Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 20.05.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 20.05.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията
М.Карагьозова АНД № 308/
С постановление от
23.04.2019 год. прокурор при ГОРП предлага на съда да освободи Н. Я. Х. от наказателна отговорност за извършено от
него престъпление по чл.131 ал.2 т.4, вр.чл.130 ал.2
от НК и да му се наложи административно
наказание на основание чл.78а от НК.
В хода на разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, ГОРП се представлява. Поддържа предложението.
Х. дава обяснения по случая. Заявява, че се
съгласява с обстоятелствата, посочени в постановлението на ГОРП и моли да му
бъде наложена минимална санкция.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Н.Я.Х. е роден на *** г. в гр. Т., **** гражданин, неосъждан, с адрес ***, с ЕГН **********.
Пострадалият Ем.Н.Н.с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, **** гражданин, женен, с висше образование, работи като лекар във ФСМП - Г. Оряховица. На 17.12.2018 г. сутринта Н.Х. и бащата на съпругата му - А.С.- отишли на работа в завода на „***" АД, гр. Лясковец, където работели в една смяна. Около 07.00 часа С.се почувствал зле и била извикана линейка от ФСМП - Г. Оряховица, която го докарала във филиала на спешната помощ в гр. Г. Оряховица около 07.40 ч. Междувременно, в 07.30 ч. на смяна във ФСМП започнал работа пострадалият Ем.Н., който работел като лекар. Той приел С., извършил му преглед и му назначил изследвания, като след около половин час го освободил, тъй като не установил отклонения от нормите в резултатите от изследванията. След като излязъл от спешната помощ, С.бил посрещнат от съпругата си и от обв. Х., които били дошли там. После той се качил в автомобил, заедно със съпругата си - свидетелката С.М., който бил управляван от свидетеля А.Й., а обвиняемият се върнал на работа в завода. Тъй като Й. имал работа до банка ОББ, той паркирал автомобила в района на закрития пазар в гр. Г. Оряховица и отишъл до банката, а в колата останали М. и съпругът й. Малко след това той й казал, че се чувства зле и впоследствие починал. М. веднага потърсила свидетеля Й. и му казала какво се е случило, като той позвънил на телефон 112 за да потърси помощ. На място пристигнала линейка от ФСМП - Г. Оряховица, управлявана от свидетеля К.М., като в нея бил и пострадалият д-р Н.. Той отишъл до автомобила, в който бил С.и констатирал, че е починал, след което се обадил в РУ на МВР - Г. Оряховица. На място били изпратени полицейски служители - свидетелите Е.С.и Д.В.. Междувременно, обвиняемият Х. научил за смъртта на С.и потеглил към гр. Горна Оряховица с автомобила си, управляван от свидетелката И.И.. Когато пристигнали, на място вече били д-р Н. и свидетелите С. и В.. Обв.Х. се насочил към пострадалия, като го попитал дали той е бил лекарят, който е прегледал С.сутринта. След като получил утвърдителен отговор, обвиняемият нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадалия Н.. Вследствие на удара пострадалият получил оток и кръвонасядане на лявата скула и лявата буза, които му причинили болки и страдания. Свидетелите С. и В. веднага се намесили и задържали Х., който след това бил отведен в сградата на РУ на МВР - Г. Оряховица. От своя страна пострадалият Н. посетил лекар, който го прегледал и му издал медицинско свидетелство.
Описаните обстоятелства се установяват от събраните в хода на разследването доказателствени материали: I. Разпити на свидетели - Н. /л. 7-8/, М. /л. 9/, Стайков /л. 10/, Велчев /л. 11/, М. /л. 12/, И. /л. 13/, Й. /л. 14/; II. Писмени доказателства - Справка за съдимост /л. 28/, Медицинско свидетелство за пострадалия /л. 31/, Амбулаторен лист за пострадалия /л. 32/, Длъжностна характеристика /л. 35-38/, Допълнително споразумение към трудов договор /л. 39/, График на дежурства във ФСМП /л. 40/ III. Експертизи - СМЕ /л. 16-18/, СПЕ /л. 22-26/.
С деянието си от обективна страна Н. Я. Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 17.12.2018 г., в гр. Горна Оряховица, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, на медицински специалист д-р Ем.Н.Н.- лекар във ФСМП гр. Горна Оряховица, при изпълнение на службата му, като му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.
Чрез нанасянето на удар с юмрук в лявата област на лицето, обвиняемият е причинил на пострадалия телесни увреждания, които попадат в квалификацията на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Пострадалият притежава особено качество - медицински специалист - лекар във ФСМП - Г. Оряховица и към момента, в който са му били причинени телесните увреждания е изпълнявал задълженията си като такъв.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението с пряк умисъл като форма на вина. Той е съзнавал, че нанасяйки удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия ще му причини телесни увреждания и е целял това. Също така е съзнавал, че причинява телесна повреда на лекар, който към момента изпълнява служебните си задължения.
Разпитан в качеството на обвиняем, Х. изразява съжаление за случилото се/л.6 от ДП/.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни, изразеното критично отношение към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват.
Леките телесни
повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл.
130, ал. 1 НК и такива без разстройство
на здравето - чл. 130, ал. 2 НК. Разстройство
на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко
увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки
изменения на физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна
повреда без разстройство на здравето по чл. 130, ал. 2 НК има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото. Липсват в конкретния случай
доказателства за такива увреди, които да обосноват извод и за причинено
разстройство на здравето. Доколкото се касае до най-леката, като възможност
за засягане на телесния интегритет, телесна повреда, изразяваща се само в причиняването на болка и страдание, то
обективно при нанасянето на удари по човешкото тяло, такава болка се причинява
и това е ноторно известно, поради което не е
необходимо наличието на съответна медицинска документация и удостоверяване на
това състояние с преглед по отношение на пострадалата/ в тази насока вече
се е произнасял настоящия състав със съдебен акт но НЧХД № 123/13г., потвърден
с решение на ВТОС по ВНЧХД № 20/14г./. В тази насока са достатъчни показанията
на свидетелите очевидци относно физическото съприкосновение между Х. и пострадалия,
а една експертиза би установила, че ударът евентуално е довел до по-тежък
резултат. Такава експертиза е изготвена, поради което следва да се приеме, че
на постр.Н. е причинена чрез удар по лицето само
болка, съставляваща най-леката телесна повреда без разстройство на здравето -
чл. 130, ал. 2 НК. В този смисъл и СМЕ/л.18 от ДП/.
Съдът
не приема приложение на състава на чл. 132 НК по следните съображения:
Съгласно трайно установеното положение в
съдебната практиката, „физиологичният афект” /или според НК състоянието на
силно раздразнение / е такова състояние, при което поради определени външни или
вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност
да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема
правилни решения, тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е
много трудно управляемо и контролируемо състояние на
психиката, което е свързано със светкавично протичане на процесите, свързани с
вземането на решението и неговото осъществяване. В тази насока е и заключението
на ВЛ Ал./л.26 от ДП/.
За
приложението на чл.132 от НК освен наличието на силно раздразнение, следва да е
налична и втората законова предпоставка- да са настъпили или да е било възможно
да настъпят тежки последици за дееца/в т.ч. за негови ближни/. Възможността/хипопетично очертана от законодателя/ също е съставомерна-„от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни..”, която в конкретния
случай дори да може да бъде обсъждана с оглед състоянието на С., законът изисква и следното: силното раздразнено
състояние, при което е нанесена телесна повреда, да е предизвикана от
определено противозаконно поведение на пострадалия и да се е изразило в
насилие, тежка обида, клевета или друго тежко противозаконно действие. Ответните
действия на дееца обезателно трябва да следват тези противозаконни действия на
пострадалия, т. е. да са непосредствена реакция на тях. Настоящият състав
приема, че не е налице такова
противозаконно поведение с тежки последици за обвиняемия или негови
ближни, при което „ответното” действие
на Н. Я. Х.
непосредствено да следва действията на
пострадалия Н.. По тази причина не се налага и изследването на въпроса за афект
на обвиненото лице, тъй като липсват останалите предпоставки на закона за
по-леко наказуема деятелност.
Предвид събраните доказателства се
установи, че обв.Х. съвсем целенасочено нанася удар
на пострадалия лекар, който изпълнява служебните си задължения като медицински
специалист. Х. е съзнавал общественоопасния характер
на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Ето защо съдът прие, че Х. е извършил деянието умишлено.
От обективна страна Х. e извършил
действие/удар с твърд предмет/, което по своето естество е въздействие върху
организма на пострадалия, което е предизвикало изменения в здравето и
физическата цялост, съставляващо болка.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в ниската правна култура на обвиненото лице,
желанието му за противозаконна саморазправа с оглед оценката му за лошо
реализирана медицинска помощ, без да се съобразява със съществуващия правен ред,
липсата на морално-волеви задръжки.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на Х. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за деянието по чл.131 ал.2 т.4 от НК. Същият е
извършил престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години; към датата на деянието не е била осъждан или освобождаван по реда на
чл.78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от НК/ справка за съдимост-л.11/; от престъплението не са причинени
имуществени вреди. На възстановяване подлежат само съставомерни
имущ.вреди.С измененията в материалноправната
уредба на чл.78а НК с ДВ-бр.21/2000г. се въведе задължително прилагане
на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като прилагането на този институт е изключен от
преценката на съда и е задължително при наличието на материалноправните
предпоставки за това./в тази насока и конст.практика-пр.р.445/10.07.2003г.ІІ
н.о. и др./. В конкретния случай липсват и ограниченията за прилагане института
на освобождаване от наказателна отговорност по см.на чл.78а ал.7 от НК/множество престъпления, реална съвкупност/.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на Х., съдът обсъди степента на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При
индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието
и пределите на предвидената от закона санкция по чл.78а НК/ от хиляда до
5000лева глоба/. Бе взето под внимание, че Х. не е осъждан и липсват отегчаващи
вината обстоятелства, а са налице смекчаващи такива- силната емоция на Х. след
узнаването на новината за смъртта на неговия родственик, чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност. Настоящата инстанция намира, че обществената опасност на деянието
и обвиняемия е относително невисока. Същият няма установени престъпни навици и е с чисто съдебно минало,
което мотивира съда да наложи наказание, ориентирано към минималния размер от
1000лв. глоба, съобразено със законоустановените граници, деянието и имотното
състояние на дееца,с което биха се изпълнили целите на наказанието,
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.
Водим от изложените по-горе мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ Н. Я. Х.,
роден на *** година в гр.Т., ****
гражданин, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ на 17.12.2018 г., в гр. Горна Оряховица,
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания, без разстройство на здравето, на медицински специалист д-р Ем.Н.Н.- лекар във ФСМП гр. Горна Оряховица, при изпълнение
на службата му, като му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето- престъпление
по чл.131 ал.2 т.4, вр. чл.130 ал.2 от НК, като на осн.чл.78а от НК му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 лв./хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Великотърновския окръжен съд в 15-дневен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: