№ 1119
гр. София, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на жалба от ЗЛ. К. Б. срещу наказателно постановление (НП) № Р-10-
558/12.07.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 7 000 (седем хиляди лева) лв. за нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2
вр. чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК.
С жалбата се оспорва наказателното постановление, като се навеждат
доводи за това, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, твърди се, че е
привлечен към административно-наказателна отговорност негоден субект,
както и се излагат съображения относно субективна несъставомерност,
твърди се маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
За жалбоподателя, редовно призован, се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като се спира на факта, че сделката, за която е взето решенето е сключена
месеци по-късно, като нотариалния акт е представен през м. януари на
1
следващата година.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на атакуваното НП, тъй като намира, че административното
обвинение е доказано по несъмнен начин, намира за неотносими изложените
съображения относно нотариалния акт, както и това, че протоколът е
трябвало да бъде представен от директора за връзки с инвеститорите, който е
починал много след това, но задължение има отделно за членовете на
управителния орган, съгласно визираното в чл.116в от ЗППЦК. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 24.09.2020 г. било проведено заседание на членовете на съвета на
директорите на „К.З.О.“ АД в състав: ЗЛ. К. Б., Д.И.Т., В.С.Е. и И.Д.Д.. В
протокола от заседанието било посочено, че членът на съвета на директорите
- К.Н.П., е редовно уведомен за заседанието и е дал съгласие за вземане на
решение по точката от дневния му ред, но поради ангажименти не е могъл да
присъства на него. Единствената точка в дневния ред на заседанието била
вземане на решение за сключване на договор за покупка на недвижим имот с
площ от 3 164 кв. м. със свързано лице, по смисъла на ЗППЦК. Взето било
решение да се сключи договор за покупка, от страна на „К.З.О.“ АД, на
недвижим имот, представляващ 3 164 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 10135.5501.441, целият с площ 105 162 кв.м., собственост на
„К.МАШ.“ АД, представлявано от И.Д.Д., за сумата от 380 577,14 лева, без
ДДС. Прието било единодушно решение изпълнителният директор на
дружеството - Д.И.Т., да извърши всички необходими действия, свързани със
сключване на сделката и подписване на необходимите документи, свързани с
покупката на недвижимия имот. За взетите решения от страна на членовете на
съвета на директорите били положени и съответните подписи. Отбелязано
било, че И.Д.Д. не е участвал в гласуването. Чрез единната електронна
система за предоставяне на информация на КФН по електронен път -
e-Register, вх. № 10-05-48 от 07.01.2021 г., „К.З.О.“ АД представило в КФН
уведомление по чл. 114а, ал. 9 ЗППЦК от сключена сделка, одобрена по реда
на чл. 114, ал. 2 ЗППЦК от съвета на директорите на дружество, между
2
„К.З.О.“ АД и „К.МАШ.“ АД. Съгласно представеното уведомление
„К.МАШ.“ АД в качеството на продавач продало на „К.З.О.“ АД в качеството
на купувач парцел, находящ се в съседство на публичното дружество, с площ
3 164 кв. м. и пазарна оценка 380 577,14 лева без ДДС. Оповестено било, че
сделката е с участие на заинтересовано лице по смисъла на чл. 114, ал. 7 от
ЗППЦК - И.Д.Д., който е изпълнителен директор на „К.МАШ.“ АД и член на
СД на „К.З.О.“ АД.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства: кореспонденция; разпечатка от електронен
регистър; заповед за компетентност, както и гласните: показанията на
свидетеля Е.С.. Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви,
поради което и се кредитират.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради
следното:
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и
това на защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица по чл. 222, ал. 1 и ал.2 от ЗППЦК,
при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В
случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от
откриване на нарушителя, тъй като по административно-наказателната
преписка във връзка с установяване на нарушението е разменена
кореспонденция между административно-наказващ орган и жалбоподателя,
като последните писмени доказателства са постъпили в КФН на 13.01.2021 г.
Възражението за допуснато нарушение на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е
неоснователно. Цитираният срок не би могъл да започне да тече, преди
постъпването на релевантната информация на 07.01.2021 г. (уведомлението
по чл. 114а, ал. 9 ЗППЦК), от страна на дружеството и преди 13.01.2021 г.
3
(датата на представянето на протокола от заседанието на съвета на
директорите), т. е. когато контролните органи са разполагали с цялата нужна
информация, за извършване на преценка за наличие или не на нарушение,
респективно – за евентуалния му автор. По приложението на материалния
закон НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие е установено, че ЗЛ. К. Б., в качеството си на член на СД
на „К.З.О.“ АД, не е изпълнил задължението си по чл. 116б, ал. 3, т. 2 вр. чл.
114, ал. 2 ЗППЦК, а именно - да представи на КФН протокол от заседанието
на СД на „К.З.О.“ АД, обективиращ взето овластително решение по чл. 114,
ал. 2 ЗППЦК, в срок до 30.09.2020 г.
„К.З.О.“ АД притежава статут на публично дружество - вписано е под №
РГ-05-164 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни
книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗКФН, чиито акции са допуснати до търговия на
регулиран пазар и като такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК. Чл. 116б,
ал. 3, т. 2 от ЗППЦК задължава членовете на управителния орган на
публичното дружество, в срок 4 (четири) работни дни от датата на
провеждане на заседанието на съвета на директорите на публичното
дружество, да представят в КФН протокол от заседанието, в което са
обективирани решенията по чл. 114, ал. 2 и 3 ЗППЦК, като съгласно чл. 114,
ал. 2 от ЗППЦК, сделките на публично дружество с участие на
заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително
одобрение от управителния орган на публичното дружество. Възражението за
липса на годен субект на отговорност е неоснователно. Не се явява
основателно възражението, че съгласно разпоредбата на чл. 116г, ал. 3, т. 5 от
ЗППЦК единствено задължено лице се явява директора за връзки с
инвеститорите на публично дружество. Следва да се има предвид, че същият
е задължено лице да изпраща необходимите отчети и уведомления на
дружеството до КФН, до регулирания пазар, на който са допуснати до
търговия ценните книжа на дружеството и до централния депозитар на ценни
книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Задължението по чл. 1166,
ал. 3, т. 2 ЗППЦК и това по чл. 116г, ал. 3, т. 5 ЗППЦК, касаят регламентиране
на различни задължения, спрямо различни задължени правни субекти. Докато
първата посочена норма предвижда задължение за членовете на управителния
орган, по отношение на определена категория документи – протоколи,
касаещи решения по чл. 114, ал. 2 и 3 ЗППЦК, то нормата на чл. 116г, ал. 3, т.
4
5 ЗППЦК установява задължение за директора за връзки с инвеститорите
(ДВИ), досежно предоставяне на всички видове финансови отчети и
уведомления както до КФН, така и до регулирания пазар и централния
депозитар на ценни книжа. СД представлява колективен орган, но
задължението по чл. 1166, ал. 3, т. 2 ЗППЦК касае всеки един от членовете
му. Като в този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН,
административнонаказателната отговорност е лична. Нарушението по чл.
116б, ал. 3, т. 2 вр. чл. 114, ал. 2ЗППЦК е формално, на просто извършване и е
довършено с изтичане на срока за представяне в КФН на протокол от
заседанието на СД от 24.09.2020 г., в който е взето овластителното решение
по чл.114, ал.2 от ЗППЦК за закупуване на описания имот от „К.МАШ.“ АД.
Деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателя е бил наясно с
тези свои задължение като член на СД.
Същият е имала знание за това свое задължение и не го е изпълнил в срок.
Предвид горното се установи осъществяването на административното
нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
За така извършеното административно нарушение е предвидена
административна санкция чл.221, ал.1, т. 4 ЗППЦК, който извърши или
допусне извършване на нарушение на чл. 116б от закона, се наказва с глоба, в
размер от 7 000 до 10 000 лв. При преценка на всички обстоятелства във
връзка с конкретното нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни
последици от конкретното деяние, нарушението е първо по рода си, намира,
че определения в наказателното постановление размер на глобата от 7 000 лв.,
което е минимума, предвиден в санкционната разпоредба е правилно и
законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на закона.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на
ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В конкретния случай неизпълненото задължение на жалбоподателя е
5
застрашило обществените отношения, свързани с възможността за
провеждане на ефективен последващ контрол върху дейността на поднадзорен
субект – публично дружество, като се касае и за сериозно закъснение (повече
от три месеца), поради което следва да се приеме, че обществената опасност е
значима. В случая правилно, въз основа на установената фактическа
обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение,
административно-наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Съдът не намира
основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразността му, както и за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН,
касаеща маловажност на деяние, тъй като се установи, че се касае за
задължение, което е от значение за охраняване интересите на публичните
дружества.
По тези съображения наказателно постановление № Р-10-558/12.07.2021 г.
на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” следва да бъде потвърдено по изложените по-горе
съображения.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на КФН, който се е
явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е
такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 90 (деветдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-558/12.07.2021 г.,
издадено от заместник-председател на КФН, с което на ЗЛ. К. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.К.“№13, вх. „Б“, ет3 ап.1 на основание чл.
6
221, ал. 1, т. 4 ЗППЦК е наложена глоба, в размер на 7 000 (седем хиляди лева)
лв. за нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2 вр. чл. 114, ал. 2 ЗППЦК.
ОСЪЖДА ЗЛ. К. Б., с ЕГН ********** да заплати на КФН сумата от 90
(деветдесет лева) лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното им представителство пред СРС по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7