Р
Е Ш Е
Н И Е № 260129
гр.Сливен, 29.03.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари п рез две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1600 по описа за
Производството е образувано по повод
жалба от „Димови“ ООД против НП № 22-0000397 от 16.11.2020 год., издадено от и.д.
Директор на РД „АА“ Бургас, с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от
ЗАвтП на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1,
предл.2 от ЗАвтП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподателят
редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.10.2020 г. в гр. Сливен, служители на РД „АА“ Бургас – свидетелите
Г.Р. и Ц.П. приключили извършвана комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател. Те установили, че за периода 25.08.2020 год.- 27.08.2020 год. дружеството
– жалбоподател, в качеството си на превозвач е извършило обществен случаен
превоз на 33 пътника от гр. Сливен, до с. Ягода, обл. Стара Загора с автобус
„Сетра“ с рег № СН****АХ, с водач Петко Демирев Иванов, което не отговаря на
изискванията за психологическа годност по чл.152 ал.1, т.2 от ЗДвП.
Проверяващите установили, че удостоверението за психическа годност на Иванов е
било валидно до 14.08.2020 год. В констативен протокол от 29.10.2020 год.
проверяващите отразили установеното от тях при извършената проверка, като св. Р.
съставил АУАН на дружеството-жалбоподател, където отразил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП. Въз основа на съставения акт,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събрания в хода на делото
доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а
разгледана по същество се явява и основателна, като съображенията на съда за
това са следните: Както в АУАН, така и
в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението – датата
и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да
бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е.
описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал.1,
т. 5 и 6
от ЗАНН
да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай, настоящият съдебен
състав констатира, че нито в процесния АУАН, нито в обжалваното и издадено въз
основа на него НП са намерили
отражение фактите, които са релевантни за ангажиране на отговорността на
дружеството по чл.96г, ал.1, предл.2, а именно, че в качеството си на
работодател дружеството е допуснало да извърши превоз водач, който не притежава
удостоверение за психологическа годност. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП
предвижда, че лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.Санкционната норма – чл. 196г, ал.1 от ЗАвтП
е специална и предвижда, че който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
В
конкретния случай видно и от обстоятелствената част на АУАН, и тази на
наказателното постановление отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана
за това, че като превозвач е извършило обществен превоз на пътници с автобус с
водач, който не отговаря на изискванията на психологическа годност, докато
съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, въз основа на която е
наложено административното наказание на дружеството – жалбоподател, то е
санкционирано за допускането да се извърши превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени със ЗАвтП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В
този смисъл в обстоятелствената част и на АУАН и на наказателното постановление
е посочено, че дружеството жалбоподател е осъществило превоз, при изброени
условия, каквото поведение не е предвидено да се санкционира с нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП.
В конкретния случай се касае за
допуснато от административнонаказващия орган нарушение, което съществено е
ограничило правото на защита на жалбоподателя и е основание отмяна на обжалваното
наказателно постановление. /В този смисъл Решение № 254 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
215/2020 г. на IV състав на Административен съд - Враца, Решение № 325 от 08.10.2020 г. по к. адм. н. д. №
224/2020 г. на V състав на Административен съд - Враца, Решение № 470 от 15.04.2020
г. по к. адм. н. д. № 405/2020 г. на VIII състав на Административен съд - Варна/
При проверка
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира,
че е допуснато и друго процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление. Последното не отговаря и на изискванията
на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като в него не е посочено мястото,
на което е извършено нарушението. В
обжалвания акт административнонаказващият орган е посочил единствено мястото на
извършване на проверката, което безспорно не е мястото, където е извършено
нарушението. Доколкото в случая се касае за нарушител юридическо лице и за
нарушение, свързано с управленската дейност на дружеството - допускане до
управление на МПС на водач, неотговарящ на изискванията, то мястото на което
тази дейност се извършва е седалището на дружеството и не следва да се свързва
с конкретния извършен превоз. В този смисъл в АУАН и в НП не е
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението с посочване на
седалището на наказаното дружество. Определянето на мястото на извършване на
нарушението е от значение за определяне на териториалната компетентност на
проверяващия орган, както и на съда при извършване на съдебна проверка.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление НП № 22-0000397 от 16.11.2020 год., издадено от
и.д. Директор на РД „АА“ Бургас, с което „Димови“ ООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП е наложено административно наказание
– „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1,
предл.2 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: