№ 5010
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110158310 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по искове с правна квалификация чл. 432 КЗ.
Ищецът СТ. ПЛ. В. претендира от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД сумата от 640 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разходи за лечение),
настъпили като резултат от ПТП на 21.06.2021г., причинено виновно от водача на л.а.
„********************“ с рег. № ************, чиято отговорност е покрита от ответника
по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.06.2021г., в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ е настъпило
ПТП по вина на водача на л.а. „********************“ с рег. № ************, който
движейки се по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение ул. Йерусалим“ към бул.
„Асен Йорданов“ не пропуска движещия се с предимство мотоциклет „**************“ с
рег. № ***********, управляван от увреденото лице, в резултат на което последния
претърпява имуществени и неимуществени вреди. За получените увреждания по крайниците
в резултат на ПТП-то на ищеца се наложило направата на ЯМР, разходът за който възлиза
на 640 лв., претендирани в настоящото производство. Претендира и разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор, в който последният признава основателността и размера на иска и
представя доказателства за извършено плащане към увреденото лице в размер на 640 лв.
Поддържа, че изплащането на обезщетение на стойност 2419,60 лв. за всички претърпени
имуществени вреди е одобрено още на 28.09.2021г., т.е. вземането на увреденото лице е
признато, като с оглед представените от последния фактури за направени разходи му е
1
преведа сумата от 1779,60 лв. на 18.11.2021г. Сочи, че увреденото лице се е забавило при
представяне на фактурата за разход за лечение на процесната стойност, като след
представянето й е направено плащане. Оспорва дължимостта на законната лихва, заради
забавата на увреденото лице да представи процесния документ. Моли разноските да бъдат в
тежест на ищеца на основание ал. 78, ал.2 ГПК, като ответникът не е дал повод за завеждане
на делото.
В нарочна писмена молба от 27.01.2022г. процесуалният представител на ищеца
потвърждава, че ответника му е заплатил главницата в размер на 640 лв. след подаване на
исковата молба, с оглед на което претендира лихва за забава върху тази главница от датата
на подаване на исковата молба до датата, предхождаща датата на плащане в размер на 8 лв.
Счита, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото, с оглед на което
претендира присъждане на разноски съгласно приложен към молбата списък по чл. 80 ГПК
и договор за правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380, който може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 КЗ, а по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и възраженията
по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2 КЗ.
За да бъде уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1) валиден към
датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен между ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; 3) неговата
вина; 4) настъпили за ищеца имуществени вреди; 5) причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди. В тежест на ответника по делото е да
установи по делото факти, които изключват или намаляват размера на отговорността. В
настоящия случай безспорно се установява при съвкупната преценка на събраните
доказателства кумулативното наличие на всички необходими предпоставки за
основателността на иска.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните факти:
процесното ПТП е настъпило на сочената дата по вина на водач, застрахован при ответника
по действаща към 21.06.2021г. застраховка ГО; увреденото лице е направило разходи за
лечение в резултат на процесния инцидент в размер на 640 лв.; на 26.11.2021г. ответното
дружество е заплатило на ищеца сумата от 640 лв. – застрахователно обезщетение, предмет
на настоящото дело.
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен пред компетентен да разгледа спора съд
и при спазване на особените изисквания на чл. 380 КЗ.
2
За да се произнесе по основателността на претенциите – съдът съобрази, че тези претенции
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ - за
ответника е възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение за вредите,
които ищеца докаже, че е понесъл, като резултат от пътно транспортно произшествие.
В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед
направеното от ответника пълно признание на фактите, определящи основанието на
претенциите за имуществени вреди и за законна лихва - съдът намира тези претенции за
доказани по основание. С други думи - следва да се считат за установени всички онези
предвидени в закона предпоставки, обуславящи основанието за възникване на задължението
за ответника - да изплати на застрахователно обезщетение, в качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на водача на л.а.
„********************“ с рег. № ************.
В случая единственият спорен между страните въпрос се концентрира относно това дал ли е
повод ответника за завеждане на иска в светлината на въпроса за дължимостта на законна
лихва върху претендираната главница за периода от подаване на исковата молба в съда до
датата на извършеното плащане и съответно направените от страна на ищеца разноски за
делото.
Действително в хода на съдебното дирене се установи, че задължението за изплащане на
претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди е било изпълнено на
26.11.2021 г., т.е. след предявяването на иска. Налице е изрично и фактическо признание на
претенцията /чрез доброволното изплащане на сумата/, което на свой ред следва да бъде
взето предвид като факт с правно значение, по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 237 ГПК.
Поради факта, че задължението е погасено чрез плащане в хода на настоящото производство
предявената на това основание претенция на ищеца следва да бъде изцяло отхвърлена.
Не се споделя от съда съображението на ответника, че не дължи законна лихва и разноски,
тъй като не е дал повод за образуване на делото.
Ответникът оспорва дължимостта на законна лихва при твърдения, че не бил изпаднал в
забава при определяне и заплащане на главния дълг, респ. не е дал и повод за завеждане на
делото, тъй като при предявяване на регресната претенция и получаване на регресната
покана от страна на ищеца не му били изпратени всички необходими документи. Това
възражение на ответника, изложено в писмения отговор на исковата молба, е
неоснователно.
При дадената в Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./ нормативна
регламентация - чл. 412, ал. 2 КЗ, препращаща към чл. 106, ал. 5 КЗ, чл. 412, ал. 3, чл. 496,
ал. 1 КЗ, препращаща към чл. 380 КЗ, и чл. 497, ал. 1 КЗ, считано от датата на получаване на
регресната покана на 24.06.2021 г. /обстоятелство, за което не се спори по делото/, до датата
на подаване на исковата молба - 11.10.2021 г. / същата е подадена по пощата, видно от
поставеното пощенско клеймо/, са изтекли всички възможни нормативно определени
срокове, вкл. визираният в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на
3
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“, в които срокове застрахователя -
ответник е следвало да се произнесе по заявената от увредения ищец претенция.
Следователно застрахователят - ответник е изпаднал в забава при плащане на процесното
застрахователно обезщетение преди подаване на исковата молба в съда, поради което и
дължи заплащането на законна лихва върху главницата, като законна последица от
съдебното предявяване доброволно заплащане на претенцията, от датата на подаване на
исковата молба в съда до датата на плащане, чийто размер съдът определя на основание чл.
162 ГПК на 8,36 лв. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и
изричното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва в размер на 8 лв.,
искането следва да се уважи именна за тази сума.
Необосновано е същевременно и изискването на оригинални документи от страна на
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ /„ГО“/, тъй като липсва такова
нормативно условие както за уреждането на регресни претенции между застрахователи, така
и за реализирането на регресно право от застрахователя по риска „ГО“ към застрахованото
при него лице. По никакъв начин не е обоснована необходимостта от прилагането на
оригинални документи към регресната претенция - арг. чл. 106, ал. 5 КЗ и чл. 496, ал. 3 и ал.
4 КЗ.
По отношение на разноските за производството:
Независимо от този изход на спора и с оглед изложените по-горе съображения, ищецът има
право на разноските за производството по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК. Установява разноски за държавна такса – 50 лв.
Ищецът е бил представляван от адв. О. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване с размера на исковата
претенция, адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди възлиза на минимума
от 360 лв., с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ПЛ. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Цар Самуил“ № 38, ап. 2 – чрез адв. О., против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, иск с
правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на сумата от 640 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди (направени разходи за лечение), настъпили като резултат
от ПТП на 21.06.2021г., причинено виновно от водача на л.а. „********************“ с рег.
№ ************, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като погасен поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на СТ. ПЛ. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап. 2 – чрез адв. О., законна лихва върху
сумата от 640 лв., изтекла в периода от депозиране на исковата молба в съда - 11.10.2021г.,
която към датата на плащане – 26.11.2021г. възлиза на 8 лв.; както и да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
на адв. В.В. О., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.
2 сумата от 360 лв., с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК
********* за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5