Решение по дело №17/2019 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е № 20

гр.Оряхово, 25.03.2020г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.02.2020г. в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:  

От П.С.И., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител адв.Е.О. ***, е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС против Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че П.С.И., ЕГН:**********,*** е собственик на недвижим имот с площ от общо 438 / четиристотин тридесет и осем / квадратни метра, съставляващи реална част, заключена между настоящия УПИ XII с кад.№ 239 и УПИ XI с кад.№ 237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., състояща се от следните придаваеми по регулация площи:

1.Малък триъгълник с площ 20 кв.м., очертан от точки 2, 3 и 4 от допълнителното експертно заключение, находящ се вляво от тъмно синята регулационна линия съгласно допълнителното експертно заключение по регулационния план от 1974г., съставляващ придаваема част по плана от 1974г. от имот УПИ XI с кад.№ 237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., към УПИ XII с кад.№239 по плана на с.Софрониево от 1974г., понастоящем попадащ в УПИ XII с кад.№239 - имота на ответниците.

2.Трапец, който съставлява част от триъгълник, последният включващ територията, заключена между западната регулационна граница / светлосинята линия от допълнителното експертно заключение / по регулационния план от 1928г. и западната кадастрална граница / червено - кафявата линия от допълнителното експертно заключение / по кадастралния план от 1928г. на имот с кад.№89 в кв.25 по стария план от 1928г. на с.Софрониево, понастоящем попадаща в имота на ответниците - УПИ XII - 239 от действащия към момента регулационен план от 1974г. с основа на трапеца, прилежаща на лицевата граница на имот XII - 239 по действащия към момента регулационен план от 1974г. към улица „ Хаджи Димитър " на с.Софрониево

и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца фактическата власт върху горепосочения недвижим имот.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се сочи, че ищецът е придобил от родителите си – СИ. М и К Й. Ма недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ XI, кад.№237 в кв.71 по плана на с.Софрониево, обл.Враца, с площ от 1250 кв.м. и с адрес – с.Софрониево, обл.Враца, ул.“ Хаджи Димитър „ №21, ведно с жилищна сграда и стопански постройки, по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот №57, том 1, нотариално дело №104/1996г. на Диана Антонова – оряховски районен съдия.

Сочи се, че ответниците са наследници на Й.я. Ч. и са собственици на имот, който по скица от 31.03.2011г. съставлява УПИ XII, пл.№239 в кв.71 по плана на с.Софрониево, обл.Враца от 1974г..Твърди се, че понастоящем от бившия УПИ XII, пл.№239 в кв.71, са обособени два имота - УПИ XII, кад.№239 и УПИ XIII, кад.№238, което било видно от приложената скица №26/13.02.2019г..В последната било упоменато, че УПИ XII, кад.№239, е собственост на наследниците на Й.я. Ч..

Твърди се, че наследниците на Й.я. Ч. държат и ползват 438 кв.м. реална част от имота на ищеца без правно основание.

В тази връзка се твърди, че последният регулационен план на с.Софрониево е одобрен със Заповед №495/05.04.1974г. на Кмета на община Мизия, което било видно от представена скица.Преди него е действал регулационен план от 1928г., което било видно от приложената скица №13/28.04.2011г. на община Мизия, отразяваща стар / недействащ / план на с.Софрониево.Сочи се, че в тази скица недвижим имот с кад.№89 в кв.25 по стария кадастрален план от 1928г. на с.Софрониево е бил записан с площ 2124 кв.м. като липсвали данни за собственост.В приложената скица с №13/28.04.201Зг., отразяваща стария недействащ план на с.Софрониево, било отбелязано, че кметство с.Софрониево не разполагат с разписен лист по стария план, поради което не можело да се уточни собствеността на имота по приложената скица, както и собствеността на съседните имоти.Сочи се, че посочената площ на имот с кад.№89 в кв.25 в скицата е 2124 кв.м..Отразено е, че имот - УПИ VII, с кад.№89 по плана от 1928г. на с.Софрониево е бил собственост и се е владял от И. Петров М, дядо на ищеца, починал на 17.10.1985г., който бил прехвърлил една част от него на сина си СИ. М / тази граничеща с ответниците / и друга - на сина си Спас И. М.По регулационния план на с.Софрониево от 1928г., очертан в допълнителното експертно заключение със светло сини линии, дворищната регулационна линия била изчертана така, че част от имота на ищеца - УПИ VII, с кад. №89 била придадена към УПИ VIII, с кад.№87 - имота на ответниците.Площта, заключена между кафявата линия, която съставлявала кадастралната граница на имота на ищеца по плана от 1928г. съгласно допълнителното заключение, в западната му част и между светлосинята линия - границата по регулационния план от 1928г. според вещото лице възлизала на 418 кв.м..Твърди се, че тези 418 кв.м. под формата на триъгълник с основа, прилежаща върху лицевата граница на имота на сегашния УПИ XII -239, съставлявали придаваемото място от имота на ищеца към имота на ответниците, което придаваемо място било възникнало по силата на регулационния план от 1928г. на селото.Сочи се, че следващия, действащ и към момента регулационен план на с.Софрониево от 1974 год., също била налице предаваема част от имота на ищеца УПИ XII - 237 към имота на ответниците - УПИ XII - 239 под формата на малък триъгълник с площ от 20 кв.м., намиращи се западно от регулационната линия на имот XII - 237 по плана от 1974г. / или вляво от тъмносинята регулационна линия по плана от 1974г. съгласно допълнителното експертно заключение /.Следователно били налице две придаваеми места от имота на ищеца към имота на ответниците - едното въз основа на регулационния план от 1928г. - 418 кв.м., а другото въз основа на регулационния план от 1974г, - 20 кв.м..Ищецът бил посочил в първоначалната искова молба претендирана площ от 200 кв.м., тъй като не е разполагал с технически познания, за да изчисли правилно като обща площ придаваемите места, който въпрос бил от компетентността на вещо лице.

Изложеното давало основание на ищеца да счита, че ответниците без правно основание държат общо 438 кв.м. от имота му, които представляват реална площ, включваща:

1.Малък триъгълник с площ 20 кв.м., очертан от точки 2, 3 и 4 от допълнителното заключение, находящ се вляво от тъмно синята регулационна линия съгласно допълнителното експертно заключение по регулационния план от 1974г., съставляващ придаваема част по плана от 1974г. от имот УПИ XI с кад.№237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г. към УПИ XII с кад.№239 по плана на с.Софрониево от 1974г., понастоящем попадащ в сегашния УПИ XII с кад.№239 - имота на ответниците.

2.Трапец, който съставлявал част от по - голям триъгълник, включващ територията, заключена между западната регулационна граница / светлосинята линия от допълнителното експертно заключение / по регулационния план от 1928г. и западната кадастрална граница / червено - кафявата линия от допълнителното експертно заключение / по кадастралния план от 1928г. на имот с кад.№89 в кв.25 по стария план от 1928г. на с.Софрониево, понастоящем попадаща в имота на ответниците - УПИ XII - 239 от действащия към момента регулационен план от 1974г., с основа на трапеца, прилежаща на лицевата граница на имот XII - 239 по действащия към момента регулационен план от 1974г. към улица „ Хаджи Димитър ".Сочи се, че площта, включваща се при върха на очертания в допълнителното експертно заключение триъгълник, попадаща в УПИ XV - 238 в кв.71 по действащия към момента план от 1974г., собственост на трето за делото лице, не се претендира от ищеца, т.е. претендираната фигура съставлявала трапец, получена от големия триъгълник, очертан от вещото лице и заключен между светлосинята и червено - кафявата линия на допълнителното заключение, на когото е отнет върха, попадащ в имота на трето лице.Тези 418 кв.м. били придаваеми по регулация от 1928г., но в община Мизия нямало данни да са заплащани придаваеми места нито на праводателите на ищеца, нито на него самия.Спорните 418 кв.м. били придадени по дворищна регулация на с.Софрониево, одобрена със Заповед №122 /17.01.1928г. на Кмета на община Мизия от имота на ищеца към имота на ответниците.При действието на ЗТСУ / отм. / в сила от 1973г. - 2001г., недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически лица се смятали за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план - чл.110 ал.1 ЗТСУ / отм. /.Собствеността върху придаваемите части преминавала по силата на самата регулация, но тя получавала значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.Преминаването на собствеността на придадените места върху собственика на парцела имало условен характер, който отпадал след прилагането на регулацията - когато придадените имоти са били заети по законоустановения ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено на правоимащия собственик.Дворищнорегулационният план се смятал за приложен от момента, когато настъпвала трансформация на регулационните линии в имотни граници след завземане на придадените части.Сочи се, че ЗТСУ бил изменен с § 9 от ЗКИР, като бил създаден чл.182а, съгласно ал.2 от който, ако до влизане в сила на ЗКИР - 01.01.2001г. не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените места, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратявало.Според §6, ал.2 от ПЗР ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на закона.Според ал.4 одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови регулационни планове могат да бъдат приложени по предвиденият в ЗТСУ ред в 6- месечен срок от влизането им в сила, т.е най - късно до 31.06.2002г..Разпоредбата на § 8 от ПЗР ЗУТ предвиждала, че след изтичането на сроковете по §6, ал.2 и ал.4,  отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове и за заемане на придадени части от поземлени имоти, се прекратявало, т.е по силата на закона парцелът с неприложена регулация ставал урегулиран поземлен имот по ЗУТ, а придадените части се връщали към имота, от който са били отнети.Счита се, че такъв е и конкретния случай.Твърди се, че спорните 418 кв.м. са били придадена част от имота на ищеца към имота на ответницата по регулационния план от 1928г., но нямало приложен дворищнорегулационен план, защото собственикът на имота, към който се придават спорните 418 кв.м., не е изплатил обезщетение за тях.Счита се, че с отпадането на отчуждителното действие на плана, основанието на което ответниците владеят тази реална част от 418 кв.м от ищцовия имот, е отпаднало, поради което същите го държат без правно основание и за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска за собственост.След като нямало приложена регулация, касаеща въпросните 418 кв.м. реална част от имота на ищеца, които са били придаваема част към имота на ответниците, означавало, че регулационните линии, както са начертани с плана от 1928г. не са се трансформирали в имотни.Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразявали в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, поради което в производството по иск за собственост подлежало на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразявало дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.

Сочи се, че изложените законови разрешения са  приложими  и  по отношение на първото описано придаваемо място по т.1 от изложението.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответниците С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, чрез процесуалния им представител адв.И.С. ***, е постъпил писмен такъв.

Със същия, исковата молба се оспорва в цялост като неоснователна, недоказана и недопустима.Претендират се и разноски.

Относно допустимостта на исковата молба се сочи, че с поправената искова молба се претендирали и 20 кв.м., придаваеми части от имота на ищеца към имота на ответниците с рег. план на с.Софрониево от 1974г., която претенция била неоснователна и недопустима.В новата искова молба ищецът не е навел твърдения на какво основание претендира собственост върху въпросните 20 кв.м..От друга страна било видно от допълнителното експертно заключение, че въпросните 20 кв.м. попадат във вече претендираните 418 кв. м., за които се твърдяло, че са придадени към имота на ответниците с плана от 1928г..По този начин тези 20 кв. м. били калкулирани два пъти в петитума на новата искова молба, като с нея се претендирали общо 438 кв. м..Счита се, че е недопустимо площта на една реална част, която попада в обхвата на друга претендирана вече на друго основание реална част да бъде калкулирана два пъти в петитума на поправената искова молба.Поради изложеното счита, че така предявената искова молба се явявала нередовна.Също така се счита, че с нея не били изпълнени указанията дадени в Определение, обективирано в Протокол от с.з. от 08.11.2019г. по гр.д №17/2019г. по описа на РС - Оряхово.Поради изложеното се сочи, че исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. З ГПК.

Също така се сочи, че имот с кад.№239, УПИ XII в квартал №71 по Кадастрален план за с.Софрониево, ЕКАТТЕ: 68148, община Мизия, одобрен със Заповед №4542-К от 18.12.1969г. на МРРБ, и Регулационен план одобрен със заповед №495/05.04.1974г. на Окръжен народен съвет е собственост на ответниците в настоящото производство.Отразено е, че не се оспорвало обстоятелството, че действително ответницата Р.Й. Л е дъщеря и наследник на Й.я. Ч., докато останалите ответници ( Р.С.К., Н.С.Ч. и С.М.Ч. ) са наследници на Симеон Йов Ч., който е син и наследник на Й.я. Ч..

Видно било от Нотариален акт №56, том II, нот. дело №154/1975г. на Св.Тошева - Оряховски районен съдия, че Й.я. Ч. е придобил гореописания имот както съседния на него имот - имот. пл. № 239, УПИ XIII, по рег. план на с.Софрониево от 1974г. по давност и наследство въз основа на обстоятелствена проверка.Преди Й Ч. гореописаните два имота били на тъст му О Ст. Тоев, който още през 20-те години на XX век владял имот / дворище / с УПИ VIII с кад.№87 по Регулационния план на с.Софрониево от 1928г., от който чрез регулационния план на селото от 1974г. са образувани двете УПИ, придобити от Й.я. Ч. с нот. акт №56, нот. дело №154/1975г..

След влизане в сила на Регулационния план на с. Софрониево от 1928г., О Тоев заедно с Й Ч. изградил каменен зид, който да раздели имота му УПИ VIII с кад. №87 от съседния имот УПИ VII кад. №89 от същия план.

Сочи се, че Й Ч. много години преди да се снабди с нотариален акт за гореописания имот го е владял необезпокояван, като през петдесетте години на двадесети век заедно с тъст си построил къщата в имот №239, УПИ XII, която се виждала на скица №26/13.02.2019г. представена от ищеца.

Отразено е, че след като придобили имота, Р.Л. и Симеон Ч. продължили да го владеят в същите граници, в които го владял и баща им преди тях, а в последствие Симеон Йов Ч. починал, като оставил наследници С.Ч., Н.Ч., Р.К. - другите трима ответници.

Твърди се, че по дължината на границата между имота ищеца и ответниците все още стоял изграденият от О Ст. Тоев и Й Ч. след Регулационния план на с.Софрониево от 1928г. каменен зид.Този зид и към момента разделял двора на ответниците от двора на ищеца.От построяването му до момента зидът не бил преместван.О и Й били уредили сметките по регулация със собственика на имот УПИ VII кад.№89, кв.25 от плана на селото от 1928г., поради това нито към Й Ч., нито към наследниците му е имало претенции за уреждане на сметки по регулация.Също така се счита, че както ищецът така и праводателите му не са били собственици на имот УПИ VII кад. №89, кв.25 по рег. план на с.Софрониево от 1928г..Поради тази причина не е било възможно на ищеца или на праводателите му да бъде заплатено обезщетение за придаваеми по регулацията от 1928г. части. Дори да се приемело, че такова се дължи то същото било отдавна погасено по давност.

От представеното от ищеца писмо с изх.№04-18-113/1 от 10.07.2012г. на община Мизия било видно, че регулационният план на с.Софрониево от 1928г. е приложен - видно от кадастъра на имота по следващия план от 1974г., което изключвало приложението на §8 от ПЗР на ЗУТ по отношение на придадените с Регулационния план от 1928г. части за урегулиране на имота на ответниците.

Съгласно дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения, при изменение на плана при условията на чл.32, ал.1,т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ се предвиждало връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябвало да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение.Това становище досежно понятието " приложена регулация " било възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.В този случай разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не намирала приложение и се считало, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получавало значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизирали.

Поради гореизложеното се счита, че в случая регулационните планове на село Софрониево от 1928г. и 1974г. са приложени и разпоредбата на §6, ал.2 от ПР ЗУТ не намирала приложение, и обстоятелството дали е било извършвано плащане на обезщетение за придадените по регулация части от съседни имоти е ирелевантно.

Прави се възражение срещу размера на претендираните реални части, тъй самото вещо лице изготвило основното заключение твърдяло, че ползвания метод е ненадежден и субективен, като разлика от 1 милиметър в преценката би довела до 2 метра разлика, като това би довело значителни разлики в изчислените площи.

В случай, че съдът прецени, че описаните регулационни планове не са приложени спрямо процесиите имоти, се прави искане да се приеме, че претендираните реални части са придобити по давност от ответниците.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител – адв.Е.О. *** поддържа исковата молба.Процесуалният представител на ищеца е представил и подробна писмена защита.

Процесуалният представител на ответниците оспорва исковата молба и също е представил подробна писмена защита.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Славко И. М, К Й. Ма, Васил Александров Лазариков, Мариела Красимирова Иванова, Илка Славкова Ма и Георги Христов Бабоев.

По делото е назначена и изготвена съдебно техническа експертиза.От заключението на същата се установява, че в община Мизия са запазени два регулационни плана – действащия към момента, одобрен 1974г. със Заповед №425/05.04.1974г. и стар план, одобрен 1928г..Кадастралният план към регулационния план от 1974г. е одобрен със Заповед №4542-К/18.12.1969г..

Установява се, че дворищно регулационната линия, разделяща двата спорни урегулирани поземлени имота е от т.1 до т.2.

Имот УПИ VII, кад.№89, в кв.25 е отразено, че е на фамилията на ищеца, като в предходен момент същият не е бил разделен и е представлявал общ имот - от имота, собственост на ищеца и имота на друг роднина.

Съседният имот УПИ VIII, кад.№87, в кв.25 на наследниците на Й Ч., също е бил общ имот, състоящ се от два сегашни имота.

Сочи се, че по регулационния план от 1974г. всеки от старите парцели - УПИ VII, кад.№89, в кв.25 и УПИ VIII, кад.№87, в кв.25 е разделен на два урегулирани поземлени имота, както следва:

- УПИ VII, кад.№89, в кв.25 на УПИ XI-237 и УПИ X-236, в кв.71;

- УПИ VIII, кад.№87, в кв.25 на УПИ XII-239, в кв.71 и УПИ XIII-239, в кв.71;

Вещото лице сочи, че по регулационен план, одобрен 1974г. има две придаваеми части по регулация около спорната дворищно регулационна граница, която се виждала на скица от 2011г., издадена от кметство с.Софрониево, обл.Враца.Придаваемите части по този план са от пл.№239, в кв.71 към УПИ XI-237, в кв.71 и от пл.№237, в кв.71 към УПИ XVII-239.

Вещото лице е отразило, че ищецът претендира придаваеми части по стария план от 1928г..От посещението си на място вещото лице е констатирало, че реално границата между двата имота в спорната част е каменен зид, който лъкатуши, т.е. не е по регулационната линия от нито един от регулационните планове.Според вещото лице този зид е бил заснет като кадастрална граница по кадастрален план, одобрен 1969г. и регулационен план от 1974г..Отразено е, че вещото лице не вижда на място да е приложена старата регулация от 1928г. и тя да е кадастър на следващ план, одобрен 1969г..Посочено е, че няма данни в община Мизия за изплатени придаваеми части по регулация от старите или нови собственици на спорните поземлени имоти.

Регулационните планове от 1928г. и 1974г. са в различни мащаби, което затруднявало съпоставката им, като и улиците не съвпадали съвсем точно, поради което техническите лица, извършващи измервания ще получат различни площи на обекти, тъй като се чертаят линии върху сканираната част, които зависят от разделителната способност на човешкото око.По тази причина се сочи, че претендираната придаваема част по план от 1928г., ще се получи различна по стойност.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че спорната граница между двата имота е била граница между по – големи парцели в предходен план.Сочи, че старият имот от 1928г., съдържащ два парцела в северозападния ъгъл, навлиза и в други съседни имоти, освен в имота на ответниците.

Сочи още, че между двата имота има каменен зид с различна височина, като същият е най – висок от към улицата, след което намалява, както и, че линията на този зид не е права, лъкатуши и е близка до кадастралната граница / уточнява, че не са правени измервания /, а не е права линия, както е водещо регулационната линия по двата плана.

По делото е представено и допълнително заключение по назначената съдебно – техническа експертиза.От същото става ясно, че в АГКК – Геокартфонд няма запазени копия на стария план на с.Софрониево от 1928г. в процесния район и квартал.Сочи се, че стария план от 1928г. е в мащаб 1:2000, различен от сега действащия план, който в оригинал е в мащаб 1:1000, което затруднявало съпоставката между границите.

Вещото лице е отразило, че такава съпоставка е извършила по югоизточния ъгъл на регулацията на квартала, като следвало да се има предвид, че в стария план имот с кадастрален №89 е съдържал основно два имота от плана от 1974г. – на ищеца и на Спас М, роднина на ищеца.При извършената съпоставка, вещото лице установило, че е налице съществена разлика между претендираните площи.Уточнява, че по светлосинята линия на представената към заключението скица е имот УПИ VII-89, в кв.25 по стария план от 1928г., а червената линия е неговата кадастрална граница по този стар план.Сочи, че претендираната част е между светлосинята линия и червената линия в западната част на имота.

Посочва, че този терен попада в част от УПИ XII-239, в кв.71 по план от 1974г. и, че същият е с площ от 418кв.м., като върха на претендирания триъгълник попада в УПИ XV-238, в кв.71 и е с площ от 26 кв.м..Отразено е, че макар по свидетелски показания кадастралната граница да е достигала почти до жилищната сграда в УПИ-239, то по скица се получавало, че същата пресича тази сграда, за която нямало писмени данни кога е строена.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесната част от имота касае територията, която е между кадастралния и регулационния план в западната част на имота по план от 1928г..Сочи, че е извършила съпоставката  по ъгъла на квартала, което е югоизточната точка на означението със светло син цвят, тъй като се приемало, че кварталите с улиците около тях можело да са минимално изменени през годините, както и, че ъгловата точка на кварталите по принцип се запазвала по новите и старите планове, а в площта на самия квартал били допускани по – големи изменения на границите.

Вещото лице уточнява, че по правило, при изготвянето на планове, старата регулация следва да е кадастър за новия план, но в случая това не било извършено / имало разминаване между светла и тъмна линия, което е разминаването между двете регулации /.Сочи, че според правилата, регулацията от 1928г. е следвало да бъде приета като кадастрална граница от 1974г., като регулацията е следвало да бъде приложена на място, за да има трайни граници.Посочва се, че такава не била прилагана и през 1974г. при заснемане на кадастралните граници, не е определена регулацията от 1928г., като фирмата изпълнител на плана от 1974г. така е намерила имотните граници, които имотни граници са равни на кадастралните.Посочва още, че реално сега на място съществува зид и същият е означен като кадастрална граница на скицата между точки 1,2,3 и 4 на скицата.Върхът на триъгълника отивал в северната част на друг имот – УПИ 15-238, като там е изчислена площ от 26 кв.м., които не са част от 418 кв.м..

Сочи, че зидът е бил заснет като кадастрална граница в плана от 1974г., но не може да даде отговор на въпроса кога преди това е бил изграден.

Също така уточнява, че малкият триъгълник на скицата по точки 2, 3 и 4, който е в ляво от тъмно синята регулационна линия, е придаваема част по плана от 1974г. от имота на ищеца към имота на ответниците и е с площ от около 20 кв.м..

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

П М Кошаранов, б.ж. на с.Софрониево, поч. на 31.03.1954г. е баща на дядото на ищеца – И. Петров М.Последният е починал на 17.10.1985г..

И. М през 1975г. се сдобил с нотариален акт за собственост №43/1975г., том 3, с който придобил в собственост недвижим имот представляващ дворно място от 1250 кв.м., съставляващо парцел XI, пл.№237 в кв.71 по регулационния план на с.Софрониево, при съседи – Й.я. Ч., П Ив.Каменополски, Спас И. ***.

С нотариален акт за покупко – продажба №11, том 3, дело №237/1975г. И. Петров М продал на сина си СИ. М горепосоченият недвижим имот.В нотариалният акт изрично било записано, че дворното място се продава без намиращата се в него къща, тъй като същата е била построена от СИ. М с подписана от продавача – И. Петров М декларация, с негови трудови средства и материали, и за негова сметка.Посочено е, че продавачът е бил отстъпил правото на строеж на купувача на 30.05.1959г. с декларация, нотариално заверена на същата дата от Председателя на съвета в с.Софрониево.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот №57, том 1, дело 104/1996г., СИ. М и съпругата му К Й. Ма, прехвърлили на сина си П.С.И. гореописаното дворно място от 1250 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда и стопански постройки.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство №56, том  2, дело 154/04.02.1975г., Й.я. Ч. *** бил признат за собственик на основание давностно владение и наследство върху следния недвижим имот – дворно място с пространство от 1000 кв.м., находящо се в с.Софрониево, обл.Враца, което по плана на селото образува парцела XII в кв.71, пл.№239, заедно с построената в него къща, до съседи на имота – И. Петров М, Цветко Вълков Божков и улица и на празно дворно място с пространство от 1100 кв.м., находящо се в същото село, което по плана му образува парцела XIII в кв.71, пл.№239 до съседи – Цветко Вълков Божков, старата черква и улица.

Видно от представеното по делото копие от удостоверение на Софрониевското селско общинско управление №6927, на което е поставена гербова марка от 1941г., се установява, че наследодателят на ответниците О Ст.Тоев по основните данъчни книги на общината на партида №624, книга 2 – ра, между другите недвижими имоти има записана една къща с дворно място от 2 дка и една кошара, находяща се в с.Софрониево „ Долната махала „ до съседи – П Митрашов, Илия Божков, черковен двор и улица.

Й.я. Ч. починал на 03.05.2009г. и оставил за свои законни наследници ответниците – С.М.Ч., Н.С.Ч. и Р.С.К..*** са запазени два регулационни плана – действащият към момента, одобрен със Заповед №425/05.04.1974г. и стар / недействащ /, одобрен със Заповед №122/17.01.1928г..

Уличната регулация на плана от 1928г. е била одобрена със Заповед №512/20.12.1927г., а кадастралният план към регулационния план от 1974г. е бил одобрен със Заповед №4542-К/18.12.1969г..

По силата на регулационния план от 1928г., имот с кад.№89 в кв.25 – УПИ VII е съставлявал общ имот, състоящ се от имота на ищеца и друг негов роднина.Имот с кад.№89 е бил с площ от 2124 кв.м., а УПИ VII, кв.25 – с площ 1755кв.м..За посочения имот няма данни за собственост, а в кметство с.Софрониево, обл.Враца няма разписен лист по този план, поради което не може да уточни нито собствеността на гореописания имот, нито собствеността на съседните имоти.

През 1974г., горепосоченият имот е бил разделен на два урегулирани поземлени имота, единият от които УПИ ХI-237, в кв.71 по регулационния план на с.Софрониево, обл.Враца, собственост на ищеца.Същиат бил записан с площ от 1250 кв.м..

Съгласно дворищнорегулационния план / ДРП / от 1928г., границата между имот с кад.№89 в кв.25 – УПИ VII и съседният имот в западна посока – УПИ VIII-87, в кв.25 е изобразена със светло синя линия в представената към допълнителното заключение комбинирана скица – съпоставка на границите на процесните имоти по план от 1974г. и план от 1928г. на с.Софрониево, обл.Враца, а червената линия е неговата кадастрална граница.Нито регулационната, нито кадастралната граница между тези два имота по плана от 1928г. не съвпада с границата между двата имота по регулационния план / РП / на селото от 1974г., която граница по този план е изобразена с тъмно синя линия.

Исковете за установяване принадлежността на правото на собственост и предаване на владението, както и исканията за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта, свързани с претенциите за собственост са искове за собственост.

Предявен е иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху спорните кв.м. с наведени твърдения, че спорната част е погрешно заснета в кадастралната карта на с.Софрониево, обл.Враца като част от имота на ответниците, вместо в границите на собствения на ищеца имот, както и, че границата между процесните имоти, не е отразена правилно в кадастралната карта.

Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е иск за собственост и грешка по смисъла на този нормативен текст е налице само в случай, че отразеното в кадастралния план, респективно в КККР, не съответства на действителните собственически права на страните към настоящия момент, което налага изследването на правото на собственост върху изследваната част и установяване на неговия титуляр.

Правен интерес от иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост.

Съгласно ТР №8/23.01.2016г. по ТД №8/2014г. на ОСГК, произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и прекратяват правото на собственост / чл.235, ал.3 от ГПК /.В ТР изрично е посочено, че ако в производството по иск за собственост се констатира наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта, тя следва да се съобрази, като се извърши преценка дали планът отразява вярно границите на имота.В диспозитива на съдебния акт, съдът освен да установи правото на собственост, следва да посочи в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта, ако уважи иска.Съдебното решение, придружено от скица проект, изготвена от правоспособно лице ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик в изпълнение на изискванията, установени в чл.54, ал.4 от ЗКИР, ако искът бъде уважен.

Съгласно Закона за благоустройство на населените места в Княжество България, приет на 10.11.1897г., публикуван в ЗВ, бр.2 от 03.01.1898г., Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 22.01.1905г., публикуван в ДВ, бр.67 от 1905г., действал от 1905г. до 1941г. и чл.47 от Закона за благоустройството на населените места от 1941г., публикуван в ДВ, бр.117 от 31.05.1941г., действал от 1941г. до 1949г., регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на два вида имоти – недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационен план.Тези имоти се считали за отчуждени по силата на самия регулационен план.Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е бил елемент от фактическия състав на придобИ.ето на собствеността.

След изменението на чл.39 от ЗПИНМ, считано от 10.07.1956г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973г., отчуждаването на недвижимите имоти на частни и обществени организации по улично – регулационния план, се е считало за извършено от деня на обезщетяването, т.е. през този период улично – регулационният план не е имал отчуждително действие.По отношение на недвижимите имоти, които се придават по дворищно-регулационния план към парцелите на други лица, с това изменение на закона не е направена промяна, т.е. и през периода от 10.07.1956г. до влизане в сила на следващия благоустройствен закон през 1973г., дворищно-регулационния план е имал отчуждително действие.

С влизане в сила на Закона за териториалното и селищното устройство, действал от 1973г. до 2001г., отчуждително действие е имал само дворищно-регулационния план, но не и улично-регулационният.Съгласно чл.110 от ЗТСУ, имотите, които по силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план.ПридобИ.ето на правото на собственост върху придаваемите части по силата на самия дворищно-регулационен план по реда на ЗТСУ, е ставало под прекратително условие – отчуждаването е произвеждало действие от датата на влизане в сила на дворищно-регулационния план, предвиждащ образуване на съсобствен парцел от два маломерни имота или придаване на регулация към съседен парцел, но то отпада при изготвянето на следващ дворищно – регулационен план, ако се установи, че предходния план не е бил приложен.Съгласно чл.33 от ЗТСУ /отм. /, в този случай за парцелни граници на имотите по новия план се вземали имотните граници преди неприложения стар план.Обратното, ако предходният дворищно-регулационен план е бил приложен, той става кадастрална основа за следващия дворищно-регулационен план, а регулационните линии по предходния план стават имотни граници по новия план.

При действието на сега действащия благоустройствен закон – ЗУТ, плановете нямат отчуждително действие, с изключение на хипотезата на чл.16, ал.5 от ЗУТ.ЗУТ съдържа преходни разпоредби, касаещи отчуждителното действие на регулацията по ЗТСУ / отм. /.Съгласно §6, ал.2 от ПР на ЗУТ – действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове, могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от дена на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001г..В §6, ал.4 от ПЛ на ЗУТ се предвижда, че одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови дворищно-регулационни планове, могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ / отм. / ред в шест месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. най – късно до 31.06.2002г..

След изтичане на горепосочените срокове съгласно §8 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове, се прекратява.Прекратява се автоматично, без да е необходимо провеждането на административната процедура по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищно-регулационен план.Съгласно тази разпоредба, отпада отчуждителното действие само на дворищната регулация, т.е. тази разпоредба се отнася само до образуването по силата на дворищно-регулационния план на съсобствен парцел от два маломерни имота и придаването по регулация на части от парцели към съседен парцел.Разпоредбата има предвид само страничните регулационни линии между два парцела / съседни отстрани и откъм дъното на парцела /.

Отпадането на отчуждителното действие на регулацията не означава, че дворищно-регулационния план вече не е в сила, а че заинтересованата страна може да поиска привеждане на границите на парцелите в съответствие с границите на собственост, или такова изменение на ДРП, в което имотните граници да бъдат превърнати в парцели.

В случая следва да се прецени дали към момента на съставяне на кадастралната основа за ДРП, предишният ДРП е бил приложен, т.е. дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план.

Чл.33 от ЗТСУ посочва случаите, в които един ДРП се счита за приложен:

         - чл.33, ал.2 от ЗТСУ – ако до деня на открИ.е на производство по изменение на регулационния план по чл.32, т.1 и т.3 от ЗТСУ, придаваемите имоти по стария план са били заснети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено, т.е. законът не изисква реално заемане на имота, достатъчно е само обезщетението да е изплатено.Редът за заемане на придаваеми части е посочен в чл.114 от ЗТСУ / отм. / и чл.279 от ППЗТСУ / отм. / - след заплащане на обезщетението за отчуждения имот;

- чл.33, ал.1 от ЗТСУ – ако е изтекъл 10-годишен срок от деня на заемане на придаваемите по стария регулационен план части по законния ред до издаването на новия план по чл.32, т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ, като се визират следните основания за изменение на плана – грешка в кадастралната основа, явна фактическа грешка на плана или когато планът е одобрен при съществени закононарушения.Тъй като в тези случаи е имало грешки в предходния план, в резултат на които границите на имотите по този предходен план не са отговаряли на имотните граници, за да настъпи отчуждителният ефект на отчуждаването по регулация по този предходен план, законодателят е предвидил още едно условие, освен тези по чл.33, ал.2 от ЗТСУ, а именно – да са изтекли 10 години от заемането на имота по законния ред.След изтичането на тези 10 години владение, закононарушението при съставянето на предишния план се санира и новият план ще се издаде въз основа на парцелните граници на имотите по стария опорочен план;

Съгласно чл.182а от ЗТСУ / в сила от 01.01.2001г. /, ако до влизане в сила на ЗКИР $ ДВ, бр.34 от 25.04.2000г. /, т.е. до 01.01.2001г., бъде изплатено обезщетението за придадените към парцела части, планът се счита за приложен.Ако не бъде изплатено обезщетението в посочения срок, отчуждителното действие на ДРП за този имот се прекратява.

Както бе посочено по – горе, съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ / отм. / се установява пряко и непосредствено отчуждително действие  на ДРП.Това пряко вещно – правно действие обаче е под условие, което има прекратителен характер, т.е. отчуждителното действие на регулационния план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде приложен при наличие на предпоставките на чл.33, ал.1 и ал.2 о ЗТСУ / отм. /.Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно обстоятелство – „ неприлагане на регулация „, обуславя извод за отпадане на отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не са  придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположение преди регулацията, съгласно чл.33, ал.1, изр.1 от ЗТСУ / отм. /.С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен ДРП, правното положение на имотите се възстановява по предходния регулационен план, а ако и той не е приложен – по по – предходния план, за който се установи, че е приложен или до първоначалното положение на имотите.

Съгласно съдебната практика, при изменение на ДРП за кадастрална основа следва да се приемат регулационните граници по приложения преди изменението РП.

В ТР №3/1993г. е разяснено, че съгласно чл.86, ал.2 от ППЗТСУ / отм. /, само приложеният ДРП води до трансформация на регулационните граници в имотни и става кадастрална основа на следващия кадастрален план.В случай, че РП не е приложен, се установява кой от предходните РП е бил приложен, съответно какво е положението на имотите към първия одобрен ДРП на населеното място.Цитираното ТР има отношение не само към ДРП, изработени при действието на ЗТСУ / отм. /, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1941г., ЗБНМКБ от 1905г., ЗБНМКБ от 1897г., тъй като при неприлагане на плана, приет при действието на ЗТСУ / отм. /, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по – стари закони.Това следва от разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на ДРП, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ.

Предпоставките за приложението на регулацията са разграничени в зависимост от различните предпоставки за изменение на РП, регламентирани от чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ / отм. / със ТР №3/1993г..При наличие на условия за изменение на ДРП от кръга на тези по чл.33, ал.1 от ЗТСУ / отм. /, а именно тези по т.2, т.4 и т.5 на чл.32, ал.1 от  ЗТСУ / отм. /, ДРП се приема за приложен при наличието на две кумулативно дадени предпоставки – завземане на имота по законоустановения ред и изтичане на 10 годишен срок от това завземане / упражнявано владение в рамките на този срок върху завзетата част /.Когато основанията за изменение на плана са тези по чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ / отм. /, за да се приеме доказан фактът на приложение на регулацията, следва да е налице едно от алтернативно посочените в чл.33, ал.2 от ЗТСУ / отм. / условия – до деня на откриване на производството за изменение на РП, придадената по регулация част  с предходния РП да е завзета по законоустановения ред или дължимото за нея обезщетение да е изплатено по нормативно определения ред от ППЗТСУ / отм. /.При доказано приложение на дворищната регулация, определените с нея парцелни граници на имотите се приемат за имотни такива при изработването на следващия РП.При всички случаи, когато придаденият по регулация имот е завзет и са изминали 10 години от завземането, дори да е допуснато съществено закононарушение при одобряването на регулационния план, той се счита за приложен / парцелните граници съвпадат с имотните / и закононарушението се санира, като това е пречка за изменение на плана по реда на чл.32, ал.1, т.5 от ЗТСУ / отм. /.

Значение за разрешаването на въпроса за приложението на ДРП, одобрени по реда на ЗТСУ / отм. /, имат условията и сроковете, установени в чл.128а от ЗТСУ / отм. /, както и разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ЗУТ.По отношение на приложното поле на §8, ал.2 от ЗУТ, в ТР №3/2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че отпадането на отчуждителното действие на неприложените ДРП в срока по §6, ал.2 от ЗУТ, настъпва автоматично.Предвидената в §8, ал.2, вр.ал.4 от ЗУТ / редакция от 2007г. / административна процедура, не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложения ДРП, установено от §8, ал.1 от ЗУТ .Тази административна процедура има значение само за възникване на правните последици, установени от §8, ал.5 от ЗУТ – за застрояването на имота.

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗУТ, за вътрешно регулационни линии се приемат имотните граници, които се установяват с кадастрален план.Заснемането става според съществуващите на място граници на имотите – чл.43, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри.Съгласно чл.43, ал.2 от Наредбата, при спор за границите между имотите, те се заснемат според съществуващото положение при спазване изискванията на чл.43, ал.1 от Наредбата, като се изобразяват с условен знак за спорна граница.

За територията на с.Софрониево, обл.Враца се установява, че има одобрени два регулационни и кадастрални плана – 1928г. и 1974г..По РП от 1928г. спорните 418 кв.м. не са съставлявали част от имот УПИ VII, с кад.№89 в кв.89, неустановена собственост.С този план тези 418 кв.м.са били придадени към съседния парцел – сега собственост на ответниците.По следващия РП от 1974г., спорните около 20 кв.м. са нанесени като част от имота на ответниците.По този план около 20 кв.м. от имота на ищеца - УПИ XI с кад.№ 237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., се придават към УПИ XII, пл.№239 в кв.71 по плана на с.Софрониево, обл.Враца от 1974г. на праводателите на ответниците.От двата процесни имота има придаваеми части и към други парцели.

Съгласно ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС, регулацията може да бъде приложена по един от трите начина:

- чрез плащане от собствениците на парцела, към който се придава площ по регулация на лицата, от чийто имот се отнема тази площ.Оценката и процедурата по издаване на нотариален акт по регулация се развива чрез общинския народен съвет и се установява с писмени доказателства / чл.134 от ЗТСУ – отм. /;

- чрез завладяване на придаваемата площ / чл.33, ал.1, изр.2 от ЗТСУ – отм. /;

- уреденият в чл.134, ал.4 от ЗТСУ начин, който се доказва само с нотариален акт, издаден на основание чл.134, ал.4 от ЗТСУ / отм. /;

По отношение на спорните 418 кв.м., за които се сочи, че са придадена част от имота на ищеца към имота на ответниците по РП от 1928г., съдът не споделя наведеното от процесуалния представител на ищеца становище, че планът от 1928г. не е бил приложен, тъй като собственикът на имота, към който са били придадени спорните 418 кв.м. не е изплатил обезщетение за тях и, че с отпадане на отчуждителното действие на плана, основанието на което ответниците владеят тази реална част от ищцовия имот е отпаднало, поради което същите го държат без правно основание.В тази връзка, неоснователно е и твърдението, че след като няма приложена регулация, касаеща въпросните 418 кв.м. реална част от имота на ищеца, които са били придаваема част към имота на ответниците означавало, че регулационните линии, които са начертани в плана от 1928г. не са се трансформирали в имотни.

На първо място съдът не приема наведените твърдения, тъй като намира, че от събраните по делото доказателства не се установява праводателите на ищеца да са били собственици или да са владели процесните спорни части нито преди 1928г., нито след това.

В представената по делото скица №13/28.04.2011г., имотът на ищеца е отразен като УПИ VII, кад.№89, кв.25 по РП на селото от 1928г., като имотът е без данни за собственост.

На следващо място, от представеното по делото от страна на ответниците удостоверение на Софрониевското селско общинско управление №6927, на което е поставена гербова марка от 1941г., се установява, че наследодателят им О Ст.Тоев по основните данъчни книги на общината на партида №624, книга 2 – ра, между другите недвижими имоти е имал записана една къща с дворно място от 2 дка и една кошара, находяща се в с.Софрониево „ Долната махала „ до съседи – П Митрашов, Илия Божков, черковен двор и улица.Тук прави впечатление, че още преди Й Ч. да се снабди с нотариалния акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство за два съседни имота с обща площ от 2100 кв.м., неговият праводател О Тоев е притежавал в съседство още с праводателя на ищеца П М дворно място от два декара.Т.е.Й Ч. е придобил по давностно владение едва 100 кв.м. в повече от това, което О Тоев е владял, като следва да се вземе предвид и възможното отклонение при измерването на имотите към момента на издаване на удостоверението и при изготвянето на РП от 1974г..

Не се доказва твърдението на ответника, че до 1959г.-1960г. праводателите му са владели спорните 418 кв.м., заключени между светло синята и тъмно синята линия на комбинираната скица.

Разпитаните по делото свидетели на ищеца в тази връзка не установяват горното твърдение.От показанията на същите се установява единствено, че в горепосочения период е строена къщата на ищеца, че процесния каменен зид не е бил ограда, а камъните от него са камъните, които са били останали при стоежа на къщата на ищеца.В тази връзка св.Славко М сочи, че между двата имота има камъни, хвърляни на никакъв ред, св.К Ма сочи, че не е имало масивна ограда, а камъните били пръснати по двора, както и, че каменния зид не минава през цялата граница и не е бил ограда, а това били камъни от тяхната къща, св.Илка Ма сочи, че камъните не са ограда, а това били камъни от основи на къща и останали камъни, от които е била построена тяхната къща, както и, че същите били наредени като преграда, а не били стабилна основа.

От твърденията на горепосочените свидетели се установява, че въпросния каменен зид се е появил между двата имота след строежа на къщата на ищеца, т.е. най – рано през 1959г. – 1960г., а не че спорната част от 418кв.м. е била във владение на праводателите им.Спомени, че каменния зид е съществувал на място през 50-те години на 20 век имат и свидетелите Георги Бабоев и Любен Каменополски.Т.е. от показанията на свидетелите излиза, че преди да бъде построена къщата на ищеца между двата имота не е съществувала ограда, която да обозначи границите на фактическото владение на имотите, поради което съдът прави извод, че всяка една от страните е владяла имота си в регулационните граници по РП от 1928г., т.е. по светлосинята линия от комбинираната скица.

Дори да се приеме обратното, а именно, че каменния зид е съществувал и преди строежа на къщата на ищеца, то от събраните по делото доказателства не се установява нито конкретното му местоположение през годините, нито кога, от кого и къде точно е бил поставен.

Свидетелите на ищеца сочат, че между страните и техните праводатели във връзка с границата на имота винаги е имало разправии, включително, че такива е имало и между Иван М и Й Ч..

Твърденията на свидетелите, че между техните праводатели е имало спорове относно границата на имота преди 1975г., не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

На първо място св.Георги Бабоев и св.Любен Каменополски сочат, че не са чували между страните да е имало претенции относно границата между двата имота, както и, че зидът, разделящ двата имота не е местен и е съществувал в този си вид още от 50-те години на 20 век..

На следващо място именно праводателят на ищеца Иван М, за когото се твърди, че е имал спорове и разправии с Й Ч. и че е разказвал, че имотът им се е разпростирал до къщата на ответниците е този, който изрично е манифестирал пред нотариуса намерението си да придобие имота при границите, в които същият е описан в нотариалния акт, които граници не включват процесните 418 кв.м..

Също така от показанията на св.Георги Бабоев и св.Васил Лазариков се установи, че къщата на ответниците е построена преди тази на ищците, като св.Лазариков сочи, че е била построена някъде 1950г..В същото време свидетелите на ищеца, с изключение на св.Илка Ма сочат, че от праводателите си били научили, че дворът им се е разпростирал до къщата на ответниците, т.е. няма как праводателите на ищеца да са владели тази част от спорните 418 кв.м., върху която е била построена къщата на ответниците.Към тази част дори и самият ищец с първоначалната си искова молба не е навеждал твърдения, че е ползвана и владяна от праводателите му.Едва след изготвяне на експертното заключение неговата сестра – св.Илка Ма сочи, че спорната част е обхващала и част от територията, на която е била построена къщата на ответниците.В тази им част съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като както беше отбелязано същите са дадени след изготвяне на експертното заключение и са в противоречие както с първоначално наведените от ищеца твърдения, така и с показанията, дадени от останалите свидетели на ищеца, всички негови близки и роднини.

От друга страна от показанията на свидетелите на ищеца се установява, че наследодателите на ответниците и самите ответници са започнали да местят каменния зид навътре към имота на ищеца след 1965г..В тази връзка св.Славко М сочи, че камъните са били преместени след 1965г., св.К Ма сочи, че камъните са били местени преди тя да отиде в дома на ищеца през 1971г. и след това.Това означава, че дори да се приеме, че каменния зид е съществувал и преди строежа на къщата на ищеца и да се приеме, че такова местене на зида е имало, то няма как при това положение, първоначално същият да е пресичал къщата на ответниците към 1965г., когато е започнало изместването му.Също така от експертното заключение безспорно се установи от една страна, че кадастралният план към регулационния план от 1974г. е одобрен със Заповед №4542-К/18.12.1969г., а от друга, че каменния зид е заснет като кадастрална граница по кадастралния план от 1969г..С оглед на тази констатация и с оглед посоченото от вещото лице в експертното заключение, а именно, че след посещение на място там реално съществува каменен зид, който лъкатуши и който според вещото лице е заснет като кадастрална граница, то може да се направи извод, че твърдяното местене на процесния зид се е осъществило преди изготвянето на кадастралния план от 1969г..

От всичко гореизложено съдът приема, че не става ясно кога, кой и по какъв начин е започнал да изгражда въпросния каменен зид, от къде същият е минавал първоначално, изграждането му със знанието и съгласието на праводателите на ищеца ли е станало, с колко метра е бил преместен.Същото важи и за т.н. вареница, която ищецът твърди, че първоначално е била в площта, обхваната от техния имот, а сега е в имота на ответниците.Дори и по категоричен начин да се установи нейното съществуване и местонахождение, то липсват каквито и да е доказателства от кого и кога е изградена същата и евентуално дали праводателите на ответниците не са позволили на праводателите на ищеца да я направят в техния имот, включително дали същата не е била използвана и при строежа на къщата на ответниците.Относно твърдението на ищеца, че няма как майстори да бъркат вар, пясък и да правят хоросан и да прескачат каменен зид, следва да се отбележи, че с оглед твърденията на свидетелите именно на ищеца, въпросната ограда не е ограда, на място са били разхвърляни камъни, както и, че същата е изградена от камъните от строежа на къщата на ищеца.Т.е ако въпросният каменен зид не е бил ограда, а разхвърляни камъни, то не е имало какво да се прескача, а ако е бил изграден от камъните, останали от строежа на къщата на ищеца, то към момента на строежа не е бил наличен.

Съдът приема с оглед гореизложеното, че към 1950 година, за която година има данни, че е построена къщата на ответниците, праводателите на същите са осъществявали владение върху спорните 418 кв.м., което е продължило до датата на изготвяне на констативния нотариален акт и след това, т.е. имотът е бил зает и владян в границите, определени от РП от 1928г. повече от 10 години.

Ищецът следва да докаже основанието, на което неговите праводатели са били собственици на процесната спорна част от преди 1928г., когато е бил одобрен планът от 1928г., с която процесната част се придава към ответния имот.От събраните по делото доказетелства обаче не се установи някой от праводателите му не само да е бил собственик на процесната част, а и да е владял същата преди 1928г., и преди и след 1950г..В случая ищецът не доказва по какъв начин е придобил собствеността върху процесната претендирана част, както и твърденията си, че се легитимира като собственик на основание давностно владение осъществено от праводателите му.

Също така, липсата на данни за собственост на УПИ VII, кад.№89 в кв.25 до 1974г., обяснява и липсата на отчуждителни преписки във връзка с обезщетяването за придадената част, но не и липсата на фактическо прилагане на регулацията на място.

По гореизложените съображения съдът приема, че праводателите на ищеца и самият ищец не са придобили правото на собственост върху спорната част от 418 кв.м., поради което предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.

Напротив, както беше отбелязано по – горе, наследодателят на ищеца Иван М е придобил правата си през 1975г., като обемът на придобитите права е в границите на описания в акта за собственост парцел и след като през 1975г. е придобил урегулиран недвижим имот, то обемът на придобитото от него право се определя от предвижданията на РП, действащ към датата на придобиване, а именно РП от 1974г..

Също така, липсата на документи за собственост преди 1928г. и на доказателства за упражняване на фактическата власт върху спорните кв.м. от праводателите на ищеца прави невъзможна преценката, дали кадастралните граници по плана от 1928г. са отразявали вярно собствеността.

На следващо място съдът приема, че имотите на страните са урегулирани за първи път през 1928г. при действието на Закона за благоустройството на населени места в Княжество България от 1905г. / отм. /.Това е така, тъй като макар и да е съществувал план от 1907г., то не са налице данни / не са запазени данни / дали процесните имоти са били урегулирани или не с този план.Дори да се направи предположение за извършена регулация с плана от 1907г., то същите не са и годна база, от която да се установи дали регулационните му линии съвпадат с кадастралните такива на плана от 1928г..Самото вещо лице разяснява, че целта на урегулирането е самите имоти да имат по – правилна форма и възможност за по – добър вид застрояване, а описвайки имота по кадастралните граници към плана от 1928г. – с чупки и разхвърлян, и уточнявайки, че с плана от 1928г. му е придаден вид на четириъгълник, дава основание на съда да приеме, че първият регулационен план на селото по отношение на процесните имоти е от 1928г..

С оглед горното, за недоказано съдът намира и твърдението на процесуалния представител на ищеца, че в случая не се касае за неурегулиран имот, който се регулира за първи път с плана от 1928г., а за реална част от вече регулиран през 1907г. поземлен имот / ПИ /.

Съгласно чл.59, ал.1 от ЗТСУ, реално определени части от ПИ в границите на населените места, могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията на минимални размери за площи и лице, определени с правилника за прилагане на закона.Съгласно ал.2 от същия член, правилото на ал.1 не се прилага  в случаите, когато частта от ПИ се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.

Съгласно чл.28 от ЗТСУ, вр.чл.27 от ЗТСУ, с плановете, предвидени в закона се урегулират неурегулирани дотогава ПИ на физически и юридически лица за жилищно и вилно строителство.По този ред могат да се урегулират, както следва:

- т.1 – налични неурегулирани ПИ – за образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани ПИ по искане на собствениците с нотариална заверка на подписите;

- т.2 – маломерни, неурегулирани ПИ – за упълномеряването им с части от съседни имоти;

- т.3 – съседни, неурегулирани ПИ – за създаване на съсобствени урегулирани ПИ;

Разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, както и разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията.

Съгласно чл.200 от ЗУТ / в сила от 2001г. /, реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери на парцелите по чл.19 от ЗУТ.

Съгласно ал.2 на чл.200 от ЗУТ – не се изисква предвидено в закона лице и повърхност, ако частта от ПИ се присъединява към съседен парцел при условията на чл.17, а останалата част отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ или също се присъединява към съседен парцел.

Предвиденото в чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение касае само случаите, когато части от ПИ се присъединяват към съседен имот при условията на ЗУТ, т.е. при урегулиране с РП, тъй като чл.17, към който препраща чл.200, ал.2 от ЗУТ касае урегулирането на неурегулирани дотогава имоти.

По отношение на реално обособена част от урегулиран ПИ е прието, че не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособен като самостоятелен парцел.

Следва да се отбележи, че при изменение на плана при условията на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията преди изработване на новия план, ако не са изминали 10 години от заемането на придадения имот по ДРП, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита за приложен, което представлява пречка за изменението му.

Това становище досежно понятието „ приложена регулация „ следва да се възприеме и в хипотезата, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ, дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.

В този случай разпоредбата на §8, ал.1 от ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на ДРП получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на ДРП се стабилизират.

По силата на дворищната регулация се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълнометряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда на чл.28 и чл.29 от ЗТСУ.

И ЗТСУ / отм. / и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от РП.При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изготвянето на следващия РП, сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявано фактическа власт върху придадените части повече от 10 години.

Ако фактическата част върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реална част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му по давност.

Ако не се доказва да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се, че регулацията не е приложена и отчуждителното й действие отпада.

В случая ответниците поддържат, че изначало и до момента мястото се владее от тях.

В случая, както беше отбелязано и по – горе, ответниците се легитимират като собственици на процесната част от 418 кв.м..Имотът е принадлежал на наследодателите им, като част от този имот са и процесните 418 кв.м., като съображенията си за този извод съдът е изложил по – горе.Този имот е бил владян на изток по светлосинята регулационна линия, изобразена на комбинираната скица, приложена към допълнителното експертно заключение, като владението му е било започнало към 1950г. от наследодателите на ответниците и към момента на приемане на ЗТСУ / 01.06.1973г. / същите са били собственици на процесната част, като правото на собственост върху реална част се е преобразувало в собственост върху отредения парцел, а дворищнорегулационните граници определят площта на имота и настъпва вещноотчуждителното действие на плана за придадените към парцела други части.

Касае се за приложен план от 1928г., тъй като процесната част от имота е не само заета най – рано към 1950г., но и владяна повече от 10 години след това заемане.

Разпоредбите на §8 и §9 от ПР на ЗУТ не следва да се прилагат, тъй като не са налице изискванията на чл.14 и чл.19 от ЗУТ.

Завземането на имота, който се придава по регулация от този, към чийто парцел се придава и установяване на владение върху тази част в продължение на 10 години, е основание да се заснеме фактическото положение в плана, като имотните граници съвпадат с парцелните, независимо, че придаваемото място не е било платено – чл.33, ал.2 от ЗТСУ.Затова владението в продължение на 10 години преди влизане в сила на новия план на придаваемото по регулация място към съседен парцел по предходния план, е другото основание освен плащането и издаването на нотариален акт по чл.134, ал.3 от ЗТСУ да се приеме, че регулацията е приложена.Ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, дори при наличие на нарушение при одобряването на плана, същият следва да се счита за приложен.

Отделно от гореизложените основания на трето място, съгласно чл.82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на праводателя му.За да може да стори това между предишния и настоящия владелец следва да съществува правоприемство – частно или общо, каквото е наследяването.

Чл.53, ал.2 от Закона за благоустройството на населените места от 1941г. / отм.през 1949г. / забранява придобиването по давност на части от парцели с размери по повърхност и лице по – малки от предвидените в закона.

Съгласно чл.59 от ЗТСУ, недопустимо е придобиването както на реални части от дворищнорегулационни парцели, така и на идеални части от тях чрез владението на реални.Тази забрана е действала като безусловна до изменението на ЗТСУ с ДВ, бр.34/2000г..Тази разпоредба касае само реални части от парцели / имоти, включени в границите на ДРП на населените места /, но не и реални части от неурегулирани имоти.

След изменението на чл.59 от ЗТСУ няма забрана за придобиване на реална част от парцел в случаите, когато частта се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 от ЗТСУ.

Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ПР на ЗТСУ обаче предвижда възможност за придобиване на реална част от парцел на основание давностно владение, осъществено върху съответна реална част от парцела, като тази разпоредба касае само случаите на придобита давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ, т.е. до 1973г..

Горната разпоредба не може да бъде приложена за придобивна давност започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ, но изтекла след влизане в сила на този закон, тъй като нито в ЗТСУ, нито в ЗУТ има правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела.

В настоящия случай обаче се установи, че наследодателите на ответниците  са владели реална част от процесния парцел / въпросните 418 кв.м. / през периода от 1950г. до завеждане на делото.С оглед на това съдът приема, че ответниците са придобили по давност идеална част от този парцел, съответна на владяната реална част, тъй като към датата на влизане в сила на ЗТСУ от 1973г. е изтекъл срокът на придобивната давност.С оглед на това ответниците са собственици на идеална част от процесното УПИ, а именно претендираните 418 кв.м..

Това е така тъй като най – рано от 1950г. и в последващ период, имотът е бил обект на непрекъснато владение от страна на наследодателите на ответниците, а в последствие и от самите тях, като подробен анализ за така установеното, съдът е изложил по – нагоре в решението си.Същите са владели този парцел със съзнанието, че е тяхна собственост, като съзнанието за своене на идеалната част от парцела е било безспорно демонстрирано, включително и спрямо трети лица, което е видно от приложения по делото акт за собственост, а именно нотариален акт №56, том 2, дело 154/1975г..

По отношение на претенцията относно малък триъгълник с площ 20 кв.м., очертан от точки 2, 3 и 4 от допълнителното експертно заключение, находящ се вляво от тъмно синята регулационна линия съгласно допълнителното експертно заключение по регулационния план от 1974г., съставляващ придаваема част по плана от 1974г. от имот УПИ XI с кад.№ 237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., към УПИ XII с кад.№239 по плана на с.Софрониево от 1974г., понастоящем попадащ в УПИ XII с кад.№239 - имота на ответниците, съдът намира, че същата е основателна.

При изработването и одобряването на кадастралната карта през 1974г., заснемането на границите е станало по материализирания на място каменен зид между двата имота, който, както се установява от заключението на вещото лице не е с права линия, а лъкатуши и не съвпада с регулационната линия нито на плана от 1928г., нито на този от 1974г..Вещото лице счита, че този каменен зид е заснет като кадастрална граница по кадастралния план от 1969г. и РП от 1974г..

От заключението на вещото лице се установява, че заснетите в кадастралната карта имотни граници съответстват на съществуващата на място ограда, но не съвпадат с действащата регулация, т.е. регулационната и кадастралната граница между двата имота по плана от 1974г. не съвпадат, при което спорната площ от 20 км.м. е отразена като част от имота на ответниците.

С оглед така установеното, съдът намира, че планът от 1974г. не е приложен.Също така липсват данни за наличието на някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ, доколкото ответниците нито сочат, нито доказват придобивно основание, в резултат от което се е стигнало до присъединяване на площта към техния имот.

При регулацията от 1974г., като основа на плана е следвало да бъде взето положението от плана през 1928г. по аргумент на чл.33, ал.1 от ЗТСУ – в случай на приложена регулация от 1928г., границите на имотите в кадастралната карта е следвало да съвпадат с регулационните.Изключения има само в случаите, когато след одобряването на регулацията са възникнали основания за промяна на собствеността, за каквито както се посочи не са налични доказателства.

В случая заснетите в кадастралната карта имотни граници съответстват на съществуващата на място ограда във вида й от 1969г., но не съвпадат с действащата регулация, т.е. регулационната и кадастралната граница по плана от 1974г. не съвпадат.В този случай тази граница между двата имота е следвало да минава по светлосинята линия.

Както вече беше посочено, когато кадастралната карта се изготвя за урегулирани имоти, съгласно чл.53, ал.5 от ЗКИР, кадастралните граници трябва да съвпадат с тези по приложената регулация.

Ако няма придаваеми части, кадастралния план след регулацията следва да отразява регулационните граници, поради невъзможност да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти.Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР №3/1993г. на ВС, ОСГК.Както вече беше отбелязано, в това ТР е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила неприложени ДРП за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения ДРП.

Следва да се приеме, че ДРП, приет по реда на ЗТСУ и неприложен в сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното му действие, не съставлява правно основание, годно да прехвърли собственост по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

Ако се установи владение върху такова дворно място / по неприложен план или по ДРП с отпаднало отчуждително действие /, тази реална част не би могла да се придобие по кратката придобивна давност.При действието на ЗТСУ, придаваемото дворно място не би могло да се придобие и с 10 годишно владение, тъй като чл.59 от ЗТСУ не е позволявал придобиването на реални части от парцели по давност.С изменението на чл.59 от ЗТСУ, такава възможност е предвидена, но както вече беше отбелязано, само ако владяната част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице.Не е налице и хипотезата, при която това правило не се прилага, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери или също се присъединява към съседен имот.По същия начин е уреден и въпроса с чл.200 от ЗУТ, включително и след изменението на разпоредбата с ДВ бр.36/27.04.2004г..

В случая, в плана от 1974г., одобрен при действието на ЗТСУ, общата парцелна граница по РП от 1928г., а именно светлосинята линия от комбинираната скица на вещото лице, е следвало да бъде нанесена като имотна, съгласно чл.86, ал.2 от ППЗТСУ.Вместо това този план е бил одобрен при грешна кадастрална основа – имотната граница между двата имота не съвпада с регулационната линия  от РП от 1928г., а е изместена на изток до тъмносинята линия от комбинираната скица, навлиза в имота на ищеца и приобщава погрешно не само претендираните около 20 кв.м., а и останалата площ, заключена между светло и тъмно синята линия от комбинираната скица на вещото лице от имота на ищеца към имота на ответниците, които обаче не са предмет на исковата молба.

От гореизложеното се установява, че РП от 1974г. е одобрен при грешна кадастрална основа, създаваща привидност, че не се придават реални части от имота на ищеца към този на ответника, а фактически кв.м. са придадени към имота на ответниците, включ.и спорните 20 кв.м..

По делото нито се твърди, нито има данни за уреждане на сметки по регулация по РП от 1974г., нито за владение на придадените по регулация части в продължение на 10 години.

Съществуващият на място каменен зид съвпада с кадастралната линия по РП от 1974г., но не и с регулационната – страните не владеят имота си в границите според РП от 1974г..

Създадените с опорочената регулация от 1974г. парцелни граници / при грешна кадастрална основа /, не са трансформирани в имотни и ответниците не са придобили собствеността върху спорната реална част с площ от 20 кв.м..

РП от 1974г. не е приложен в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, поради което и съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното му действие е прекратено.По този план общата имотна граница между процесните имоти, следва да съвпада с регулационната линия между парцелите на страните по РП от 1928г., т.е. площта между светло и тъмно синята линия – светло синята линия между двата парцела от комбинираната скица е трансформирана в имотна и е следвало да бъде нанесена като имотна граница между двата имота.Вместо това, имотната граница е нанесена по тъмно синята линия.Предмет на иска обаче са само около 20 кв.м. от тази площ, поради което съдът дължи произнасяне само по отношение на тях.

Тази искова претенция съдът намира за допустима, с оглед изложените в исковата молба твърдения за начина, по който е оспорено правото, поради което намира, че наведените от страна на процесуалния представител на ответниците възражения в тази насока са неоснователни.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

От представения по делото списък на разноските, приложения договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания, се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат, като е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, 50.00 лева държавна такса, 250.00 лева – депозит за вещо лице и 05.00 лева – такса съдебно удостоверение.

Ответниците от своя страна също са били представлявани от адвокат, на който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева.

По делото от процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като размерът трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по – нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 600.00 лева, като съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата, при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00 лева.В настоящия случай по делото са проведени общо шест съдебни заседания, като по едното процесуалният представител на ответната страна не се е явил, т.е. минималното адвокатско възнаграждение в случая е 900.00 лева.

Видно от представения договор за правна помощ, заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна е в размер  на 1200.00 лева.Преценката относно прекомерността на адвокатското възнаграждение в такива случаи следва да се направи след като бъде съобразена както правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните.В настоящия случай при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът отчете процесуалната активност на представителя на ответниците, включваща всички процесуални действия във връзка с делото – изготвяне на искова молба, представяне на доказателства и молби, процесуално представителство в съдебно заседание, изготвяне и депозиране на писмена защита.Въпреки горното съдът намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира на 1000.00 лева, като определи този размер отчитайки фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания.В случая с исковата молба е предявен един иск, с който се цели защита на един и същ интерес по отношение на всички ответници, поради което техния броя не следва да бъде взет в предвид.

 

Също така с оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.В случая, макар с исковата молба да е предявен един иск срещу всички ответници, то същият не е изцяло основан на идентични факти, тъй като същият касае въпроси, свързани с отделна преценка за приложението на два регулационни плана.Именно поради това съдът намира, че при определянето на разноските, които следва да се дължат от всяка една от страните водещо не следва да е само и единствено количествения признак, в случая площта, по отношение на която се уважава и отхвърля иска, поради което намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати две трети от поисканата от ответниците сума за заплатено адвокатско възнаграждение, което в случая възлиза на 666.66 лева / шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки /, а ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца една трета от претендираните разноски, а именно 268.33 лева / двеста шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки /.

Също така дължимата държавна такса по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се определя с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК – цената на всеки вещен иск се определя по данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава, цената на вещния иск е пазарната цена на вещното право.

В случая се установява, че данъчната оценка на имота на ищеца за земя от 1250 кв.м е в размер на 6175.00 лева, т.е за 438 кв.м. данъчната оценка е в размер на 2163.72 лева, поради което държавната такса е в размер на 86.55 лева, от която сума са внесени 50.00 лева.При това положение ищецът следва да бъде осъден да довнесе по сметка на РС – Оряхово държавна такса в размер на 24.37 лева / двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки /, а ответниците в размер на 12.18 лева / дванадесет лева и осемнадесет стотинки /.

 

Мотивиран от горното, Съдът 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.С.И., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител адв.Е.О. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС против Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, в частта му, в която се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че П.С.И., ЕГН:**********,*** е собственик на недвижим имот с площ от 418 / четиристотин и осемнадесет /  квадратни метра, съставляващи реална част заключена между настоящия УПИ XII с кад.№ 239 и УПИ XI с кад.№ 237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., състояща се от следните придаваеми по регулация площи и представляващ трапец, който съставлява част от триъгълник, последният включващ територията, заключена между западната регулационна граница / светлосинята линия от допълнителното експертно заключение / по регулационния план от 1928г. и западната кадастрална граница / червено - кафявата линия от допълнителното експертно заключение / по кадастралния план от 1928г. на имот с кад.№89 в кв.25 по стария план от 1928г. на с.Софрониево, понастоящем попадаща в имота на ответниците - УПИ XII - 239 от действащия към момента регулационен план от 1974г. с основа на трапеца, прилежаща на лицевата граница на имот XII - 239 по действащия към момента регулационен план от 1974г. към улица „ Хаджи Димитър " на с.Софрониево.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, че П.С.И., ЕГН:**********,*** е собственик върху част от земната повърхност с площ от около 20 кв.м., съставляваща реална част, заключена между настоящия УПИ XII с кад.№239 и УПИ XI с кад.№237 в кв.71 по плана на с.Софрониево, обл.Враца от 1974г., одобрен със Заповед №425/05.04.1974г. и означен на изготвената от вещото лице скица – съпоставка на граници по план от 1974г. и план от 1928г. на с.Софрониево, общ.Мизия, която скица е неразделна част от решението на съда под формата на малък триъгълник, очертан от точки 2, 3 и 4 от допълнителното експертно заключение, находящ се вляво от тъмно синята регулационна линия съгласно допълнителното експертно заключение по регулационния план от 1974г., съставляващ придаваема част по плана от 1974г. от имот УПИ XI с кад.№237 в кв.71 по плана на с.Софрониево от 1974г., към УПИ XII с кад.№239 по плана на с.Софрониево от 1974г., понастоящем попадащ в УПИ XII с кад.№239 - имота на ответниците и ОСЪЖДА Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** *** ДА ПРЕДАДАТ на П.С.И., ЕГН:**********,*** владението върху частта от гореописания имот.

 

ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово сумата от 24.37 лева / двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки / за дължима държавна такса по иска с правно основание чл.108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС – Оряхово сумата от 12.18 лева / дванадесет лева и осемнадесет стотинки / за дължима държавна такса по иска с правно основание чл.108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, да заплатят на П.С.И., ЕГН:**********,***, сумата от 268.33 лева / двеста шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки /, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.С.И., ЕГН:**********,***, да заплати на Р.Й.Л., ЕГН:********** ***; С.М.Ч., ЕГН:********** ***; Н.С.Ч., ЕГН:********** *** и Р.С.К., ЕГН:********** ***, сумата от 666.66 лева / шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки /, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: