Решение по дело №4255/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 297
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110204255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК 148 136 947, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ***, с управител Ц.А.А. с ЕГН **********, чрез адв.Н. С., ВАК срещу НП №
562737/23.02.2021 год. на директора на Дирекция „ Контрол“ при ТД на НАП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си произтичащи от
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и че не са били спазени разпоредбите на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение.Твърди се, че в НП липсва индивидуализация на нарушението.
Навеждат се доводи за нарушение на чл.34,ал.2 от ЗАНН. В условията на евентуалност се
прави искане за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството редовно призовано се представлява от адв.Н. С., ВАК,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк
Петрова, която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер.Претендира за присъждане на разноски.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
От фактическа страна:
НП № 562737/23.02.2021 год. е издадено, затова, че при проверка, възложена с РИП № П-
03000320096719-ОПР-001/11.06.2020 год. и приключила с Протокол № П-03000320096719-
073-001/25.09.2020 год. е било установено, че при извършена справка в СВ-Варна се
установява прехвърляне, чрез покупко-продажба на недвижим имот на 23.04.2020 год.,
представляващ Самостоятелен обект в сграда, площ по док. -39.790 кв.м.,сграда № 3, И с
идент. 10135.3515.425, обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна, ул.“ Надежда“ №
2,ет.4,ап.8,п.к.9000.Прилежащ обект – изба № 8 от 3,65 кв.м..Като купувач е вписана Р.А.М.,
продавач „ Стройпроект-Инвест“ ЕООД, а обявения материален интерес е 72 365,71 лв..От
ЗЛ е предоставен Нотариален акт за покупко-продажба от 23.04.2020 год. с № 157, том 2,
рег. № 2537, дело 307 от 2020 год.Съгласно същия продажната цена на имота е 37 000.00 лв.
В хода на проверката е установено, че за горецитирания недвижим имот, ЗЛ е получил
авансови плащания в общ размер на 72 365,71 лв.Получените плащания са преди
регистрация на ЗЛ по ЗДДС. Извършена е справка в ИС на НАП, при която се установи, че
за извършената продажба на недвижим имот „ Стройпроект –Инвест“ ЕООД не е издало
фактура, с която да начисли дължимия ДДС.
Съгласно чл.25,ал.8 от ЗДДС е следвало да издаде данъчен документ, с който да начисли
дължимия ДДС в размер на 12 060.95 лв. по доставката при прехвърляне на собствеността
на недвижимия имот – 23.04.2020 год.
Съгласно чл.25, ал.8 от ЗДДС,когато нерегистрирано лице получи авансово плащане по
облагаема доставка и фактически извърши тази сделка след датата на регистрацията си по
този закон се смята, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем
на датата на която става изискуем данъка по доставката.ДДС върху получените авансови
плащания ще бъде дължим на датата на прехвърляне на собствеността на недвижимите
имоти.
Съгласно чл.86 от ЗДДС – чл.86 (1) регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е
длъжно да го начисли, като:
1. Издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. Включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен период;
3. Посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
(2)Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,през който е издаден
данъчния документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Като регистрирано по ЗДДС лице,ЗЛ не е изпълнил задължението си да издаде данъчен
документ, с който да начисли дължимия ДДС в размер на 12 060.95 лв. и да включи размера
на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период м.04.2020 год. в справка-
декларация по чл.125 за този данъчен период, с което си деяние е нарушил/осъществил
2
състава / на чл.86,ал.1,т.2 и т.3, във вр. с чл.25,ал.8 и чл.86,ал.2 от ЗДДС.
НП е съставено въз основа на АУАН № F574556/09.10.2020 год..
В акта нарушителя е вписал, че ще направи възражение допълнително. Такова не е
депозирано и в законоустановения 3-дневен срок по чл.44,ал.3 от ЗАНН.
Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание актосъставителят М. Н. потвърждава
отразените в АУАН обстоятелства. Посочва, че в хода на проверката е установила, че
лицето е извършило авансови плащания във връзка с облагаема доставка, като авансовите
плащания са получени преди регистрацията по ДДС на лицето. През април 2020 год. лицето
вече е било регистрирано по ДДС, като тогава е осъществило процесната обрагаема
доставка, като е трябвало да начисли за нея дължимия данък, който бил в значителни
размери – над 12 000 лв.. За установеното нарушение съставила АУАН.
Съдът кредитира свидетелските показания на Н. като обективни и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.Н., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства – Резолюция за извършване на проверка
№ П-03000320096719-0РП-001/11.06.2020 год.нотариален акт № 157,том 2, рег. 2537, дело
№ 307 от 2020 год.,скица на поземлен имот № 15-143395-13.02.2020 год., писмени
обяснения, обща справка за задължено лице, справка декларация за ДДС на регистрирано
лице „ СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ” за данъчен период 4/2020, покана по чл.103 от ДОПК,
удостоверение за извършено връчване по електронен път, Протокол № П-03000320096719-
073-001/25.09.2020 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, от компетентен
орган , съгласно приложена Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Според състава на съда са неоснователни доводите на жалбоподателя за неспазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения- две години. В случая описаното нарушение е извършено през
3
м.04.2020г., открито е през м.06.2020г. приключила с издаване на Протокол № П-
03000320096719-073-001/25.09.2020 год.. АУАН е издаден на 09.10.2020г., а Наказателното
постановление на 23.02.2021 г.,при което не са изминали предвидения срок от 2 години от
извършване на нарушението до издаване на НП, което определено се отнася за извършено
данъчно нарушение.
Напълно неоснователно съдът намира и съображението изложено от жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваното НП № 562737/23.02.2021 г., поради нарушение на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават,от което описание в достатъчна степен
става ясно какво всъщност е деянието извършено от наказаното дружество и в какви точно
негови действия и бездействия то се изразява. При което и съдът намира, че обжалваното
НП съдържа всички изискуеми реквизити, не страда от пороци от формална страна и е
издадено е в законовите срокове.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование, БУЛСТАТ, седалище и адрес на
управление, представляващ .
Съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършеното от дружеството-нарушител нарушение, тъй като в съдебното производство
фактическите констатации на АУАН не се обориха, а напротив – подкрепиха се от
събраните гласни доказателства на разпитания като свидетел в хода на съдебното следствие
актосъставител.
По делото нямо спор по фактите, касаещи неиздаването от страна на търговеца на данъчен
документ, с който да начисли дължимия ДДС по доставка при прехвърляне на собствеността
на недвижимия имот.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен
ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справката - декларация по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.;
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е придобито издаден данъчния документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем.
Административно наказателната отговорност на „ СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ” ЕООД е
ангажирана за неизпълнение на задължението му по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, а именно
4
– да начисли изискуем данък, като размерът му да бъде включен при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен
период и да посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. Съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава
осемнадесета. Според разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този
закон водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите или т.нар. отчетни
регистри. В текста на чл.125, ал.1 от същия закон е предвидено задължение, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б, като според ал.3 заедно
със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 за съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по
ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят (чл.125, ал.5 от ЗДДС).
От посочените законови текстове се установява, че всяко регистрирано по ЗДДС лице има
задължение до 14-о число включително на месеца да начисли изискуем данък, като размерът
му да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения данъчен документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
В разглеждания случай санкционираното лице е получило авансово плащане по облагаема
доставка, след датата му на регистрация и по смисъла на ЗДДС се смята, че полученото
авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата на която става изискуем
данъка по доставката, т.е. ДДС върху получените авансови плащания е бил дължим на
датата на прехвърляне собствеността на недвижимия имот – 23.04.2020 год., следователно
задължението му да начисли изискуем данък, като включи размера му при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен
период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния
данъчен период.
Според състава на съда не е допуснато нарушение на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като
не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, тъй като конкретното деяние
се изразява в бездействие и представлява едно продължено нарушение. Срокът за
изпълнение на това задължение е определен в разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, а
именно - до 14 -то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят.
По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението по чл. 86 от ЗДДС е формално и признаците на състава му не включват
настъпването на определен престъпен резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай
не води до извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така,
защото за нарушение по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е начислило дължимия ДДС в законоустановения за това срок. Други
5
изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта
на самото неначисляване при изложените предпоставки наказаното лице осъществява
признаците на нарушението.
Обществената опасност на този вид нарушения се обуславя от непосредствения обект на
засягане. Това са важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане, за защитата
на които законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за
административно-наказателно преследване на нарушенията, с които те се засягат.
Действително, вмененото нарушение е първо – което е отбелязано и в обжалваното НП, но в
никакъв случай не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма, с оглед на стойността
на неначисления данък, а и конкретно извършеното не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичната за този вид нарушения, намерила отражение в
наказанията, които са предвидени за тях.
Със справка-декларация № 03003725673/23.09.2020 год. и № 03003729964/06.10.2020 год.
дружеството коригира резултата и начислява ДДС в размер на 12 060,95 лв. за м.04.2020
год..
С НП е ангажирана обективна безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
Правилно е определена приложимата санкционна норма за извършеното нарушение, като
имуществената санкция е наложена на осн. чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, която предвижда, че при
нарушение по ал. 2 и ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при
повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.. Поради това размерът на имуществената
санкция е в размер на сумата от 603,05 лева, представляваща 5 % от дължимия данък.
Предвид на горното състава на съда намира, че всички елементи на фактическия състав на
нарушението са налице и се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства,
поради което се налага извод за законосъобразност на издадения санкционен акт,
включително и по отношение на наложеното с него административно наказание. Това налага
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Предвид изхода на спора е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на по 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 562737/23.02.2021 год. на директора на Дирекция „ Контрол“ при
ТД на НАП Варна, с което на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК 148 136 947, със седалище
6
и адрес на управление гр.Варна, ***, с управител Ц.А.А. с ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл.86, ал.1,т.1,2 и 3, във вр. с чл.25,ал.8 и чл.86,ал.2 от ЗДДС, на
осн.чл.180,ал.3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 603,05 лв..
ОСЪЖДА „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК 148 136 947, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ***, с управител Ц.А.А. с ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП
Варна сумата от 80.00 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7