Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №312  

 

гр. Русе 5.7. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 26.6. през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            Членове:              МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           Г. МАГАРДИЧИЯН

                                             

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 343 по описа за 2018 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             К.К.Д. *** обжалвал решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 3770/2017 г.,с което предявеният срещу него иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е основателна.

                             По делото не е спорно,че ответниците по жалбата чрез техния наследодател Й. Т. Й. и неговия баща Т. И. К. са собственици на парцел /УПИ/ ХVIII-456 в кв.40 по плана на с.Т.,Р. о. с урегулирана площ 1033 кв.м и неурегулирана площ 1233 кв.м.Тази квадратура е към момента на придобиването- 1973 г.по кадастралния и регулационен план на селото от 1966 г.,действащ и към настоящия момент.В същата година е утвърдено разделянето му на два нови парцела,като единият запазва старата си номерация,а другият е ХХIV-456,който граничи с имота на жалбоподателя.Последният е собственик на парцел /УПИ/ ХVII-454,455.

                             Според заключението на вещото лице,прието от съда и неоспорено от страните във връзка с отреждане на терен за зелена площ в кв.40 по регулационния план от 1966 г. са попаднали части от имота на жалбоподателя.Към неговия имот е имало придаваеми части от съседни имоти от източната и западната страна,в т.ч.и от имота на ответниците по жалбата № 456/според експертизата 153 кв.м/.Експертът установява,че в тази спорна част е построен гаражът на жалбоподателя и складова постройка до него.В тази част попада и част от двуетажната къща-близнак.

                             Уреждането на отношенията между собствениците на имоти между които се придават места по регулация е предвидено в чл.110 и 111 ЗТСУ/отм./При проверката в Община-Иваново,към която е включено кметството в с.Т.,вещото лице не е намерило документи,удостоверяващи уреждането на регулационните отношения между праводателите на страните.

                             Предявеният иск за ревандикация на спорната част от 153 кв.м е уважен от първоинстанционния съд.Изложени са пространни мотиви,но не съвсем ясни и не се отличава категоричен извод защо искът е основателен.В крайна сметка може да се заключи,че според съда собственик на тази част от имота е останал наследодателя на ответниците по жалбата и че жалбоподателят не я е придобил по давност.

                             Обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

                             Свидетелските показания установяват,че къщата на жалбоподателя се е съборила при земетресението от 4.3.1977 г.,след което е строена нова къща и гараж.Вещото лице не е намерило в архива на общината строителни разрешения за тези обекти.Запазен е обаче протокол № 23/23.5.1979 г.за дадена строителна линия за строежа на гаража,приложен като доказателство по делото./л.38/Според техническите правила и норми той се издава след издаване на разрешение за строеж.Според разпоредбата на чл.56 ал.11 ЗТСУ/отм./,предишна ал.5 в редакцията на закона от 1977 г.“строеж в парцел,към който са придадени имоти на други лица се разрешава,ако условията за заемане на придадените имоти по този закон,са изпълнени.Това означава,че след като през 1979 г.е разрешено строителството на гаража на праводателя на жалбоподателя,регулационните отношения с праводателя на ответниците по жалбата по повод придаденото дворно място,са били уредени.Това се отнася и за къщата/част от която попада в него/тъй като тя е била построена според свидетелите след земетресението през 1977 г.и преди построяването на гаража.

                             На основание гореизложеното въззивният съд намира предявеният иск неоснователен.Като е приел обратното районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и искът да се отхвърли.

                             По тези съображения въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 1799/7.12.2017 г.и решението,с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка,постановени по гр.д.№ 3770/2017 г.на Русенски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Й.И. лично и като пълномощник на П.Й.Х.,А.Г.Й. и В.Й. *** чрез пълномощника и адвокат Е. Ч.,РАК за установяване правото им на собственост по отношение на К.К.Д. *** площ от УПИ ХVII-454,455 в кв.40 по плана на с.Т. и предаване на държането и.

                             ОСЪЖДА Й.Й.И.,действаща лично и като пълномощник на П.Й.Х.,А.Г.Й. и В.Й. *** заплати на К.К.Д. от с.с.сумата 625 лв.,направени по делото разноски за двете инстанции.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: