№ 1194
гр. Варна, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500427 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано e въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. С. С., чрез адв. С. Пачкова
срещу Решение № 2732/24.08.2022г., постановено по гр. д. № 20213110113581 на Районен
съд-Варна, в частите, с които са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу „ГИП –
ВЙ 2012“ ЕООД, както следва: 1.) на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато
уволнението на ищцата Г. С. С. със заповед на работодателя с № 38 от 04.10.2021г., за
незаконно и да бъде отменено; 2.) ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което последната е останала без работа, а именно за периода
от 15.09.2021г. до 21.10.2021г., в размер на 368,22 лв.; 3.) на осн. чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да
се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата;
4.) да заплати на ищцата обезщетение в размер на 129,96 лв. за недопускане на работа за
периода от 09.09.2021г. до 14.09.2021г.; 5.) на осн. чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата сумата от 650,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие; 6.)
да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 954,86 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2019г. до 2021г.; 7.) да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата Г. С. С. сумата от 43,32 лв. – обезщетение за положен извънреден
труд на 06.09.2021г.; 8.) да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Г. С. С. сумата от
1116,60 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода от м. юли 2021г. до м. септември
2021г., по силата на сключен между страните трудов договор от 28.03.2016г.; 9.) да заплати
обезщетение на осн. чл. 226, ал. 2 КТ, за задържане на трудовата книжка на ищеца за период
от 11 дни за разликата над сумата от 254,06 лв. до пълния претендиран размер от 650,00 лв.,
поради неоснователност, както и в частта за разноски.
Във въззивната жалба е изразено становище за неправилност на обжалваното съдебно
решение. Сочи се, че в допуснатите задачи на ССчЕ първоинстанционният съд е
1
формулирал такива, касаещи оттеглени искове. Съдът не е взел предвид приобщените
платежни документи, удостоверяващи три броя банкови плащания от работодателя към
работника за заплати в периода от месец август до месец октомври 2021 г., поради което
експертизата е дала заключения по въпроси, които не са спорни по делото. Налице било и
процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по молба от 26.04.2022 г.,с която
ищцата е формулирала задачи към ССЕ. В този смисъл неоснователно било оставянето без
уважение на искането експертът да изчисли и лихвата за забава върху всяко просрочено
задължение, което било заявено и в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Неправилно било отхвърлено и искането за даване на заключение и относно дължимия
размер на иска по чл. 213 от КТ за недопускане на въззивницата до работа.
На следващо място, последната оспорва решението в частта му, съдържаща
произнасяне по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато уволнението , извършено със
Заповед № 38/04.10.2021г. за незаконно и да бъде отменено, тъй като неправилно
първоинстанционният съд приел, че е налице вина на самия работник, който се е поставил в
невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения.
Неправилно съдът приел, че ищеца не е предприел никакви процесуални действия за да
обори твърдението на работодателя в тази насока, тъй като с молба от 29.10.2021г. е поискал
при режим на призоваване чрез ответника да бъдат допуснати свидетелските показания на
служителите му Галина Михайлова Драгиева и Емил Добрев, което било отхвърлено с
доклада по делото. А в същото време съдът е приел и ценил изготвеното от „ръководителя
на търговския отдел" Емил Добрев уведомително писмо относно причините за неявяване на
работа в три последователни дни, както и едностранно изготвена от него докладна записка,
изготвена за целта на дисциплинарното производство. Съдът не ценил и подадените от
страната сигнали и жалби до Инспекция по труда от 09.09.21г., 10.09.21г., 13.09.21г. и
депозираните по тях отговори 07.10.21г. и 04.11.21г. От извършените проверки се
установявало, че към датата на проверката през м. 09 2021г. в счетоводството на ответника
няма подписани от жалбоподателката документи, установяващи плащанията на дължимите
за м. юли и м. август трудови възнаграждение, както и първични счетоводни документи,
удостоверяващи полагането на извънреден труд в предприятието.
Въззивницата твърди, че са неправилни и изводите на първоинстанционния съд и по
отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ, тъй като за периода от 2019г. до 2021г.
не са представени молби за ползване на платен годишен отпуск и заповеди за разрешаване
ползването на такъв. От изслушването на вещото лице се установявало, че не са налични
такива документи, като по устно нареждане на управителя счетоводството е начислявало
едностранно отпуск за служителката. Поради изложеното сочи, че ССчЕ в частта за
отпуските не е базирана на счетоводни документи, доказващи изразходването на полагаемия
отпуск от 20 работни за година, а вещото лице въз основа на проведен разговор със
счетоводителката и по „устни" нареждания на управителя е дало своето заключение по
отношение на отпуските за 2021г. В допълнение излага, че ответникът е извършил
плащания с платежни нареждания, и е начислил във фиша за м. октомври 2021г.
2
обезщетение по чл.224 от КТ - сума в размер от 436,53 лева. Работничката нямала
отработена пълна година, а е изплатена отпуска за 14 работни дни, което я поставяло в
невъзможност да установи колко дни отпуск и се полагат за 2021 г., поради което счита, че
следва да се ползват специални знания на вещо лице.
На следващо място жалбоподателката излага твърдения, че е останал недоказан
фактът за реалното заплащане на ТПО за м. юли 2021г. в размер на 872,50 лева, тъй като
фишът за заплата не е подписан от служителката. Приложеният разходен касов орден, след
фиша за заплата за м.юли съгласно Закона за счетоводството не представлявал счетоводен
документ, а се ползвал за документиране изплащането на парични средства от касата на
предприятието, но не доказвал извършено плащане на трудово възнаграждение, тъй като
чл.270 от КТ ясно регламентира двата начина за изплащането им - по ведомост срещу
подпис или по банка.
На следващо място въззивницата намира за неправилни изводите на съда по иска с
пр.осн.чл.226, ал.2 от КТ, тъй като обезщетението за задържане на трудовата книжка следва
да е в размер на брутното трудово възнаграждение Съдът приел, че документа е задържан 11
дни, съобразно датата на издаване на заповедта за уволнение 04.10.2021г. и датата на
предаване на трудовата книжка 15.10.2021г., а видно от приложената обратна разписка
трудовата книжка е предадена на 16.10.2021г.
Безспорен и доказан бил факта, че работодателя чрез унизителните си действия,
агресия, нападки, и натиск да се подпишат документи неизгодни за служителката умишлено
е целял прекратяване на ТПО по незаконосъобразен начин. Недопускането до работното
място на ищцата. считано от 09.09.2021г. и отказа на 09.09.2021г. да подпише документ
под натиск от „съдружник" на управителя Вячеслав Коврийски също били установени
безспорнокато по този начин работодателят виновно не допускал лицето да полага труд и да
изпълнява трудовите си задължения. Молбата за напускане по взаимно съгласие и
Предизвестие № 00001 от 9.9.21г., изготвени едностранно от работодателя, подпечатани и
подписани били представени за подпис в присъствието на счетоводителката на дружеството.
Проведената четиристранна среща на 14.09.21г., в който ден било последното посещение на
работното място на служителката, се провела в присъствието на счетоводител, управител,
адвокат и служител. Отправя доказателствени искания за разпит на Галина Михайлова
Драгиева и Емил Добрев чрез призоваване чрез работодателя и задължаване на ответника да
представи намиращи се у него документи – молби и заповеди за ползване на отпуски в
периода от 2019-2021 г. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове в
цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ГИП-ВЙ 2012“ ЕООД, чрез
процесуален представител адв. Ю. Г., с който въззивната жалба се оспорва по твърдения, че
изложените в нея доводи са неоснователни, а по-голямата част от тях и неотносими към
предявените искове. Въззиваемият твърди, че при издаването на Заповед № 38 от 04.10.2021
г. са спазени всички разпоредби на Кодекса на труда, същата била мотивирана, като в нея са
подробно посочени основанието и мотивите за издаването й. Ищцата не оспорвала
3
обстоятелството, че не се е явявала на работа на 15, 16 и 17 септември 2021 г., като в
уточняващата молба до първоинстанционния съд от 01.11.2021 г., както и във въззивната
жалба, изрично заявявала, че последното й явяване на работното място е на 14.09.2021 г. С
гореизложеното обосновава становището си за неоснователност на предявения иск чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, което обуславяло и отхвърлянето на този по т. 3 от същата разпоредба.
Твърди още, че искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е недопустим, поради липса на правен
интерес. Предявеният иск на основание чл.213 от Кодекса на труда за недопускане на
ищцата на работа за периода от 09.09.2021 г. до 14.09.2021 г. счита за неоснователен, тъй
като на ищцата било начислено трудово възнаграждение за м. септември 2021 г. за 10
отработени дни, в това число и за дните 9, 10, 13 и 14 септември 2021 г., което се
установявало от приетите като доказателство по делото фиш за заплата на ищцата за м.
септември 2021 г. и форма за явяване на работа в ответното дружество през м. септември
2021 г. Оспорва и иска по чл.221, ал.4, т.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие като неоснователен, тъй като такова обезщетение се дължало при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2, 3 и За от КТ,
което не било приложимо в настоящия казус. Въззиваемият твърди неоснователност и на
иска по чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2019 г., 2020 г. и 2021г. , тъй като било видно от приетата по делото ССЕ, че на ищцата са
начислени възнаграждения за платен годишен отпуск през 2019 г. - 20 дни, за 2020 г. - 20
дни и за 2021 г. - 15 дни. Отделно от това, след прекратяване на трудовото
правоотношение, с ведомостта за заплати за м. октомври 2021 г. на било начислено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни дни в размер на 485,03
лв., като след приспадане на законовите удръжки, по банковата сметка на 26.11.2021 г.
била преведена чистата сума за получаване в размер на 436,53 лв.
Въззиваемият сочи още, че от експертизата се установявало още, че със заплатата за
м. септември 2021 г., на ищцата е начислено допълнително възнаграждение за работа на
06.09.2021 г. в размер на 100 % от БТВ съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ в размер на 34,65 лв.,
което обуславяло неоснователността и на иска на основание чл.143, ал.1 от КТ. Оспорва
основателността и на искът за неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2021 г., тъй
като с ведомостта за заплати за м. юли 2021 г. на ищцата е начислено брутно
възнаграждение в размер на 1253,25 лева, като след приспадане на законовите удръжки,
чистата сума за получаване била 872,50 лева, която сума е изплатена на ищцата на
26.08.2021 г. с разходен касов ордер, който твърди, че е счетоводен документ, доказващ
извършено плащане на трудово възнаграждение. Оспорва и претенцията за заплащане на
трудово възнаграждение за месеците август и септември 2021 г., като счита, че заплащането
на дължимите суми е доказано в хода на производството. Твърди, че исковете са
преждевременно предявени. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните
от насрещната страна части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от „ГИП-
ВЙ 2012“ ЕООД, чрез адв. Ю. Г. срещу частта от Решение № 2732/24.08.2022г., постановено
4
по гр. д. № 20213110113581 на Районен съд-Варна, с която жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на ищеца Г. С. С., сумата от 254,06 лева, представляваща дължимо
обезщетение на осн. чл. 226, ал. 2 КТ, за задържане на трудовата книжка на ищеца за период
от 11 дни.
В нея се излагат твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно част,
поради нарушение на материалния закон. Считано от прекратяване на трудовото
правоотношение от 05.10.2021 г. ищцата не се е явила в офисите на дружеството за да си
получи обратно трудовата книжка, като не е заявила и друг начин за получаване на същата.
Документът бил изпратен по куриер на 15.10.2021 г. по изрично нейно искане, но въпреки
това тя отказала получаване на пратката. С гореизложеното жалбоподателят обносновава
становището си за неоснователност на иска, като твърди още, че същият е и
преждевременно предявен. Отправеното към съда искане е за отмяна на решението в
посочената част и отхвърляне на иска в цялост.
Депозиран е отговор на насрещната въззивна жалба от Г. С. С., чрез адв. С. Пачкова,
с който същата се оспорва, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че
работодателят умишлено в определен период е задържал трудовата книжка на
служителката. Същата била върната след намесата на Инспекция по труда. Не отговаряли на
действителността твърденията, изложени в насрещната въззивна жалба, че едва след като
работодателя е потърсил по телефона Г. С. с искане да посочи начин да и върне същата, това
се е случило. Съгласно ч.л.350, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и
да я предаде незабавно на работника или служителя. На 14.09.2022г. работодателят в
присъствието на счетоводителката отказал да предаде незабавно трудовата книжка на
работничката, за което била сигнализирана Д „ИТ" Варна. Потвърждава искането си за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещната въззивна жалби са процесуално допустими. Депозирани са от
активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението,
в законоустановения срок и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
По отношение на доказателствените искания на Г. С. С.:
С уточнителна молба от 20.10.2021 г. ищцата е поискала при режим на призоваване
да бъде допуснат разпит на свидетелите Галина Михайлова Драгиева и Емил Добрев, като
доказателственото искане не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, тъй като не
са посочени фактите, за които следва да бъдат разпитани свидетелите, както и техните трите
имена и адрес, на който следва да бъдат призовани. С изготвения проект за доклад
първоинстанционният съд е отхвърлил искането единствено по отношение на Галина
Михайлова Драгиева, въпреки, че същото е било нередовно. При липса на заявени
обстоятелства, за които следва да даде показания Драгиева е било невъзможно да се
извърши преценка за относимостта на доказателственото искане. От друга страна не е
5
налице произнасяне по искането за разпит на Емил Добрев. Гореизложеното обуславя извод
за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което по
същността си представлява основание за допускане на поискания разпит при въззивното
разглеждане на делото, но единствено в случай, че страната приведе искането си в
съответствие с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК.
Неоснователно се явява искането за представяне на документи, касаещи искане и
съответно разрешаване на ползването на полагаемия платен годишен отпуск за периода от
2019 – 2021 г., тъй като от изготвената експертиза по делото се установява, че за проценсия
период при ответника не се съхраняват такива, обстоятелство, на което се позовава и
въззивницата.
От друга страна, във въззивната жалба е изложено становище, че за правилното
изчисление на дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода
2019 – 2021 г., като са наведени твърдения за плащане на суми от ответника в хода на
процеса. В същото време са релевирани и възражения за необоснованост на заключението за
въвеждане в предмета на експертизата на задачи, които касаят период, извън процесния,
което съдът намира за основателно, доколкото в същата е проведено изследване на
дължимите и извършени плащания по чл. 224 от КТ за времевия интервал от 2016 до 2018 г.
вкл., които са извън предмета на спора. От друга страна, при изслушването на заключението
експертът е заявил, че се е позовал на данните за използвани платени годишни отпуски от
ищцата, предоставени от счетоводителката на дружеството работодател, за които не са
представени надлежни документи. Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде
допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви вариант на
заключението, в който да посочи размерът на полагаемия платен годишен отпуск на ищцата
за периода от 2019 г. до 2021 г. по години; каква е стойността на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск на ден, изчислено по реда на чл.228 от КТ; каква част от
полагаемия платен годишен отпуск е ползвала ищцата, като заключението се основава
единствено на представени по делото или съхранявани в дружеството молби, респективно
заповеди на работодателя за ползването на такъв; какви обезщетения са изплатени за
неизползвания годишен отпуск на ищцата и останал ли е дължим, и в какъв размер, остатък
за доплащане, съобразно установеното в експертизата.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 427/2023г. на 25.04.2023 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със задача: след запознаване с доказателствата по делото и
6
със съхраняването в счетоводството на работодателя документи, вещото лице да даде
заключение по следните въпроси:
1.)да посочи размерът на полагаемия платен годишен отпуск на ищцата за периода от
2019 г. до 2021 г. по години;
2.)да изчисли каква е стойността на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск на ден, изчислено по реда на чл.228 от КТ;
3.) каква част от полагаемия платен годишен отпуск е ползвала ищцата, като
заключението се основава единствено на представени по делото или съхранявани в
дружеството молби, респективно заповеди на работодателя за ползването на такъв;
4.)какви обезщетения са изплатени за неизползвания годишен отпуск на ищцата;
5.) останал ли е дължим ли, и в какъв размер, остатък за доплащане, съобразно
установеното в предходните задачи на експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400 лева, вносим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Боян Банков, който да се уведоми незабавно за поставената
задача.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си в срока по чл. 199 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на Г. С. С. за задължаване на
ответника по реда на чл. 192 от ГПК да представи намиращи се у него документи – молби и
заповеди за ползван платен годишен отпуск за периода 2019-2021 г.
УКАЗВА на Г. С. С., че в тридневен срок от съобщението следва да приведе
доказателственото си искане за разпит на свидетелите Галина Михайлова Драгиева и Емил
Добрев в съответствие с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, като посочи три имена и
адрес за призоваване на свидетелите и фактите, за които иска същите да бъдат разпитани.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. С. С. , че ако не изпълни в цялост и в срок указанията,
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ОТЛАГА произнасянето по искането до изтичане на предоставения срок за
изпълнение на указанията.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
7
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8