Мотиви по анд №
101/2016 г. по описа на ВС Пловдив
С постановление от 12.03.2016 г. ВОП - Пловдив е направила предложение
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл.316, пр.1, вр.чл.309,
ал.1, алт.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа предложението.
Обвиняемият
се признава за виновен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият *** С. постъпил на служба в БА на
08.06.2009 г. На заеманата длъжност „*** ” във военно формирование *** - *** бил назначен
със Заповед № 381/06.06.2012 г. на Командир на военно формирование *** - ***. По
време на службата си се проявявал като дисциплиниран военнослужещ. Награждаван
на пет пъти с „***“, веднъж с „Парична награда“ и веднъж с „***“. Нямал
наложени наказания.
Не е осъждан.
През инкриминирания в постановлението
период от време е действал следния подзаконов нормативен акт, уреждащ условията
за картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на
живеещите при условията на свободно договаряне:
Съгласно наредба Н-22/10 г. на
министъра на отбраната, в сила от 10.08.2010 г., картотекирането на нуждаещите
се лица-военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на
заявление –декларация по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два
екземпляра до жилищната комисия на формированието, като към него се прилагат, освен
останалите документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя
копие от договор за наем-за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище
при условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта-чл.7 от
наредбата. При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или
наемното правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок от
настъпване на съответното обстоятелство да подадат ново
заявление-декларация-чл.7 ал.4 от наредбата. Право на картотекиране имали онези
лица, които не притежават в населеното място, в което служат, собственост или
вещно право на ползване върху жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като
изискването се прилага и за населеното място, в което живеят при условията на свободно
договаряне, когато е различно от това по местослужене, не са прехвърляли
жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години
преди подаването на заявлението-декларация на други лица, освен на държавата
или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост-чл.7 от наредбата.
Самите жилищни комисии се назначават със заповед на командира на военното
формирование и изпълняват дадените им по наредбата правомощия-чл.5 от
наредбата. От жилищните комисии се изготвя предложение до Централно военно
окръжие за картотекиране на нуждаещите се, ведно с необходимите документи. От
централно военно окръжие подготвят проектосписъци на нуждаещите се от
картотекиране и го изпращат на министъра на отбраната за одобряване и обявяване
на списъка на картотекираните лица-чл.9 от наредбата. След това списъците се
връщат обратно в жилищните комисии, а министъра на отбраната издава заповед за
настаняване-чл.16 от наредбата. Съгласно чл.35 от наредбата, на онези
военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не може да се предложи
жилище и които живеят на свободно договаряне, се изплащат месечни
компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имат лицата, които
са картотекирани във втора група, ползват жилище при условията на свободно
договаряне, които жилища не са собственост на техни роднини-чл.36 наредбата, като
за изплащането на сумите се подава ежемесечно заявление-декларация до командира
на формированието по образец приложение №8, както и копие от договора за наем, като
документите за предходния месец се подават до 5-то число на следващия
месец-чл.37 от наредбата, като въз основа на така представените документи и
обявените списъци на картотекираните като нуждаещи се лица-чл.38 от наредбата, се
издавала заповед на командира на формированието за изплащането на сумите-чл.39
от наредбата.
Обвиняемият бил
запознат с този ред за картотекиране по наредбата. Тъй като живеел под наем в
гр. Стара Загора и служил във военно формирование *** - ***, същият решил да се картотекира във
военното си формирование като военнослужещ, живеещ при условията на свободно
договаряне и да получава компенсационни суми за това. Подал всички изискуеми
документи и тъй като отговарял на изискванията, бил картотекиран като
военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне, като периодично
подавал необходимите документи до жилищната комисия на военното си
формирование. За да му бъдат изплащани квартирните пари, същият, наред със
заявленията - декларации до командира на военното формирование, следвало да
подава и документи, от които да било видно, че живее под наем, а именно копие
от договора за наем. Освен тези документи, по инициатива на председателя на
жилищната комисия, от военнослужещите се изисквало да представят и документ, от
който да е видно, че са платили наемната цена на своите наемодатели. Това се
изисквало с цел по-голяма достоверност и пълнота на изискуемите документи.
През м.май 2010 г.
обвиняемият заживял на квартира в гр. Стара Загора с наемодател св.Д. Жилището
се намирало на ***. Двамата сключили договор за наем, а в жилището обвиняемият
живеел със семейството си. Дължимия месечен наем бил общо в размер на 250лв. и
редовно се плащал от обв. С.. Същите редовно заплащали и дължимите консумативи
по жилището. Предвид изискванията на жилищната комисия, заедно с ежемесечните
заявления-декларации до командира, придружени с копия и от договора за наем,
той започнал да представя и разписки за платен наем. Тези разписки обаче не
били подписвани за „наемодател“ или за “получил сумата“ от св.Д., а били
разписвани от неустановено по делото лице. Целта била с тези разписки за платен
наем да докаже извършеното плащане на наемната цена по съществуващото наемно
правоотношение. След съставянето на тези разписки за платен наем, обвиняемият
ги и ползвал, като ги депозирал ежемесечно пред жилищната комисия на военното
си формирование. Отделно от това представил и договор за наем, съгласно
изискванията на посочената по-горе наредба, от дата 01.04.2014 г., който договор
не бил подписан за наемодател от св.л, а отново от неустановено по делото лице.
По този начин, за времето от 31.01.2012 г. - 07.05.2014 г. той представил 13 квитанции
към разписки за платен наем, както следва:
1. Квитанция към разписка за наем от
01.01.2012г., прикрепена към заявление-декларация до командира на военно
формирование *** - *** от 31.01.2012г.;
2. Квитанция към разписка за наем от 01.03.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 06.03.2012 г.;
3. Квитанция към
разписка за наем от 01.06.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 06.07.2012 г.;
4. Квитанция към
разписка за наем от 01.07.2012г., прикрепена
към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 06.07.2012г.;
5. Квитанция към
разписка за наем от 01.07.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 06.07.2012г.;
6. Квитанция към
разписка за наем от 01.08.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 07.08.2012г.;
7. Квитанция към
разписка за наем от 01.09.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 25.09.2012г.;
8. Квитанция към
разписка за наем от 01.10.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 12.10.2012г.;
9. Квитанция към
разписка за наем от 27.11.2012г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 11.12.2012г.;
10. Квитанция към
разписка за наем от 01.01.2013г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 14.01.2013г.;
11. Квитанция към
разписка за наем от 01.02.2013г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 26.03.2013г.;
12. Квитанция към
разписка за наем от 01.03.2013г.,
прикрепена към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 26.03.2013г.;
13. Квитанция към разписка за
наем от 01.05.2013г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 03.06.2013г., в които квитанции
към разписки за наем подписите за „Получих сумата” не били изпълнени от
наемодателката му св. л и един брой договор за наем от 01.04.2014 г., прикрепен
към заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 07.05.2014г., в който подписът за
„Наемодател” не бил положен от наемодателката му св. Д.
Целта на представянето на
посочените документи била да докаже по този начин съществуването на наемно
правоотношение със св. л, както и да докаже изпълнението на своето финансово
задължение по това наемно правоотношение.
Предвид
горното, становището на прокуратурата е, че се касае за престъпление по чл.316,
пр.1, вр. чл.309, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Този извод на
прокуратурата се потвърждава от събраните по делото доказателства по безсъмнен
начин и изцяло се подкрепя от съда. За истинността на документа е от
значение само и единствено дали автора, посочен в документа, действително го е съставил,
т.е. законът свързва неистинността на един документ, независимо дали той е
частен или официален, единствено с произхода на документа. Затова документа ще
е неистински дори да е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е
действителния. Оттук може да бъде направен изводът, че за съзнателното ползване на неистински документ деецът ще носи
отговорност по чл.316 от НК и когато отразените факти и
обстоятелства са верни, както е в настоящия случай./в този см.ППВС 3/82г./
Наказателна
отговорност възниква и в случаите, когато лицето, от чието име изхожда
документа, предварително е дало своето съгласие за това, тъй като наказателната
отговорност за документна подправка е свързана, както посочва чл.93, т.6 от НК,
със забраната да се издават документи от чуждо име. Без значение е в случая обстоятелството, че съгласно цитираната наредба не
е било необходимо представянето на тези разписки за платен наем. Липсата на
законово изискване за тяхното представяне не е била оспорена по никакъв начин
от обвиняемия пред неговите началници по съответния ред. Същият не е положил и
усилия да се консултира, при необходимост и с адвокат, който да му разясни
правната уредба на материята и да му даде квалифицирана помощ и съвет как да
постъпи. Обвиняемият сляпо се е подчинил на изискванията, въведени само от
председателя на жилищната комисия и сам се е поставил в условията да върши
ежемесечно документно престъпление. А и е имало и други
начини за удостоверяване на извършеното плащане, включително и чрез банков
превод на сумата по сметка на наемодателя, като във формированието е можел да
представя банковия ордер за това. Друг е и въпросът, че липсва каквото и да
било логично обяснение на постъпката му да представи пред жилищната комисия и
командира си договор за наем, който не е бил подписан от наемодателката му, при
положение, че наемно правоотношение действително е съществувало между тях двамата
и не е имало пречка да се снабди с нейния подпис върху такъв договор за наем.
Деянието обвиняемият е извършил при пряк умисъл - той е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал, че на всяка от
инкриминираните разписки за наем положения подпис за получил сумата не е на
неговата наемодателка, както и че представения от него договор за наем също не
носи нейния подпис. Съзнавал е, че е положен произволен подпис вместо
наемодателя му на документ, изхождащ от името на неговия наемодател. След това
тези разписки и договор за наем съзнателно ги е употребявал, като ги е
представял пред жилищната комисия на формированието, за да удостовери по този
начин съществуването на наемното правоотношение и съответното изпълнение на
финансовото задължение по него.
При така посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице
условията по чл.78а НК. За извършеното от обвиняемия престъпление
по чл.316 пр.1 вр.с чл.309, ал.1, вр. с чл.26 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до две години, обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на р.ІV от НК, от деянието
имуществени вреди няма причинени. С оглед на това съдът намира, че обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му бъде наложено
административно наказание ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВС Пловдив, в размер на 1000 лв. за извършено от него престъпление по
чл.316, пр.1, вр.чл.309, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Определеният размер на глобата е
съобразен със семейното му положение – женен, с две деца, и двете малолетни, с
ниски доходи – съпругата му е в майчинство и получава около 400 лв., той самият
получава по около 750 лв. месечно, живеят в собствено жилище, за което са
изтеглили кредит и плащат по него месечна вноска в размер на 570 лв., както и
допълнителен кредит с месечна погасителна вноска от 200 лв., образцов боец от
състава на армията с желание да продължи да служи в редовете й, бил е на мисия
в Афганистан, по-голямото му дете, което е на 8 години – дъщеря на име Д., е
инвалид 100%, с чужда помощ, страда от тумор в дясната половина на тялото, с
извършени 3 операции в чужбина и предстояща четвърта такава в Германия. Предвид
данните за личността на обвиняемия, съдът счита, че степента на обществена
опасност на дееца е ниска с оглед много добрите характеристични данни –
награждаван 7 пъти, ходил на мисия в Афганистан, и обстоятелството, че той
признава и съзнава вината си. След съвкупна преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален
поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект върху обвиняемия.
Приложените по делото веществени
доказателства - 13 броя квитанции
към разписки за наем
- Квитанция към разписка за наем от 01.01.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
31.01.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.03.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от 06.03.2012
г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.06.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
06.07.2012 г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.07.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
06.07.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.07.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
06.07.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.08.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
07.08.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.09.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
25.09.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.10.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
12.10.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 27.11.2012г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
11.12.2012г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.01.2013г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
14.01.2013г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.02.2013г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
26.03.2013г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.03.2013г., прикрепена към заявление-декларация
до командира на военно формирование *** - *** от 26.03.2013г.;
- Квитанция към разписка за наем от 01.05.2013г., прикрепена към
заявление-декларация до командира на военно формирование *** - *** от
03.06.2013г. и
- 1 бр. договор при даване и наемане под наем
на недвижим имот от 01.04.2014 г., прикрепен към заявление-декларация до
командира на военно формирование *** - *** от 07.05.2014 г., следва да се унищожат,
като вещи без стойност, след влизане на решението в сила.
Обвиняемият С. следва да заплати в полза на
РС „Военна полиция” Пловдив направените по делото разноски в размер на 390,00
лева.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
09.05.2016 г.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :