№ 246
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513101 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13101/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. Г.Х. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №76173 от 24.04.2020 г постановено по гр.д.
№49727/2017 г на СРС , 82 състав ; поправено с решение от 18.12.2020 г по същото дело в
частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр. чл.79 ал.1
ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 86,10 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 21.07.2014 г – 30.04.2016 г за ап.№28 в гр.София
ж.к.**** ; ведно със законната лихва от 21.07.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът – чрез особен представител адвокат - излага доводи за недопустимост и
неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Счита , че няма данни да е приел
наследството на Г. Х. по реда на чл.49 ЗНасл –изрично или с конклудентни действия т.е. не
е доказано да е потребител на топлинна енергия , както и не може да има принудителна
продажба /чл.62 ЗЗП/ . Искът е недоказан и не е доставена топлинна енергия в
претендирания размер и за претендираната стойност . СТЕ и ССЕ се основават на документи
изготвени от ищеца .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява
съгласие с мотивите на СРС.
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 20.05.2020 г и е обжалвано в срок на 02.06.2020 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ , предвид качеството му на наследник на Г. Х. , който е
придобил част от имота с договор за продажба на държавен недвижим имот от 09.11.1990 г .
Според настоящия съд са недопустими доводите на особения представител на въззивника за
липса на приемане на наследство по реда на чл.49 ЗНасл. Приемането или отказ от
наследство са лични действия , които не могат да бъдат извършени чрез особен
представител . Следователно назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител не
може да релевира възражение , че едно наследство не е прието от доверителя му. Именно
защото въззивникът не е намерен на декларирания от него адрес се налага делото да
продължи след назначаване на особен представител , а позоваването на чисто лично
възражение противоречи на целта на чл.47 ГПК , както и по същество е налице позоваване
на собствено противоправно поведение на ответника . След като въззивникът не е намерен
на декларирания адрес не е възможно спазване на чл.51 ЗНасл , защото нормата изисква
лично изявление на лицето , а не такова на особен представител .
Фактическото ползване или неползване на имота са без правно значение . С Решение № 5 от
22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
2
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за
общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
С оглед на изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. Липва
противоречие с чл.62 ЗЗП , защото ответникът може – съвместно с останалите етажни
собственици – да инициира прекратяване на топлоподаването в сградата-ЕС .
Според наличните писмени доказателства и СТЕ етажната собственост на ответника е
топлоснабдена и в нея се ползва топлинна енергия , включително и от ответника .
Процесните задължения са доказани с представените пред СРС писмени доказателства и
СТЕ , като експертизата е установила законосъобразно начисляване на сметките за топлинна
енергия . ССЕ и СТЕ са работили „по документи на ищеца“ , защото такава е нормативната
уредба в ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването , а и всъщност
измерването на доставената топлинна енергия е извършено от третото лице и няма данни
въззивникът да е възразил срещу това .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50
лева юрисконсултско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №76173 от 24.04.2020 г постановено по гр.д.№49727/2017 г на
СРС , 82 състав ; поправено с решение от 18.12.2020 г по същото дело в частта , с която Р.
Г.Х. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр. чл.79
ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 86,10 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 21.07.2014 г – 30.04.2016 г за ап.№28 в гр.София
ж.к.**** ; ведно със законната лихва от 21.07.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и в частта за разноските .
3
ОСЪЖДА Р. Г.Х. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 350 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Р. Г.Х. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 25 лева
държавна такса .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4