Р Е Ш Е Н
И Е
№ 202 07.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на тридесети септември две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 138 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Д.З.З.
от АК – Кюстендил като пълномощник на Д.И.С. *** и адрес за призоваване по
делото: гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ № 35 обжалва решението по а.н.д.№912/2019г.
на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на
противоправно деяние поради извършени действия на кмета чрез администрацията на
органа по вменени отговорности за управление на закритото сметище, фактически
действия /поставяне на табела на сметището, че същото е спряно от експлоатация/
и осъществена кореспонденция за извозване на отпадъците на действащи депа в
други общини. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на РИОСВ – София, конституирана на мястото на ответника във
въззивното производство РИОСВ – Перник поради структурни промени, оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно и обосновано, като правилно е приложен материалния
закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №32-А-18/18.12.2018г. на директора на РИОСВ –
Перник, с което на Д.И.С. *** за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО на
основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че със заповед №РД-120/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник,
считано от 31.12.2017г. са спрени дейностите по събиране /приемане/ и
обезвреждане чрез депониране на битови, строителни и производствени отпадъци на
депо за неопасни отпадъци в землището на с.Невестино, с.Четирци, м.“Лесков
дол“, ЕКАТТЕ 81284. При извършена проверка на депото на 22.05.2018г. служители
на РИОСВ – Перник са установили, че депото не е оградено, няма бариера, няма охрана
и не е поставена табела с указание, че е спряно от експлоатация. Върху тялото
на депото, по периферията и по средата били изсипани купчини от смесени битови
отпадъци, идентични с описаните такива в НП. По време на проверката на
сметището са депонирани нови количества смесени битови отпадъци, транспортирани
със специализиран сметосъбиращ автомобил, собственост на община Невестино. Констатациите
от проверката са обективирани в КП №300-КОС-СЙ-31 от същата дата. От
състоянието и външния вид на отпадъците е прието, че същите са депонирани през
пролетните месеци на 2018г., същите били нараснали и се различавали от
констатираните такива при предходната проверка, съгласно протокол
№47-КОС-СЙ-9/22.02.2018г. на инспекцията. Изводът на проверяващите бил, че
жалбоподателят като кмет на община Невестино не е предприел мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депото
за неопасни отпадъци.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и доказано
противоправно деяние. Според съдът, наложеното наказание е в минимален размер и
липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП. С оглед изхода от спора и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на РИОСВ – Перник 80лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Обоснован
от доказателствата по делото е изводът на районния съд за доказано
противоправно деяние при отсъствие на нарушения на процедурата по
административно наказване.
Нормата
на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО възлага в отговорност на кмета
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От
надлежно събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства
е установено, че на датата на нарушението 22.05.2018г. мястото, представляващо
депо за неопасни отпадъци в землището на с.Невестино, с.Четирци, м.“Лесков
дол“, ЕКАТТ 81284, е неразрешено място за изхвърляне на отпадъци поради
действието на заповед №РД-120/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник за
спиране на неговата експлоатация. Заповедта е с предварително изпълнение и е доведена
до знанието на кмета на община Невестино. Безспорно е установено и че на датата
на нарушението 22.05.2018г. депото е било действащо, т.к. на него е имало
изхвърлени смесени битови и строителни отпадъци и с камион на общината
допълнително са депонирани още такива. Данните са включени в съдържанието на КП
от проверката, допълнително потвърдени от снимковия материал към протокола.
Протоколите от предходната проверка и тази от 22.05.2018г. в битието им на
официални писмени документи не са оспорени от жалбоподателя и са годни
доказателства за вписаните в тях факти и обстоятелства. Данните в протоколите
са потвърдени и от приобщените гласни доказателства. Правилна е преценката на
съда за неоснователност на възраженията на нарушителя, поддържани и в касационното
производство за наличие на активни действия по изпълнение на заповедта на РИОСВ
– Перник. Доказателствата за действия включват издадена заповед до кметовете и
кметските наместници, включително кмета на с.Четирци с №З-З/08.01.2018г. с
възложени задължения по предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища;
кореспонденция между кмета и кметовете на община Самоков и Перник от
06.02.2018г. за разрешаване извозването на отпадъците на сметищата на
посочените общини и кореспонденция от 13.06.2018г. с министъра на околната
среда и водите и директора на РИОСВ – Перник за съдействие за намиране на
подходящо депо. Посочените доказателства не освобождават кмета от отговорност,
т.к. действията не са довели до изпълнение на задължението по чл.19, ал.3,
т.15, пр.1 от ЗУО. Отделно от това, законът не предвижда освобождаване от
отговорност на кмета при възлагане на правомощията на други длъжностни лица или
при наличие на изключителни или форсмажорни обстоятелства. Останалите доказателства
във вид на договор между община Невестино и община Самоков от 27.09.2018г. за
депониране на отпадъците на депото в м.“Катранджия“ в землището на с.Самоков и
Констативни протоколи на РИОСВ – Перник с №450-КОС-ЛД-33/03.08.2018г. и
№535-КОС-ЛД-38/27.09.2018г. обективират действия след датата на нарушението,
поради което имат значение на смегчаващи отговорността обстоятелства. Поради
наложения минимален размер на дължимата глоба тяхното наличие не обосновава
друг резултат от оспорването на НП, както правилно е процедирал районния съд.
Правилен
е и извода на съда, че неизпълнението на задължението по чл.19, ал.3, т.15,
пр.1 от ЗУО се санкционира по състава на чл.151, ал.2,т.6, пр.1 от ЗУО.
Наложеният размер на глобата е минималния такъв и се явява законосъобразен по
критерия на чл.27, ал.1 от ЗАНН във връзка с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Съответен на доказателствата по делото е и извода на съда за отсъствие на
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл.93, т.9
от НК.
Осъждането
на жалбоподателя за деловодни разноски съответства на правилата по чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.160 от ЗУО и като такова е правилно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №135/17.03.2020г.
по а.н.д. №912/2019г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.