№ 471
гр. Стара Загора, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530202887 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 43-0002075 от
26.08.2024 година на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Стара Загора, с което на „Бригада“ ЕООД, град Павел баня, ЕИК
*********, представлявано от Н. Х. Х., на основание чл.104, ал.7,
предложение последно от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение по чл.91в, предложение 2, т.2, предложение 1 от
Закона за автомобилните превози.
В жалбата и в писмено становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендира се за направените по делото
разноски.
Въззиваемият, взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и се моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В условията на евентуалност прави искане наказателното
постановление да бъде изменено, ако е налице законово основание за това.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на
проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие
за установено следното:
На дружеството жалбоподател „Бригада“ ЕООД, гр. Павел баня е
съставен акт за установяване на административно нарушение№329580 от
06.08.2024 година, за това че на 29.07.2024 година, в областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, с адрес кв. Индустриален,
п.к. 166, при извършване на комплексна проверка на дейността на
предприятието, лицензираният превозвач „Бригада“ ЕООД, притежаващ
лиценз №09067 за превоз на товари на територията на Република България,
валиден до 16.05.2027 година извършва следното нарушение: Не представя
при поискване за проверка съхранена информация записана в паметта на
дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС марка * с рег. № **** от
категория N3, по т. 3.4 от известие №14-00-30-653 от 17.06.2024 година. Тази
фактическа обстановка, актосъставителят е възприел, като нарушение на чл.
91в, предложение 2, т.2, предложение 1 от Закона за автомобилните превози.
При съставяне на акта, представителят на дружеството
жалбоподател, не е упражнил правото си по чл. 42, ал.1, т.8 ЗАНН, като
същият не е сторил това и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
На основание така съставения акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както в акта. На субекта на административно-
наказателна отговорност, на основание чл. 104, ал.7 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните
превози превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година
2
след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача. В конкретното административно обвинение се твърди, че от
дружеството жалбоподател е изискана съхранената информация, записана в
паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС с рег. № **** с
известие № 14-00-30-653/17.06.2024 година и по-конкретно, в т.3.4 от същото.
Видно от цитираното известие /л. 10-11 от делото/, на основание чл. 91, ал.3,
т.5 от Закона за автомобилните превози, управителят на дружеството
жалбоподател е уведомен, че в седемдневен срок от получаване на същото
известие следва да се яви в областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.
Стара Загора и да представи, съгласно т.3.4 тахографски листа – оригинал,
както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на
водачите с цифрово криптиран подпис за периода 01.07.2023 година –
01.06.2024 година Върху същото известие, обаче, липсват отбелязвания върху
полетата: дата и час на извършване на проверката, приел, /подпис/, име и
фамилия, длъжност, дата и час, телефон, от страна на представител на
проверяваното дружество. По делото липсват доказателства, досежно начина
на изпращане на известието и по-конкретно, начинът на получаването му от
страна на представител на наказаното дружество. Тези обстоятелства не се
установиха и от показанията на актосъставителя и свидетелите по делото. Ето
защо съдът приема, че дружеството жалбоподател не е било надлежно
уведомено за извършваната проверка и по делото няма данни от същото да е
била изискана информацията, предмет на нарушението.
От друга страна, непосочване на датата на получаване на известие
№ 14-00-30-653/17.06.2024 година и неустановяване на обстоятелства досежно
тази дата, лишават съда от възможност за преценка дали посочената в
наказателното постановление дата на извършване на нарушението –
29.07.2024 година е действително датата на извършване на нарушението.
Спорно е дори да се приеме, че това е датата на неговото установяване. Вярно
е, че върху приложения по делото констативен протокол /листи 13 - 21 от
делото/ е записано, че проверката е извършена в присъствието на
упълномощено от дружеството жалбоподател лице на 29.07.2024 година, но
същият е изведен с регистрационен индекс 14-00-30-653 от 06.08.2024 година
и срещу подписа на пълномощника на дружеството е записана същата дата –
06.08.2024 година. На тази дата е съставен и актът за установяване на
3
административно нарушение.
В тази връзка съдът намира, че не са налице доказателства нито за
връчването на известие № 14-00-30-653/17.06.2024 година, с което на
дружеството е даден седемдневен срок за представяне на исканата
информация, нито поради каква причина наказващият орган е приел именно
29.07.2024 година за датата на извършване на нарушението. Така от една
страна осъществяването на изпълнителното деяние на разглежданото
нарушение, от страна на дружеството жалбоподател, се явява изцяло
недоказано, а от друга е налице и формално нарушение на разпоредбите на чл.
57 , ал.1, т.5 ЗАНН, досежно посочване датата на извършеното нарушение.
Отделно от изложеното съдът намира, че посоченото в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
изпълнително деяние не е конкретизирано в достатъчна степен, което отделно
представлява основание за отмяна на същото наказателно постановление .
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози, на
административно наказване подлежи превозвач или лице по чл. 12б, ал.1 от
същия закон, което не съхраняват тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период
365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи.
Както е видно от цитираната разпоредба – в случая са налице две различни
изпълнителни деяния на два отделни фактически състава на административно
нарушение. От изложените обстоятелства не се изяснява дали
непредставянето на информацията от страна на дружеството жалбоподател се
дължи на несъхранение на такава или поради отказ от страна същото
дружество да я представи. Действително, при посочване на нарушената
законова разпоредба е отбелязано и конкретното предложение на нормативния
текст, но предвид строго формалния характер на административно-
наказателното производство е необходимо да е налице пълен идентитет между
фактическото и цифровото изражение на извършеното административно
нарушение, какъвто в настоящият случай липсва.
Поради изложените мотиви, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъден въззиваемият
4
да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът намери за основателно възражението по чл. 63д, ал.2
ЗАНН, поради което определи възнаграждение за процесуално
представителство на дружеството жалбоподател, като взе предвид чл.18, ал.2
във връзка с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500,00
лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0002075 от
26.08.2024 година на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Стара Загора, с което на „Бригада“ ЕООД, град Павел баня, ЕИК
*********, представлявано от Н. Х. Х., на основание чл.104, ал.7,
предложение последно от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение по чл.91в, предложение 2, т.2, предложение 1 от
Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
към Министерството на транспорта и съобщенията ДА ЗАПЛАТИ на
„Бригада“ ЕООД, град Павел баня, ЕИК *********, представлявано от Н. Х.
Х., сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща възнаграждение за
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5