Решение по дело №1238/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260226
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20202120101238
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е  № 260226

            гр. Бургас, 16.09.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVI-ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдия Петрова гражданско дело № 1238 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.С.Г., за осъждане на Прокуратурата на РБългария да й заплати сумата от 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК в хода на ДП № 115/2015 година по описа на РУ МВР-Камено пр.пр. № 1177/2015 година по описа на РП-Бургас, наказателното производство, по което е прекратено с постановление от 16.10.2019 година на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение, начиная от 16.10.2019 год. до окончателното плащане.

Ищцата поддържа, че с постановление от 21.08.2017 год. по горното досъдебно производство е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, както и че с постановление на РП-Бургас от 16.10.2019 година наказателното производство е било прекратено. Твърди, че обвинението е предизвикало у нея срам и неудобство пред близки и приятели, стрес, депресия, промени в апетита, съня, нарушение в концентрацията, фобийни изживявания. Счита, че за репариране на така описаните неимуществени вреди е нужно обезщетение в претендирания размер, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на разноските. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на РБългария, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Сочи, че наказателното производство е прекратено с постановление на РП-Бургас от 16.10.2019 година на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, което подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал.4 от НПК, а към исковата молба липсват доказателства прокурорският акт да е придобил стабилност. Излага се, че липсва причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата. Оспорва претенцията по размер. Повдигнато срещу Г. обвинение не е за тежко престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК и спрямо същата е била взета най-леката мярка за неотклонение -„подписка“. Наред с това наказателното производство се е водило в продължение на две години, само на досъдебна фаза, т.е. делото не е извън разумния срок за разследване, както и не са ангажирани доказателства за интензивни действия по разследването и процесуални такива с участието на ищцата. Оспорва и началната дата, от която се претендира законната лихва, а именно от 16.10.2019г. В съдебно заседание сочи, че постановлението за прекратяване на производството е от 16.10.2019г. Същото е придобило стабилност след изтичане на седмодневния срок от връчване на страните. Постановлението е връчено на 04.12.2019г. на обвиняемата, а на 12.12.2019г. е влязло в сила. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.

Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

С постановление от 21.08.2017 год. по ДП № 115/2015 година по описа на РУ МВР-Камено, пр. пр. № 1177/2015 година по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК – причиняване на средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

Досъдебното производство спрямо обвиняемата е било прекратено от наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление.

Според показанията на свидетелите Б. (приятелка на ищцата) и М.Х.(работодател на ищцата), след 2015 год. по повод инцидент и впоследствие във връзка с повдигнатото обвинение през 2017г., ищцата се променила емоционално - станала по-затворена, подтисната, стресирана и изпитвала трудности да се концентрира, което  рефлектирало в отношенията й с близките и приятелите. И към настоящия момент не се възстановила напълно, имала страхове и не се справяла с работата.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира иска за неимуществени вреди за частично основателен.

Както предвижда чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна, обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на незаконно обвинение. В настоящото производство се установиха предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда – ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното от Г. деяние не представлява престъпление.  

Справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. За установяване на характера и интензитета на неудобствата, претърпени от незаконното обвинение са ангажирани гласни доказателства. Съгласно свидетелските показания вън от всякакво съмнение е, че Г. е изпитвала негативни преживявания от воденото срещу нея наказателно производство, за времето от привличането й като обвиняем на 21.08.2017 год. до постановяването на постановлението за прекратяване на производството на 16.10.2019г. Като съобрази продължителността на обвинението – около две години и два месеца, през които спрямо ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение - подписка, отговорната длъжност, която е заемала, както и негативното отражение на наказателното преследване върху отношенията й с близките, приятели и колеги, съдът счита, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на 3000 лева, до който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи.

Предвид частичната основателност на иска за неимуществени вреди,  основателен се явява и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва, начислена върху основателния размер на обезщетението, за периода от 12.12.2019 год. до окончателното му изплащане.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което иска да се уважи до основателния размер, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 315 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

           

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на П.С.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди – срам и неудобство пред близки и приятели, стрес и депресия, претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № 115/2015 година по описа на РУ МВР-Камено, пр.пр. № 1177/2015 година по описа на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение, начиная от 12.12.2019 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения до пълния предявен размер от 8000 лева, както и иска за мораторна лихва, начислена върху неоснователната част на претендираното обезщетение и за периода от 16.10.2019г. до 11.12.2019г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П.С.Г., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 315 лева /триста и петнадесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД