Р Е Ш Е Н И Е
№….............../28.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9070 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 248,95 лв., представляваща главница за стойността на
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
26.08.2016 г. до 09.03.2020 г. за обект с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ж.к. ***, вх. 3, ап. 301, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 39,83 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 30.10.2016 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4741/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, 31-ви състав.
По твърдения в исковата молба,
ответникът Д.Г.Д., в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния обект на потребление, е ползвал предоставени
от ищцовото дружество услуги, които не е заплатил. Ищецът поддържа, че за
периода от 26.08.2016 г. до 09.03.2020 г. ответникът дължи сума общ размер на
248,95 лв. за реално доставени и отчетени ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури, подробно описани в
приложена справка за недобора на частен абонат, както и лихва за забава в
размер на 39,83 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до
12.03.2020 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва начислените количества вода да са реално доставени, респ. потребени от
ответника. Релевира и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на
вземанията по издадените фактури. С оглед становището за неоснователност на
главната претенция, намира за неоснователна и акцесорната такава за мораторна
лихва.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител адв. Х.Я. поддържа
отговора.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената справка от Служба по вписванията – Варна
за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето Д.Г.Д.
за периода 01.01.1993 г. – 26.05.2021 г. (л. 89) се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
обект на потребление с административен адрес: гр. Варна, ж.к. ***, вх. 3, ап.
301, въз основа на договор за дарение от 20.01.2011 г.
От съдържанието на
приобщената справка за недобора на частен абонат с клиентски № *** с титуляр Д.Д. (л. 37) се установява, че при ищеца са отчетени
неизплатени задължения по партидата за главница от 248,95 лв. за консумирана
вода за отчетен период от 26.08.2016 г. до 09.03.2020 г. по издадени фактури в
периода 30.09.2016 г. – 10.03.2020 г., както и законна лихва от 39,83 лв.,
начислена върху съответните главници за консумирана вода от датата на техния
падеж до 12.03.2020 г. Изяснява се още, че за целия отчетен период е налице
отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на
измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов отчет).
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК
услуги ищецът е представил карнет по партида с абонатен № *** за извършени отчитания
през времето от 12.01.2016 г. до 19.12.2017 г. (л. 91-92). За целия период,
включващ и част от процесния, в карнета са вписани показанията на водомера през
всеки месец и консумираната вода в кубични метри, като начислените количества в
графата срещу датата на съответния месечен отчет съответстват на аритметичната разлика между показанията на
водомера на същата дата и отразените такива от предходния отчет. В документа е
положен един подпис в графата за потребител от дата 26.08.2016 г.
Представен е също и
опис на отчети на абонат № *** от таблет (л. 93), от
който се изяснява, че в периода на потребление от 07.01.2019 г. до 09.03.2020
г. е извършван дистанционен отчет на средството за търговско измерване,
монтирано в процесния обект.
При съпоставка на отразените показания в карнета и в описа за самоотчет и тези, обективирани в справката за недобора на
частния абонат, се установява пълна идентичност на вписаните стойности за стар
и нов отчет за периодите от 26.08.2016 г. до 19.12.2017 г. и от 07.01.2019 г.
до 09.03.2020 г., респективно за фактурираното количество вода, формирано като
разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5-14), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 15-18), ведно с доказателства за
публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР
от 30.06.2016
г. (л. 33), 28.04.2017 г. (л. 27), 15.12.2017 г. (л. 30), 28.12.2018 г. (л. 24)
и от 23.12.2019 г. за ценообразуване на ВиК услугите,
предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за периода 2016 г.
– 2019 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 100 и сл.) се установява, че общият размер на начислената главница за ползвана вода по партидата на
ответника съгласно издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 30.09.2016
г. до 10.03.2020 г. възлиза на 248,95 лв., а лихвата за забава върху посочената
главница, начислена от падежа на всяка фактура до 12.03.2020 г. – 39,83 лв. От
експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не са отразени
плащания. Поради неосигурен достъп до обекта назначеното вещо лице не е
извършило възложения му оглед на място, респ. не е посочило показанието на
водомера в имота към момента на изготвяне на заключението. При изслушването на
експерта по реда на чл. 200 ГПК М.С.
твърди, че заедно с инкасатора са посетили адреса на 24.06.2021 г., като
позвънили на известния телефон на абоната и им отговорила жена, която обяснила,
че не разбира защо я търсят, и затворила. Вещото лице пояснява още, че в таблета на инкасатора водомерът не се отчита дистанционно и
се води спрян.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 4741/2020
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 15.05.2020
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Д.Д. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, като разглежданите установителни искове са предявени в указания на
заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Предмет на исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установяване със сила
на присъдено нещо съществуването на обективираните в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена
консумирана вода по издадени от ВиК оператора
фактури, както и лихва за забава. Следователно основателността на
претенциите е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, 2.) реално доставяне от
ищеца на посочените количества ВиК услуги, тяхното
отчитане и фактуриране по предвидения в приложимите Общи условия ред, 3.)
настъпила изискуемост на задълженията на ответника за заплащане на тяхната
стойност, както и 4.) неизпълнение на същите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените негови
вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно точното изпълнение и/или настъпването на други
правопогасяващи факти.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ВиК оператора.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответникът Д.Д. е придобил правото
на собственост върху процесния обект на потребление на 20.01.2011 г., тоест
преди началото на исковия период през 2016 г., поради което същият има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2,
ал. 1 от ОУ. От момента на придобиване на собствеността между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК
оператор, до ответника, като собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014 г. (действащи в процесния период 2016 г. – 2020 г.),
както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.
(Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, освен в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери, за което ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат
в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от
чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
Настоящият съдебен
състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за реалното доставяне на процесните количества ВиК услуги в заявения период на потребление от 26.08.2016 г. до 09.03.2020 г., като
съображенията за това са следните:
От обсъденото съдържание на приобщения карнет е видно, че
единственият подпис в графата за потребител е положен при отчета на 26.08.2016
г., която дата съвпада с началото на исковия период, респ. подписът не може да
бъде тълкуван като съгласие с начислените след него (за периода от 26.08.2016
г. до 19.12.2017 г.) количества вода и съответствието на показанията на
водомера с отразените в отчета данни, съобразно чл. 23, ал. 4 от ОУ. За подобно
съответствие не са ангажирани други надлежни доказателства от ищеца. В
частност, представената справка за недобора не е такова доказателство, тъй като
представлява изходящ от страната частен документ, удостоверяващ изгодни за нея
факти. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено въз основа
на същата справка, поради което и то не е достоверен доказателствен източник.
Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 161 ГПК, на която
разпоредба се позовава ищецът по повод неосигурения достъп на вещото лице по
имота за снемане показанията на водомера, доколкото липсват данни именно
ответникът Д.Д. да е създал пречки за събиране на
допуснатите доказателства (достъпът е отказан по телефон от лице от женски пол)
и освен това Д. се представлява по делото от особен представител, съответно не
е предупреден за последиците от възпрепятстване на доказването, за да бъдат приложени те. Нещо повече -
според данните в таблета за електронен отчет на
инкасатора водомерът фигурира като спрян, което допълнително поставя под
съмнение доказателствената стойност на евентуалното експертно заключение за показанието
на водомера към настоящия момент.
За периода
на потребление от 19.12.2017 г. до 07.01.2019 г. не са представени никакви
доказателства по делото.
За следващия
период от 07.01.2019 г. до 09.03.2020 г. отчитането на
доставените количества вода е осъществявано чрез водомер с дистанционно
отчитане, каквато възможност е предвидена в чл. 18 ОУ и чл. 39а от Наредба № 4,
като потребените количества вода са обективирани в
съставения за целта опис за самоотчет, въз основа на
автоматично постъпилите данни за показанията на средството за търговско
измерване. Същите обаче са оспорени изрично от особения представител на
ответника и ищцовата страна не е ангажирала други доказателства, посредством
които да бъдат потвърдени данните от самоотчета
(напр. съдебно-техническа експертиза и/или свидетелски показания).
При това положение и с оглед процесуалната
равнозначност между недоказания в гражданския процес факт и неосъществения
такъв в действителността, съдът приема, че процесните ВиК
услуги не са реално доставени на ответника, респ. за последния не е възникнало
насрещно парично задължение да заплати фактурираната тяхната стойност, нито
лихва за забава върху нея. Следователно предявените установителни искове за
тези вземания подлежат на отхвърляне като неоснователни.
С оглед на така направения краен извод, съдът
не намира за необходимо да обсъжда възражението на особения представител на
ответника за погасяване на вземанията по давност.
По разноските:
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Предвид изхода на
делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.Д., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 248,95 лв. (двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 26.08.2016 г. до 09.03.2020 г. за
обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***,
вх. 3, ап. 301, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 39,83 лв. (тридесет
и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 30.10.2016 г. до 12.03.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4741/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: