Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………..…/……………….…, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2743 по
описа за 2018год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.“ ООД ЕИК *********, подадена
чрез представляващата Спаска Любомирова Борисова ЕГН **********, против НП № 03-007355 от 22.02.2017год. на Директора на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 250лв. на
основание чл.415в, ал.1 от КТ за нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процес.
правила. Сочи, че никъде в НП не била посочена разпоредба която да предвижда
наказание за нарушаване нормата на 11, ал.5 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, твърди, че Г.Д. изобщо
не е била допусната до работа, а се запознавала с естеството на работата която
щяла да работи от следващия ден, както и че наложеното наказание било
прекомерно – близо до горната граница. Моли НП да бъде отменено изцяло. В
условията на алтернативност моли да бъде намален
размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В
съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите изложени в НП, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати
нарушения на процес. правила – с АУАН било повдигнато обвинение за едно деяние,
а с НП била наложена санкция за друго, така и за нарушение на материалния закон
като сочи, че посочените като нарушени в НП норми не осъществяват състав на
нарушение защото за тяхното нарушаване не е предвидено наказание.
За
въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 31.01.2017год.
св.Д. и нейна колежка и двете инспекторки в Д „ИТ“ Варна, извършили проверка в
заведение за бързо хранене „Готварница“ находящо се в
гр.Варна, ул. „Опълченска“ №2 и стопанисвано от въззивното дружество. В хода на
проверката проверяващите установили в кухненския блок на обекта да работи св. Г.С.,
както и други работници. На св. С. била предоставена за попълване декларация по
чл. 402 от КТ в която свидетелката вписала, че работи при въззивника от
31.01.2017год., като работник кухня в обект „Гостилница“ на ул. „Опълченска“.
По време на проверката проверяващите проверили и книгата за начален инструктаж
и установили, че името на св. С. не фигурира в нея. Още в тяхното присъствие
начален инструктаж на св. С. бил вписан в книгата.
Констатациите
от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1703797/16.02.2017год..
На
същата дата (16.02.2017год.) едната от проверяващите - К.А. съставила срещу въззивното
дружество като работодател АУАН за това, че не е документирало провеждането на начален
инструктаж на Г.Д.С. на длъжност „мияч съдове- ръчно“ в деня на постъпването на
работа. Приела, че е нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр.
чл. 12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, както и че нарушението е извършено на
31.01.2017год., към който момент било констатирано, че лицето престира труд в
полза на работодателя. Като място на извършване на нарушението в акта било
посочено – обект „Готварница“ в гр.Варна, ул. „Опълченска“ №2.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата
въззивното дружество Спаска Любомирова Борисова.
На 22.02.2017год., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление. В
него АНО приел, че въззивното дружество като работодател било допуснало до
работа лицето Г.С. в обект „Готварница“ находяща се **** преди да е
документирал начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в книга за
инструктаж (Приложение 1), приел е, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 от
Наредба № РД-07-2 както и че нарушението е маловажно и на основание чл.415в,
ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 250лв.
Като
свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М.Д. ***) и Г.С. –
лицето вписано в обст. част на НП. В показанията си
пред съда св. Д. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Същата заявява, че по време на
проверката в обекта е била заварена да работи св. С. като в последствие при
проверка на книгата за инструктажа било установено, че нямало документиран
начален инструктаж за същата. Заявява, че по време на проверката е присъствала
управителката на фирмата работодател, както и че документиране на инструктаж е
било направено след като книгата е била проверена.
В
показанията си пред съда св. С. потвърждава, че е работила в обекта на
въззивното дружество към момента на проверката, както и че именно тя е
попълнила декларацията по чл. 402 от КТ приложена към АНП.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени заповед за компетентност на
наказващия орган, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от св. С., призовка на
основание чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка №
ПР1703797/16.02.2017год. и идентификационна карта.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представени от
страна на въззивника НП№ 03-007353/22.02.2017год., АУАН №
03-007353/16.02.2017год., служебна бележка №22/01.02.2017год. за проведен
инструктаж на св. С., препис от книга за начален инструктаж.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, които се кредитират от съда
изцяло и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процес. правила, а именно:
На първо място с АУАН на въззивника е повдигнато фактическо
обвинение за едно деяние (за това че не бил
документирал провеждането на начален инструктаж на Г.С.), а с НП е наложена санкция за друго
деяние – за това, че бил допуснал до
работа Г.С. преди да е документирал начален инструктаж. На практика с НП на въззивника е
наложена санкция за деяние за което не му е било повдигнато обвинение с акта,
което представлява абсолютно съществено нарушение на процес. правила, тъй като
води до грубо нарушаване правото на защита.
На следващо място налице е пълна неяснота във волята на АНО
за какво нарушение налага санкцията като тази неяснота е резултат от пълното
несъответствие между фактите описани в обст. част на
НП (допуснал до работа преди да е документиран инструктаж) и посочените като
нарушени норми на чл. 11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от
Наредба № РД 07-2 в чиито диспозиции не се съдържа забрана за допускане до
работа на лице за което не е документиран инструктаж. Такава забрана не
фигурира и в санкционната норма на чл.415в от КТ, а съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само м случаите предвидени в
съответния закон или указ. В края на краищата за какво деяние (съответно
нарушение) е наказал АНО въззивника за това, че е допуснал до работа лице за
което не е документирал инструктаж или за това, че не е документирал инструктаж
може само да се гадае. Следва да се отбележи и това, че както в акта, така и в
НП като дата на нарушение е посочена датата на която лицето било заварено да
работи в обекта (такива аргументи досежно датата на нарушението са изложени в
коментираните по-горе актове). Доколкото обаче в акта е посочено, че
въззивникът не бил документирал начален инструктаж тези аргументи досежно
определяне датата на нарушението са неотносими или
най-малкото недостатъчни защото началният инструктаж по силата на чл. 12, ал.2
от наредбата се провежда в деня на постъпване на работа, а нито в акта нито в
НП се съдържат факти кога св.С. е постъпила на работа.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес.
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на
процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинено (за какво нарушение е наказано), при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение.
В случая неяснотата във волята на АНО досежно това за какво
деяние налага санкцията възпрепятства и съда да изрази становището си по
същество.
Доколкото обаче с АУАН на въззивника е повдигнато обвинение
за нарушаване нормата на чл.11, ал.5, вр. чл. 12, ал.1 от наредба № РД 07-2 та и фактите
отразени в обст. част на акта съответстват на тази
разпоредба (не бил документирал начален инструктаж на Г.С.) съдът след преценка
на събраните по делото доказателства счете, че такова нарушение не е било
извършено от въззивника по следните съображения:
По делото няма спор, а и по категоричен начин от всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че към
31.01.2017год. въззивното дружество е имало качеството на работодател по
отношение на св. С.. В горната насока са и показанията на самата С., която пред
съда потвърждава, че е работила за въззивника към момента на извършената
проверка на място в обекта (а не се е запознавала с работата както се твърди в
жалбата) като видно от попълнената от нея тогава на място в обекта декларация
по чл. 402 от КТ това е бил и първият и работен ден. Безспорно горното е
налагало провеждане на начален инструктаж на С. преди постъпването й на работа
съобразно чл. 12, ал.1 и 2 от наредбата и съответно неговото документиране
съобразно чл. 11, ал.5 от същата наредба. Няма спор, а и по категоричен начин
от приложените към делото инструктажна книга представена от въззивника и
показанията на св. Д. се установява, че към момента на проверката на място в
обекта на 31.01.2017год. в нея името на С.
като лице което е било инструктирано (лице на което е бил проведен
начален инструктаж) липсва.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно контролния
орган е определил субекта на адм. нарушение по
следните съображения:
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според
ал. 2 на същата правна норма
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при
условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице,
което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя,
а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В
горната насока е и константната практика на АС
Варна – решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.,
Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по
КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год. и др.
Въззивното дружество като
работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай че изобщо не е определило лице да
провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
На следващо място според
настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е
ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка
следва да се отбележи, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 415в, ал.1
от КТ сама по себе си не представлява състав на адм.
нарушение. Тя съдържа в себе си само санкция за маловажно нарушение, и може да намери приложение само
във връзка с друга норма представляваща състав на нарушение. В случая, с оглед
посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-2 за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на ЗБУТ, и фактите описани в НП – „допуснал до
работа … преди да е документирал … „ фактите биха могли да се обсъждат като
относими към хипотезата на чл. 413, ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията
си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането
на инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено -
работникът е бил запознат с всички особености и опасности във връзка с
работата, която изпълнява. Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще
има ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче такова обвинение не е
повдигнато и не за това е наказан въззивника. Следва да бъде отбелязано и това,
че задължението за документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил
проведен, поради което и липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния
удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава
само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. В случай факта на
непроведен инструктаж се доказва и от представените от страна на въззивника
писмени доказателства, а именно служебна бележка №22/01.02.2017год., видно от
която начален инструктаж на св. С. е бил проведен на 01.02.2017год.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-007355 от 22.02.2017 год. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „М.“
ООД ЕИК *********, на основание чл.415в, ал.2 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: