Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 , 31.08.2020г., гр.Исперих,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на
единадесети август две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.дело №
709 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 3732/
11.09.2019г. от “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.София, п.к.1421,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано заедно от изпълнителни директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Г. Спасов, действащи чрез пълномощник-юрисконсулт М.Н. с която молят да
бъде прието за установено по отношение на ответника А.Р.Ш., ЕГН – ********** ***, че същият им дължи
сумата 3 471.93 (три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 93 ст)
лева - главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
22.11.2017г., 1 636.76 (хиляда
шестстотин тридесет и шест лева и 76 ст) лева – договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г., 225.96 (двеста
двадесет и пет лева и 96 ст) лева - обезщетение за забава за периода от
25.12.2017г. до 16.07.2018г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Заявява се и претенция за присъждане на сторени в заповедното и
исковото производство разноски. В исковата молба ищцовото дружество разказва,
че се намира в договорни отношения с ответника А.Ш. по силата на сключен
Договор за потребителски кредит № **********/ 22.11.2017г., по силата на който “ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД е предоставило на ответника сума в размер на 2500.00лв. Към тази сума в деня на подписване на
договора се дължала и сума в размер на 371.99лв. – еднократна такса за оценка
на риска, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно изготвен погасителен план. Предоставената
сума ответника поел задължение да върне на месечни вноски, всяка от които
включвала два компонента – главница и договорна лихва. Договореният лихвен
процент, с който се олихвявал предоставения кредит изразен като годишен лихвен
процент бил в размер на 27.09%. Потребителя сключил и Застраховка «Живот» в
размер на 297.00лв. и Застраховка «Безработица» в размер на 302.94лв. във
връзка с потребителския кредит. Общото крайно задължение по договора възлизало
на сумата 5108.64лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни вноски, от
които 35 за сумата 141.90 и последна изравнителна вноска за сумата 142.14лв. Длъжникът преустановил плащанията по договора
считано от 25.12.2017г. за повече от три месечни вноски с падежи 25.12.2017г.,
25.01.2018г. и 25.02.2018г. Бил направен опит на длъжника да се връчи
уведомление за предсрочна изискуемост, но пратките изпратени до регистрираните
адреси на ответника се върнали като непотърсени. Било образувано ч.гр.дело №
566/ 2018г. по описа на РС – Исперих в което в полза на ищеца била издадена
Заповед за изпълнение за описаните по–горе суми и изпълнителен лист. Въз основа
на изпълнителният лист било образувано изпълнително дело срещу ответника, но в
него А.Ш. не бил открит на известните адреси и поканите за доброволно
изпълнение били връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което предпоставило
указание до кредитора за завеждане на иск за установяване на вземането,
което “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД направил в
настоящото производство. По изложените
съображения ищецът моли искът да бъде изцяло уважен. Заявяват и претенция за
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на
ответника А.Ш. – адвокат Н.М.. Адвокатът не възразява срещу доказателствените
искания на ищеца. Моли за назначаване на експертиза, разноските за която да
бъдат възложени на ищцовото дружество.
Счита, че спогодба не може да се постигне поради отсъствието на
ответника.
В съдебно
заседание не се явява представетил на ищеца и не заявяват становище. Постъпило
е писмо становище, в което дружеството моли искът да бъде уважен по същество. Претендират
сторените разноски съобразно представен списък.
В съдебно
заседание се явява особеният представител на ответникът. Заявява, че поддържа
писменият отговор.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка : Страните по делото се наомират в договорни отношения по силата на
сключен между тях Договор за потребителски кредит № **********/ 22.11.2017г. По
този договор ищовото дружество е предоставило на ответника Ш. заем в размер на
2500.00лв., която той се задължил да върне до 25.11.2020г. Към договора са
сключени и две застраховки - Застраховка «Живот» в размер на 297.00лв. и Застраховка
«Безработица» в размер на 302.94лв. В деня на подписване на договора се дължала
и сума в размер на 371.99лв. – еднократна такса за оценка на риска, която се
финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно изготвен погасителен план. Общият размер на кредита е посочен в
договора като цифра 3471.93лв. Погасителните вноски договорени от страните били
36 на брой, като 35 от тях са за сумата 141.90лв. и последната изравнителна
вноска била в размер на 142.14лв. Падежът на всички вноски е 25 число на
месеца. Ответникът преустановил плащанията по договора считано от 25.12.2017г.
за повече от три месечни вноски с падежи 25.12.2017г., 25.01.2018г. и
25.02.2018г. Бил направен опит на длъжника да се връчи уведомление за
предсрочна изискуемост, но пратките изпратени до регистрираните адреси на
ответника се върнали като непотърсени. Било образувано ч.гр.дело № 566/ 2018г.
по описа на РС – Исперих в което в полза на ищеца била издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми : 3 471.93 (три
хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 93 ст) лева - главница, 1 636.76 (хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 76 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г., 225.96
(двеста двадесет и пет лева и 96 ст) лева - обезщетение за забава за
периода от 25.12.2017г. до 16.07.2018г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2018г. до окончателното
изплащане на вземането. Въз основа на изпълнителният лист било образувано изпълнително
дело срещу ответника, но в него А.Ш. не бил открит на известните адреси и
поканите за доброволно изпълнение били връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
което предпоставило указание до кредитора за завеждане на иск за установяване
на вземането, което “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
направил в настоящото производство.
В производството е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение в следният смисъл : 1.
Стойността на главницата на задължението към дата 27.07.2018г. – датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда е в размер на 3471.93лв.; 2.
Стойността на договорната възнаградителна лихва за периода 25.12.2017г. до
26.02.2018г. е в размер на 230.78лв.; 3. Стойността на обезщетението за забава
за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г. е в общ размер на 225.69лв.; 4.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението по процесният договор, като е
превело договорената сума по разплащателна сметка с титуляр ответника., като
сметката е кредитирана със сумата 3471.93лв и е намалена със сумите за двете
застраховки и еднократната такса за оценка на риска; 5. Дружеството е превело
по сметка на застрахователя средства за заплащане на двете застраховки - Застраховка «Живот» в размер на 297.00лв. на «Уника
Живот» АД и Застраховка «Безработица» в размер на 302.94лв. на ЗК «Уника» АД.
Съдът кредитира като пълно, всестранно и компетентно изготвеното по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск е частично основателен и доказан и като такъв следва да бъде
частично уважен. Безспорно по делото бе установено, че страните са били в
договорни отношения по силата на сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
**********/ 22.11.2017г., като кредиторът е изпълнил своето задължение да
предостави на потребителя договорената парична сума срещу поето от последния
задължение да я върне на 36 равни месечни вноски. Ответникът самоволно се е
самоосвободил от поетото към ищцовото дружество задължение, което е
предпоставило защита на правата на кредитора по настоящият процесуален ред.
Съдът приема въз основа на приетото по делото експертно заключение, че
ответникът А.Р.Ш. дължи на ищеца “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД следните суми : главница в размер на 3471.93лв., договорната
възнаградителна лихва за периода 25.12.2017г. до 26.02.2018г. в размер на
230.78лв.; обезщетението за забава за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г. в
размер на 225.69лв., като сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по ч.гр.дело № 566/ 2018г. в съда – 27.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат поставени и разноските реализирани в настоящият исков
процес, които съобразно уважената част от иска възлизат на общ размер от
661.03лв., включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждание по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за особен
представител и депозит за вещо лице. Следва така също да бъдат присъдени и
реализираните в хода на заповедното производство разноски, които съобразно
уважената част от исковете възлизат на общ размер от 189.02лв., включваща
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждание.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Р.Ш., ЕГН – ********** ***, че същият дължи на “ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, адрес: гр.София,
п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано заедно от изпълнителни директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Г. Спасов: главница в размер на 3471.93 /три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и
деветдесет и три стотинки/ по Договор за потребителски кредит № **********/
22.11.2017г., договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2017г. до
26.02.2018г. в размер на 230.78/двеста и тридесет лева и седемдесет и осем
стотинки/; обезщетение за забава за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г. в
размер на 225.69/двеста двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по ч.гр.дело №
566/ 2018г. в съда – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 от ГПК
предявен от “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.София, п.к.1421,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано заедно от изпълнителни директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Г. Спасов против А.Р.Ш., ЕГН – **********
*** да бъде признато за установено, че ответникът им дължи сума за договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г. над размер от
230.78/двеста и тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ до първоначално
заявеният размер от 1 636.76 (хиляда
шестстотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.Р.Ш.,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД представлявано заедно от изпълнителни
директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов за разноски в
настоящото исково производство сумата 661.03 /шестстотин шестдесет и един лев и
три стотинки/, представляваща част от заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждание по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за особен представител и депозит за вещо лице съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА А.Р.Ш., ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД представлявано
заедно от изпълнителни директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Г.
Спасов за разноски в заповедното производство сумата 189.02 /сто осемдесет и
девет лева и две стотинки/, включваща част от заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждание съобразно уважената част от идсковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: