Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

11.10

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

108

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М. С. Ю. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. В.Б., против Решение № 30/08.03.2023 г., постановено по АНД № 28/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-0318-000009/18.01.2023 г., издадено от ВПД началник РУ - Кирково в ОДМВР гр. Кърджали, с което на М.С.Ю. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 01.01.2023 г. по път *** на км. ***, посока на движение от *** към път ***, е управлявал лек автомобил „БМВ 3-V“ с рег. № ***, след концентрация на алкохол в кръвта 0.85 на хиляда.  

Излага съображения, че в случая били налице издадени два акта за установяване на административно нарушение, като наказателно постановление е издадено въз основа на втория по време АУАН. В тази връзка твърди, че резолюция за прекратяването на административнонаказателното производство не е била връчване на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност. В чл. 54 от ЗАНН (последно изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) бил посочени изчерпателно хипотезите, при които се издава мотивирана резолюция за прекратяване на административпонаказателното производство. Следвало да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 7 ЗАНН, резолюцията е обжалваем акт и като такъв, следвало да бъде надлежно връчен на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност. Такова връчване не било осъществено, въпреки че лицето привлечено към административнонаказателна отговорност било приело всички останали издадени яктове - два броя актове за установяване на административни нарушения, два броя заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както и самото обжалвано наказателно постановление.

Въвежда доводи, че липсата на връчване на нарочна резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по първия АУАН, с които е образувано и самото производство, било съществен пропуск, доколкото самият акт бил обжалваем и следвало изрично да е сведен до вниманието и знанието на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност, нещо което не било налице в настоящия случай.

Счита, че АНО е прекратил неправомерно първото производство, без наличие на валидно правно основание и то без да сведе до знанието и да връчи резолюция на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност, като по този начин е накърнил законовите му права и интереси и го е лишил от защита.

На следващо място твърди, че първоинстанционният съд бил констатирал компетентност на административнонаказващия орган, но неясно как е установена самоличността на подписалият наказателното постановление. Видно от посоченото в жалбата и от самото наказателно постановление било налице нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, доколкото наказателното постановление следва да бъде подписано от длъжностното лице, което го е издало. Липсата на имена, инициали, длъжност или друг идентифициращ белег, който да носи информация за лицето, което го е подписало, правело невъзможно да се установи наличието на компетентност за издаване на наказателното постановление.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 30/08.03.2023 г., постановено по АНД № 28/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да отмени Наказателно постановление № 23-0318-000009/18.01.2023 г., издадено от началник РУ - Кирково към ОДМВР гр. Кърджали, с което на М.С.Ю. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ВПД началник РУ - Кирково в ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпила Молба с вх. № 2697/11.10.2023 г., с която оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 23-0318-000009/18.01.2023 г., издадено от ВПД началник РУ - Кирково в ОДМВР гр. Кърджали, с което на М.С.Ю. от *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 01.01.2023 г. по път *** на км. ***, посока на движение от *** към път ***, е управлявал лек автомобил „БМВ 3-V“ с рег. № ***, след концентрация на алкохол в кръвта 0.85 на хиляда. 

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. 

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на М.С.Ю. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение, в обжалваната му част.

Въведените в жалбата твърдения, че АНО е прекратил неправомерно първото производство, без наличие на валидно правно основание и то без да сведе до знанието и да връчи резолюция на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност, като по този начин е накърнил законовите му права и интереси и го е лишил от защита, са неоснователни и не намират подкрепа в доказателствата по делото.

Безспорно е по делото, че срещу касатора е бил съставен АУАН серия GA № 641236/01.01.2023 г., за това, че на 01.01.2022 г. в *** ч., в ***, по път ***, км. ***, по посока на движение от *** към път ***, е управлявал лек автомобил „БМВ 3-V“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 0.8 промила – 0.61 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ***, тариран до месец май 2023 г. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № ***  и 8 бр. холограмни стикери с посоченият номер. След изследване на взетата от М.Ю. кръвна проба се установило наличие на алкохол в кръвта от 0.85 % - Протокол за химическо или химико-токсилогично изследване  № **/*** г. 

На 06.01.2023 г. ВПД началник на РУ – Кирково е издал Резолюция № 23-0318-М00001, с която е прекратил административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA № ***/*** г. Органът е изложил мотиви, че след изследване на предоставената от М. С. кръвна проба се е констатирало наличие на етилов алкохол в количество 0.85 %. Противно на твърденията на пълномощника на касатора, резолюцията е била връчена на М. С. Ю., което е удостоверено с изписването на трите му имена и подпис на стр. 2-ра от резолюцията/л. 27, стр. 2 от АНД № 28/2023 г./. Липсват данни и не са въведени твърдения, че горепосочената резолюция е била обжалвана от лицето. 

На 06.01.2023 г. срещу М.С.Ю. е издаден АУАН серия ** № ***, за това, че на 01.01.2022 г. в 10.00 ч., в ***, по път ***, км. ***, по посока на движение от *** към път ***, е управлявал лек автомобил „БМВ 3-V“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 0.8 промила – 0.61 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ***, тариран до месец май 2023 г. Изрично е отразено, че от протокол за химическо изследване № **/*** г. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0.85 на хиляда. 

Както вече бе посочено по-горе, няма данни Резолюция № 23-0318-М00001/06.01.2023 г. да е била надлежно оспорена, поради което същата е влязла в сила и обстоятелството, доколко органът е приложил законосъобразно посоченото в нея правно основание – чл. 54, 1, т. 1 от ЗАНН, не е предмет на преценка в настоящето производство. Налице е валидно прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия ** № ***/*** г., поради което издаването на процесното НП въз основа на АУАН серия ** № ***/*** г. се явява законосъобразно.    

В нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., за лице който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Предвид горното и доколкото в производството пред районния съд е установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място, М.С.Ю. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.85 на хиляда, то правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДВП.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Акта за нарушение е връчен лично на нарушителя, който е подписал същия без възражения. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложената към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Съдът намира за необосновани и изцяло формално въведените в касационната жалба възражения, че в случая не можело да бъде установена самоличността на подписалия наказателното постановление. В тази връзка, видно от Наказателно постановление № 23-0318-000009/18.01.2023 г., в същото изрично е отразено, че се издава от ВПД началник на РУ – Кирково в ОДМВР – Кърджали, който е индивидуализиран и с трите си имена, като НП е надлежно подписано от лицето и подпечатано с печат на РУ Кирково. В този смисъл липсват каквито и да са основания за нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН.  

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на М.С.Ю. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и относимата редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр.  с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден М.С.Ю. от ***, да заплати в полза на ОДМВР гр.Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/08.03.2023 г., постановено по АНД № 28/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА М.С.Ю. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.