Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………
/ 27.02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12434 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.С.Б. ЕГН ********** ***, съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Варна, ул. „**" № 2А, офис 318, подадена
чрез адв. В. Н. Б., АК – Варна срещу Б.П.П. ЕГН **********,***, с правно основание чл 232, ал.2 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати в полза на ищеца
сумата от 1296,94лв.(хиляда двеста деветдесет и
шест лева, 94 ст.), представляваща
обща стойност на дължимите, но незаплатени наемни вноски за стопанските
2016-17, 2017-18, 2018-19 и 2019-20 години по договор за наем от 05.11.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 160,74лв.(сто
и шестдесет лева, 74ст.), представляваща
обезщетение за забава върху неплатената главница, в размер на законната лихва,
общо за периода 16.10.2016г. - 01.08.2019г.
Претендират се
за присъждане и сторените разноски.
В с.з., с оглед
заявено от ищцовата страна оттегляне на основание чл.232 ГПК, производството по
делото, е прекратено в частта по отношение на
заявената главница 1296,94 лв. (хиляда
двеста деветдесет и шест лева, 94 ст.), представляваща обща стойност на дължимите, но незаплатени наемни вноски
за стопанските 2016-17,
2017-18, 2018-19 и 2019-20 години по
Договор за наем от 05.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът в сезиращата съда искова молба навежда
следните фактически твърдения: Ищецът
сочи, че е
сключил с ответника Договор за наем в писмена форма, с нотариална заверка на
подписите, по силата на който като наемодател, е отдал на ответника (наемател)
за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно: ПИ № В.Н.Б., в землището на с. В., с ЕКАТТЕ ***, община Антоново, с площ от
6,826 дка и начин на трайно ползване: нива, находящ се с местността „К.Б.", при граници и съседи: имот № **, имот № **, имот №**, имот № **.
По силата
на този договор, сключен и заверен на 05.11.2014г., страните са уговорили
годишна наемна цена по стопанска година, както следва: - 30лв/дка за първата
стопанска година, 35лв./дка за втората; 40лв./дка за третата, 45лв./дка за
четвъртата, 50лв./дка за петата и 55лв./дка за шестата стопанска година. По
този начин, съобразно чл. 2, ал.1 от договора, наемателят дължи на наемодателя
си общо 204,78лв. за стопанската 2014-15 година; общо 238,91лв. за стопанската
2015-16 година; общо 273.04лв. за стопанската 2016-17 година; общо 307,17лв. за
стопанската 2017-18 година; общо 341,30лв. за стопанската 2018-19 година и общо
375,43лв. за стопанската 2019-20 година.
Според
чл. 2, ал. 2 и 3 наемната цена за първата стопанска година се заплаща на две
вноски (авансово и до 31.05.2015г.), а за следващите стопански години - в срок
до 15-ти октомври за съответната стопанска година. Договорът е сключен за
шестгодишен срок и към момента не е прекратен.
Ищецът –
наемодател, излага, че е изпълнил основното си задължение по договора - да
предаде държанието и да предостави възможност имотът му спокойно да се ползва
от наемателя. Последният обаче не е изпълнил насрещното си задължение да плати
цената за ползването.
По този
начин за последните три години преди датата на предявяването на този иск, на
наемателя се дължат следните главници - 273,04лв., представляващи дължима
наемна цена за стопанската 2016-17г.; 307,17лв., представляващи дължима наемна
цена за стопанската 2017-18г.; 341,30лв., представляващи дължима наемна цена за
стопанската 2018-19г.; 375,43лв., представляващи дължима наемна цена за
стопанската 2019-20г. Общият размер на тези главници възлиза на 1296,94лв.
На основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът има право на обезщетение за забава
върху главниците, чиито падеж съобразно клаузата на чл. 2, ал.3 от договора е
15-ти октомври за текущата стопанска година. По тази причина му се дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху всички изискуеми, но непогасени
задължения. Към 01.08.2019г. този размер възлиза общо на 160,74лв.(от които:
77,37лв. за периода 16.10.2016-01.08.2019г. върху главницата от 273,04лв.,
която се дължи за стопанската 2016-17 година; 55,88лв. за периода
16.10.2017-01.08.2019г. върху главницата от 307,17лв., която се дължи за стопанската
2017-18 година; 27,49лв. за периода 16.10.2018-01.08.2019г. върху главницата от
341,30лв., която се дължи за стопанската 2018-19 година). Също така ищецът има
правото да претендира заплащане на законната лихва върху главницата от датата
на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и
всички сторени съдебни разноски, включително държавни и банкови такси и
адвокатски хонорари.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът. С
отговора се изразява становище, че действително между страните е сключен
договор за наем на 6дка зем.земя, но имотът, предоставен за ползване под наем
не е бил предаден в състояние, което да отговаря за ползването, за което е
нает. Не е бил обработван от 30-40г. и е бил силно захрастен с тръни, без
възможност да се обработва. Сочи се от ответникът, че той не е ползвал имота
под никаква форма, поради изложеното, не е могъл да го обработва и да получи за
него държавни субсидии. Излага, че за стопанската 2018/2019г-.
има направено плащане от 210лв. Счита,
че неоснователно су претендира сумата от 375,43лв. ведно с лихви за забавено
плащане, т.к. не може да ползва имота по предназначение, при това не по своя
вина.
Заявява, че вноската за
2019/2020г. би трябвало да се изключи , като по договор стопанската година ще
започне от 01.10.2019г. Настоява, че ищецът следва да се
срещне с него и да види в какво състояние е нивата му, за да се преизчислят
сумите и за да е в състояние ответника да му заплати реално.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от договор за наем, сключен на 05.11.2014г., представен по делото във вид на
заверено копие, на посочената дата ищецът
П.С.Б., в качеството си на
наемодател, е отдал на ответника Б.П.П., в качеството му на наемател, за
временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно: ПИ № В.Н.Б., в землището на с. В., с ЕКАТТЕ **, община Антоново, с площ от
6,826 дка и начин на трайно ползване: нива, находящ се с местността „К.Б.",
при граници и съседи: имот № **, имот № **, имот №**, имот №**.
В чл.2 от
Договора е уговорена годишна наемна цена, както следва: 30лв/дка за първата
стопанска година 2014- 2015г. или общо 204,78лв.; 35лв./дка за втората
стопанска година – 2015-2016г. или общо в размер на 238,91лв.; 40лв./дка за
третата стопанска година – 2016 – 2017г. или общо 273.04лв.; 45лв./дка за
четвъртата стопанска година – 2017-2018г. или общо в раззмер на 307,17лв.;
50лв./дка за петата стопанска година или общо в размер на 341.30лв., и
55лв./дка за шестата стопанска година – 2019-2020г. или общо в размер на 375.43лв.
С
отговора си по чл.131 ГПК, ответникът е представил доказателства за плащане на
наемните вноски за посочените стопански години, в цялост, с оглед на което
ищецът е оттеглил претенцията си за главница от 1296,94лв., явяваща се сбор от
дължимите главници/наеми/ за всички посочени стопански години, на основание
чл.232 ГПК, като производството за същата е прекратено, ведно с претендираната
към общия размер на главница законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
След
прекратяването, производството се развива единствено по отношение на претенцията
за мораторна лихва.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква ищецът да докаже съществуването на твърдяното вземане
в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните наемно
правоотношение, изправността си по договора, изискуемостта на вземането за
наемна цена; размера на претендираните наемни
суми; настъпилата изискуемост на същите;
съответно да докаже, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задълженията за плащане на наемна цена и моментът на забавата, както и размера
на претенздираните лихви за забава.
В тежест на ответника е да докаже
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на претендираните мораторни
лихви, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
Видно от представените по делото
договор за наем на недвижим имот от 05.11.2014г./л.8-10/, между страните е налице договорната обвързаност, имаща
характера на наемно правоотношение, по силата на което ищецът П.С.Б., в
качеството си на наемодател, е отдал на
ответника Б.П.П., в качеството му на наемател, за временно възмездно ползване
собствения си недвижим имот, а именно:
ПИ № В.Н.Б., в землището на с. Вельово, с ЕКАТТЕ **, община Антоново, с площ от 6,826 дка и начин на
трайно ползване: нива, находящ се с местността „К.Б.", при граници и
съседи: имот № **,
имот № **, имот №**, имот № **.
Настоящата
претенция се свежда до иска за заплащане на мораторни лихви върху неплатените в
срок наемни вноски по цитираните стопански години.
Съобразно
клаузата на чл.2, ал.3 от процесният договор за наем, падежа за заплащане на
наемните вноски за съответна стопанска година е до 15-то число на съответната
стопанска година.
При изложеното,
в полза на ищецът се дължи обезщетение за забава, върху всички изискуеми, но
непогасени в срок наемни задължения.
До подаване на
исковата молба, т.е. до 01.08.2019г. вкл., този размер, изчислен с електронен
калкулатор, възлиза общо на 160.74лв., от които: 77,37лв. за периода
16.10.2016-01.08.2019г. върху главницата от 273,04лв., която се дължи за
стопанската 2016-17 година; 55,88лв. за периода 16.10.2017-01.08.2019г. върху
главницата от 307,17лв., която се дължи за стопанската 2017-18 година; 27,49лв.
за периода 16.10.2018-01.08.2019г. върху главницата от 341,30лв., която се
дължи за стопанската 2018-19 година).
Ответникът не е
представил доказателства за заплащане на посочените обезщетения за забава върху
неизплатените годишни наемни цени, договорени в чл.2, ал.1 от прозцесния
договор за наем за стопанските години 2016-2017; 2017-2018; 2018-2019.
С оглед горното, не е налице
основание за уважаване на претенцията за заплащане на мораторни лихви в общ
размер от 160,74лв., при което посочената сума следва да се присъди изцяло в
полза на ищецът.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
уважаването на исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в
размер на 400.00лв., представляваща заплатено по делото адв.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ЗЗД ответникът Б.П.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ищеца П.С.Б. ЕГН **********,***,
сумата
от 160,74лв.(сто и
шестдесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сбор от дължимо обезщетение за
забава върху неплатените главници за наем по Договор за наем от 05.11.**., с нот.заверка на подписите с рег.№ **,том **, акт №103 от 05.11.***. на нотариус Светослав Генчев, с р-н на
РС-Омуртаг, както следва: /77,37лв. за периода
16.10.2016-01.08.2019г. върху главницата от 273,04лв., която се дължи за
стопанската 2016-17 година; 55,88лв. за периода 16.10.2017-01.08.2019г. върху
главницата от 307,17лв., която се дължи за стопанската 2017-18 година; 27,49лв.
за периода 16.10.2018-01.08.2019г. върху главницата от 341,30лв., която се
дължи за стопанската 2018-19 година/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Б.П.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ищеца П.С.Б.
ЕГН **********,***, сумата
от 400,00лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство за заплатено адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: