№ 476
гр. Плевен, 03.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201417 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 7607/02.03.2022 г. на
НАЧАЛНИК на ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА
МРЕЖА“, ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“
при АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ, на ИВ. П. ИВ., ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.53 ал.1
т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 4500 /четири хиляди и
петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за
пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3, 4 и чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН, тъй като не е конкретно посочено мястото на извършване на
нарушението и е налице неяснота относно обстоятелствата на неговото
извършване. Наред с това счита, че материалният закон е приложен
неправилно, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на чл.15 ал.3 от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства /по-надолу – „НАРЕДБАТА“/ и на легалната
дефиниция, съдържаща се в §1 т.5 от Закона за автомобилните превози, от
които извежда, че превозът е извършен от работодателя на жалбоподателя, а
не от самия ИВ. П. ИВ., в качеството му на физическо лице. Същевременно,
1
оспорва годността на използваното в хода на административнонаказателното
производство средство за измерване, както и начина на измерване, като
изразява „основателни съмнения … за достоверността на измерените
стойности“. Моли за отмяна на Наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно; от друга страна, при режим на
евентуалност, жалбоподателят изтъква, че административното наказание
глоба в размер на 4500 лева се явява прекомерно и наказващият орган не е
изложил никакви съображения по какъв начин е индивидуализирал така
наложеното административно наказание; в тази връзка се отправя искане, в
случай, че НП не бъде отменено, размера на глобата да бъде намален до
предвидения в случая законов минимум от 1000 лева.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява;
отправено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на И.И. и
упълномощения защитник, като са депозирани писмени бележки. В същите са
доразвити вече изтъкнатите по-горе съображения, включително – че в
качеството на водач, И.И. няма задължения за снабдяване с разрешително за
движение на извънгабаритно/тежко ППС, тъй като нито е негов собственик,
нито – превозвач по смисъла на ЗАвП, както и че деянието е несъставомерно
по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата; отбелязано е, че съобразно чл.11 от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. лицата, които извършват превозите, носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а в
случая това е юридическото лице „***“ ООД; отбелязано е, че щом водачът
няма задължение да се снабди с разрешително за движение на
извънгабаритно/тежко ППС, следователно не може да му бъде вменявана във
вина, липсата на издадено разрешително от този вид; счита, че нито в АУАН,
нито в НП се отбелязва конкретна стойност на максималната маса на
процесното ППС, а в случай, че то има по-голяма от максимално допустимата
маса съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., тя не е определяща
за стойностите на максимално допустимото натоварване на ос съгласно чл.7
ал.1 от НАРЕДБАТА; не на последно място изтъква, че
административнонаказващият орган не е обсъдил надлежно приложението на
чл.28 ЗАНН; пледира за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“, ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА
РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ при АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, се явява съответен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство е издадено законосъобразно и
правилно Наказателно постановление, като пледира същото да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
2
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
0008992/04.02.2022г. от страна на Б. К. П. – инспектор при ДИРЕКЦИЯ
„АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ при АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ, в присъствието на свидетеля Г. ЕМ. Б., както
и на нарушителя ИВ. П. ИВ.. Съставен е за това, че на 04.02.2022 г., в 14.40 ч.
на път І-3, км 67, на 50 метра преди разклона за гр. ***, в посока гр. ***, ИВ.
П. ИВ. управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси марка „***“, модел *** с peг. № *** и полуремарке с 3 оси с peг.
№ ***. При направено в хода на проверката измерване е констатирано,
превишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. измереното
натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 14,650 т, при
максимално допустимо натоварване 11,5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от
НАРЕДБАТА; 2. при измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,050т., при
максимално допустимо натоварване на тройната ос - 24 т., съгласно чл. 7, ал.
1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. Отбелязано е, че измерването е извършено с
техническо средство електронна везна модел *** и ролетка 1307/18/5 м/,
както и че съчлененото ППС превозва пшеница. Направен е извод, че
посоченото ППС е „извънгабаритно“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на
НАРЕДБАТА, респективно – „тежко“, по смисъла на чл. 3, т. 2 от
НАРЕДБАТА; отбелязано е, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” ЗП,
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява
само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на Раздел IV на НАРЕДБАТА, от администрацията
управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, но
водачът И. е управлявал посоченото ППС без такова разрешение, с което е
нарушил чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. При съставяне на АУАН, нарушителят не е
направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
ИВ. П. ИВ., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 4500
/четири хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.
„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
3
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.26 – 28 от АНД №615/2022г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН/. Не са налице сочените от жалбоподателя съществени нарушения
на процесуалните правила. Неоснователно се счита, че не са посочени ясно
мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване. Напротив – от изложената по-горе фактическа обстановка,
възприета както от актосъставителя, така и от административнонаказващия
орган е видно, че мястото на нарушението е път І-3, км 67, на 50 метра преди
разклона за гр. ***, като подробно са отбелязани констатираните
несъответствията между дължимите нормативните изисквания, от една страна
и установените на място натоварвания на задвижващата (втора) единична ос
на ППС, измереното разстояние между осите и сумата от натоварването на ос,
на тройната ос на полуремаркето. В този смисъл, не са допуснати сочените от
жалбоподателя, съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42
т.3, 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Също така неоснователно се изтъква, че
административнонаказващият орган не е обсъдил надлежно приложението на
чл.28 ЗАНН – напротив, обжалваното НП съдържа мотиви в тази насока
/последен абзац на л.15 от АНД №615/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, в т.ч.
– във връзка с безопасността на движението и преждевременното износване
на пътната инфраструктура, които са напълно достатъчни, за да обосноват
решението на издателя на НП, че случаят не е „маловажен“.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б. К. П.,
Г. ЕМ. Б., както и писмени доказателства /л. 20, л.23 – 25, л.40 – 44 от АНД
№615/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л.13 от делото/. Показанията на
свидетелите Б. К. П., Г. ЕМ. Б. са относително подробни, последователни,
убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се
потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка. В нейно потвърждение са и писмените доказателства по делото, в
т.ч. – Протокол за измерване на превозно средство №0000033/04.02.2022г.,
Препис на Свидетелство за регистрация част ІІ относно МПС с peг. № *** и
полуремарке с peг. № ***, Препис на кантарна бележка за износ
№17765/04.02.2022г. Впрочем, тук е мястото да бъде отбелязано, че
изразените от страна на жалбоподателя „основателни съмнения … за
достоверността на измерените стойности“ са изцяло голословни; напълно
неоснователно се оспорва редовността на извършеното от контролните
органи, измерване, тъй като видно от Препис на сертификат за съответствие
относно ролетка 1307/18/5 м/ и препис на писмени доказателства във връзка с
4
редовността на електронна везна модел *** /Заявление за проверка,
Приложение №1 към същото Заявление/, се касае за годни и технически
изправни средства за измерване, към датата на извършване на проверката.
Съдът намира за убедителни и небудещи съмнения в добросъвестността при
депозирането им, показанията на свидетелите П. И Б., поради което им отдава
вяра; кредитира и споменатите по-горе писмени доказателства. Въз основа на
тези доказателствени материали, Съдът приема изложената по-горе
фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин - и няма да я
преповтаря.
Не могат да бъдат възприети съображенията на защитата по
съществото на делото. При съобразяване на разпоредбите на чл.6 и 7 от
НАРЕДБАТА, отбелязани по-горе, от една страна и извършеното измерване,
отразено в Протокол за измерване на превозно средство
№0000033/04.02.2022г. – от друга, е видно, че действително, налице е
претоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС с 3,15 тона, както
и претоварване на тройната ос на полуремаркето /при отчитане на
разстоянието между осите 1,34м/ - с 10,05 тона. При положение, че
измерването е извършено с годни технически средства, в какъвто смисъл са
представените по делото писмени доказателства, то същото измерване е
редовно и констатираните посредством него стойности, се явяват доказани по
несъмнен начин. Видно е обаче, че жалбоподателят и неговият защитник не
представят доказателства в опровержение на същите стойности, а се
концентрират върху оспорване на качеството на ИВ. П. ИВ. като субект на
нарушението по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал.
1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Изложените доводи в тази
насока – а именно, че в качеството на водач, И.И. няма задължения за
снабдяване с разрешително за движение на извънгабаритно/тежко ППС, тъй
като нито е негов собственик, нито – превозвач по смисъла на ЗАвП и
следователно – че не може да носи отговорност по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, не могат да бъдат споделени. Неоснователно се сочат разпоредбите
на чл.11 и чл.15 ал.3 от НАРЕДБАТА, както и легалната дефиниция за
„превозвач“ §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози /“" Превозвач" е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта
на превозни средства, предназначени за тази цел.“/, като настоятелно се
прави внушението, че всъщност, отговорност по чл.53 ал.1 т.2 ЗП, в случая би
могло /и би следвало/ да понесе юридическото лице „***“ ООД, а не водачът
ИВ. П. ИВ., който нито има право, нито – задължение да се снабди с
разрешително за движение на извънгабаритно/тежко ППС. Единственият
момент в тази линия на разсъждения, развита от защитата, който може да
бъде споделен е, че действително, И. е работник в дружеството „***“ ООД,
което е собственик на процесното съчленено ППС, в която насока впрочем е
5
представен и съответен Препис на трудов договор. Тази линия на
разсъждения обаче не държи сметка, че отговорността на И. не е реализирана
в качеството му на „превозвач“ по смисъла на §1 т.5 от ДР на Закона за
автомобилните превози, нито – на собственик на състава от ППС. Неговата
отговорност е реализирана именно и само единствено като физическо лице -
водач на същия състав, което следва от направената връзка между
разпоредбите на чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата и чл. 37 ал. 1 т. 1
от НАРЕДБАТА. Според последната правна разпоредба, „Във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и
съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса
в случаите по чл. 14, ал. 3…“. Настоящият случай е именно такъв, тъй като
при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, водачът И. е
управлявал /осъществявал движение/ на съчленено ППС, което е
„извънгабаритно“ и „тежко“ по смисъла на НАРЕДБАТА /§1, т.1 от ДР на
НАРЕДБАТА, чл. 3, т. 2 от НАРЕДБАТА/, без съответно разрешително или
квитанция за платени пътни такси. С други думи, към 04.02.2022г., водачът не
просто не е носел в себе си същите документи, а такива изобщо не са били
издадени, респективно – съчлененото ППС е нямало право да се придвижва
по път І-3, км 67, на 50 метра преди разклона за гр. ***. При положение, че
водачът се е съгласил да управлява същото ППС, независимо дали е проявил
незаинтересованост във връзка с това дали ППС отговаря на законовите
изисквания или му е било известно, че то не отговаря, но все пак е предприел
управлението – следователно е извършил именно нарушението по чл.26 ал.2
т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от НАРЕДБАТА, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност – и това
нарушение се явява доказано по несъмнен начин.
В подкрепа на горните съображения на настоящата инстанция, е и
практиката на касационната инстанция, намерила отражение например в
Решение № 96 от 8.03.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 66/2022 г.,
Решение № 61 от 18.02.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 881/2021 г.,
Решение № 348 от 18.06.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 316/2021 г.,
Решение № 289 от 1.06.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 209/2020 г.,
Решение № 149 от 24.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1287/2019 г.
и други.
Ето защо Съдът намира, че нарушението по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от
Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от НАРЕДБАТА е правилно
установено и квалифицирано от актосъставителя и
6
административнонаказващия орган. Също така правилно, последният е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.53
ал.1 т.2 от Закона за пътищата, съобразно която административнонаказателна
разпоредба, „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които
извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя…“.
Нарушението не може да бъде преценено като „маловажен“ случай по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Действително, в случая се касае за липса
на вредни последици, но това е резултат единствено от обстоятелството, че
нарушението е формално по своя характер. От друга страна, да се приеме, че
при описаните по-горе две претоварвания на съчлененото ППС, управлявано
от страна на ИВ. П. ИВ., деянието представлява „…по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение … от
съответния вид“, би било напълно необосновано. Напротив - обществената
опасност на случая, дори се явява завишена, именно защото се касае за две
претоварвания на „тежко“ ППС, което при това е съчленено и не на последно
място – претоварването на тройната ос на полуремаркето е с над 10 /десет/
тона. Несъмнено, всичко това разкрива, че с деянието си, ИВ. П. ИВ. е
поставил пътната инфраструктура и безопасността на движението, под
сериозна угроза. Поради това, случаят не само не може да бъде приет за
„маловажен“, но и е наложителен по-строг санкционен подход, по
съображения както за индивидуална, така и за генерална превенция.
Същевременно обаче, прецененият от
административнонаказващия орган размер на наказанието глоба – 4500 лева,
не може да бъде споделен. Видно е, че наказанието е наложено в размер,
доближаващ се до максимума; същевременно обаче, деецът е неосъждан и не
са представени доказателства, че са му налагани предходни, влезли в сила
административни наказания, за други нарушения на ЗП. В този смисъл,
прецененият размер на административното наказание, се явява прекомерен.
Съдът намира, че за постигане целите на административното наказание
съобразно чл.12 ЗАНН, както и за да бъде същото наказание справедливо,
глобата следва да бъде определена в среден размер – 3000 лева; този размер
от една страна съответства на обществената опасност на деянието, а от друга
– държи сметка за невисоката степен на обществена опасност на дееца.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, освен в частта, касаеща
размера на наложеното административно наказание. Поради това,
Наказателното постановление следва да бъде изменено, като размерът на
административното наказание глоба бъде намален от 4500 - на 3000 лева.
Относно претендираните от страните разноски /включително от
страна на административнонаказващия орган, във връзка с производството
7
пред касационната инстанция – чл.226 ал.3 АПК/, Съдът съобрази, че е
налице доказано административно нарушение от страна на ИВ. П. ИВ., като
се налага изменение, а не отмяна на Наказателното постановление. В този
смисъл и по аргумент от чл.143 ал.1 АПК, която разпоредба предвижда
присъждане на разноски при отмяна, а не при изменение на
административния акт, Съдът намира, че разноски на жалбоподателя, не се
дължат. Такива обаче не следва да бъдат присъдени и на ответната страна на
основание чл.226 ал.3 АПК - по аргумент от чл.143 ал.3 АПК, защото с
неправилното определяне размера на административното наказание,
административнонаказващия орган е дал повод за завеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.2 вр. ал.2 т.4 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7607/02.03.2022 г. на
НАЧАЛНИК на ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА
МРЕЖА“, ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“
при АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ, с което на ИВ. П.
ИВ., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 4500 /четири хиляди
и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона
за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева –
на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. П. ИВ. и неговия
процесуален представител за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.226 ал.3 АПК, във връзка с производството
по КАНД №455/2022г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8