Присъда по дело №1172/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 173 от 22.11.2024 год. по НОХД № 1172/2024 год. на СлРС
изготвени на 02.12.2024 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Ц. Г. за
извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът пледира, че с оглед приобщените
доказателства по делото се установява, че подс. И. Г. е реабилитиран по право и в този
смисъл счита, че осъщественото от него деяние следва да бъде преквалифицирано по
основания състав на престъплението кражба, а именно по чл. 194, ал. 1 от НК. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно
„Пробация”, изразяваща се в първите две задължителни пробационни мерки за срок от
три месеца и с периодичност два пъти седмично.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият И. Г. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му
бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.
Адв. П. Т. от АК – Сливен – служебен защитник на подсъдимия И. Г., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт, изразява съгласието си делото да се
гледа по реда на глава 27 от НПК и се присъединява към казаното от представителя на
РП – Сливен по отношение на преквалифициране на деянието и същото да бъде по чл.
194, ал. 1 от НК. Моли съда да определи на подс. И. Г. наказание „Пробация”,
изразяваща се в първите две задължителни пробационни мерки за срок от три месеца
и с периодичност два пъти седмично.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Ц. Г. е с основно образование, неженен, не работи, неосъждан
(реабилитиран по право).
На 15.01.2024 год., около обяд, свид. И. Х. отишъл до дома на подс. И. Г. за да
го помоли да го съпроводи до пощата и до банката в гр. Т., за да се снабди с документ,
в който да бъде посочен IBAN номера на сметката му, по която да му бъде преведено
обезщетение за смъртта на сина му. Последният се съгласил, тъй като свид. И. Х. бил
стар и трудно подвижен (ходел с един бастун), и нямал автомобил. Подсъдимият се
обадил на едно момче от ромската махала на гр. Т., което се казвало „Е.“ и имало лек
автомобил марка и модел „Сеат Ибиза“. Помолил го да ги закара заедно със свид. И.
Х. до центъра на гр. Т. и той се съгласил. След това свид. И. Х. си тръгнал, а малко по-
късно, около 14,00 часа подс. И. Г. и „Е.“ отишли до дома му. „Е.“ останал в
автомобила си, а подс. Г. влязъл в двора на имота на свид. И. Х., за да го извика да
тръгват за центъра на града. Тогава го видял в остъклението да бърка някаква храна за
прасетата, а след това да влиза в стаята да си вземе документите. Тогава подс. И. Г.
1

влязъл след него и застанал до отворената врата на стаята му. Казал на свид. И. Х., че
за издаването на такъв документ ще му трябват пари – около 90,00 – 100,00 лева.
Последният бръкнал под възглавницата на дивана си и оттам извадил парите, които
щели да му бъдат нужни. В този момент подс. И. Г. видял, че свид. И. Х. си държи
парите под възглавницата на дивана. След това двамата излезли и свид. И. Х. заключил
след себе си вратата на остъклението на къщата си. След това се качили в автомобила
на „Е.“, тръгнали и отишли до банката, а „Е.“ ги изчакал отвън до колата си. След като
свид. И. Х. се сдобил с нужния документ, всички заедно потеглили към ромската
махала на гр. Т.. „Е.“ първо спрял пред дома на свид. И. Х. и той слязъл. Продължили
по пътя си, като „Е.“ оставил и подс. И. Г. пред дома му. След около половин час подс.
И. Г. решил да се върне до къщата на свид. И. Х.. Отишъл до имота на свид. И. Х.,
извикал му няколко пъти и разбрал, че нямало никой, защото той не се показал. Видял,
че къщата е отворена и се „притеснил“ да не би да е станало нещо със свид. И. Х.,
понеже все пак бил стар човек. Подс. И. Г. влязъл вътре в къщата през вратата на
остъклението, която била отворена и забелязал, че свид. И. Х. го нямало. Тогава решил
да вземе някой лев от него, без той да знае, понеже не работел никъде и нямал пари за
прехрана. Отишъл до дивана, откъдето видял, че свид. И. Х. си взема пари. Бръкнал
под възглавницата и извадил изпод нея найлонова торбичка, в която бил портфейлът
му. След като го отворил, установил че вътре в него имало пари. Преброил ги и
разбрал, че са 800,00 лева (банкноти с номинал по 50 лева). В първия момент решил да
вземе само част от тях, за да не разбере свид. И. Х., че някой е крал от парите му, но
вместо това взел всичките пари. Върнал портфейла обратно в найлоновата торбичка, а
нея прибрал под възглавницата на дивана и излязъл от къщата без никой да го види. С
откраднатите пари подс. И. Г. си върнал заемите. На 16.01.2024 год. до дома му
отишли служители при РУ – Т. и го попитали за липсващите пари, и тогава разбрал, че
свид. И. Х. е подал жалба в полицията.
Първоначално излъгал служителите, че нямал представа кой е откраднал парите
на свид. И. Х., но две седмици по-късно полицаите го потърсили отново и тогава си
признал, че противозаконно е присвоил сумата от 800,00 лева.
След като кражбата била разкрита, с протокол от 02.02.2024 год. подс. И. Г.
предал доброволно сумата от 20,00 лева, която с разписка от 05.02.2024 год. била
върната на свид. И. Х..
С разписка от 22.11.2024 год. подс. И. Г. предал доброволно сумата от 780,00
лева на свид. И. Х. (л. 42 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от изпълнително дело № 370/2018
год. по описа на СИС при СлРС се установява, че същото било образувано по повод
издаден изпълнителен лист от РС – Трявна за принудително събиране на наложено
наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева по НОХД № 5/2018 год. по описа на РС –
Трявна. От изпълнителното дело се установява, че на 30.03.2018 год. била връчена
покана за доброволно изпълнение, а на 22.07.2024 с Постановление на ДСИ при СлРС
изпълнителното дело било прекратено, тъй като бил изтекъл двугодишния
преклузивен срок (л. 31 – 41 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
2

производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да
не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. Ц. Г. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 194,
ал. 1 от НК, тъй като на 15.01.2024 год. в гр. Т., общ. Т., обл. Сливен, отнел чужди
движими вещи – сумата от 800,00 лева, от владението на собственика й И. К. Х. от
с.гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на съдебното следствие обаче, не се събраха доказателства, че деянието
подсъдимият е извършил в немаловажни случаи при условията на повторност.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на подс. И. Г. по
НОХД № 5/2018 год. по описа на РС – Трявна било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 150,00 лева, както и че за събирането й бил издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело № 370/2018 год. по описа на СИС при СлРС.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 год. по н.д. № 2/2017
год. на ОСНК, реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато
за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното
изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от
НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК, както и че в тези случаи през времето от
образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не
тече. В обстоятелствената част на въпрос № 4 от Тълкувателното решение е посочено,
че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и
обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство; както и
че по този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на
мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на
възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на
глобата се дължи на бездействието им. Посочено е, че образуването на изпълнително
производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от
осъществяването му започва да тече нов 2 годишен срок, като ако в този срок не се
предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В ТР е посочено, че в
процесуален аспект, за да преценят дали възможността за изпълнение на наказанието
глоба е погасена поради изтекла давност, съдилищата следва да съберат доказателства
за развитието на изпълнителното производство – дали не е приключило и кога е
осъществено последното действие по изпълнението.
С оглед гореизложеното и видно от изпълнително дело № 370/2018 год. по
описа на СИС при СлРС след получаване на поканата за доброволно изпълнение на
30.03.2018 год. са минали повече от две години, през които не са били предприети
никакви изпълнителни действия, т.е. след изтичане на 2-годишния срок за изпълнение
на това наказание, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от
30.03.2018 год., така наложеното наказание „Глоба” е станало неизпълнимо по
принудителен ред. Съгласно ТР от тази дата - 30.03.2020 год. започва да тече
едногодишния срок за реабилитация по реда на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, който изтича
на 30.03.2021 год., като в този срок подс. И. Г. не е извършил друго престъпление от
общ характер. Реабилитацията по чл. 86 от НК настъпва автоматично, когато са налице
3

предвидените за това условия и не е необходимо същата да бъде постановена по
съдебен ред с нарочен съдебен акт, тъй като тя е факт не по силата на съдебно
решение, а по силата на закона. Следователно по отношение на осъждането му по
НОХД № 5/2018 год. по описа на РС – Трявна подс. И. Г. е реабилитиран по право.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че съгласно т.II.2. от
Постановление № 2 от 27-29.04.1970 год. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Постановление № 6 от 12.04.1983 год. и Постановление № 7 от 26.07.1987 год.
повторно извършена кражба или измама на обществено или лично имущество по чл.
195, ал. 1, т. 7 и чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, както и по препращащите към тях чл. 252 и
262 от НК има, когато те са немаловажни и виновният е осъждан за кражба или
измама на обществено или лично имущество в немаловажен случай с влязла в сила
присъда. В настоящия случай спрямо подс. И. Г. е имало влязла в сила само една
присъда по НОХД № 5/2018 год. по описа на РС – Трявна и то за престъпление по чл.
194, ал. 3 от НК, т.е. за маловажен случай на кражба.
Ето защо, съдът призна подс. И. Г. за невиновен по първоначално повдигнатото
му обвинение за извършено деяние в немаловажни случаи при условията на
повторност – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел
лично облагодетелстване.
Деянието е довършено, вещта е била във владение на подсъдимия и същият се е
разпоредил с нея. Имуществените вреди са възстановени.
Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени оказаното
съдействие на досъдебното производство, чистото му съдебно минало и ниската
стойност на отнетото имущество.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и
стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази
разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, както и с оглед на
обстоятелството, че имуществените вреди са възстановени изцяло на пострадалия,
съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите
се явяват по – благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето
защо съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка
с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Пробация”, изразяваща се в
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а
4

именно: гр. *****, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от шест месеца.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	173
Дата:	22 ноември 2024 г. (в сила от 10 декември 2024 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230201172
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2024 г.

Присъда по дело №1172/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите