№ 34332
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110145022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД Maртин И. И. срещу „И А
М АД и „Ф Б“ ЕООД. Претендира се срещу първия ответник прогласяване на нищожност на
договор за паричен заем №4540238/19.07.2022 г. с евентуален иск за обявяване на
нищожност на клузата на чл. 4 от договора; а спрямо втория ответник за прогласяване
нищожност на договор за предоставяне на гаранция №4540238/19.07.2022г., сключен между
„И А М АД, М. И. И. и "Ф Б" ЕООД.
В искова молба са изложени твърдения, че между ищеца и „И А М АД е сключен
договор за паричен заем, по който е получил заемната сума 4000 лв., а към датата на
подаване на искова молба не е погасявал задължения по кредита. Уговорен е ГПР 41,87 %,
ГЛП 35 %, без посочен размер на месечен лихвен процент. Месечната вноска е 399,85 лв., а
общата дължима сума 4789,20 лв. С клаузата на чл.4 от договора е предвидено договорът да
бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители, които да отговарят на
определени условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител.
Твърди, че на датата на сключване на договора ищецът, „И А М АД и „Ф Б“ ЕООД
сключили договор за предоставяне на гаранция, съгласно който „Ф Б“ ЕООД е поело
задължението да обезпечи пред заемодателя задълженията на заемополучателя. По така
сключения договор ищецът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение от
3589,80лв., която сума е разпределена за плащане в месечните вноски по договора за кредит,
с което реалния му дълг възлиза на 8388 лв. Твърди, че ответниците са свързани лица, тъй
като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител.
Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от валидността на
заемното правоотношение. В тази връзка сочи, че изискванията, които клаузата на чл. 4 от
договора за заем налага на потребителя да намери две физически лица, поръчители, са
фактически неизпълними и го поставя пред единствения избор да сключи договор за
поръчителство, като необходимо условие за получаване на заемните средства. Заявява, че
заемодателят не е включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по
този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн.
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се
формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР.Твърди, че
договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга
на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД, на добрите нрави, вкл. поради това, че
възнаграждението на поръчителя е в размер повече от половината от заемната сума.
Констатира се противоречие между петитум и обстоятелствена част на първия иск.
1
Ответното „И А М АД оспорва предявените искове по допустимост и основателност.
Поддържа подробни съображения за съотвествие на договора за заем с волята на длъжника и
с чл. 19, ал.3, т.1, ал. 4 и чл. 11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК. ГПР е във фиксиран размер,
посочена е общата сума за плащане по договора; механизмът за пресмятане на ГПР е по
формула, съдържаща се в приложение 1 към ЗПК, и няма законово изискване да бъде
отразен в договора, в който също не са предвидени хипотези за промяна на ГПР, поради
което и не са уговорени допълнителни допускания, довели до неговата промяна. Счита, че с
оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и възнаграждението по
него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, съответно изпълнението по двата
договора не е обвързано. Оспорва твърденията за недействителност на договора за
предоставяне на поръчителство с подробни съображения за необоснованост и
неоснователност на иска.
Ответното „Ф Б“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода,
престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в
т.ч. договорът е възмезден за услуга.
Съдът счита доводите на ответниците за недопустимост на исковете за неоснователни.
Ищецът твърди, че е страна по договорите и заявява нищожност, като най-тежкия порок на
сделките, който гражданския оборот не търпи; освен това посочва, че плащания по
договорите не е правил.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно,
че договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със
ЗПК, накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен
при липса на основание съобразно изложеното в искова молба.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да отстрани противоречието и формулира в съответствие между
обстоятелствена част и петитум на искова молба по главния иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД срещу
„И А М АД по отношение на страните по договора за заем, или обоснове правен интерес да
сочи друго физическо лице.При неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова молба
ще бъде върната.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която след запознаване с
материалите по делото и извършване на необходимите справки да отговори на поставения в
искова молба въпрос.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 250 лв., което ДА се внесе от
ищеца, в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, по сметка на
Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок, с вписано
2
основание на плащане - номера на делото. При неизпълнение съдът ще приложи спрямо
страната чл. 161 от ГПК.
ВЪЗЛАГА на вещо лице М М за изготвяне на ССчЕ. УКАЗВА на вещото лице, ако
сложността на изследването и необходимото време за изготвянето му не кореспондират с
определеното възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните на основание чл. 205 от ГПК да окажат съдействие на вещото
лице за своевременно изготвяне на заключението. УКАЗВА на вещото лице в случай, че по
неуважителни причини не му се предоставя обекта на изследването - да уведоми Съда и
преустанови изследването, като в този случай УКАЗВА на страните, че съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, предмет на експертизата в полза на насрещната страна,
на основание чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г. от
09,45 часа, за които дата и час да се призоват страните, вкл. по реда на чл. 41а, ал. 2 от ГПК.
ДА се призове вещото лице за датата на съдебното заседание, СЛЕД представяне на документ за
внесено възнаграждение.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговори на искова молба, с
приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3