Решение по дело №30518/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11881
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20221110130518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11881
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110130518 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от /ФИРМА/
срещу /ФИРМА/ осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
652,94 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица №
*********** за щети по л.а. „Нисан“, модел „Х-трейл“, с ДК
№ *************, причинени при ПТП на 14.03.2021 г.,
включващо и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва за периода от 08.06.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена
застраховка „Каско+” и във връзка с образувана щета е
заплатил сумата 637,94 лв. – по банковата сметка на
автосервиза, извършил ремонта на щети на л.а. „Нисан“,
1
модел „Х-трейл“, с ДК № *************, реализирани в
резултат от ПТП, настъпило на 14.03.2021 г. в /АДРЕС/.
Вредите били причинени от пропадане на застрахования
автомобил в необезопасена, несигнализирана и
необозначена дупка на пътното платно, а отговорен за
настъпилото ПТП бил ответникът /ФИРМА/, предвид
неизпълнение на задълженията му по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДП
и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил поканен да
възстанови заплатената сума, както и ликвидационни
разноски. Прави искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /ФИРМА/ е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца относно причината за процесното
ПТП и механизма на същото. Посочва, че мястото на
твърдяната от ищеца дупка е неопределено. Оспорва да е
налице валидно застрахователно правоотношение. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, представлява се от адвокат И.а, която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, не се представлява.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл.
410 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
1/сключен договор за имуществена застраховка за
увредения автомобил с валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП; 2/плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност
на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по
чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да бъдат
установени: деяние, противоправност, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите; 4/ размера на
причинените вреди; 5/ правоотношение по възлагане на
работа от страна на ответника, за ангажирането на
отговорността му по чл. 49 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на л.а. „Нисан“, модел „Х-трейл“ с ДК №
********. По делото с оглед оспорването на ответника,
съдът с участието на ищеца, констатира че представената в
оригинал Автомобилна застраховка „Каско“ №***********
съответства на приложената на лист 4 по делото, както и
3
представеното предложение-въпросник с анализ на
клиентски нужди прието на лист 5 по делото, както и
свидетелство за регистрация част I прието на лист 5 по
делото, договор за покупко-продажба на фабрично нов
автомобил №SN193 на лист 6 по делото, представената в
оригинал молба уведомление находяща се на лист 7 по
делото, Автомобилна застраховка в оригинал „Каско“
полица №***********, съотносима на приложената на лист
8 по делото, Анекс №01/17.11.2020г. към комбинирана
застрахователна полица по Автомобилна застраховка
„Каско“ №***********, приложена на лист 9 по делото,
Комбинирана застрахователна полица №
BG/06/120002161799 Гражданска отговорност на
автомобилистите, представена в оригинал и приложена на
лист 10 по делото, както и Анекс за промяна на собственост
и данни на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“
№BG/06/120002161799/04.08.2020г. представена в оригинал
и съотносима на приложената като заверено копие на лист
10 по делото. В тази връзка не отговаря на истината
твърдението на ответника, че процесната полица №
*********** не е подписана от застрахованото лице и от
застрахователя. Съгласно КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица
или на друг писмен акт, като писменото предложение или
искане до застрахователя за сключване на застрахователен
договор са неразделна част от застрахователния договор.
Договорът трябва да съдържа всички реквизити, посочени
4
в чл. 345 от КЗ. Застрахователният договор в случая е
сключен между застрахованото лице и застрахователя,
подписан е от двете страни и съдържа всички реквизити по
чл.345 от КЗ. Застрахователната полица беше представена
в оригинал в о.с.з. и съответства на приетото по делото
копие. Съгласно КЗ договорът влиза в сила когато е
изплатена цялата дължима застрахователна премия, или от
внасянето на първата вноска. Няма данни застрахованото
лице да не е изплатило всяка една от вноските, поради
което застрахователната полица е валидно сключена, а от
представената в о.с.з. в оригинал полица се установи, че
застрахователната премия е изплатена еднократно.
Страните спорят по механизма на ПТП и причинно
следствената връзка между ПТП и вредите.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства на страната на ищеца, чрез
разпит на свидетеля К. В. Г., управлявал ППС в деня
произшествието. От показанията му се установява, че
автомобил с ДК № ************* е собственост на
управляваната от него фирма. В показанията си
възпроизвежда, че ПТП е реализирано на улица, която е на
изхода от Б. и върви нагоре към хижите и „К.“. Свидетелят
управлявал автомобила, като слизал от К. към гр.С.,,
движил се е плътно в дясно с ниска скорост, по пътя имало
много локви, времето било влажно и като не бил в
състояние да прецени точно в коя дупка е пропаднал.
5
Нямало обозначение, че на пътното платно има
необозначена и несигнализирана дупка. Има смътни
спомени относно щетите по автомобила, но било нещо по
окачването – полуоски, тампони, маншони, или гума, но
няма конкретен спомен.
По делото не е представен протокол от ПТП.
Изслушаната авто техническа експертиза е онагледила, че
по опис на застрахователя щетите по процесното ПТП са
тониране и облицовка на предна броня, като в тази връзка
експертизата съответства на приетата по делото фактура №
**********/20.04.2021г., но не и на показанията на
разпитания свидетел. Експертизата е установила, по
показания на водача К. Г. пред застрахователя, че ПТП е
настъпило на 14.03.2021г., около 21:30 часа, като ППС с ДК
№ *******, движейки се по /АДРЕС/ е минал през
необезопасена дупка на пътното платно с ширина 500 метра
и дълбочина 20-25 сантиметра, вследствие на което е
увредено МПС. За застрахователното събитие водачът не
уведомил тел.112, като вещото лице изрично е посочило, че
след детайлна справка на картите на гр.С., ул. „К.“ не се
пресича с ул. „*************“, което не дава възможност да
се локализира точното място на настъпване на ПТП.
Съдът съотнасяйки експертното мнение на вещото
лице с показанията на свидетеля К. Г., дадени както пред
застрахователя, така и пред съда, които са единствените
доказателства за установяване мястото на ПТП, неговия
6
механизъм и причинно-следствената връзка между него и
вредите, намира, че от тях не се установяват в цялост
мястото на ПТП, обстоятелствата по механизма на ПТП,
както и причинната връзка между ПТП и вредите, като за
последната САТЕ не взема становище, като изрично е
посочено, че след детайлна справка на картите на гр.С., ул.
„К.“ не се пресича с ул. „*************“, което не дава
възможност да се локализира точното място на настъпване
на ПТП. От показанията на свидетеля не се установява
мястото на ПТП, те не са конкретни, а бегли спомени за
случилото се, като същото важи и за вредите, в която част
показанията на свидетеля изцяло не кореспондират на
онагледеното от застрахователя и за отработването на
които щети е издадена фактура.
По гореизложеното съдът намира, че не се установи по
делото по един категоричен начин твърдението на ищеца за
механизма на ПТП и причинно следствената връзка между
него и вредите, както и мястото на ПТП, като само на това
основание иска следва да бъде отхвърлен, без да е нужно с
цел процесуална икономия съдът да обсъжда по същество
останалите факти и обстоятелства по предмета на
доказване.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. На ответника съобразно цената на иска, правната и фактическа
сложност на делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лева. Или на ответника следва да му се присъдят разноски в размер на 200,00
7
лева.
Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу /ФИРМА/, БУЛСТАТ ************,
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ,
за сумата в размер на 652,94 лв., представляваща
суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по полица № *********** за щети по л.а.
„Нисан“, модел „Х-трейл“, с ДК № *************,
причинени при ПТП на 14.03.2021 г., включващо и 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за
периода от 08.06.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, БУЛСТАТ ************, сумата в размер на
200,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9