Решение по дело №1007/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 182
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20215510201007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Казанлък, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря МАРИЯ СТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20215510201007 по описа за 2021 година
М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002846 от 18.11.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е
наложено административно наказание- имуществена санкция.
Недоволни от това останали жалб. от „Т. Н.“ ЕООД, ЕИК *** които го
обжалват пред съда.
Мотивират жалбата си с обстоятелството,че не са извършили
административно нарушение а обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на процесуалните правила.
Редовно призовани изпращат пълномощник който поддържа жалбата и моли
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.Представят и писмено становище.
Възз.страна взема становище,че жалбата е неоснователна а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателстгвени средства- показания на свидетел,писмени и
след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
1
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
В обжалваното наказателно постановление, АНО е посочил,че то е връчено
на наказаното лице при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 18.11.20г..
Съдът в хода на съдебното следствие извърши обстойна проверка дали
обжалваното наказателно постановление било връчено съобразно
разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН и намери,че това е станало във
нарушение на тази законова разпоредба.
От показанията на св. Мутафова и св. К. се установява,че са отишли до
жилищния блок в гр. Казанлък в където е седалището и адреса на управление
на дружеството жалбоподател.
Входната врата на входа е била заключена и те не са успели да отидат до
адреса на дружеството, след което изчакали 10 минути и отбелязали върху
НП,че е връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН предвижда когато нарушителя не се
намери на посочения от него адрес а новия адрес е неизвестен наказващия
орган да отбелязва това върху наказателното постановление.
Предвид на това съдът счита,че е нарушена разпоредбата на чл.58 ал.2 от
ЗАНН, тъй като връчилите не са достигнали до адреса на нарушителя и не са
констатирали,че нарушителя не е намерен на адреса или ,че го е променил.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказавщия орган /АНО/ е приел и посочил,че при
извършена проверка на 13.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Стара Загора на „Т. Н.“ ЕООД в качеството му на регистриран посредник за
наемане на работа за други държави с удостоверение за регистрация №
2926/03.12.19г. с безсрочна валидност е извършил посредническа дейност по
наемане на работа в нарушение на изискванията за осъществяване на
дейността като е сключил договор за посредничество на 14.12.2019г. в гр.
Казанлък с търсещо работа лице Г.Н. П. в който е уговорил заплащане на
сумата от 100 евро от лицето за намиране и започване на работа в Република
Германия .
С това „Т. Н.“ ЕООД е нарушил чл.4 т.1 от Наредбата за условията и реда за
2
извършване на посредническа дейност по наемане на работа – Посредникът
предоставя ; 1. Посреднически услуги по чл.2 ал.1 безплатно ,без събиране
пряко или косвено, изцяло оли частично на такси или други плащания от
търсещото работа или наетото на работа лице в т.ч. от моряка.
На основание чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ АНО е
наложил административно наказание – имуществена санкция в размер от
1500 лв..
Пълномощника на жалб. във писменото становище оспорва приетата и
посочена фактическа обстановка от АНО като твърди,че такова
възнаглаждение е било уговорено но не е било платено, а М.НН не е бил
упълномощен представител на дружеството жалбоподател поради което при
сключването на договора за посредничество от 14.12.19г. не е имал
пълномощия.
Тези възражения съдът не приема.
От приложеното към делото заявление за регистрация за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа за лица регистрирани по
българското законодателство М.НН в т.8 е посочен като лице което ще
извършва посредническа дейност по наемане на работа.
Предвид на това съдът счита,че договора от 14.12.19г. за посредничество е
сключен от лице имащо пълномощия за сключването му.
Разпоредбата на чл.4 т.1 от НУРИПДНР предвижда ,че посредникът
предоставя посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно - без събиране
пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от
търсещото работа или наетото на работа лице, в т. ч. от моряка.
Следователно закона забранява уговарянето на каквито и да е плащания
поради което липсата на реално плащане не е елемент от значение за състава
на нарушението.
Съобразно изложеното дотук и във основа на установената фактическа
обстановка съдът счита,че на 14.12.2019г. в гр. Казанлък дружеството жалб. е
уговорил заплащане на сумата от 100 евро от Г.П. за намиране и започване на
работа в Р Германия с което от обективна страна е осъществил състава на
чл.4 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа поради което не приема и възражението му
направено с жалбата против наказателното постановление ,че не е извършил
3
административно нарушение.
От извършената от съда служебно проверка за законосъобразност на
наказателното постановление се установява,че АНО е спазил императивните
изисквания на чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано, по дата, по място на извършване, обстоятелствата
при които е извършено, доказателствата които го потвърждават както и
нарушените законови разпоредби .
Извършеното нарушение не е със по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от същия вид, поради което няма основание за приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административно наказващия орган е наложил административната санкция
над предвидения в закона минимален размер като не е изложил мотиви за
това / той не е и длъжен/.
По делото няма данни от които да се установява,че на жалб. са налагани
санкции за други подобни нарушения и затова съдът счита,че наложената
санкция следва да бъде намалена към предвидения в закона минимален
размер, поради което в тази и част жалбата се явява основателна и
обжалваното наказателно постановление следва да се измени.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002846 от 18.11.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което на
основание чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е наложена
имуществена санкция в размер от 1500 лв. на „Т.Н.“ ЕООД, ЕИК ***
представлявано от ИВ. М. Н. като НАМАЛЯВА имуществена санкция в
размер от 1000 лв..
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4