РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря М.на В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330112449 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. с
чл. 22 от ЗПК от М. П. Г., ЕГН **********, от гр. ********** чрез адв. М.
срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.*********представлявано от Н.
П.за прогласяване нищожността на договор за заем 479437 от 21.12.2020 г.
поради неспазване на разпоредбите на ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, евентуално
нищожност на клаузите на чл 8 от договора като противоречаща на добрите
нрави. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на 21.12.2020 г. за сума от 1000 лв. ГЛП е 48,32 %, а ГПР-40,05 %.
Сумата се дължи на 10 месечни вноски. Общия размер на задължението е
1237,99 лв. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение-чл. 6.2 и при
неизпълнение на задължението –чл. 8 за неустойка от 1112,01 лв. Договора е
недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 11, ал. 1, ал. 2. Лихвата
противоречи на добрите нрави. Предвидената неустойка излиза извън
допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Оспорва
твърденията за нищожност на клаузата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
1
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем ******* от
******* г. е видно, че на 21.12.2020 г. на ищеца е предоставена от ответника в
заем сума от 1000 лева, дължима на 10 вноски, от които 3 по 33,38 лв. и 7 по
162,55 лв., при 40,05% лихва; 48,32% ГПР. Договорено е предоставяне на
обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на
определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при
неизпълнение на това задължение в размер от 1112,01 лв. Общия размер на
задълженията е 2350 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на
договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10
2
от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,32 %, а възнаградителната лихва-
40,05%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е
част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено
възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към
момента на сключване на договор е било известно това оскъпяване, но няма
данни този разход де е включен в ГПР. Поради това съдът намира, че
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази
норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се
обсъждат останалите аргументи на страните.
3
Доколкото другият иск е предявен в условията на евентуалност, само
при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие,
по него не се дължи произнасяне от съда.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като
същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при
условията на чл. 38 от ЗА, на адв. М. следва да се определи служебно
възнаграждение в размер от и 394,50 лв. преценено съобразно материалния
интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т 2 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, при
съобразяване на направеното възражение от ответника за прекомерност.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. 182, вх. А, ет. 4, ап. 12 и „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.********представлявано от Н. П., че
сключеният между тях договор за паричен заем № ******** г. е
недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Николай Пенчев да заплати на М.
П. Г., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. 182, вх. А, ет. 4, ап.
12, сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.********
представлявано от Н. П. да заплати на адвокат Г. Л. М. с ЕИК ********* с
адрес гр. *************, партер сумата от 394,50 лв.(триста деветдесет
четири лева и 50 ст.) за адвокатско възнаграждение дължимо по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5