Решение по дело №1351/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1110

гр. Перник, 02.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01351 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от В.Н.Д., ЕГН: ********** и Д.М.Д., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв. Н.Ц. - САК, срещу „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 499,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1997г.  до 31.03.1998г., сумата от 113,63 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата, както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми, спрямо наследодателя на ответниците по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС.

            В исковата молба се твърди, въз основа на издаден по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС изпълнителен лист спрямо наследодателя на ответниците, е било образувано изпълнително дело № 3342/2001г. по описа на ДСИ с район на действие ПРС. Твърди се, че по отношение на процесните вземания е изтекла погасителната давност, поради което същите не се дължат.

            В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

            В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. Н. Ц., поддържа основателността на предявените искови е пледира за уважаването им.

            Ответното дружество, представлявано от процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни искове, като неоснователни и пледира за отхвърлянето им.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 1232/1999г. по описа на Пернишки районен съд (архивирано под № 67-1090/2000г. и унищожено впоследствие) е бил издаден изпълнителен лист от 01.02.2000г., с който В.Д.Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 499,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1997г.  до 31.03.1998г. и сумата от 113,63 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата, както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 3342/2001г. по описа на ДСИ при ПРС, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. От полученото по делото писмо рег. № 15328/27.05.2019г. на ПРС, ДСИ, се установява, че процесното изпълнително дело е архивирано под № 24-77/16.12.2011г. и впоследствие – унищожено.

            От приетото по делото заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 1126/14.11.2016г. се установява, че В. Д.Д. е починал на 19.05.2013г., като е оставил наследници майка си В.Н.Д. и баща си Д.М.Д. – ищци по настоящото дело.

            Видно от приетото и неоспорено от ответника копие на печата, положен на гърба на изпълнителния лист, последното изпълнително действие по производството по изпълнителното действие е от 16.04.2002г.

            При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които     се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 01.02.2000г., издаден по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

Аргументи за допустимост на процесните отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.

            Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист от 01.02.2000г. по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС за сумата от 499,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1997г.  до 31.03.1998г., сумата от 113,63 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.03.1997г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, е образувано изп. дело  № 3342/2001г. по описа на ДСИ при ПРС, последното изпълнително дело по което е от 16.04.2002г.  

            Тъй като след 16.04.2002г., в продължение на две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от 16.04.2004г., изпълнителното производство е прекратено ex lege.

            Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“

По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 16.04.2002г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 16.04.2004г.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

            Към 22.02.2019г., когато е образувано настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното изпълнително дело - 16.04.2004г.

            Предвид характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като същият следва да докаже че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ответника.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателни, поради което и следва да бъдат уважени, като се за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 499,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1997г.  до 31.03.1998г., сумата от 113,63 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.03.1997г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от 01.02.2000г.

По  отговорността за разноски:

            С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна  за присъждане на разноски в размер на 428.00 лв., от които: 375.00 лева за адвокатско възнаграждение, 50.00лв. за държавна такса, заплатена такса на банката за извършване на превод за ДТ – 3 лева.

            При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

            Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  В.Н.Д., ЕГН: ********** и Д.М.Д., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖАТ  на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 499,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1997г.  до 31.03.1998г., сумата от 113,63 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.03.1997г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр. д. № 1232/1999г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от 01.02.2000г.

            ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Д., ЕГН: ********** и Д.М.Д., ЕГН: **********, сумата от 428,00лв., представляваща направени по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.