Решение по дело №690/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 294
Дата: 5 септември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510200690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

05.09.2019г.

 

 

 

ДУПНИЦА

 
 


Номер                                 Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО - V състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                               

05 Септември

 

2019

 
 


на                                                                                         Година

СТРАХИЛ ГОШЕВ

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

РАЙНА БОЯНОВА

 

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

 

690

 

2019

 
 


дело №                             по описа за                              година, 

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0332-000321/28.05.2019 г., издадено от издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И.К.Т., с ЕГН ********** ***, в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

2.     На основание чл. 175, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 50,00 лева, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

3.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.

4.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.

НП в частта, с която на И.К.Т. е наложено наказание по чл. 183,

ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, е влязло в сила като необжалвано.

Недоволен от НП е останал Т., който го обжалва в посочените му по-горе части, в срок. В жалбата се излагат съображения против атакуваната част на обжалвания акт. Сочи се наличието на съществени пороци в НП, като се изтъква, че неправилно е бил санкциониран по чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вместо по приложимата норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Твърди още, че неправилно е наказан два пъти по реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушения по чл. 100, ал.1, т.1, пр. 1 и пр.2 от ЗДвП, като същите представляват един и същ състав на нарушение, а не две самостоятелни такива. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител адв. Бозовайска, която поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи в подкрепа на направените в същата искания и възражения

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 04.05.2019 г., около 14:05 часа, жалбоподателят Т. управлявал товарен автомобил „Нисан Кюбистар”, с рег. № 174М448, собственост на ЕТ „Чавдар Т.-Невен 2000“, със седалище гр. Благоевград, движейки се по път III-107 км. 13+400 метра, с пососка към гр. Рила. Същият бил забелязан, че управлява без поставен предпазен колан, с който МПС-то е оборудвано и бил спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите Н. и Г.. При проверката с техническо средство РСОД в базата данни на МВР, полицейските служители установили, че описаното МПС не е регистрирано по надлежния ред, като от представеното им от водача разрешение за временно движение № *********, със срок до 28.04.2019 г. установили, че срокът на временна регистрация за транзитните номера е изтекъл на посочената дата. При проверката водачът не е представил СУМПС и контролен талон, който е неразделна част от него. Пред служителите жалбоподателят обяснил, че автомобилът е собственост на фирмата на брат му и е бил изпратен от последния по работа, поради което го управлявал.

В съставения на място АУАН били отчетени посочените факти и обстоятелства и били посочени, като констатирани общо четири административни нарушения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 19-0332-000321/28.05.2019 г., издадено от издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И.К.Т., с ЕГН ********** ***, са наложени обжалваните три административни наказания, както следва:

1.     На основание чл. 175, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 50,00 лева, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

2.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.

3.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К.Н. и Л.Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Свиделите нямат никакви предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да други основания за предубеденост спрямо него.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение.

Въпреки това са налице нарушения на материалния и процесуален закон допуснати от АНО при издаване на НП във връзка с обжалваното наказание в пункт 2-ри от същото - по чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, вр. с нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В текста на НП първо е записано в т. 2 „горе“, че водачът е извършил административно нарушение като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие в т.2 от санкционна му част АНО е записал, че налага на същия по чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

В процесния случай, съгласно установеното от фактическа страна се касае без съмнение за нарушение представляващо управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 175, ал. 3, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а не за такова представляващо управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, както предвижда изрично чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. Наличието на поставени регистрационни табели върху процесното МПС, макар и с изтекъл срок на валидност е изрично посочено в АУАН и в обстоятелствената част на  НП, както и се потвърждава в свидетелските показания, като наред с това изрично е отбелязано, както от актосъставителя, така и от АНО, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

Анализът на двете разпоредби на чл. 175 ал. 1, т. 1 и чл. 175 ал. 3 от ЗДвП показва различие в изпълнителното деяние, като същественото в случая е според хипотезите на чл. 175, ал.1, т.1 ЗДвП, дали в момента на проверката автомобила има регистрационни номера, но същите не са поставени на определеното за целта място или автомобила е изцяло без регистрационни номера или алтернативно, според чл. 175, ал.3 ЗДвП, макар да са налице рег. номера, както е в случая, самото МПС не е регистрирано по надлежния ред. Видно от текста на оспореното наказателно постановление, административнонаказващият орган е смесил и двете изпълнителни деяния, като неясно защо е санкционирал за неописано от него такова /липса на поставени рег. табели/, което безспорно накърнява правото на защита на санкционираното лице, за което възниква неяснота, относно конкретно вмененото му административно нарушение. От една страна му се заявява, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а от друга му се налага санкция за управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Тази неправилна употреба на грешна санкционна норма от страна на АНО предполага отмяна на НП, в частта му, с която на основание чл. 175, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП на И.К.Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 50,00 лева, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на останалите оплаквания жалбата е неоснователна. Видно от съдържанието на НП, АНО е приел, че са налице две самостоятелни нарушения по чл. 100, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за които поотделно е наложил на жалбоподателя наказания в размер от по 10,00 лв., по реда на чл. 183, ал. 1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.

Доказано е от обективна страна, че на процесната дата водачът не е представил на компетентните полицейски органи притежаваните от него и неотнети му по административен ред, към онзи момент СУМПС и контролен талон.

Съобразно изложеното се установява и от субективна страна съставомерността на нарушението му по чл. 183, ал.1, т.1, вр. с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият е управлявал посоченото по-горе МПС с ясното съзнание, че не  носи у себе си и не може да представи при проверка задължителните за всеки правоспособен водач СУМПС и контролен талон, който е неразделна част от него и въпреки това съзнаване не се е поколебал да шофира без тях.

По възраженията на жалбоподателя съдът приема, че не е налице допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, при наказването на жалбоподателя два пъти по реда на чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2,  вр. с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Напротив административнонаказващият орган правилно е наложил отделни наказания глоба по чл. 183 т. 1 от ЗДвП, тъй като са налице извършени две отделни деяния - нарушение по чл. 183, т. 1, пр. 1 и друго такова по чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Контролният талон по определение от закона е част от СУМПС, но те се издават на отделни хартиени носители, като имат и различно предназначение. Свидетелството за управление удостоверява правоспособността на водача, а контролният талон се използва за осъществяване на контрол на обстоятелства, касаещи съставени актове за административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Непредставянето му в конкретния случай може да е във връзка с друго нарушение на водача на санкционираното МПС и в случая извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП не е идентично с това по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 26 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП. Връченият на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок от един месец и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП / заплащане на дължимата "глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване/. В този смисъл, непредставянето на свидетелство за управление на МПС, съответно на контролен талон към същото са две различни и самостоятелни нарушения. В този смисъл виж - Решение № 73 от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 03.11.2016 г. по н. д. № 257 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

В подкрепа на горното следва да се отбележи още и че не случайно законодателят е предвидил самостоятелна административнонаказателна отговорност при непредставяне на който и да е от двата документа в случаите когато се представя само СУМПС или само контролен талон. С аргумент от по-силното основание едновременното им непредставяне следва да влече двойна по размер административнонаказателна отговорност по реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В предложение 3-то от цитираната разпоредба се санкционира още и непредставянето на един друг документ - свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Обратен прочит на закона непозволяващ санкциониране поотделно по различните три предложения в чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП /СУМПС, контролен талон и СРМПС/ означава автоматично да не се санкционира отделно с глоба от 10 лева и непредставянето на свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, което би било неправилно. Това разбиране е изцяло контра леге и непочива на разума и духа на законодателното разрешение, което с фиксирана и минимална по размер санкция от 10 лв. цели да дисциплинира водачите.

С оглед изложеното и обсъдения размер на санкциите наложени на жалбоподателя Т. по реда на чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, съдът няма основания да ревизира наложеното наказание по пункт 3 и 4 от НП. Същото в тази му част следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Като намери възраженията на жалбоподателя за частично основателни и като прие, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление само в частта, с която на същия са били наложени наказания по чл. 175, ал.1, т.1, пр. 1 ЗДвП, вр. с нарушение чл. 140, ал.1 от ЗДвП, съдът отменя постановлението в тази му част. Наред с това приема, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди в останалата му обжалвана част, с която И.Т. е наказан отделно по чл.183, ал. 1, т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП, вр. с нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

            Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0332-000321/28.05.2019 г., издадено от

началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, на И.К.Т., с ЕГН **********,*** са наложени административни наказания, както следва:

1.     На основание чл. 175, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 50,00 лева, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0332-000321/28.05.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, в останалата му обжалвана част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, на И.К.Т., с ЕГН **********,*** са наложени административни наказания, както следва:

1.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП и

2.     На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Т. е наложено наказание „глоба“, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: