№ 276
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110110539 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8 срещу Ж. Д. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. Варна, ***** за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане за сумата от 61,32лева, представляваща цена на потребени
далекосъобщителни услуги за периода 15.01.2018г. до 14.04.2018г. по договор за
предоставяне на мобилни услуга с кл. № 11405029003/06.11.2017г. сключен с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за които
вземания са издадени фактури № **********/15.02.2018г., № **********/15.03.2018г. и №
**********/ 15.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260117/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 16539/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 06.11.2017г. между ответника
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с кл. № 11405029003 за номер ********** с избран тарифен
план Smart L. Месечната абонаментна такса била уговорена в размер на 23,99лева, а срокът
на договора до 06.11.2019г. С подписване на договора абонатът е изразил съгласие и е приел
ОУ на оператора. Въз основа на договора се твърди, че в периода от 15.01.2018г. до
14.04.2018г. от мобилния оператор са били предоставени услуги, чиято цена в нарушение на
задължението по чл. 25 ОУ не е била платена от потребителя. Сочи, че размерът на
задължението за този период по фактури е 77,32лева, но от него се търси само процесната
сума. Неплащането в срока по чл. 29 ОУ на потребените услуги е дало право на оператора да
прекрати едностранно договорните отношения, като на 21.05.2018г. е извършена
1
деактивация на абонамента на основание чл. 50 ОУ. С договор за цесия от 16.10.2018г.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлило вземането си към
потребителя на „С.Г.Груп“ ООД, а то на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., с което
обосновава и активната си процесуална и материална легитимация да получи плащане на
задължението. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК.
За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска
по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на
защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Петрова. Оспорва от
ангажираните доказателства да следва извод, че ищецът е титуляр на вземането, доколкото
липсвали доказателства праводателят му да е бил такъв. Оспорва ответницата да е била
уведомена за цесията. Твърди неяснота относно начин на формиране на задължението.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата
молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител назначен от съда по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който се поддържа писмения отговор.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 06.11.2017г. с № 11405029003/06.11.2017г. за
номер **********, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. сключен със
„С.Г.Груп“ ЕАД, а последното ги е придобило с договор за цесия от 16.10.2018г. сключен с
„БТК“ ЕАД. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 16539/2020г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47
ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 16539/2020г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; че ответницатаима качество на потребител по процесния договор с клиентски
с кл. № 11405029003/06.11.2017г за номер ********** с избран тарифен план Smart L,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД; че в качеството му на
доставчик на мобилни услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените
услуги на ищеца, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
2
фактурите размер.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „С.Г.Груп” ООД
свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора съгласно
уговореното в чл.2, б.А. Съгласно чл. 5 от датата на подписване на договора, цесионерът се
смята за задължен и изрично упълномощен от името на цедента да извърши уведомяване на
длъжниците, за която цел цедентът ще издаде изрично пълномощно, представляващо
Приложение № 2 към договора. Уведомленията следва да се изпращат на адресната
регистрация на длъжниците по местоживеене или на друг адрес посочен за връзка в
приложение 1, като за уведомяването следва да се ползва конкретното уведомление
представляващо Приложение № 3 към него, без право цесионерът да извършва промени или
допълнения в съдържанието му. С потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3
ЗЗД, цедентът „БТК“ ЕАД е потвърдил, че по силата на договора за цесия от 16.10.2018г. е
прехвърлено вземането му към Ж.Р. в общ размер от 61,32лева на „С.Г.Груп“ ООД и
последният има права на кредитор за него. Потвърдено е и че цесионерът е упълномощен от
цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на цесионера за
прехвърляне на вземанията срещу тях. С изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписите „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп”
ООД в качеството му на цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. да представлява БТК
пред лица, чиито задължения са предмет на договора за цесия при и по повод изпращане
уведомления по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни
писма. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г Груп” ООД като цедент прехвърля на ищеца
като цесионер вземания от трети физически и юридически лица, съгласно списък
приложение № 1, неразделна част от договора. В представеното на ел. носител извлечение от
приложение № 1 е видно, че то касае и вземане от Ж.Р., вписано под № 8741 в размер на
общо 121,29лева, с вписано основание - процесният договор с 11405029003. С изрично
уведомление за цесия „БТК“ ЕАД чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, уведомява
ответника за сключения договор за цесия между БТК и С.Г. Груп ООД от 16.10.2018г. и този
между С.Г.Груп ООД и ЮБЦ ЕООД от 01.10.2019г., както и че единствен титуляр на
вземането от 61,32лева произтичащо от договор за мобилни услуги сключен с БТК ЕАД е
ЮБЦ ЕООД. Това уведомление изхожда от С.Г. Груп ООД като пълномощник на цедента
по договора за цесия от 16.10.2018г. и цедент по договора за цесия от 01.10.2019г., и
уведомителният му ефект по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД не може да бъде отречен.
Безспорно е, че за да премине вземането от стария към новия му носител, е
достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането,
каквото в случая е налице по отношение и на двата договора за цесия. С постигането му
цесионерът става носител на вземането и съобщаването на договора за цесия не е елемент от
фактическия му състав. Цесията е потвърдена от цедента. Към исковата молба /л.10/ е
приложено изрично уведомление до длъжника за така сключените договори цесия от
16.10.2018г. и 01.10.2019г. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за
цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и
съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е
станало в случая. Получаването на уведомлението от длъжника като факт настъпил в хода
на процеса и от значение за спорното право, следва да бъде съобразен от съда по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК. А и принципно, въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че
по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към
кредитора, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално
липсват. Това е така, доколкото правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД поставя като условие
уведомяването по повод противопоставимост на цесия на длъжника и трети лица. Липсата
на уведомяването обаче не влияе на валидността на цесията и до съобщаването й на
3
длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без
цесията да може да му бъде противопоставена. Неоснователни са и възраженията, че
връчването на уведомлението за цесията е невъзможно да се счете за редовно, когато е
извършено на особен представител, представляващ ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Формиращата се съдебна практика застъпва становището, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно и когато той е представляван от особен представител в
процеса и от този момент съответно се пораждат и свързаните с факта на връчване правни
последици, в случая уведомяването му за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключените договори за
цесия, всеки от който е произвел своето действие и съответно обуславят и активната
материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с
което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, ако не е уговорено
противното.
На 06.11.2017г. между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер ********** за срок от 24месеца. Избран е
абонаментен план Smart L с месечен абонамент от 23,99лева. С изрична декларация,
потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с
тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по
предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на
предлаганите услугите.
Ответникът не е оспорвал, че е бил с БТК ЕАД в соченото облигационно
правоотношение. Следователно, процесният договор за мобилни услуги е валидно сключен.
По своята същност той касае доставка на електронни съобщителни услуги и поради това
отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Договорената цена се дължи при реално
извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема
и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. Макар и
страните да са договаряли при общи условия, конкретните им права, задължения и характер
на предоставените услуги са индивидуално уговорени. При сключване договора за мобилни
услуги, потребителят е направил избор относно абонаментен план и е бил наясно с
дължимата месечна абонаментна такса.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури №
**********/15.02.2018г., № **********/15.03.2018г. и № **********/15.04.2018г. с
детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесния
договор, както и ОУ на доставчика по повод предоставяне на електронни съобщителни
услуги. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги. Задълженията на оператора са определени в ОУ към сключения с
ответника договор и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя на непрекъснато ползване на услугите. Това означава, че операторът извън
предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да
интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Ответникът не е
твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях. Действително, за
отчетния период 15.01.- 14.04.2018г. общата стойност на услугите е 77,32лева. В предмета
на претенцията обаче е въведено вземане в по- малък размер, поради което това
4
несъответствие предвид диспозитивното начало и принципът, че обемът на търсената
защита се определя от ищеца, се явява ирелевантно. Горното обосновава основателност на
претенцията в цялост. Към момента на начисляването на задълженията по фактурите от
15.03 и 15.04.2018г. липсват данни, респ. доказателства за прекратяване на договорните
отношения между страните на основание чл. 50.6, б.в вр. чл. 43.1 ОУ, поради което и
начислената абонаментна такса на основание чл. 25.2 ОУ е на общо основание дължима.
Ответникът не е твърдял погасяване на задължението, нито са ангажирани доказателства за
това. Главницата е дължима и следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както е поискано.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са в общ размер на 405лв., от които 180лева адв.
възнаграждение по договор за правна защита от 27.04.2021г., 25лв. платена за исковото
производство държавна такса, 150лева платен депозит за особен представител.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, но съобразно частта от
вземането по заповедта, която е била въведена в предмета на иска по чл. 422 ГПК.
Направени са разноски в общ размер на 205лева, от които 25лева за платена ДТ и 180лева
платено адв. възнаграждение, от които за заповедното производство следва да се присъди
сумата от 164,54лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 съществува вземане срещу ответника Ж. Д. Р., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Варна, ***** за сумата от 61,32лева, представляваща цена
на потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.01.2018г. до 14.04.2018г. по договор
за предоставяне на мобилни услуга с кл. № 11405029003/06.11.2017г. сключен с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за които
вземания са издадени фактури № **********/15.02.2018г., № **********/15.03.2018г. и №
**********/ 15.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260117/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 16539/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8
сумата от 355лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8
5
сумата от 164,54лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
производството по ч.гр.д. № 16539/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6