Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 04.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар:
цветана коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 778
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”№ 29,
ет.3, представлявано от Д.Б., чрез пълномощник- юриск. З.М., против
Т.–МИ.К., ЕГН: ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК -
за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сума в общ размер на 1017.10 лв., от която: 881.48 лв. -главница по договор за стоков
кредит № 2297554/3.06.2016г.; 47.97лв. - възнаградителна лихва; 87.65 лв. -
обезщетение за забава за периода от 14.02.2018г. до постъпване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018
г., е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********
и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Т.И. Копне, произтичащо
от договор за стоков кредит № 2297554/3.06.2016 г. е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ответникът бил уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително
писмо от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, изпратено с известие за
доставяне. Твърди още, че на 3.06.2016г., ответникът Т.И. Копне в качеството на
Кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 2297554 с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи условия
били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
ответникът удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й
условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбите на
Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката,
закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по кредита се
превеждала от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се считал усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът предоставил на ответника кредит в размер на 3598,00 лв., при който
отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца, на дата
10.06.2016 г. Подписвайки договора за кредит, ответникът се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който се съдържал в
договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включвала съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния
план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния
размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала
от датата на покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки
договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителна лихва за срока
на договора да бъде в общ размер на 863,36 лв. А общата сума, която ответникът
се е задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 4461,36
лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 24 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185,89 лв. Първата
погасителна вноска била дължима на 14.07.2016 г., а последната била с падеж на
14.06.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в
който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 14.06.2018 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна
изискуемост.Настоява се на това, че съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от ответника
суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На това основание, на ответника било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер на 87,65 лв. за периода от 14.02.2018
г. до датата на входиране на заявлението за плащане в съда.
Твърди също, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, погасена до момента, била в размер на 3549,11 лв., с която
били погасени както следва: 815,39 лв. - възнаградителна лихва; 2716,52 лв. –
главница и 17,20 лв. - лихва за забава.
В случая следвало да се има предвид, че цедентът е упълномощил надлежно
цесионера по договора за цесия да уведоми всички длъжници за извършеното
прехвърляне на вземанията им. В тази връзка за „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът
уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч.гр.д.№447 по описа на РС
Велинград за 2019 г., била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било
депозирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата
искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сума в общ размер на 1017.10 лв., от която: 881.48 лв. -главница по договор за стоков
кредит № 2297554/3.06.2016г.; 47.97лв. - възнаградителна лихва; 87.65 лв. -
обезщетение за забава за периода от 14.02.2018г. до постъпване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноските в настоящото и заповедното производство,
включително държавната такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. На същия е указано, че в случай, че не се яви в първото съдебно заседание, без да е
направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, като
прави и изявление за
постановяване на неприсъствено решение.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена на ответника на 09.09.2019г. по реда на
чл.46, ал.1 от ГПК, с указания да подаде
писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от
неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 447/2019г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 233/08.05.2019г.,
се установява да е разпоредено Т.–МИ.К.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, адрес/ седалище и адрес на управление/ гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител –Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов- изпълнителни директори, сумите от : 881.48 лева /
осемстотин осемдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки/ -главница по Договор за
стоков кредит № 2297554, сключен
на 03.06.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, представляваща сбор от 5 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от
14.02.2018г. до 14.06.1018г., което
вземане е прехвърлено на заявителя с
цесия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2019г.
до изплащане на вземането, 47.97 лева/ четиридесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 14.02.2018г.до
14.06.2018г.,87.65 лева/ осемдесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 14.02.2018г. до 03.05.2019г., 25.00 лева/ двадесет и седем лева и една стотинки/ - държавна
такса и 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 447/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника Т.–МИ.К. по реда на
чл.46, ал.1 от ГПК, като в срока за възражение е постъпило такова от длъжника, поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със
съобщение връчено му на 26.06.2019г., възможността да предяви иск. Такъв е
предявен от него на 23.07.2019г./
пощенско клеймо от 19.07.2019г./. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за стоков кредит № 2297554 от 03.06.16г. се
установява, че същият е сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т.МИ.К.
и по силата на договора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил
стоков кредит в размер на 3598.00 лева
за закупуване на стока
от Лаптоп.бг ООД- ASUS
ROG G 752VY-GC100D и Crucial8GB DDR42133MHz, а длъжникът Таня- МК. се е
задължил да се издължи по кредита да
върне сума в размер на 4461,36 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е платима
на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185,89 лв.,
от която -първата погасителна вноска дължима
на 14.07.2016 г., а последната - с падеж
на 14.06.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита настъпил на
14.06.2018 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/.
С
Индивидуален договор за прехвърляне на
парични задължения от 19.09.18г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, вземането, произтичащо от договора, е
прехвърлено на ищеца.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си,
поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор
за стоков кредит № 2297554 от 03.06.16г.
между„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т.–МК. в
посочения размер и че кредитор по вземането, след Договора за цесия, е ищецът- Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника Т.–МИ.К.
към ищеца за заплащане на следните суми: 881.48 лева / осемстотин
осемдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки/ -главница по Договор за стоков кредит № 2297554, сключен на 03.06.2016г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника,
представляваща сбор от 5 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.02.2018г. до
14.06.1018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.05.2019г. до изплащане на вземането, 47.97 лева/ четиридесет и
седем лева и деветдесет и седем
стотинки/ - възнаградителна лихва
за периода от 14.02.2018г.до 14.06.2018г.,87.65
лева/ осемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 14.02.2018г. до 03.05.2019г., за които суми е издадена Заповед № 233/08.05.2019г. по
ч.гр.д.№447/2019г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 минималното адв.възнаграждение при
интерес от 1017лв. е 300лв. До колкото ищеца претендира юрисконсулт възнаграждение
от 150лв. и е внесъл 25лв. –ДТ, то бщият размер на направените от ищеца
разноски в настоящото производство е 175.00 лв., която и сума ще се осъди
ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 447/2019г. на ВлРС на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 75.00 лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще
се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лв., които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”№ 29, ет.3, ЧЕ Т.–МИ.К.
, ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от : 881.48 лева / осемстотин осемдесет и един
лева и четиридесет и осем стотинки/ -главница по Договор за стоков кредит № 2297554 от 03.06.2016г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника,
представляваща сбор от 5 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.02.2018г. до 14.06.1018г.,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 07.05.2019г. до изплащане на вземането, 47.97 лева/
четиридесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки/ - възнаградителна лихва
за периода от 14.02.2018г.до 14.06.2018г.,87.65
лева/ осемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 14.02.2018г. до 03.05.2019г., за които суми е издадена Заповед № 233/08.05.2019г. по
ч.гр.д.№447/2019г. по описа на РС Велинград, за които суми
е разпоредено Т.И.К. да заплати
със Заповед № 233/08.05.2019г. по
ч.гр.д.№447/2019г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Т.–МИ.К., ЕГН: ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”№ 29, ет.3, Сумата от 75.00лв.
/седемдесет и пет лева/-
представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 175.00лв. / сто седемдесет и пет лева/, представляваща разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина И./