№ 198
гр. Враца, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Калин Тр. Т.
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20231400500339 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.Враца, ул."***"№23, вх.А, ап.10, представляван по пълномощие е от адв.Г.
З. от АК-Враца, срещу Решение №355/08.06.2023г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№47/2023г., в частта, с която упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете М.а М.ова Т., ЕГН
********** е предоставено на майката Б. Й. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.Враца, ул."***"№10, вх.В, ап.31 и е постановено детето да живее при майка
си на посочения адрес.
Във въззивната жалба се инвокира оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Според въззивника, предвид приетото от районния съд, че и двамата
родители са пригодни да отглеждат и възпитават детето, в решението му
родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката
1
решаващ превес е отдаден на ниската възраст и пола на детето. В жалбата се
поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи
относно възможността на майката да разчита на помощта на трети лица и не е
отчел установеното по делото, че бащата е отглеждал и се е грижел за детето
в много по-ниска възраст и в бъдеще ще може да разчита на помощта на
майка си, на която предстои пенсиониране, както и на сестра си, която се е
установила да живее в гр.Враца. Становището на въззивника е, че при майка
си детето не живее в здравословна среда и не получава от нея необходимите
грижи.
В жалбата се заявява искане в обжалваната част първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с
което упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете на страните бъде предоставено на бащата, като на майката бъде
определен режим на лични отношения.
Въззивникът заявява доказателствени искания пред тази инстанция.
Прави искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на неговата сестра Виолета Т., която да заяви къде
живее и може ли да помага в отглеждането на детето на страните. Второто
искане на въззивника е за допускане на повторна психолого-психиатрична
експертиза за установяване на психичното състояние на въззиваемата и за
способността й да се грижи за детето, предвид данните по делото, че страда
от психично заболяване. За да заяви това искане пред настоящата инстанция,
въззивникът твърди, че д-р Стоичкова е в близки отношения със семейството
на ищцата и е повлияла на вещите лица, изготвили заключения пред
районния съд.
Чрез пълномощника си адв.М. Б. от АК-Враца въззиваемата Б. Й. Т. е
подала отговор на въззивната жалба, с който заявява, че същата е
недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл.260, т.5 и 6 ГПК. В
отговора се поддържа, че въззивната жалба е и неоснователна, като в тази
връзка се излагат подробно обстоятелствата, установени по делото пред
първата инстанция.
Въззиваемата се противопоставя на доказателствените искания, заявени
във въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
С отговора се представя медицинско удостоверение от 10.07.2023г.,
2
издадено от "Център за психично здраве-Враца"ЕООД за това, че
въззиваемата не се води на учет.
Съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на
изискванията за съдържание, поради което я е внесъл за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С подготвителния акт по чл.267 ГПК доказателствените искания на
въззивника са оставени без уважение, като в тази връзка въззивният съд е
преценил, че допускането до разпит в качеството на свидетел на сестрата на
въззивника за установяване на възможността й да помага в отглеждането на
малолетното дете на страните е за факт, който не е от значение и не е годен за
формиране на преценката на родителския капацитет на страната. Приел е, че
повторна психолого-психиатрична експертиза не е необходима, предвид на
това, че пред първата инстанция въззиваемият е бил представляван от двама
адвокати, които не са оспорили заключенията на СППЕ и не са направили
възражения срещу приетото от вещите лица пред първата инстанция, при
отчитане на факта, че във въззивната жалба искането за повторна експертиза
не се крепи на аргументация, която да даде основание на този съдебен състав
да приеме, че правилото за липса на преклузия по отношение на
доказателствените искания в производства като разглежданото може да бъде
приложено.
Представеното от въззиваемата удостоверение за психичното състояние
на въззиваемата е допуснато и прието.
В проведено по делото открито съдебно заседание пълномощникът на
въззивника моли в обжалваната част решението на районния съд за бъде
отменено. Въззиваемата се представлява от своя пълномощник, който моли
решението да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Б. Й.
Т. срещу М. К. Т. искове с правно основание чл.49, ал.1, чл.59 и чл.53 СК за
прекратяване на сключения между тях граждански брак поради настъпило в
него дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на
ответника, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните М.а М.ова Т., ЕГН ***, при
3
определяне на режим на лични отношения между детето и бащата и за
присъждане на месечна издръжка за детето в размер на 250лв., като се иска
след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име.
В срока за отговор ответникът М. Т. е предявил насрещни искове за
прекратяване на брака по изключителна вина на ищцата, за предоставяне
ползването на семейното жилище на страните и упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните при определяне на
режим на лични отношения с майката и за присъждане на месечна издръжка в
размер на 250лв.
Подадени са отговори на първоначалната и на насрещната искова молба.
С постановеното по делото Решение №355/08.06.2023г. районният съд е
прекратил с развод брака между страните поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, предоставил е
упражняването на родителските права над детето на страните на майката, при
която детето да има своето местоживеене, определил е на бащата режим на
лични отношения с детето с право да взема същото при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 18ч. в неделя с две преспивания,
всяка втора и четвърта седмица в месеца от 17ч. в сряда до 17ч. в четвъртък с
едно преспиване, като бащата да взема детето и да го връща на адреса на
майката или съответно да го взема от ясла, детска градина или училище и да
го връща в дома на майката; да взема детето при себе си по един месец през
лятото – м.юни, юли или август, за великденските празници – всяка четна
година, за коледните празници – всяка четна година, за новогодишните
празници – всяка нечета година и на рождените дни на детето и на бащата в
определен часови диапазон. Ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 200лв. С решението е отхвърлен насрещния
иск на М. Т. за предоставяне упражняването на родителските права,
определяне на местоживеенето на детето при него, определяне на режим на
лични отношения на майката с детето и присъждане на издръжка. Съдът е
постановил след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име.
Първоинстанционното решение се обжалва от М. Т. само в частта за
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на
майката и определянето на местоживеенето му при нея. В останалата част
4
като необжалвано решението е влязло в законна сила.
В кръга на въззивната проверка за правилност на решението на районния
съд в обжалваната част настоящият състав взе предвид следното:
При произнасянето си по въпроса за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните районния
съд е посочил, че изхожда преди всичко от интересите на същото, като е
пояснил, че съгласно чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.4 СК съдът решава въпросите
по чл.59, ал.2 СК след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
В мотивите на решението се сочи легалното определение на понятието
"най-добър интерес на детето", дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗДет, което
съдържа изброяване на сходни критерии като посочените в чл.59, ал.4 СК,
като се подчертава, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола
и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. В мотивите на решението се прави обобщението, че
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва след обстойно
проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето. Първоинстанционният съд е взел
предвид и това, че насока при преценката на обстоятелствата, касаещи
висшите интереси на детето, дава и Конвенцията за правата на детето,
съставляваща част от вътрешното право на страната.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели е
установено, че страните са във фактическа раздяла от м.декември 2022г.,
откогато детето М.а се отглежда и възпитава от майката в дома на нейните
родители заедно с друго нейно дете от предходен брак. От показанията на
свидетеля Гетов се установява, че майката се справя с отглеждането на
детето, а от тези на св. Черпокова – че детето винаги изглежда добре и се
5
чувства щастливо при майка си и сестра си. Като кореспондиращи с
констатациите в приетия по делото социален доклад, свидетелските показания
са кредитирани и е прието, че основна грижа за детето в семейна среда се
полага от майката с помощта на нейните родители, че то има нужда от
ежедневни грижи и отглеждане в сигурна среда, като потребностите му са
задоволени изцяло и същото има изграден дневен режим.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализира съдебна
психолого-психиатрична експертиза, която се е произнесла, че майката е
годна да полага пълноценни грижи за детето си, след преживяната
следродилна депресия е в ремисия и няма промени в психичното й състояние,
които биха се отразили негативно на нормалното психическо и физическо
състояние на детето. В писменото си заключение и в обясненията си в
съдебно заседание вещите лица са описали депресивните пристъпи,
наблюдавани при майката след ражданията на двете й деца, но са
категорични, че същите са отшумели и състоянието й по никакъв начин не
застрашава живота и здравето на детето М.а.
Първоинстанционният е отчел и събраните по делото гласни
доказателствени средства за това, че е имало период от живота на детето, през
който то е отглеждано от бащата с помощта на неговата майка. Тези грижи са
оценени от съда като адекватни и са били полагани и през времето, в което
страните са живели заедно. В тази връзка са цитирани показанията на
свидетелите Т. и Т. и констатациите в социалния доклад в подкрепа на
извода, че бащата също е добър и грижовен родител.
От доказателствата, събрани пред първата инстанция, се установява, че в
детето живее при майка си и другата й дъщеря /на 5 години/ от предишен
брак в дома на бабата и дядото по майчина линия, представляващ тристаен
апартамент, обзаведен с всичко необходимо, при поддържане на добра битова
и лична хигиена. За бащата е установено, че живее в двустаен апартамент, в
който съща има добри условия за отглеждането на детето.
Районният съд е изследвал и доказателствата във връзка с помощта на
трети лица, но която биха могли да разчитат двамата родители в
отглеждането на детето М.а, и е приел за установено, че майката е
подпомагана от своите родители, които могат да й се притекат на помощ
винаги, когато се наложи, и тази помощ е реална и ежедневна. За бащата е
6
установено, че също може да разчита на помощта на своята майка, която
обаче не живее във Враца, работи и не е на разположение по всяко време.
Първоинстанционният съд е обърнал особено внимание на възрастта на
детето М.а, която, съгласно приетото в т.ІІ, б."ж" от ППВС №1/12.11.1974г. е
обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи, и това е
причината, поради която се приема, че в ниска възраст по-пригодна за
отглеждането на детето са оказва майката. В тази връзка в решението се сочи,
че детето е на две години, от женски пол, към настоящия момент живее при
майки си, която е ангажирана предимно с отглеждането му, при което
районният съд е приел, че що се отнася до храненето, обличането,
извеждането, воденето на лекар, непосредствения надзор, докато е болно, по-
пригодна е майката, още повече че бащата работи на пълен работен ден и
макар да има хипотетичната възможност за подкрепа от майка си, не
разполага с нужното време за отглеждане на дете на такава ниска възраст.
При разрешаването на обсъждания въпрос районният съд е взел предвид и
това, че в дома на майка си детето М.а живее заедно със своята сестра, с която
са на близка възраст и са привързани една към друга.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства този въззивен състав приема, че в обжалваната част, с която
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на
страните е предоставено на майката, като е постановено същото да живее при
нея, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Районният съд е събрал относимите и необходими за изясняване на
спорните отношения доказателства, анализирал е същите задълбочено,
отговорно и добросъвестно и е постановил решението си при правилно
приложение на материалния закон. Въззивният съд също достига до
категоричен извод, че най-добрият интерес на малолетното дете на страните
налага то да живее при своята майка, която да упражнява родителските права
и да полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание. С оглед
на изложеното този съдебен състав приема, че в обжалваната част решението
следва да бъде потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати
7
на въззиваемата направените пред тази инстанция разноски в размер на 1
200лв. по представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №355/08.06.2023г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№47/2023г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Враца, ул."***"№23,
вх.А, ап.10 да заплати на Б. Й. Т. /сега Г./, ЕГН **********, с адрес гр.Враца,
ул."***"№10, вх.В, ап.31 направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 1 200лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8