова се явява неоснователно. В случая от съвкупния анализ на приетите по делото като неоспорени доказателства – акт  за частна  държавна собственост №01557 от 28.01.1999г. заедно с всички вписвания и преписка към него, заповед №РД-04-008/25.07.2011г. и заповед №РД-04-008/24.07.2012г. на Областния управител на област София, договори за управление на недвижим имот - частна държавна собственост съответно от 25.07.2011г. и от 30.07.2012 г. между Областна администрация на област София и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), се установява по несъмнен начин, че на КПУКИ е предоставен за безвъзмездно управление недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в град София, бул.“*******, представляващ 91.128 % идеални части от реално обособени части от пети, шести и седми етажи от седеметажна административна сграда, без действителните площи в квадратни метри. Съгласно разпоредбите на §6, ал.2 и ал.3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество КПУКИ се влива в КПКОНПИ. На следващо място по делото е приет като доказателство договор за наем от 11.10.2005г. (в сила от 01.10.2005г.), съгласно който Областният управител на област София като наемодател е предоставил на СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ като наемател ползването на част от недвижимия имот – частна държавна собственост, а именно помещения с обща площ от 289.09 кв.м., представляващи част от четвъртия етаж на процесната административна сграда, като договорът е сключен са срок от 10 години. /т.е. до 01.10.2015г./. Следователно от така приетите доказателства се налага извода, че по делото е доказано, че ищецът - КПКОНПИ в качеството му на правоприемник на КПУКИ се легитимира като субект, на който е предоставено с изричен акт управлението на част от процесната административна сграда, частна държавна собственост, находящ се в град София, бул.“*******, в която се намират имота, предоставен за временно и възмездно ползване на ответника, предмет на договор за наем от 11.10.2005г.. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДС поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени за управление. В разпоредбата на чл.26, ал.1 (изм. - ДВ, бр. 32 от 2005г.) от ЗДС е предвидено поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, да се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка. Като в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че в сключения договор за наем по ал.1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите. В конкретната хипотеза съдът счита, че в сключения договор за наем от 11.10.2005г. е налице изрична уговорка между страните текущите и основните ремонти на имота, предмет на наемния договор, да се извършват за сметка на наемателя - СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ /чл.15, ал.1 от договора/. В случая в самия договор за наем е уговорено приложението на разпоредбата чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДС, предвиждаща, че основните ремонти се извършват за сметка на наемателя. При това положение изцяло неправилен е обоснованият краен извод на СРС, че разходите за ремонт на покрив, извършен пред м.11.2012г., който съставлява основен ремонт, следва да останат в тежест на субектите, на които по надлежния ред е делегирано управлението на процесната административна сграда, частна държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******. В случая с оглед уговорените клаузи в сключения договор за наем от 11.10.2005г. въззивният съд приема, че ответника като наемател дължи заплащането на разходи за извършени текущи и основни ремонти в предоставения му под наем имот, в т.ч. и на общи части на административната сграда, в която се намира имота. Следователно ищецът притежава активна материалноправно легитимация да предяви претенции спрямо ответника в качеството на наемател за заплащане на стойност на направени от него разходи за извършени ремонтни дейности на общи части на процесната сграда – покрив.

Относно предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата от 2606.33 лв., разходи за ремонт на покрив на процесната сграда, извършен през м.11.2012г., който с обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан, съдът приема следното:

В конкретната хипотеза исковата претенция за заплащане разходите за извършен през м.11.2012г. ремонт на общи части на процесната сграда – покрив, в размер на 2520.41 лв. и за сумата от 85.92 лв. за строителен и инвестиционен надзор или общо сума в размер на 2606.33 лв. се основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване с оглед твърденията на въззивника-ищец, че е бил извършен ремонт, платен изцяло от бюджета на ведомството и ответника като наемател има задължение да заплати съответна част от направените разходи за ремонт, съответстваща на процента общи части на предоставения му за временно и възмездно ползване имот. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1  от ЗЗД за ангажирането на отговорността на ответника. От приетия като доказателство по делото договор от 01.11.2012г., сключен между  КПУКИ – възложител, и „Тони Тодоров“ ООД - изпълнител, е видно, че изпълнителят е поел задължение да извърши ремонт на покрив и работни помещения в административна сграда, находяща се в град София, бул.“*******, като е договорена  цена за ремонта на покрива в размер на 35201.19 лв. с ДДС. Сключен е бил и договор от 01.11.2012г. между  КПУКИ – възложител, и „Е.“ АД - изпълнител, съгласно който изпълнителят е поел задължение да изпълни инвеститорски контрол на подобект „покрив“ като е уговорена цена от 1200 лв. с ДДС. В изпълнение на посочените договори изпълнителите са издали фактури за стойността на извършения ремонт на покрив и осъществения инвестиционен контрол, които са изцяло платени от КПУКИ, като делът на разходите за ремонт на покрив, припадащи се на ответника, възлиза общо на сумата от 2606.33 лв.. В тази насока са констатациите на експерта-счетоводител в приетото по делото като  неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Следователно съдът приема, че при доказателствена тежест за ищеца по делото е доказано твърдението, че е извършен основен ремонт на покрив през м.11.2012г., както и че стойността на видовете ремонтни дейности е заплатена от бюджета на ищеца, с която сума същият е обеднял, респективно ответникът като наемател, който дължи заплащането на разходи за извършени основни ремонти в предоставения му под наем имот, в т.ч. и на общи части на административната сграда, в която се намира имота, се е обогатил, чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи да заплати съответна част от направените разходи за ремонт, съответстваща на процента общи части на предоставения му за временно и възмездно ползване имот. Налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 2606.33 лв., главница, представляваща припадаща се част от стойността на ремонтни дейности за ремонт на покрив, извършен през м.11.2012г. на сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане. Следователно обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен така предявения иск за сумата от 2606.33 лв., следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и на материалния закон и вместо него да се постанови друго решение, с което така предявения установителен иск да се уважи.

Относно предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 556.22 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 18.09.2012г. до 22.10.2014г., както и за сумата от 168.24 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 22.10.2014г. до 10.06.2015г., който с обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на процесните задължения преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е ангажирал по делото писмо изх.№02-244/07.10.2014г., връчено на ответника на 07.10.2014г. при отказ – в присъствие на двама свидетели – посочени три имена и изпълнявала длъжност, за който факт е оформена докладна записка, с което е бил поканен в 14 дневен срок да заплати сумата от 2606.34 лв., представляваща частта от разходи, които следва да се поемат от ответника като наемател за извършен частичен основен ремонт на покрива на процесната сграда през м.11.2012г.. Настоящият състав счита, че приетите по делото  предходни писма, изпратени от ищеца на ответника - от 18.09.2012г. и от 05.12.2012г., не могат да бъдат приети, че представляват покана за плащане на дължимата сума от 2606.34 лв. доколкото първото от писмата е изпратено преди реализирането на процесния ремонт, т.е. преди възникване на процесното вземане и настъпване на изискуемостта му, а във второто писмо няма посочен срок за плащане. Следователно въззивният съд приема, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главницата от 2606.33 лв. след изтичане на 14-дневния срок за плащане, който е даден с получено при отказ писмо на 07.10.2014г.. Следователно претенцията за лихва за забава се явява основателна върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 22.10.2014г. /първия ден след изтичане на 14-дневния срок за плащане/ – 10.06.2015г. /крайния срок до който е предявен иска/. Обезщетението за забавено изпълнение върху посочената главница за периода от 22.10.2014г. – 10.06.2015г.,  изчислено съобразно чл.162 от ГПК и предвид ПМС №426/18.12.2014г. е в размер на 168.24 лв. и до който размер следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Следователно обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен така предявения иск за сумата от 168.24 лв., обезщетение за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 22.10.2014г. до 10.06.2015г., следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и на материалния закон и вместо него да се постанови друго решение, с което така предявения установителен иск да се уважи. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 556.22 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 18.09.2012г. до 22.10.2014г., се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Относно обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата от 1161.55 лв., представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.09.2014г. в сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане; както и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 74.98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1161.55 лв. за периода 22.10.2014г. – 10.06.2015г. съдът приема следното:

Във въззивната жалба на ответника няма наведени конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради което въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Правилно СРС е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства /неоспорени по надлежния ред/ и е приел за основателни и доказани предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата от 1161.55 лв., представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.09.2014г. в сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане; както и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 74.98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1161.55 лв. за периода 22.10.2014г. – 10.06.2015г., поради което в тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

 По разноските:

 С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ищец има право на присъждане на разноски. В полза на въззивника-ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част на предявените искове, които възлизат общо в размер на 586.28 лв. /397.09 лв. – още разноски, направени пред СРС, и 189.19 лв. - разноски, направени пред СГС, в която сума се включва и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като размера се определя при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените процесуални действия от представляващия дружеството юрисконсулт/. При постановяване на съдебното решение съдът е длъжен да се съобрази с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно която съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. В този смисъл в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство, изчислени съобразно уважената част на предявените искове, още в размер на 57.92 лв..  

Въззивника-ответник не заявява претенция за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №218691 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №28869/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО срещу СДРУЖЕНИЕ „О.С.“ установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59  от ЗЗД за сумата от 2606.33 лв. /разлика над 1161.55 лв. до пълния предявен размер от 3767.88 лв./, представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.11.2012г. на административна сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******; както и с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 168.24 лв., обезщетение за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 22.10.2014г. до 10.06.2015г.; и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с Булстат: ********, със служебен адрес: гр.София, пл.”********срещу СДРУЖЕНИЕ „О.С.“, с ЕИК ********, с адрес: град София, бул. „*******, ет.4; при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59  от ЗЗД и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1  от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2606.33 лв. /разлика над 1161.55 лв. до пълния предявен размер от 3767.88 лв./, представляваща част от разходи за ремонт на покрив, извършен през м.11.2012г., на административна сграда, държавна собственост, находяща се в град София, бул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане; както и сумата от 168.24 лв., обезщетение за забава върху главницата от 2606.33 лв. за периода от 22.10.2014г. до 10.06.2015г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.08.2015г. по ч.гр.д. №33354/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57- ми състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение №218691 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №28869/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми, в останалите обжалвани части.

         ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „О.С.“, с ЕИК ********, с адрес: град София, бул. „*******, ет.*; да заплати на КОМИСИЯ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОРУПЦИЯТА и за ОТНЕМАНЕ на НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с Булстат: ********, със служебен адрес: гр.София, пл.”********на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 586.28 лв., направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част на предявените искове, както и сумата от 57.92 лв., сторени разноски в заповедното производство, изчислени съобразно уважената част на предявените искове.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                                       2./