№ 79231
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20241110109223 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 1302/26.01.2024 г. на „............ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. А. К., за следните суми: 1./ сумата 814,43
лева, представляваща непогасена главница по ............... ведно със законна лихва за период
от 26.01.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 54,60 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.01.2023 г. до 26.01.2024 г., 3./ сумата 415,28 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период
от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница по
Договор за заем ............... и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената
част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 415,28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за период от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г. Мотивите на
съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния
закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
При съобразяване съдържанието на предмета на договора за допълнителни услуги,
заповедният съд намира за приложима към предложеното на клиента допълнително пакетно
обслужване „Комфорт“ нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събиране на
възнаграждения под формата на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, когато те представляват действия, свързани с усвояване и
управление на кредита или не са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК следва да се тълкува съвместно и със задълженията
на кредитора да извърши задълбочена оценка по смисъла на чл. 16 ЗПК за
кредитоспособност на бъдещия клиент, респ. да се въздържа да обслужва клиенти с неясни
възможности да осигурят необходими за изпълнение на задълженията си източници на
приходи, както и изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на
цената на цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи,
включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). В
разглеждания случай допълнителните услуги по пакет "..................., предложени на клиента
срещу допълнително заплащане, не са били отчетени като оскъпяване на основния кредит,
въпреки че дейностите, които търговецът е предложил са така тясно свързани с
обслужването на клиента, че не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на
кредитора за приемане на изпълнението. Това е така, тъй като и без заплащания отделно
допълнителен пакет, заемополучателят пак ще е обвързан както с тарифа, изискваща
1
плащане на таксите за приемане на касови вноски в офис или чрез предпочетената от
клиента мрежа, така и с такса за промени в параметрите на ползване и срокове за връщане,
но цените по тарифата са много по-ниски и ако са отразени в ГПР по основния договор, не
дават реална представа за този показател при завишена "пакетна цена" по допълнителния
договор. Водещите за интереса на клиента преференции при обслужване (разглеждане до
минути и предимство при явяване в офис) са добавени извън тарифираните разходи, и
затова допълнителното съществено оскъпяване следва да може да се обоснове
добросъвестно със справедливо обосновани разходи, така както търговецът е посочил в
предмета на договора, предлаган на клиента. Като отчита общоприетите критерии на
обществения морал, установени в мотивите към т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,
заповедният съд намира, че уговаряне на цена на допълнителна услуга не може да надхвърля
прекомерно икономическите интереси до степен да се превърне в неморално средство за
обогатяване. В тази връзка легитимният интерес на доставчика да получи
разходообоснована престация се определя от спецификата на предоставената от него услуга
на пазар, различен от този на банковото кредитиране, и ползван от потребители, за които по-
ниските лихвени проценти на банкови продукти обичайно са недостъпни. Такива
доставчици поемат много по-висок риск за обвързване с "лоши" кредити и съответно
разходите за цялостната им търговия са повишени с предвидими по-високи загуби от
несъбираеми кредити. Затова и принципно на пазара на "бързи" и необезпечени кредити на
потребители небанковите кредитни институции, предлагащи за ползване срещу
възнаграждение свои, а не набрани от вложения средства, могат да обосноват по-високи
свои разходи. Добросъвестността изисква обаче тази обоснованост на завишената цена да се
уговори като типична насрещна престация за експресен кредит (лихва или възнаграждение
за заематодателя), а не като допълнителни "изнесени" извън кредита "преференциални"
услуги, представени като облекчения, а не като повишена финансова тежест за клиента,
каквато реално съставляват. Подобно договаряне покрива забранения от законодателя модел
на изкуствено отделяне на разходогенериращи пакети услуги от основното съдържание на
кредита, което позволява на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия
разход и забраната размера му да не надвишава 50 %. При тези мотиви заповедният съд
счита за недължими заявените суми за допълнителни услуги.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено, както и в
частта за разноските съобразно отхвърлената част от заявлението
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 1302/26.01.2024 г. на „............ ЕАД, ЕИК ......, за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. А. К., ЕГН **********, В ЧАСТТА за
сумата 415,28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за период от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г., както и за сумата над 17,38
лева – държавна такса, и за сумата над 33,83 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2