Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1856/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище/адрес на управление:
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел Елена, Управител: С.С.Д., против
Решение № 975/7.07.2020 година, постановено по АНД № 602/2020 година по описа
на ВРС, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-009909 от 23.08.2019 година Издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което за
нарушение на чл. 303 ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал. 5 във
връзка с чл. 414 ал.1 КТ на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5000 лева (пет хиляди лева), като на основание чл. 414, ал. 1 КТ
въззивният съд е намалил размера на наложеното наказание, а именно „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение,
които по съществото си са такива за съществено
нарушение на процесуални правила,
както и такива за нарушение на материалния
закон, съставляващи
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорват изводите на въззивния съд, че в
административно-наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, че АУАН
и НП са издадени в съответствие с изискванията на закона. Поддържат
оплакванията във въззивната жалба, че НП е незаконосъобразно издадено, тъй като
НП
е издадено след изтичане
на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения адвокат С..
Ответникът Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, чрез
упълномощения юрисконсулт изразява становище за оставяне в
сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП на касатора е била наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лв. на
основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 КТ и за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ –
затова, че
в качеството си на работодател, на 18.07.2018 г., в обект хотел
„Елена", находящ се в гр. Варна, КК. "Златни пясъци",
е приел на работа непълнолетното лице А.Т.М., ЕГН **********
на длъжност „работник кухня“
с определено работно време, работно, място, трудово възнаграждение, преди да е
получил предварително разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда"
гр. Варна.
За да измени
НП, ВРС е приел,
че от обективна страна е осъществен състава на визираната в НП
административнонаказателна разпоредба. Прието е за безспорно установено, че на 18.07.2018
г. в обособено помещение – кухня на хотел „Елена“, находящ се в к. к. „Златни
пясъци“, област Варна, стопанисван от „Стела турс 2001“ ЕООД, Алисхан Тургут
Мехмед е изпълнявал функциите на „работник кухня“. Прието е за безспорно, че
към таза дата лицето имало навършени шестнадесет, но не и осемнадесет години,
като за него не е поискано и дадено разрешение от ИТ да бъде прието на работа. Прието
е въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени документи, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от
работодателя, който в конкретния случай се явява „Стела турс 2001“ ЕООД и е
намерил за напълно доказано от обективна страна нарушението по посочената
норма. Прието е също, че нарушения от подобен вид формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните
случаи и
правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност, но е счел, че размера
на наложеното е явно несправедлив. Въззивният
съд е приел, че от
страна на административнонаказващия орган не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да
обусловят цялостна отмяна, тъй
като НП е издадено в законоустановения срок, доколкото
случая е бил отнесен до прокуратурата.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е
допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа обстановка,
но при неправилно
приложение на материалния закон.
Настоящият
касационен състав не споделя извода ва ВРС за спазване срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
НП, прекъсването му с образуването на досъдебно производство пред ВРП.
Административнонаказателното
производство е образувано с АУАН № 03-009909/31.07.2018 г., като с изх.№
18086159/04.09.2018 г. материалите по АНП са изпратени във ВРП по компетентност
за проверка за наличие на извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК. След
това с Постановление на прокурор във ВРП от 04.07.2019 г., съобщено на
ответника с вх. № 19081092 от 09.07.2019 г., е прекратено образуваното ДП
767/2018г. по описа на 05 РУ-МВР Варна проведено срещу управителя на касатора С.Д.
за престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК.
Настоящата
касационна инстанция намира за основателни възраженията на касатора, оспореното
Наказателно постановление № 03-009909 от 23.08.2019 година на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е издадено след изтичане сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
С т. 1
на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК ВКС и II колегия
на ВАС изрично приемат, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни. След като
регламентираните в сочения текст срокове са давностни, то с изтичането им се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение и има за последица
невъзможност да се реализира отговорността на нарушителя по образуваното
административно наказателно производство. Според Постановление № 10 от 28. IX.
1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило все още правното си действие, едно
от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е
да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което наказващите органи и
съдилищата са длъжни да следят служебно за това.
Хипотезата
на санкциониране на определено лице по чл. 36, ал. 2 ЗАНН е в пряка връзка с
чл. 33 ЗАНН, внася изключение от общото правило и се характеризира с определени
условия – идентитет между лицето по отношение на което са водени двете
производства, както и такъв между изпълнителното деяние по наказателното
производство и изпълнителното деяние по вмененото на лицето административно
нарушение. Според настоящия състав на съда тези предпоставки не са били налице
в разглеждания случай, тъй като административнонаказателната отговорност за
нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ е ангажирана спрямо юридическото лице „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, а наказателното
преследване е проведено спрямо физическото лице Стела Делянова за престъпление
по чл. 192а, ал. 1 НК. В този смисъл действията на АНО по сезиране на ВРП за
извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК, по никакъв начин не могат да
бъдат окачествени, като такива по смисъла на чл. 33, ал. 2 ЗАНН и не оказват
влияние спрямо сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Ако
наказващият орган въз основа на съставения АУАН и събраните по преписката
доказателства е преценил, че дружеството-касатор е извършило административно
нарушение, то независимо от данните за извършено престъпление, е следвало в
сроковете по чл. 34 ЗАНН да издаде НП. В конкретния случай данните за извършено
престъпление и образуваното в последствие досъдебно наказателно производство
срещу С.Д. не са били пречка
наказателното постановление да бъде издадено в сроковете на чл. 34 ЗАНН, тъй
като административнонаказателната отговорност за нарушението носи юридическото
лице - „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, в качеството си на работодател. Доколкото
юридическите лица не носят наказателна отговорност не може да става въпрос за
нарушаване на правилото non
bis in idem. Нормата на
чл. 36, ал. 2 предл. второ ЗАНН, не може да се тълкува разширително и
изключенията касае само хипотезите, в които наказаното лице е било субект на
наказателно преследване. Образуваното с АУАН № 03-009909/31.07.2018 г.
производство е следвало да продължи с издаване на НП независимо от ангажиране
на наказателна отговорност за престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК спрямо
управителя на дружеството.
В
разглеждания случай наказващият орган е издал наказателното постановление на
23.08.2019 г., при изтекли давностни срокове. Нарушението е извършено на
18.07.2018 г. и срокът по чл. 34, ал. 2 ЗАНН е изтекъл на 18.07.2019 г.,
съответно АУАН е съставен на 31.07.2018 г. и срокът по чл. 34, ал. 2 ЗАНН
изтекъл на 31.01.2019 г. Така констатираните по-горе пороци на наказателното
постановление не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Решението
на районния съд е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като отмяна подлежи и
оспореното НП.
От
страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски пред
касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в
размер на 300 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уговорения размер в договора за правна защита и съдействие
приложен на л. 9 от делото.
От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2
НМРАВ, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. При интерес от 1500 лева, в случая е приложим чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ - при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. или 335 лв., поради което претендираният размер на адвокатския хонорар от
300 лв. е под минимално определения и не се явява прекомерен по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 222 ал. 1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 975/06.07.2020г. по
НАХД № 602/2020г. на ВРС,
ІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009909
от 23.08.2019 година Издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което за нарушение на чл. 303 ал. 3 от Кодекса на труда,
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 КТ на „СТЕЛА ТУРС 2001“
ЕООД е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5000 лева (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД сумата в размер на 300,00
лева (триста лева), представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.