РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. ХАСКОВО, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. А. Г.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500683 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „Теленор България“ ЕАД Решение №
260150/27.09.2021 година, постановено по гр.д. № 1433/2020 година, РС
Димитровград в частта, в която е отхвърлил предявения от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д. Т. Н., иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 170,42 лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги,както следва 108,56лв.за мобилен телефон **** за периода
25.08.2018г. до 24.1.2018г. и 61.86лв. за мобилни номера **** и **********
за периода 18.09.2018г. до 17.11.2018г, за която сума е издадена Заповед №
457/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №1002/2020 г. по описа на PC Димитровград.
Във въззивната жалба на „Теленор България“ЕАД се
заявяват оплаквания за необоснованост,неправилност и
незаконосъобразност.Извода на районния съд,че ищецът не е провел пълно и
главно доказване е неправилен и не кореспондира с доказателствата. С тези
1
и останали доводи, изложени в жалбата, се прави искане за отмяна на
обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и присъждане на
направените в двете инстанции деловодни разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна.
Разгледана по същество – жалбата се явява основателна. При проверка
допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Димитровград е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „Теленор България“ЕАД, че Д. Т. Н. дължи
сумата от 170,42 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги,както следва 108,56лв.за мобилен телефон
**** за периода 25.08.2018г. до 24.1.2018г. и 61.86лв. за мобилни номера
**** и ********** за периода 18.09.2018г. до 17.11.2018г, както и 211,08лв.
лизингови вноски за която сума е издадена Заповед № 457/04.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1002/2020 г.
по описа на PC Димитровград.
Не е спорно по делото и се установява от представени и
приети като доказателство по делото договори за мобилни услуги, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което операторът-ищец е предоставил на абоната-ответницата два броя сим-
карти, респективно два телефонни номера. Съгласно договорите, операторът
е поел задължението да доставя на абоната мобилни услуги, а абонатът - да
заплаща цената на тези услуги под формата на съответни месечни
абонаментни такси и вноски, в срока на действие на договора, съобразно
тарифните планове и ценовите условия, уговорени от страните при
сключването на договора. В договора, още, са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойка. Съобразно постигнатото споразумение, абонатът има
задължението да заплаща цената за предоставените му услуги.Издадени са
три броя фактури,по които се дължи плащане.
За да отхвърли иска за дължимостта на незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,както следва
108,56лв.за мобилен телефон ***** за периода 25.08.2018г. до 24.1.2018г. и
61.86лв. за мобилни номера ***** и ********** за периода 18.09.2018г. до
17.11.2018г. първоинстанционният съд е приел че жалбоподателят не е
доказал претенцията,въпреки позоваването на фактури,в които според съда
са отразени суми,които се различават от твърдяните в заявлението по чл.410
2
от ГПК.
Спорният момент се концентрира върху дължимостта на заявените
от страна на ищеца месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги.Обстоятелството, дали въззиваемата е ползвала или не мобилните
услуги, при положение че е разполагала с годни за употреба Сим-карти в
случая е без значение. В договора за мобилни услуги е уговорено
предоставяне на такива срещу задължение за заплащане на ежемесечна
абонаментна такса.Факт е ,че въззиваемата е извършвала плащания ,което е
удостоверено от издадените и приложени по делото фактури,след което е
преустановила плащане след 25.08.2018г. и съответно 18.09.2018г.,което е
обусловило и правния интерес от водене на иска.Не без значение е и факта,че
представените фактури не са оспорени. Единственото оспорване от страна на
назначения особен представител касае обстоятелството,че фактурите не са
получени.казаното обуславя извод,че следва да бъде зачетена
доказателствената им стойност,поради което иска се явява основателен и
доказан в размера претендиран от „Теленор България“ЕАД, а именно
108,56лв.за мобилен телефон **** за периода 25.08.2018г. до 24.1.2018г. и
61.86лв. за мобилни номера ***** и ********** за периода 18.09.2018г. до
17.11.2018г.
Изложеното налага ревизиране на атакуваното решение,в частта на
неговото обжалване,поради което следва да бъде отменено и постановено
друго, с което се уважи иска в посочения размер. Решението касаещо
дължимост на лизингови вноски е влязло в законна сила,поради
необжалването му.
С оглед изхода за спора, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло в частта на разноските и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което присъди в полза на „Теленор България“ЕАД
направените от него разноски в размер общо на 865 лева, от които 205 лева
– разноски, направени по ч.гр.д. № 1002 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, включващи 25 лева ДТ и 180 адвокатско възнаграждение; 455
лева – разноски, направени пред първоинстанционния съд, включващи 75 лева
– ДТ, 180 лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева – възнаграждение за
особен представител; и 205 лева – разноски, направени пред въззивния съд,
включващи 25 – ДТ, 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение № 260150/27.09.2021 година, постановено по
гр.д. № 1433/2020 година по описа на Районен съд Димитровград в частта, в
която е отхвърлен предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, срещу Д. Т. Н., иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че дължи на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 170,42 лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,както следва
108,56лв.за мобилен телефон ***** за периода 25.08.2018г. до 24.1.2018г. и
61.86лв. за мобилни номера **** и ********** за периода 18.09.2018г. до
17.11.2018г, за която сума е издадена Заповед № 457/04.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1002/2020 г.
по описа на PC Димитровград и изцяло в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в
размер на размер на 170,42 лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги дължимо по договор
сключен между „Теленор България“ЕАД и Д. Т. Н. от 01.06.2015г.,както
следва 108,56лв.за мобилен телефон ***** за периода 25.08.2018г. до
24.1.2018г. и 61.86лв. за мобилни номера ***** и ********** за периода
18.09.2018г. до 17.11.2018г, за която сума е издадена Заповед №
457/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №1002/2020 г. по описа на PC Димитровград ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2020г. год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Н. ЕГН***** от **** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 разноски по делото в
размер на общо на 865 лева, от които 205 лева – разноски, направени по ч.г.д.
№ 1002 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград,; 455 лева –
разноски, направени пред първоинстанционния съд и 205 лева – разноски,
направени пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5