Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр. Габрово, 24.06. 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря В.Килифарева, като разгледа гр.д. №27 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на З.А.К.,***
чрез адв. В.В.О., със съдебен адрес *** против
ЗД„Лев Инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. София, бул. „Черни връх”, № 51Д.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 22.10.2019г., около 7.30 часа на път 403, км. 3 + 900, в посока на движение с. Кормянско към с. П. Славейково, общ. Севлиево Ю.Х.В.управлявал лек автомобил марка БМВ, модел 320Д, с рег. № ЕВ **** ВА. По същото време в обратна посока на движение М.П.Г. управлявал моторен велосипед. Водача на л.а. нарушил правилата за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се велосипедист, като му били причинени множество тежки телесни увреждания, в следствие на които той починал на място. За ПТП бил съставен протокол за ПТП № 488/22.10.2019г. и било образувано ДП № 424/2019г. по описа на РУ-Севлиево и пр.пр. № 1742/2019г. по описа на ОП-Габрово.Управляваният от Ю.В. автомобил, с който било причинено ПТП, е бил застрахован при ответника по застраховка „ГО” с полица BG/22/119001632745 от 11.06.2019г. и валидна до 10.06.2020г.
Починалият при ПТП М.Г.е син на ищцата З.К.. Между двамата имало здрава емоционална връзка. Загубата на сина си, към който била силно привързана и на който разчитала за подкрепа във всяка житейска ситуация, ищцата преживяла много трудно. Получила безсъние, вегетативни явления, емоционална инконтиненция и натрапливоподобни мисли. Психичното и здраве било нарушено и тя дори към момента е на медикаментозно лечение и се наблюдавала от психиатър. Била и поставена диагноза” постравматично стресово разстройство”, вследствие от внезапната смърт на сина й. Ищцата тежко понасяла смъртта на сина си и не можела да преодолее шока от загубата му.
С молба вх. № 15738/27.11.2019г. и молба с вх. № 2944/27.02.2020г. ищцата сезирала ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но такова не и било изплатено.
Ищцата З.К. моли ответникът “Лев Инс” АД-София да бъде осъден да й заплати сумата от 200 000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на сина й М.Г.при ПТП, настъпило на 22.10.2019г. , ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Ответникът “Лев Инс” АД-София, в
писмения си отговор е оспорил иска по основание и размер . Не е оспорил, че е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” между него и собственика на
участвалия в ПТП лек автомобил. Не оспорва, че ищцата е заявила пред него
претенция за изплащане на обезщетение .Оспорил е твърдението за извършен деликт от страна на водача на лекия
автомобил.Твърди, че в исковата молба не бил описан механизма на настъпване на
ПТП, а и липсвали доказателства, които да го установят, както липсват
доказателства за етапа, на който се намира образуваното досъдебно
производство.Оспорил е причините за настъпване на ПТП посочени в исковата
молба. Направил е възражение за съпричиняване
на вредата от пострадалия, който с поведението си е допринесъл за настъпване на
инцидента.Оспорил е вида и характера на вредите. Счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно с оглед претърпените от ищцата вреди.Оспорил е и претенцията за лихви, както и претенцията
за присъждане на разноски.
Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът
намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за
основателност на иска.
От представеното удостоверение за родствени връзки № 13-26/26.02.2021г. на Община Плевен се установява, че ищцата е майка на починалият М.П.Г. и е активно легитимирана да предяви настоящия иск за присъждане на обезщетение.
От събраните
по делото и неоспорени писмени
доказателства – препис извлечение от акт за смърт от 24.10.2019г. и КП за ПТП № 488/22.10.2019г., се
установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че на 22.10.2019г.
около 07.30 часа , на път 403,км. 3+ 900, с посока на движение с. Кормянско към
П.Славейково, общ. Севлиево, е настъпило
ПТП между лек автомобил „БМВ”, модел 320Д , с д.к. № ЕВ *** ВА и велосипедиста М.Г., при
което последния е починал , че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия
автомобил „БМВ”, модел 320Д , с д.к. № ЕВ *** ВА, както и, че е изпълнена
процедурата по чл. 498 КЗ и ответникът е бил поканен доброволно да заплати на
ищцата обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на сина й М.Г..
По делото е установено от писмо рег № 34/000-395/2021г. на РУ – Севлиево, че по отношение процесното ПТП е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 във вр. с чл. 342,ал.1 НК, което към приключване на настоящото дело все още не е приключило.
Спорни между страните са въпросите, чия е вината за
настъпване на ПТП, както и размера на обезщетението.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
намира за обосновано се установява,че на 22.19.2019г., около 07.30ч. на път 403,км. 3+ 900, с посока на
движение с. Кормянско към с. П.Славейково, общ. Севлиево, е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ”,
модел 320Д , с д.к. № ЕВ *** ВА
управляван от Ю.Х.В.и движещия се в обратна посока велосипедист М.Г.. ПТП е осъществено на
прав участък от пътя, с низходящ надлъжен наклон. Към момента на удара
л.а. се е движил с 88 км.ч., а велосипеда с 25 км.ч. И двамата водачи са имали
възможност да възприемат насрещното
превозно средство на разстояние не по малко от 292 м. между тях. Л.а. към
момента на удара се е движил в зоната на средата на платното за движение, с лява страна навлязла около 0.64 м. в
насрещната пътна лента. Велосипедистът се е движил в лентата за движение на лекия
автомобил, в близост до разделителната линия, на 0.3 м от разделителната линия.
Нито един от двамата водачи, не е реагирал на възникналата пътна ситуация,
което е довело и до настъпване на челен удар между тях. Началният контакт между
превозните средства е в предната гума на моторния велосипед и предната броня на
автомобила, на разстояние от 0.8 м. на ляво от десния габарит. Цялата предна
част на автомобила: - преден капак, рамка предно стъкло, таван в зоната на люка
са деформирани във V образна форма, което определяло и механизма на ПТП. Вещото лице посочва, че
удара между двете превозни средства е можело да бъде предотвратен, ако водачите
са предприели действия за възстановяване движението в полагащите им се пътни
ленти.Удара между двете превозни средства е осъществен в лентата за движение на л.а., но в близост
до разделителната линия, като при първоначалния контакт между пътните превозни
средства, лекият автомобил е бил навлязъл с лявата си страна в насрещната пътна
лента на разстояние от 0.64 см. В заключение вещото лице от САТЕ сочи, че
сблъсък между превозните средства нямало да
настъпи , ако всеки от водачите е
управлявал превозното си средство в полагащата му се пътна лента. Освен
това посочва, че ако всеки от водачите е предприел маневра към спиране от
момента на възприемане на насрещното превозно средство, то удар между тях
нямало да бъде осъществен.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че
при ПТП велосипедиста М.Г.е получил следните увреждания:- тежка, несъвместима с
живота съчетана травма глава- гръден кош- корем и крайници, изразяваща се в: -
открито многофрагментно счупване на костите на лицевия и мозъчния череп, с разкъсване на мозъчното вещество и липсваща
част от него, тежки увреждания на меките тъкани на лицето, очите и челюстите,
множество двустранни фрактури на ребрени дъги, счупване на гръдната кост и
разместено счупване на 10-ти и 11-ти гръдни прешлени, разкъсване на гръдната
аорта с масивни кръвоизливи и контузия
на белия дроб, разкъсване на черния дроб и слезката с кръвоизливи, разкъсване в
двете слабинни гънки, дислокация на лявото крило на таза извън тялото,
разместено счупване на кръстцовата кост, множество многофрпагментни открити и
разместени счупвания на костите на горните и долните крайници.Причината за
смъртта на М.Г.е тежката, несъвместима с живота съчетана травма на главата и
тялото съпроводена с много остра кръвозагуба.Посочил е, че е налице пряка
причинна връзка между смъртта на М.Г. и настъпилото ПТП. По отношение на
механизма, вещото лице посочва, че първоначалния удар е попаднал в долната
предна част на бедрата на велосипедиста и лявото му коляно, последвало със
съприкосновение на лицевата част на главата и почти едновременно с това
съприкосновение с предната повърхност на гръдния кош и корема и предната част
на автомобила и предното стъкло.
По делото е разпитана една свидетелка – Д.Т.. Тя обяснява,
че била съседка с ищцата. Казва, че ищцата и починалият М.били близки и много
се обичали.Всички празници посрещали заедно. Като пораснал починалият М.отишъл
да живее при баща си, а ищцата заминала
да работи в чужбина, но поддържала връзка със семейството си, включително и със
сина си М..Свидетелката научила за смъртта на М.и се чула с ищцата. Последната
била много разстроена, плачела и все още не можела да понесе загубата на сина
си.
По делото са представени два листа за осъществени прегледи на ищцата З.К.,
проведени на 30.10.2019г. и на 31.10.2019г., при които е констатирано, че тя
страда от остро стресово разстройство и постравматично стресово разстройство.
Така установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й М.Г.получени при ПТП, осъществено на 22.10.2019г..
По делото е
установено, че синът на ищцата е починал
при ПТП осъществено на 22.10.2019г. осъществено от лек автомобил
„БМВ”, модел 320Д , с д.к. № ЕВ *** ВА управляван от Ю.В., за който към датата на настъпване на
произшествието има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
лекия автомобил по застрахователна полица№ ВG/22/119001632745 , валидна до 10.06.2020г., съгласно която ответникът е
пасивно легитимиран по предявеният по настоящото дело иск по чл. 432,ал.1 КЗ.
От събраните по делото доказателства за механизма на
процесното ПТП, начинът на причиняване смъртта на сина на ищцата, е доказан и
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил лек автомобил „БМВ”, модел 320Д , с д.к. № ЕВ *** ВА,
който на 22.10.2019г. при управление на л.а.
нарушил чл. 15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП задължаващи го да управлява ППС възможно най-вдясно
по платното за движение и с оглед пътната обстановка така, че в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Съгласно
приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка водача на л.а. е имал пряка
видимост към колоездача
и е могъл да спре или да измести
траекторията си на движение на дясно така, че да се избегне удара в движещия се
срещу него велосипедист. Фактически удара между двете пътни превозни средства е
настъпил около осовата линия между двете
платна за движение, но преобладаващо – с
0.64 см. в насрещната за движението на автомобила пътна лента.
От заключенията на СМЕ и САТЕ се установява, че е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М.Г.– син на ищцата.
По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно.Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
По делото , от
заключението на САТЕ се установява, че пострадалия М.Г.с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,което обосновава извод за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат, доколкото
бе установено, че е имал поведение, с
което реално е създал предпоставки за увреждането и е допринесъл създадената
реална опасност от деликвента да настъпи в действителност.Приносът на
пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са дадени с доклада по
чл. 140 ГПК/,и в случая това е сторено. От заключението на САТЕ се установи, че
удара между двете превозни средства е настъпил в средата на пътя, като автомобила е навлязъл в
лявата за него лента за движение. Същевременно
и колоездача е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил.От
заключението на САТЕ се установи, че водачът на л.а. е възприел колоездача и е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се прибере в дясно на своето платно за
движение или предприеме своевременно действия за спиране на автомобила, което не е сторил. Установено е, че колоездача
се е движил в средата на платното за
движение, като е навлязъл с около 0.30 см. в лентата за движение на лекия
автомобил, което също е нарушение на правилата залегнали в ЗДвП. Същевременно, той също е могъл да възприеме
движението на лекия автомобил на разстояние достатъчно, че ако предприеме маневра и заеме
движение в дясната част на своето платно за движение, при което съприкосновение между двете пътни
превозни средства няма да се осъществи. При тези установявания, следва да се
посочи, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание
да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се обезщетение. Тълкувана по правилата на
граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/
например в решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г.
по т. д. № 525/2008 г. и др. / и застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно
описаната по-горе фактическа обстановка установена по делото от събраните
писмени доказателства, съдът намира за установено, че пострадалия с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, т.е. установено е съпричиняване от негова страна. Това съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът определя на 40 %.
При определяне
вида и размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на сина й при процесното ПТП, съдът на осн. чл.
51 и чл. 52 от ЗЗД, взе предвид, че ищцата е майка на починалия М.Г.. Той е бил на 18 години.
Отношенията между ищцата и сина й, съобразно свидетелските показания, са били
близки, на обич и привързаност. Ищцата е понесла тежко загубата на детето си и
то в тази ранна за починалия възраст.Съобразявайки
посочените обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната
и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
увреждането, съдът прие, че следва да се определи обезщетение в размер на
200 000 лв., от които отчитайки процента съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия – 40%, следва да се присъди обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди от смъртта сина й при процесното ПТП в размер на 120 000 лв.,
до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 432,ал.1 КЗ, като
в останалата част, до размер на 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, като нейната дължимост от застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования,
считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ.
От данните по делото се установява, че ищцата е предявила застрахователната си
претенция пред застрахователя на 27.11.2019г./ л.11 от д./ и от тази дата
застрахователя дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото
по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от
застрахования.Същевременно, в конкретния случай в исковата молба се претендира
законната лихва от по-късна дата -28.02.2020г., поради което и законната лихва
следва да бъде присъдена от тази дата, съобразно претендираното . Основание за
присъждане на претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да се
изведе от правилото на чл. 497 КЗ,
във вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на
законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава.
При този изход на делото и на осн. чл. 78,ал.6 ГПК
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 4
800 лв. и 120 лв. за вещо лице, както и 5 лв. д.т. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищцата са дължими
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В
случая осъщественото по делото
процесуално представителство от адв. В.В.О. - САК е при условията на чл. 38,
ал.1,т.2 ЗА и на осн. чл. 7, ал.2т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения и се дължи адв. хонорар в размер на 3930 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. От
представените доказателства не се
установява размера на заплатения
адвокатски хонорар. Същевременно по делото са налице доказателства, че
ответникът е заплатил разноски за вещо
лице в размер на 500лв. Съразмерно отхвърлената част от иска, му се дължат
разноски в размер на 300 лв., които ответницата следва да бъде осъдена да
заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД ЗД„Лев Инс”
АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление г. София, бул. „Черни връх”, № 51Д. да заплати на З.А.К.,***, представлявана от адв. В.В.О., със съдебен адрес ***, сумата от 120 000 лв./сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 22.10.2019г.,
около 7.30 часа на път 403, км. 3 + 900, в посока на движение с. Кормянско към
с. П. Славейково, общ. Севлиево , при което е причинена смъртта на М.П.Г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.02.2020г.
и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над
присъдената сума от 120 000 лева до пълния му предявен размер от 200 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ЗД„Лев
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление г. София, бул.
„Черни връх”, № 51Д
да заплати на адв. В.В.О., със съдебен адрес *** сумата
от 3930 лв./ три хиляди деветстотин и
тридесет лева/, адвокатски хонорар за защита на ищцата З.А.К. при условията на
чл. 38,ал.1,т.2 ЗАадв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК З.А.К.,*** , представлявана
от адв. В.В.О., със съдебен адрес *** да
заплати на ЗД„Лев Инс” АД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление
г. София, бул. „Черни връх”, № 51Д сумата от
300 лв./триста лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Лев
Инс” АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление г. София, бул. „Черни връх”, № 51Д. да заплати на
Габровски окръжен съд сумата от 4 920 лв./ четири хиляди деветстотин и двадесет лева
/ държавна такса , и 5 лв./ пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: