Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7351 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.12.2018 г. по гр.д. № 61982/17 г.,
СРС, ІІІ ГО, 87 с-в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Н.Г.З., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б,
сумата от 259,04 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
015669, представляващ апартамент, находящ се гр. София, общ. Средец, пл. „********3
надпартерен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2017
г. до изплащане на вземането, сумата
от 82,73 лв., представляваща
цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.06.2017 г. до изплащане на вземането, сумата
от 33,32 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия
за периода от 15.09.2014 г. до 11.05.2017 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 36477/2017 г. по описа на СРС, 87 състав, като е отхвърлил иска за главница за ползвана топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 439,30 лв. и за периода от
м.05.2013 г. до м.05.2014 г., като погасен по давност, иска за лихви за забава
върху главницата за ползвана топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 81,98 лв., като погасен по давност, а иска за сумата
от 19,92 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
"дялово разпределение" за периода от 15.09.2014 г. до 11.05.2017 г.,
като неоснователен. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Г.З., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Б, сумата от 45,09 лв. - разноски в заповедното
производство, както и сумата от 255,50 лв. - разноски в исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. „********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.Г. ***, в частта, в която
съдът е признал за установено, че на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н.Г.З., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б,
сумата от 259,04 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
015669, представляващ апартамент, находящ се гр. София, общ. Средец, пл. „********3
надпартерен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2017
г. до изплащане на вземането, сумата
от 82,73 лв., представляваща
цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.06.2017 г. до изплащане на вземането, сумата
от 33,32 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия
за периода от 15.09.2014 г. до 11.05.2017 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 36477/2017 г. по описа на СРС, 87 състав. Твърди, че е начислявана
енергия само за сградна инсталация и топла вода, като възразява срещу
количеството на енергията, отдадена от сградната инсталация и конкретно по
числовата стойност на действително
инсталираната мощност Q дим. Сочи, че тази мощност се дава от „Т.С.“ ЕАД и
участва като входна величина във формулата от Методиката на Наредба 16-334,
т.6.3.1, по която се изчислява енергията, отдадена от сградната инсталация Q и. Приетата по делото СТЕ е изготвена с предоставената от „Т.С.“ ЕАД
числова стойност на Q дим=49, 641 КW, вместо с действителната й стойност, според
въззивника/ответник. Излага подробни математически доводи, като сочи четири
стъпки, които следва да бъдат предприети, за да бъде точно определена дължимата
сума. Стига до извода, че не е налице основание за заплащане на каквато и да
било сума на ищеца, поради липса на ликвидно и изискуемо вземане, а по тази причина
не се дължат и лихви за акцесорно вземане. Ето защо счита, че решението на СРС
е незаконосъобразно в обжалваната част, поради което моли да бъде отменено като
такова. Не претендира разноски.
Въззиваемият
„Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът Н. Г. З., като собственик, е потребител
на топлинна енергия за битови нужди. В сградата, където се намира неговия имот,
е въведена система за дялово разпределение като задължението е определяно по
прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки. Съгласно действащите през този период общи условия срокът
за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е
30 дни от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение и не е
заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период. Моли
да се постанови съдебно решение, с което се признае, че ответникът има
задължение към него за следните суми: сумата от общо 623,93 лв., от които 439,30 лв.-главница, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., ТЕ по изравнителна сметка за период 01.05.2013 г.-30.04.2014
г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г., 81,98 лв.-законна лихва
за забава от 15.09.2014 г., до
11.05.2017 г., сума за предоставена услуга за дялово разпроделение в общ размер
от 102, 65 лв., от които 82,73 лв. главница и 19,92 лв. лихва, ведно със
законната лихва от 02.06.2017 г., датата на депозиране на ЗИ по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът, като собственик на процесния топлофициран недвижим имот се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Приложими са цитираните правни норми. Според тях, потребител на ТЕ е
лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване и то е задължено да плаща продажната цена на потребената ТЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Освновните доводи във
въззивната жалба се базират на твърдението, че ищцовото дружество неправомерно
е дало стойност на Q дим=49, 641 КW, при което енергията отдадена от сградната
инсталация/ загубите/ е изчислена незаконосъобразно чрез фиктивна енергия с Q дим=49, 641 КW, която не е била подавана в сградата и така сметките
за сградна инсталация в изравнителните сметки за дялово разпределение са
завишени в пъти. Извършени са подробни изчисления. Тази защитна теза не може да
бъде възприета в настоящето производство. Ето защо и не е била допусната от СРС
исканата съдебно-математическа експертиза. Пред друг съд и по друг ред може да
атакувана формулата за изчисление, съответно методиката за изчисление на стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Към настоящия момент същата е изчислена по формулата на т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост, в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, а впоследствие отменена с решение № 4777/ 13.04.2018
г. по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на ВАС. Следва
да се отбележи,
че постановената отмяна на посочената методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, има действие занапред /чл.195, ал.1 АПК/, поради което няма значение за
настоящия спор.
От
назначената по делото СТЕ се установява, че сумите да топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с действащите през процесния период нормативни актове и методиката
и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. Заключението е изготвено на база
ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, индивидуалните
отчети за имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството
за топлинно счетоводство. Вещото лице изрично е посочило формулите, по които се
изчислява ТЕ, отдадена от сградната инсталация за периодите 2013г.-2014 г.,
2014 г.-2015 г. и 2015г.-2016 г. Посочило е още по задачите на ответника, че с
изменението на Наредба № 16-334 от м.10.2013 г., в сила от 01.06.2014г.,
законодателят е решил, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, трябва да се
изчислява единствено с инсталираната мощност на СЕС. Вещото лице констатира в
заключенито си, че сочената от ответника енергия Q дим * Z * 24 не е енергията, изчислена по формулата от Наредбата и
не е коректно да се сравнава с Q сградна, изчислена по т.6.1.1 от Методиката към Наредбата. Така или иначе
и предвид гореизложеното, тези доводи се явяват ирелевантни за настоящото
производство.
Ответникът не твърди, а и от данните по делото не е видно, че той е погасил задължението си чрез плащане, поради
което дължи и законна лихва по чл.86 ЗЗД, която е правилно определена, както и главницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.12.2018 г. по
гр.дело № 61982/17г. на СРС, ІІІ ГО, 87
състав.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.