Решение по дело №973/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260022
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

22.01.2021 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №973 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.А.П., ЕГН ********** ***, съд.адрес ***, офис №5 против Наказателно постановление №20-1006-001239 от 27.05.2020 г. на Началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не сочи доказателства.  

Ответникът по жалбата сектор ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което излага доводи за законосъобразност на НП, като иска същото да бъде потвърдено.  

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.05.2020 г. в 18,20 часа в гр.П., на ул.“…“ управлява МПС - л.а. “…” с ДК №…, лична  собственост, като извършва следното нарушение:

1.Управлява МПС без да има това право – неправоспособен.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К.К.-актосъставител и писмените доказателства приложени по делото.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са неоснователни.

АУАН и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях ясно и точно е описано, дата, мястото на извършване на нарушението, начина на извършване и обстоятелствата, при които е извършено и по отношение на тези обстоятелства двата акта са идентични.

От показанията на свидетеля К. се установява, че на посочените в НП дата и място спрели да проверка жалбоподателя, който непредставил СУМПС. При направена справка в системата на КАТ се установило, че същият не притежава такова.

От представената справка за нарушител е видно, че жалбоподателят А.П. няма издадено СУМПС.

С оглед на това доказателство е безспорно установено, че при извършената проверка жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава СУМПС, т.е. е неправоспособен водач, както правилно е допълнено в НП.

При тези данни от правна страна съдът приема, че жалбоподателят е осъществил фактическият състав на чл.150 от ЗДП, която задължаваща водачите управляващи моторно превозно средство, което участват в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да са правоспособни, т.е. да е преминало успешно изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност и да му е издадено свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока с оглед опасността от подобно управление, която е заложена в закона. При тези данни съдът счита, че санкцията е правилно определена в размера на минимума, установен в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който няма законови основания да бъде намален.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

При този изход от делото, потвърждаване на НП, принципно ответната страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.

Видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.

Отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.

В конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1006-001239 от 27.05.2020 г. на Началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на А.А.П., ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис №5 за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                                                                         

                                                      

    

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: