Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4175 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Б.Х.К. против ЗД „Е.“ АД гр.София обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 150 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 1045.26лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2015г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са,
че на 24.09.2015г. на път ІІІ-863 12+100км. ищцата пътувала на предна дясна
седалка в л.а.Пежо 307 с ДК № *******, управляван от Г.С.К.. Последната
отвлякла вниманието си от управлението на автомобила, загубила контрол върху
него, вследствие на което напуснал пътното платно и се ударил в мантинелата край пътя. От произшествието пострадала ищцата,
която била откарана в М. „Д.Б.Ш.“ АД *** и настанена в Хирургично отделение в увредено
общо състояние. След проведени прегледи и изследвания били установени следните
травматични увреждания-загуба на съзнание и ретроградна амнезия, контузия на
главата, контузия на мозъка, мозъчно сътресение, фрактура на носа и травма на
лявото око, множество охлузвания, кръвонасядания,
синини и хематоми. В резултат на причинената при инцидента травма на лявото око
зрението на ищцата рязко се влошило, поради което на 01.10.2015г. постъпила на
лечение в болнично заведение с болка и силно намалено зрение, главоболие и
повръщане. Било установено, че получила вторична глаукома-състояние след травма
на лявото око, сублуксирана леща, травматична
катаракта и травматична медиаза. През следващите
месеци в периода 19.10.2015г.-18.03.2016г. била неколкократно
хоспитализирана поради силно влошено зрение на лявото око, придружено с
главоболие и повръщане, но независимо от извършените оперативни интервенции и
проведено лечение загубила зрението си на това око и с решение на ТЕЛК от
19.04.2016г. била освидетелствана на 71 % трайно намалена работоспособност
пожизнено. Твърди поради внезапното увреждане на здравето, последица от ПТП, да
е довело до множество болки и страдания, търпени в продължение на месеци с
оглед усложняване състоянието й и силен личен дискомфорт
поради ползването на чужда помощ при обслужването в ежедневието, настъпили
съществени промени в емоционалното състояние, станала силно раздразнителна,
подтисната, с честа смяна на настроенията, лесно се разстройвала и изпитва
чести приливи на безпокойство и чувство на страх, поради което се променил
съществено начина й на живот. Процесът на възстановяване бил изключително
продължителен и болезнен, като към настоящия момент ищцата все още изпитвала
силни болки в областта на получените травми, силно главоболие, замайване,
световъртеж, гадене с повръщане, а загубата на зрението в лявото око била
необратима. За тези неимуществени вреди претендира заплащането от ответника, в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач, обезщетение в размер на 150 000лв. Твърди също, че направила
разходи за лекарства, болнични такси, пакет витректомия
с експандиращ витреален газ
и вискосубстанция възлизащи общо на сумата
1045.26лв., които съставляват имуществени вреди подлежащи на репариране от ответника.
Претендира заплащането на законна лихва от деня на увреждането 24.09.2015г. до
окончателното изплащане на исковите суми, както и разноски по делото.
Ответникът признава да е страна
по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” покриваща отговорността на водача на л.а.Пежо 307, както и
събитието да е настъпило в срока на действие на застраховката. Навежда на
недопустимост на исковете по съображения за приложимост разпоредбите на Кодекса
за застраховането /в сила от 01.01.2016г./, които
предвиждат като абсолютна положителна процесуална предпоставки за упражняване
правото на иск пострадалият да отправи искане до застрахователя за плащане на
обезщетение, което в случая не е направено. По същество оспорва механизма на
ПТП, осъществяване от водача на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и ищцата
да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Възразява посочените в
исковата молба увреждания контузия на мозъка, вторична глаукома и глаукомен пристъп на лявото око, травматична медиаза и травматична катаракта на същото да са в причинна
връзка с произшествието, като твърди, че ищцата била предразположена и страдала
от заболяването глаукома отпреди. Навежда пълната и необратима загуба на
зрението на лявото око се дължи на лошо и несвоевременно проведено адекватно
лечение, което от своя страна допринесло за интензитета и продължителността на
болките в периода на възстановяване. Навежда на съпричиняване
с твърдението, при произшествието ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди по съображения за неговата прекомерност,
както и навежда, че не дължи законна лихва от деня на увреждането, а от деня на
уведомяването си 31.05.2016г. с позовавана на разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Претенциите за обезщетение на
ищеца се основават на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
сключен между ответника ЗД „Е.“ АД гр.София и собственика на л.а.Пежо 307 с ДК
№ *******. Договорът е сключен на 04.03.2015г., а произшествието настъпило на
24.09.2015г. при действието на Кодекса за застраховането /обн.ДВ
бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./
за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните договорят нещо друго
след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими към спорното
материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете на ищцата
намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В отменения Кодекс за
застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да
предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е
поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред.
Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите
разпоредби са приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след
влизането му в сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на
исковете е неоснователно.
Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице
по силата на своята гражданска
отговорност. В
съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховане при задължителната
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” е отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС. Разпоредбата
на чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено
от валидна
към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага
до доказване на противното.
В
случая е безспорно ответникът да е обвързан от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а.Пежо 307 с ДК № *******, с който за срока на
застрахователно покритие 04.03.2015г.-04.03.2016г. се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По
делото не се спори относно факта на настъпилото на 24.09.2015г. на път ІІІ-863
12+100км. пътно-транспортно произшествие на посочения автомобил, управляван от Г.С.К.,
в който ищцата била пътник на предна дясна седалка. По случая било образувано
досъдебно производство № 16/2016г. по описа на РУ-гр.Смолян, а впоследствие
образувано НОХД № 8417/2016г. по описа на РС-Смолян. Същото приключило с
одобрено от съда споразумение на основание чл.382, ал.7 НПК, с което Г.К.е
призната за виновна в това, че на 24.09.2015г. в Община Смолян, на път ІІІ-863
12+100км. от републиканската пътна мрежа с посока на движение от с.Момчиловци
към с.Виево, общ.Смолян, при управление на МПС-л.а.Пежо 307 с ДК № *******,
нарушавайки правилата за движение по
чл.20, ал.1 ЗДв.П, изразяващи се в задължението на
водача да контролира непрекъснато превозното средство /на прав участък,
разположен преди следващ десен завой, водачът се обърнал към задна седалка,
където било малко дете и насочил изцяло вниманието си към него, като при самото
завъртане на тялото на надясно и назад ръцете на водача, държащи волана,
инстинктивно са го завъртели в посока надясно променяйки траекторията на
движение на автомобила, като по този начин автомобилът е напуснал пътното
платно от дясната му страна и се ударил челно с предната си дясна част в
началото на мантинелата/ по непредпазливост причинила
тежка травма на лявото око и усложненията /контузия на ляво око, травматична
катаракта на ляво око, луксация на лещата на предна
очна камера с допир до ендотела и луксация
в стъкловидното тяло в предни отдели на
лявото около, травматична мидриаза на ляво око,
вторична глаукома на ляво око, довели до постоянна слепота с едното око по
смисъла на чл.128 НК-тежка телесна повреда на Б.Х.К., представляващо престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.1 вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК с наложено наказание.
На
основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Когато
наказателното производство приключи с одобрено от съда споразумение, последното
по силата на чл.383, ал.1 НПК има значението и последиците на влязла в сила
присъда, поради което също е задължително за съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието. Предвид обвързващата сила на постановения в
наказателното производство съдебен акт съдът приема за установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила и не следва да обсъжда заключенията
на САТЕ във връзка с този въпрос.
На основание
чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка
да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
Относно
травматичните увреждания по делото са събрани писмени доказателства /множество
медицински документи/ и заключения на съдебно-медицински експертизи в областта
на неврохирургията, травматологията и офталмологията.
От заключението на вещото лице по СМЕ /неврохируг/ се
установява, че ищцата получила контузия на главата, мозъчно сътресение, и
счупване на носните кости, за които било проведено лечение в периода
непосредствено след ПТП 24.09.2015г.-28.09.2015г. в болнично заведение. От
същите претърпяла интензивни болки и страдания за срок около 10 дни и умерени
до 30 дни, като към момента се намира в общо увредено състояние, трудно
подвижна, в ясно съзнание, контактна, адекватна, ориентирана и критична. Не се
чувства добре, главата я боли, лошо вижда, залита и пада, с високо кръвно
налягане, почти не излиза от къщи, дъщеря й полага грижи за нея. Това състояние
се дължи основно на зрителни нарушения, както и на придружаващи заболявания и в
по-малка степен на претърпяната черепно-мозъчна травма, при липса на медицински
данни за настъпили усложнения вследствие на последната. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че счупването на носа е без разместване и не се е наложила
по-специална манипулация. Само по себе си води до болки и страдания за срок от
15-20 дни и зарастване около 30 дни. Дава заключение уврежданията да се намират
в причинно-следствена връзка с ПТП. Вещото лице по СМЕ /травматолог/
потвърждава ищцата да е получила уврежданията, посочени по-горе, като
допълнително сочи, че имала болки в лявото коляно датиращи от 2010г., за които
провеждала лечение с лекарства. Постепенно коляното се изкривило и движенията
ограничили, като понастоящем е с бавна и затруднена походка без помощно
средство, лявата колянна става е с увеличени размери,
деформирана и с изкривена навътре подбедрица с
по-малък обем на движенията с около 20%. Увреждането на коляното не е в
причинно-следствена връзка с произшествието /в тази посока не са налице и
твърдения в исковата молба/. В заключението си вещото лице по СМЕ /офталмолог/
сочи, че след пътния инцидент през м.10.2015г. ищцата била хоспитализирана в
Очно отделение, а впоследствие постъпила за лечение в Клиника по очни
болести-гр.Пловдив с извършено хирургично лечение на ляво око-отстранена
травматична луксирана леща и направена предна витректомия /отстраняване на стъклено тяло от предна камера/.
Последвала нова хоспитализация в клиниката и консервативно лечение по повод
повишено вътреочно налягане /ВОН/ на травмираното око, през м.03.2016г. последваща хоспитализация с направена циклокриотерапия
на лявото око и през м.04.2016г. алкохолна блокада на ганглион
цилиаре на ляво око. Касае се за посттравматични
увреждания на лявото око-травматично постоянно разширена зеница, липса на леща /оперативно отстранена сублуксарена/, липса на част от стъкловидно тяло
/оперативно отстранено/, атрофия на зрителня нерв, вероятно от вторичната глаукома, което е
довело до липса на зрение на лявото око. Вещото лице сочи, че продължителността
на страданията и много силните болки поради повишеното вътреочно налягане и
хирургичните интервенции на травматичната катаракта и стъкловидното тяло са
продължили от момента на катастрофата до алкохолната инжекция направена през
м.09.2016г., а страданията от загубата на зрението на лявото око-до края на
живота на ищцата. Сочи още, че загубата на зрението на лявото око е пълна и
безвъзвратна и се намира в причинна връзка с произшествието. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че след увреждането на лявото око и втората направена операция-циклокрия ищцата получила вторична глаукома,
съпроводена с много силни болки. Дори и след отстраняване на травматичната
катаракта болките са продължили, предвид високото вътреочно налягане, което не било
овладяно напълно в рамките на извършените няколко оперативни намеси, а понижено
при направен алкохолен блок на последната операция. Обяснява, че вътреочното
налягане причинява силни болки, придружени с главоболие, гадене и повръщане.
Липсата на двуочно зрение води до нарушена
пространствена ориентация и това е причина за затруднена походка, за постоянно
главоболие, падане и залитане. Въз основа представената по делото медицинска
документация сочи, че вследствие на удара при ПТП лещата на лявото око се е
изместила и това е причината за повишеното вътреочно налягане, което от своя
страна е наложило впоследствие няколко операции. Като доказателство по делото е
прието Експертно решение на ТЕЛК № 1100 от 073/19.04.2016г., видно от което
ищцата била инвалидизирана със 71% нетрудоспособност
пожизнено за различни заболявания, като определения процент свързан с
получената слепота на лявото око е 50%. Относно механизма на получаването им по
делото са изслушани две САТЕ от различни вещи лица, които безпротиворечиво
сочат, че поради внезапно обръщане главата назад в момент на движение водачът
на автомобила губи контрол върху управлението като завърта волана надясно с
отклоняването му в същата посока, при което се удря с предна дясна част в
крайпътната мантинела, след което с предната част
започнал плъзгане по нея, завърта се по посока на часовниковата стрелка и
отскача назад в ляво и се установява напречно на пътното платно. Към този
момент автомобилът се движил със скорост около 70 км./ч. При движението и удара
в мантинелата и последващото
въртене, тялото на возещата се на предна дясна седалка ищца се е придвижило
напред и на дясно, а след това към момента на установяване на автомобила
политнала наляво, което предпоставя удар вътре в
автомобила.
При така събраните
доказателства съдът приема получените от ищцата травматични увреждания-контузия
на главата, мозъчно сътресение, счупване на носните кости и загуба на зрението
в лявото око да произтичат от пътно-транспортното произшествие и се намират в
причинно-следствена връзка с него. Контузиите в областта на главата, в тази
част и травмата на ляво око са пряка последица от удар/удари в автомобила
непосредствено след загуба на контрол върху управлението от водача и неговото движение
в различни посоки. Съдът приема за установено усложнението в лявото око и последващата пълна загуба на зрението в него също да е
последица от ПТП. По делото не са събрани доказателства ищцата да е страдала от
глаукома или друго заболяване на очите преди инцидента, а представените
медицински документи и заключението на вещото лице офталмолог сочат, че
симптоматиката на вторичната глаукома е настъпила след това и е проявление
именно от травматичното увреждане на лявото око. Усложненията свързани с
повишено вътреочно налягане са настъпили в един сравнително близък до ПТП
период от време, като ищцата е потърсила лекарска помощ с неколкократни
хоспитализации, извършени операции и проведено лечение /м.10.2015г.-м.04.2016г./,
поради което възражението на ответника загубата на зрението в лявото око да е
резултат от лошо и несвоевременно лечение е неоснователно.
При определяне
размер на обезщетението за неимуществени вреди в приложение на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД съдът съобрази следното:
От получените
травматични увреждания ищцата безспорно е претърпяла болки и страдания, които
по отношение контузиите в областта на главата в началото са били интензивни с последващ процес на отшумяване в рамките на възстановителния
период от 10-30 дни., и интензивни и продължителни по отношение получената
травма на лявото око и свързаните с него усложнения, довели до пълна и необратима
загуба на зрението в него. Поради травмата в окото неколкократно
в рамките на по-малко от една година била хоспитализирана в болнично заведение
и претърпяла няколко операции, които допълнително са причинили болки и
страдания и следва да бъдат отчетени. Загубата на зрението се е отразило не
само върху физическото състояние на ищцата, която е в пенсионна възраст, но и
върху нейното психично здраве. Слепотата в едното око довела до нарушена
пространствена ориентация и причина за известно затруднение в походката /при
съобразяване установеното заболяване през 2010г. на лява колянна
става и деформацията й/ и движенията, постоянно главоболие, падане и залитане.
Това довело до затруднения не само в ежедневието и неудобства в личното
обслужване, поради ползването помощта на близки, но и променило начина й на
живот. Предвид това съдът приема справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 80 000лв.
По иска за
имуществени вреди:
Ищцата претендира
заплащането на сумата 1045.26лв., представляваща направени разходи за лечение.
Като доказателства
по делото са представени фактура № **********/28.09.2015г. и фискален бон към
нея за платени 23.20лв. потребителска
такса за болнична помощ на М. „Д.Б.Ш.“ АД ***2.10.2015г. и фискален бон към нея
за платени 17.62лв. лекарства алгозон и вигамокс на „П.****“
ООД гр.Пловдив; фактура № **********/22.10.2015г. и фискален бон към нея за
сумата 940лв. за пакет Витректомия с експандиращ витреален газ и вискосубстанция на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив,
фактура № 851/26.10.2015г. и фискален бон към нея за сумата 36.56лв. за
закупуването на лекарства; фактура № **********/06.11.2015г. и фискален бон към
нея за закупуване на лекарства и капки за очи на стойност 27.88лв., видно от
които ищцата направила разходи в общ размер на 1045.26лв. Вещото
лице-офталмолог по СМЕ дава заключение, че тези разходи са във връзка с
увреждането на лявото око. Предвид това съдът приема посочената сума съставлява
за ищцата имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с
произшествието, подлежаща на репариране от ответника съобразно чл.257, ал.1 КЗ
/отм./.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съпричиняването има обективен
характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./.
Като защитно
средство по предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ с цел
намаляване отговорността му към ищцата и на основание чл.154, ал.1 ГПК ответникът,
при условията на главно и пълно доказване следва да установи наведеното в
процеса възражение за съпричиняване, в частност да е
била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДв.П и по този начин
допринесла да настъпване на вредите.
По
делото е установено, че управлявания от виновния за произшествието водач лек
автомобил е бил с фабрично оборудвани обезопасителни
колани на всички места на пътниците, в тази част на предна дясна седалка, на
която била ищцата.
Относно факта била
ли е с поставен такъв колан към момента на произшествието доказателствата са
противоречиви. Според заключението на вещото лице по първоначалната САТЕ
скоростта на автомобила не е била висока, но поради ротацията му при удара в мантинелата, тялото
и главата на ищцата се отклонили с последвал удар в интериора. Такова
отклонение може да се получи ако няма поставен предпазен колан, съответно при
поставен такъв травмите биха били по-малки. Според заключението на вещото лице
по повторната САТЕ ударът върху мантинелата е
настъпил с предна дясна част на автомобила, челен кос. При този удар, при
положение, че ищцата е била с поставен колан, тялото се стреми да се премести
напред и дясно. Главата не е обезопасена от колана и може да получи удар от
интериора, особено при странично изместване. Сочи, че ако е била без поставен
колан при този удар тялото би политнало напред, надясно и нагоре и би получила
много по-сериозни увреждания, съобразно и скоростта на движение. Вещото
лице-травматолог по СМЕ сочи в съдебно заседание, че ако ищцата е била без
поставен колан би получила увреждания в областта на краката и коленете, а
травмите са само в областта на главата. По този въпрос е изготвено заключение
на вещо лице по СМЕ изготвено от д-р Х.М., който на основание документацията по
делото и данните от извършения личен преглед на ищцата сочи, че към момента на
произшествието не е била обезопасена с коректно поставен предпазен колан. Видно
от съдържанието на експертизата основание за този извод вещото лице черпи от
заявеното пред него от ищцата при извършения личен преглед за нуждите на
експертизата: „поставих колана, закопчах го, но май не щракна“, а в съдебно
заседание заявява да е констатирал противоречие между механизма на ПТП описан
му от самата ищца при прегледа и този посочен в заключенията на вещите лица по
САТЕ. Противоречието в експертните заключения на вещите лица не се преодолява
от други доказателства по делото. В тази връзка в обясненията си от деня на
произшествието /л.129/ водачът на автомобила Г.К.посочила, че била с обезопасителен колан, но не си спомня дали ищцата е била с
такъв.
Така събрания доказателствен материал не обосновава безспорен и
категоричен извод към момента на ПТП ищцата да е била без поставен колан и по
този начин да е допринесла за настъпване на вредите, съответно какъв е
приносът. Съдът не кредитира допълнителното заключение на вещото лице по СМЕ д-р
М., изготвено само по този въпрос, тъй като изводът му е повлиян от заявеното
пред него от ищцата в разговор във връзка с изготвяне на експертизата.
Последното не може да се приеме за извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт. Изводите на останалите изслушани по делото експерти, при
установен механизъм на произшествието, травматични увреждания и възможния начин
на тяхното получаване с оглед местоположението на ищцата в автомобила, са
противоречиви и нито едно от тях не се подкрепя, респ. опровергава от други
събрани по делото доказателства. Предвид това съдът намира за недоказано
наведеното от ответника възражение за съпричиняване,
поради което и не е налице основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване
определения размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ относно
обезщетението за неимуществени вреди за основателен до сумата 80 000лв. и
до този размер следва да се уважи, а искът за обезщетение за имуществени вреди
за основателен в пълния предявен размер.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден и да заплати законната лихва от деня на увреждането 24.09.2015г. до
изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК с определение на съда ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса, както и от разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК с оглед одобрено споразумение по наказателно производство,
представено по делото след подаване на исковата молба. Предвид това на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за исковете в размер на 3241.81лв. и заплатени от
бюджетните средства на съда разноски за вещи лица от 590.22лв. съобразно
уважената част или общо сумата 3832.03лв.
Ищцата е
представлявана в производството от упълномощен адвокат при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода на делото и в
съответствие с тези разпоредби ответникът следва да заплати на адв.Р.М.-САК адвокатско възнаграждение от 2441.85лв.,
определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е
представляван в производството от юрисконсулт, като в съответствие с чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение от 350лв. съобразно чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът е направил разноски в производството в общ размер на 710лв. за
издаване на съдебни удостоверения и депозити за вещи лица или общо разноски от
1060лв., от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да му заплати
491.24лв. пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Й.П.-изпълнителен
директор и Д.С.Д.-прокурист, да заплати на Б.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес ***, офис 407, сумата 80
000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 1045.26лв.
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и лечение вследствие ПТП настъпило
на 24.09.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.Пежо 307 с ДК № *******, ведно със законната лихва от
24.09.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 150 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв.Р.М.-Софийска адвокатска колегия, с адрес гр.София, пл.*******,
сумата от 2441.85лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Б.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес ***, офис 407, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 491.24лв. разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 3832.03лв. на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: