№ 245
гр. В., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. ИВ. ИВ. против Наказателно Постановление № 21-0819-
004319/ 18.10.2021г. на Началник на група към ОД-МВР –В. с-р ПП -В., с
което му е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че постановлението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска цялостната му
отмяна.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който оспорва фактите
изложени в НП и моли то да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, депозирани
са писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 14.09.2021г. около 01.39ч. възз. И. управлявал л.а. „Опел” с ДК
№ В4480НР, като се движел в гр.В., по ул.“Д.“ към кръговото кръстовище с
1
бул.”Левски”. По същото време на този пътен участък, се намирали
полицейски служители между които и актосъставителят С.. Те спрели възз. И.
за проверка, в хода на която въззивникът бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „ Алкотест дрегер 7510 ” с № ARNА 0167,
които отчел 0,86 промила концентрация на алкохол. Извършената проба
била с номер 05177. На въззивника бил издаден и талон за медицинско
изследване на кръвта, според който той следвало да се яви до 45 минути в
МБАЛ „Св.Анна”-В..
Поради извършеното от въз. И. нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП -
управление на МПС след употреба на алкохол, срещу него бил съставен
АУАН за установяване на административно нарушение. При личното
предявяване на акта, възражения не са направени, но такива са депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възраженията са били разгледани от АНО, но не
били приети.
Издаденият талон за медицинско изследване с номер 08567 от
14.09.2021г. бил издаден в 2.00 часа и връчен в същият час на въззивника.
Въз.И. се явил в МБАЛ „Света Анна“ в 2.51 часа, 6 минути след указания в
талона час.
Въз основа на съставения акт и след като били взети предвид
показанията на техническото средство, против въз. И. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло
възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация
на нарушенията- по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, за които на въззивника били
наложени съответните наказания.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника сектор ПП при ОД-МВР - В., съгласно заповед № I- 81213/2018г.
на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Нарушенията, вменени във вина на въз. И. са конкретизирани в степен,
позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на въззивника.
Съобразно Наредба № 30/01 законът е въвел задължително предписание
за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за
изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в
случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да
получи: талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното
лечебно заведение да даде кръв за изследване в указаното време или при
отказ да даде кръв за изследване. На въззивника е бил издаден талон за
медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното
установяване на тази концентрация в кръвта му. Той е не е явил в указания
часови диапазон за изследване. Наредбата указва два начина за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта. Наредба № 30/01 е предвидила
използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта,
като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата,
съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да
даде кръв за изследване, или при закъснението му за това меродавно е
показанието на техническото средство, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в
хипотезите на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и
не се извлича по метода на презюмирането. В този случаи правилно АНО се е
позовал на резултата. Този извод извеждам, защото законът е въвел
3
задължително предписание за дефинитивно възприемане на показанията на
техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго
упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания
водач на МПС да получи: талон за медицинско изследване; при неявяването
му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване в указаното
време или при отказ да даде кръв за изследване. На въззивника е бил издаден
талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното
установяване на тази концентрация в кръвта му. Той не се е явил за даване на
кръвна проба в указания период от 45 минути след издаване на талона за
медицинско изследване, поради което сам се е поставил в невъзможност за
определянето й по най-достоверен начин и поради това не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Наредбата указва два
начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Била е
дадена възможност от органите на полицията да бъде приложена и втората
хипотеза – чрез кръвно изследване да се определи конц. на алкохол в кръвта,
но то не е извършено в указания часови срок. Наредба № 30/01 е предвидила
използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта,
като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата,
съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да
даде кръв за изследване, или при закъснението му за това меродавно е
показанието на техническото средство, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В този случаи правилно АНО се е позовал на резултатите от
техническото средство, а не на протокола от химическата експертиза.
С оглед установяване на точния час на явяване на въззивника в
болничното заведение и часа на вземане на кръвна проба, съда изиска
информация за това от МБАЛ“Света Анна“ В.. В поученият отговор е
посочено изрично, че часа на влизане в Спешен център на въз.И. е часа на
вземане на кръвната проба.
Въз основа на съставения акт АНО издал процесното НП. В същото
приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДП и на
основание чл. 174, ал.1 т.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер
на 1000лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 12
месеца.
4
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за
което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна отговорност,
посочени са дата и място на извършване, както и нарушената законова норма.
В случая фактите описани в акта не водят до каквото и да било
съмнение по отношение на това за какво точно деяние е ангажирана
отговорността на въззивника и коя норма е нарушил – управлявал МПС след
употреба на алкохол. Няма и каквото и да било съмнение във волята на АНО,
а и от съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно е разбрал за
какво е наказан.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на
производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Жалбоподателят е депозирал писмено
възражение срещу АУАН в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, по което се е
произнесъл на АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не са ангажирани
доказателства за оспорване на фактическата обстановка, не са наведени нови
факти.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на
ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.
В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се
установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за
проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо
средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 0,86
промила.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с
5
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на
въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в
размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като и двете наказания са към максималният размер.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и
санкционната норма- чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е
предвидена санкция за водач на МПС, който управлява с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а
именно – въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 0,86
промила. Предвидените в тази законова норма наказания са „лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и
„глоба” от 1000. Наказващият орган е наложил и двете наказания в размера
предвиден в закона.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на административнонаказващия орган. Налага се изводът, че в
случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Спорният елемент в настоящият казус е дали следва да се приеме
резултата от химическото изследване на кръвта на въз. И. или резултатите от
"Дрегера" с оглед направената в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП диференциация на
предвидените наказания за управление на МПС след употреба на алкохол. От
приложените по преписката писмени доказателства, а именно - от талона за
кръвна проба, се установява, че е бил издаден в 02,00 ч. и на въззивника е бил
определен срок от 45 минути за явяване в болничното заведение т.е. до
02.45часа. В представения Журнал за прием на пациенти в спешен център
заведено под № 5186 изрично е отразено, че въз. И. се е явил в МБАЛ "Св.
Анна"-В. на 14.09.2021 г. в 02.51 часа и е дал кръвна проба. При нейното
изследване се е установило, че концентрацията на алкохол в кръвта и е била
0, 45 промила. Установено е, че часа посочен в журнала и в химическата
експертиза е часа на явяване на лицето в спешен център. След анализ на тези
6
писмени доказателства и относимите законови разпоредби, съдът намира, че
правилно наказващият орган е взел предвид резултатите от "Дрегера". В чл. 1,
ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г., действала към момента на извършване на
нарушението, е предвидено, че употребата на алкохол се установява чрез
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. Нормата на чл. 6 от наредбата предвижда, че в
случай на отказ на водача на МПС да получи талон за медицинско
изследване, при неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа
на показанията на техническото средство. В този смисъл, след като въз. И. се
е явил със закъснение в болничното заведение, то правилно наказващият
орган не е възприел резултата от химическото изследване на кръвта.
Цитираната вече наредба предвижда именно реда, по който се установява
употребата на алкохол и след като той е нарушен от страна на въз. И., то не
би могло това обстоятелство да се отчита в негова полза. След като е
преценил и е дал кръвна проба, но със закъснение, то правилно наказващият
орган е приел показанията на техническото средство. Противно на твърдяното
въззивната страна, продължителността на закъснението за даване на кръвната
проба е без значение за приложимостта на фикцията по чл. 15, ал. 6 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Според императивната разпоредба на чл.
15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /в относимата към разглеждания
казус редакция на нормата – Обн. – ДВ, бр. 61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017
г. /, вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в
талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба
урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в
посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините
за забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се
налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в
талона за медицинско изследване срок следва да е по обективни причини,
които трябва да бъдат отразени от медицинския специалист в съставения
протокол, отразяващ резултатите от извършеното изследване. В случая
подобно отразяване не е направено като от събраните по делото доказателства
не се установяват такива обективни причини. Напротив, от събраните в хода
на въззивното производство писмени и гласни доказателства се установява,
7
че на водача И. е даден максимално предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т.
2, предложение първо от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за
явяване в мястото за извършване на изследването.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-
004319/18.10.2021г. на Началник на група към ОД-МВР –В. с-р ПП-В., с
което на М. ИВ. ИВ. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8