№ 1220
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110159555 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
27.01.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седми декември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Белослава Испиридонова, като разгледа докладваното от съдия
Красимир Сотиров гр.д. №59555 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е във връзка с постъпила жалба от В. С. Ф., чрез адв.М. Х. от САК, срещу
Решение №9491/295 от 01.03.2004г. на .........., с което е отказано възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
1
на с.Дървеница в полза на наследниците на ......, починал на 20.10.1971г. Жалбоподателя се
легитимира като наследник по закон, видно от представено удостоверение за наследници.
Твърди се, че не е бил надлежно уведомен за издаденото решение, поради което счита, че не
е започнал да тече срокът за обжалването му. Иска отмяна на обжалваното решение, респ.
прогласяването му за нищожно.
В срок е подаден отговор от органа по земеделска реституция, чрез адв.Ц. П. от САК, с
който се оспорва жалбата като недопустима, поради изтичане на законния срок за съдебно
обжалване. Излагат се съображения и по съществото на спора.
Контролиращата страна- СРП не взема отношение по делото.
Съобразно дадените указания от АССГ с Определение №6502/23.08.2022г. по адм.д.
№6942/2022г. на АССГ, XV състав, делото е с предмет довод за нищожност на обжалваното
решение, доколкото е прието, че жалбата е депозирана след законния срок за обжалване на
акта.
Жалбата е подадена от надлежно легитимиран жалбоподател, като разгледана по
същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Изискана е служебно от ОСЗ- Западна Областна дирекция „Земеделие“, Министерство
на земеделието, храните и горите, адм. преписка по повод на подаденото заявление за
възстановяване на земеделска земя №295/1992г. от наследниците на ......
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
С § 19, ал.1 от ПИД на АПК е прието, че индивидуалните административни актове по
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му
и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието,
храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по
реда на АПК.
Нищожността е налице само при тежки пороци при издаването на административен акт
до степен, че същият не поражда правни последици за адресатите си. Нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се
третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. За да е нищожен един
публичноправен акт, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави
невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният
административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не
създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от
правния мир. За да не създава привидност при констатиране на основание за нищожност,
законодателят е въвел изрични императивни разпоредби с цел задължителното й
прогласяване- по искане на жалбоподателя или служебно от съда, независимо дали е
наведено такова оплакване в жалбата, дали е изтекъл срокът за обжалване на акта и без
ограничения във времето. С чл.168, ал.1 от АПК е предвидено, че съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Ограничението да се иска
обявяването на нищожност се отнася само за хипотезата на проведен контрол за
законосъобразност с отхвърлено оспорване, съгласно чл.177, ал.3 от АПК. Основанията за
оспорване на административните актове са предвидени в чл.146 от АПК.
2
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия. Оспореното решение отговаря на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК. Същото е издадено при спазване на законоустановената форма.
При издаването му съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира, че
с посоченото изменение на ЗСПЗЗ с ДВ бр.13 от 09.02.2007г., е отменена разпоредбата на
чл.12, ал.3 от ЗСППЗ даваща възможност на заявителите при липса на писмени
доказателства заявителят да приложи към заявлението декларация с нотариално заверен
подпис, с която се декларира правото на собственост, като за неверни данни деклараторът
носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Измененията на законодателната уредба
имат действие занапред, като не се налице преходни разпоредби в случая, уреждащи
висящите производства. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че смисълът
на така извършеното изменение на нормативната уредба от законодателя е именно да се
пресече възможността за придобиване на реституционни права с клетвена декларация, като
приложими доказателства останат само посочените в разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСППЗ.
Недопустимо е да се прави обратен извод в тази насока от тълкуване на неизчерпателното
изброяване по чл.12, ал.2 от ЗСППЗ в редакцията му след ДВ бр.13 от 09.02.2007г. или от
подзаконовата нормативна уредба по приложението на закона. Последната има за цел да
допълва законовата уредба, ползваща се с по- висок ранг на нормативен акт и при
противоречие между двете примат има законът. Аргумент в тази насока е и обстоятелството,
че освен ал.3 на чл.12 със същото изменение на закона е отменена и разпоредбата на ал.5 на
чл.12 от ЗСППЗ, с която се е уреждал редът за проверка на декларацията, като в тогавашната
й редакция е гласяла, че данните в декларацията по ал.3 се проверяват на място и се
преценяват от общинската поземлена комисия или от съда с оглед на всички данни, които
съществуват за земите в землището. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в
смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Двата начина по чл.11 от ЗСПЗЗ за
установяване на правото на собственост върху земеделски земи са били уредени
алтернативно съгласно нормативната уредба, действала към онзи момент. При отмяната на
възможността при липса на доказателства по чл.11, ал.2 от ЗСППЗ да се възстановяват
реституционни права по реда на чл.11, ал.3 от ЗСППЗ с декларация, то искането на
заявителя правилно се приело от административния орган за неоснователно. Не е
съществува възможност или задължение за административния орган да дава указания на
заявителя за представяне на доказателства по реда на чл.11, ал.2 от ЗСППЗ, тъй като
производството по ал.3 е намирало приложение само при липсата на визираните ал.2
доказателства, по силата на изричната редакция на закона. С оглед на горното така
подадената жалба следва да се приеме за неоснователна.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
В случая не се претендират разноски от насрещната страна и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на с вх. №271245/18.10.2021г., подадена от В. С. Ф.,
ЕГН:**********, срещу Решение №9491/295 от 01.03.2007г. на .........., като неоснователна.
3
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София- град в 14- дневен
срок от връчването му от страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4